Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 99
гр. Първомай, 08.08.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на шести юли две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: София Монева
при секретаря Петя Монева,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 112 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са активно субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124
ал. 1 във
вр. с чл. 439 ал.
1 от ГПК.
Ищците П.Д.К., с ЕГН: **********, с посочен
постоянен адрес: ***, и Д.Д.
П., с ЕГН: **********, с посочен
постоянен адрес: ***, процесуално представлявани по пълномощие от
адв. Т.С.И., вписан в регистъра на Адвокатска
колегия – Пловдив, с посочен адрес на
практиката: ***, молят съда
да признае
за установено по отношение на ответника С.М.Г., с ЕГН: **********,
с посочен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Н.С.А.,
вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на
практиката: ***, че не му дължат изпълнение на присъдени с Решение № 10/5/12.12.2002 г. по гр.
дело № 266/1995 г. по описа на Районен съд – Първомай вземания за парично уравняване на делбен дял в
размер на: за първия ищец - 3 252, 00 лева, а за втория ищец - 1 084,
00 лева, и за мораторна лихва върху посочените главници за периода от
18.02.2003 г. до 09.03.2016 г. в размер на: за първия ищец - 5 024, 73
лева, а за втория ищец – 1 674, 91 лева, за чието принудително изпълнение
е издаден изпълнителен лист
от 27.02.2003 г. по гр. дело № 266/1995 г. по описа на Районен съд – Първомай и
е образувано изпълнително дело № 20165340400040/2016 г. по описа на Държавен
съдебен изпълнител при Районен съд – Първомай, поради погасяването им по
давност.
Пледират и
за присъждане на сторените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски.
Ищците отправят исковите си претенции в качеството на длъжници, приканени
по изпълнително дело № 40/2016 г. по описа на Държавен съдебен
изпълнител при Районен съд – Първомай,
образувано по молба на ответника от 09.03.2016 г. въз основа на
изпълнителен лист от 27.02.2003 г.,
издаден по гр. дело № 266/1995 г. по описа на Районен
съд – Първомай, към доброволно изпълнение на вземания за парично
уравняване на делбен дял в размер на: за първия ищец - 3 252, 00 лева, а
за втория ищец - 1 084, 00 лева, и за мораторна лихва върху посочените
главници за периода от 18.02.2003 г. до 09.03.2016 г. в размер на: за първия
ищец - 5 024, 73 лева, а за втория ищец – 1 674, 91 лева, присъдени общо в тежест на техния покоен наследодател П.К.Т. и на първия ищец с влязло в сила Решение № 10/5/12.12.2002
г. по гр. дело № 266/1995 г. по описа на Районен съд –
Първомай.
Релевира се, че процесните притезания са останали неудовлетворени
в хода на инициираното по молба на
ответника от 13.03.2003 г. предходно изпълнително дело № Ч26/2003 г. по описа на
Съдебноизпълнителна служба при Районен съд
– Първомай, по което след
адресиране на призовки за доброволно изпълнение до длъжниците изпълнителни действия не били
осъществени и което било прекратено с постановление на съдебния изпълнител от 13.07.2010 г. Ищците отричат съществуването
на обременяващи правната им сфера изпълняеми
имуществени права на ответника с доводи за изтекла
по отношение на тях погасителна
давност,
която считат за еднократно прекъсвана на основание чл. 116 б. „в” от ЗЗД с
първоначалното сезиране на изпълнителния орган от 13.03.2003 г.
В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК
ответникът чрез процесуалния си представител адв. Н.С.А. депозира писмен
отговор, с който застъпва становище за неоснователност на
предявените искове. Мотивира съществуването на оспорените вземания със
съображения, че давността за погасяването им е многократно прекъсвана с
предприетите за събирането им изпълнителни действия по изпълнително дело № Ч26/2003 г. по описа
на Съдебноизпълнителна служба при Районен
съд – Първомай, с акта по неговото прекратяване, с образуването
на изпълнително дело № 40/2016 г. по
описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Първомай, както и с обективирано от ищците признание.
В открито съдебно заседание страните чрез доверениците
си поддържат застъпените във фазата по размяна на книжа процесуални позиции,
подробни и допълнителни съображения в подкрепа на
които излагат в писмени защити.
След преценка на събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235 ал. 2 във
вр. с чл. 12 от ГПК, съдът намира от фактическа страна следното:
Обявеното по
реда на чл. 146 ал. 1 т. 3 от ГПК съвпадение във фактическите твърдения на
страните и подкрепящите го писмени доказателства позволяват да се установи, че с Решение № 10/5/12.12.2002 г. по гр. дело № 266/1995 г.
по описа на Районен съд – Първомай /л. 44-45 от гр. дело № 112/2016 г. и л. 3-4
от изп. дело № Ч26/2003 г./, влязло в законна сила на 18.02.2003 г., на
основание чл. 288 ал. 1 от ГПК /отм./ в общ дял на съделителите в лицето на ищеца П.Д.К. и на неговия дядо П.К.Т., с ЕГН: **********,
в качеството им на процесуални правоприемници на
починалата в хода на делбения процес страна М.С.Т.а, са разпределени допуснати до делба земеделски земи в землището на с.
Татарево, общ. Първомай, обл. Пловдив, и същите са осъдени
да заплатят на ответника сумата от 4 336, 00 лева, съставляваща паричната
равностойност на квотата му в поделената имуществена общност, ведно със
законната лихва, считано от процесуалното стабилизиране на
решението.
Снабден с
издаден по гр. дело № 266/1995 г. по описа
на Районен съд – Първомай изпълнителен
лист от 27.02.2003 г. /л. 6 от гр. дело № 112/2016 г. и л. 2 от изп. дело № Ч26/2003 г./, ответникът пристъпил към
принудително удовлетворяване на горевизираните свои вземания,
сезирайки съдебноизпълнителния орган при Районен съд
– Първомай с молба вх. № 159/13.03.2003 г. /л. 1 от изп.
дело № Ч26/20103 г./ за образуване на изпълнително производство и предприемане
на конкретно посочени изпълнителни действия срещу имуществото на ищеца П.Д.К. и
лицето П.К.Т.. На 20.03.2003 г. в хода на започнатото по така постъпилата молба
изпълнително
дело № Ч26/2003 г. по описа на Съдебноизпълнителна служба при Районен
съд – Първомай съдия-изпълнителят
адресирал до длъжниците призовки, връчени им на 26.03.2003 г., за доброволно
изпълнение /л. 9 и л. 10 от изп. дело № Ч26/2003 г./
на сумите от: 2 168, 00 лева, 24, 09 лева и 14, 50 лева. Отделно от
горното изпълнителният орган изпратил запитвания до Териториална данъчна
дирекция – Пловдив, ДП „Родопи”, и Регионална дирекция на Агенция за държавни
вземания – Пловдив, обективирани в писма от
21.03.2003 г. /л. 6 и л. 7 от изп. дело № Ч26/2003
г./, за наличие на подлежащи на събиране публични дългове на длъжника П.Д.К., в
отговор на които на 27.03.2003 г. по делото постъпило писмо изх. №
66-00-103/26.03.2003 г. от Началника на ДП „Родопи” при Териториална данъчна
дирекция – Пловдив /л. 8 от изп. дело № Ч26/2003 г./,
а на 07.04.2003 г. – удостоверение изх. № П 10-02-55-3920/04.04.2003 г. от
Главен експерт при Регионална дирекция на Агенция за държавни вземания –
Пловдив /л. 11 от изп. дело № Ч26/2003 г./.
С мотиви за констатирана
перемпция на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК Държавният
съдебен изпълнител при Районен съд – Първомай се произнесъл с Постановление от
13.07.2010 г. /л. 12 от изп. дело № Ч26/2003 г./,
влязло в сила на 26.04.2011 г., за прекратяване на производството по изп. дело № Ч26/2003 г. по описа на Съдебноизпълнителна
служба при Районен съд – Първомай, внесено в съдебния архив с арх. № 50/2011 г.
На
09.03.2016 г.
въз основа на изпълнителен лист от 27.02.2003 г. по
гр. дело
№ 266/1995 г. по описа на Районен съд
– Първомай, оригинала
на който с молба вх. № 5916/23.11.2015 г. /л. 2/1 от изп.
дело № Ч26/2003 г./ изискал и видно от фигуриращата по изп.
дело № Ч26/2003 г. по описа на Съдебноизпълнителна
служба при Районен съд – Първомай разписка /л. 2/3/ получил на 22.12.2015 г. чрез
свой пълномощник, ответникът инициирал образуване на друго изпълнително дело,
заведено под № 20165340400040/2016
г. по описа
на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд
– Първомай, насочвайки
изпълнението срещу ищците, които по данни от Удостоверение за наследници №
52/05.04.2011 г., издадено от Кметство – с. Татарево, общ. Първомай, обл. Пловдив /л. 21 от изп. дело
№ Ч26/2003 г./, се легитимират в качеството на законни наследници на покойния
длъжник П.К. Т., за чиято смърт, настъпила на 19.10.2007 г., е съставен Акт за смърт
№ 12/19.10.2007 г.
С отправени
в рамките на новообразувания изпълнителен процес покани изх. № № 926 и 927/09.03.2016
г. /л. 4 и л. 5 от гр. дело № 112/2016 г./ ищците П.Д.К. и Д.Д. П. били приканени към доброволна престация
на задължения, които за първия от тях възлизали в общ размер на 8 977, 52
лева, включващ сумата от 3 252, 00 лева – главница, сумата от 5 024,
73 лева – законна лихва за периода от 18.02.2003 г. до 09.03.2016 г., сумата от
15, 00 лева – разноски по изпълнителното дело, сумата от 682, 41 лева – такса
по чл. 53 от ТДТССГПК в полза на съда, и сумата от 3, 38 лева – други дължими
суми, а за втория - в общ размер на 3 005, 83 лева, включващ сумата от
1 084, 00 лева – главница, сумата от 1 674, 91 лева – законна лихва
за периода от 18.02.2003 г. до 09.03.2016 г., сумата от 5 лева – разноски по
изпълнителното дело, сумата от 240, 80 лева – такса по чл. 53 от ТДТССГПК в
полза на съда, и сумата от 1, 12 лева – други дължими суми.
Съдът не кредитира гласните доказателства,
приобщени чрез разпит на свид. И. Д.Д. /зет на ответника/, чиито показания, преценени с
резервите, предписани от чл. 172 от ГПК, са лишени от фактическа конкретика и не кореспондират с приобщените писмени
доказателствени източници.
При така установените правнозначими факти съдът по правилата на чл. 235 ал.
2 ГПК формира извод за основателност на разглежданите
искови претенции, които следва да се уважат по следните съображения:
Предвиден като процесуално средство за защита на
длъжника в рамките на насочен срещу него изпълнителен процес, искът по чл. 439 ал. 1 от ГПК му предоставя
възможност да релевира материалноправната незаконосъобразност на принудителното изпълнение, като оспори дължимостта
на претендираните вземания, основавайки
се съгласно чл. 439 ал. 2 от ГПК само на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене, в производството по което е издадено изпълнителното основание. В конкретния случай отрицателната искова
теза за несъществуване
на неудовлетворени притезания на
взискателя – ответник в текущото дело, се обосновава с последиците на изтекла погасителна давност.
Отсъства спор между страните, че с Решение № 10/5/12.12.2002 г. по гр. дело №
266/1995 г. по описа на Районен съд
– Първомай ищецът П.Д.К. и наследодателят
му П.К.Т. са признати за носители на парични задължения за урявняване
на дела на ответника от поделената със същия съдебен акт съсобственост и за мораторната лихва за обезщетяване на тяхната забава, както и
че съгласно чл. 60 ал. 1 от ЗН след смъртта на втория от посочените длъжници
дългът му обременява имуществената сфера на ищците в качеството им на негови
универсални правоприемници. Лишени от юридическа опора, поради което и несподелими са застъпените в писмената защита на адв. Н.С.А. доводи за неизчерпана съвместна процесуална
легитимация на страната на ответника, още повече че суми за парично уравнение
са отделно присъдени от делбения съд и в полза на
неучастващите в настоящото дело лица И. М.Г. и Г. М.Г..
С оглед гореизложеното и на
основание чл. 117 ал. 2 от ЗЗД следва да се приеме, че
давността за погасяване на процесните главни притезания е петгодишна, считано
от датата на влизане в сила на Решение № 10/5/12.12.2002 г. по гр. дело №
266/1995 г. по описа на Районен съд – Първомай - 18.02.2003 г., и доколкото издаването на изпълнителния лист не се ползва
с ефекта на юридическите актовете, визирани в чл. 116 б. «б» и б. «в» от ЗЗД,
се счита прекъсната с депозираната на 13.03.2003 г. молба за образуване на изпълнително дело № Ч26/2003 г. по описа на Съдебноизпълнителна служба при Районен
съд – Първомай. Поради липса на реализирани в хода на последното
изпълнителни способи, доказателства за каквито, противно на заявеното от
ответника, съдът не открива сред доказателствения масив, следва да се счете, че
давността за изпълняемост на главните задължения,
както и на тези за законната лихва, начислена в периода от 18.02.2003 г. до 13.03.2008 г.,
е безпрепятствено изтекла на 13.03.2008 г., далеч преди образуване на
последвалото изпълнително дело № 20165340400040/2016 г. по описа
на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд
– Първомай. С оглед акцесорния им
характер следва да се отрече и дължимостта на
вземанията на ответника за мораторно обезщетение, претендирани в размер на законната лихва за периода след
погасяване на главните дългове.
Становището в горния смисъл се базира
на постановките на обвързващото решаващата дейност на настоящата инстанция
съдебно тълкуване, закрепено в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК,
според което в изпълнителния процес /за разлика от исковия/ давността не спира,
а само прекъсва и нова такава започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето всяко едно валидно изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ, насочен към събиране на вземането. В противовес на поддържаната от ответната страна защитна
аргументация следва да се отбележи, че изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др.
не се квалифицират като действия за принудително
изпълнение по смисъла на чл. 116 б.
„в” от ЗЗД /в
този смисъл Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по
т. д. № 2/2013 г., ОСГТК/, а прекратяването на изпълнителното производство
поради перемпция настъпва по силата на закона и в частност на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Прекратителното
постановление на съдебния изпълнител, с което визираната правна последица
единствено се констатира и прогласява, се явява ирелевантно
за течението на давността, започнало от извършването на последното по време валидно
изпълнително действие.
Доказателствено необезпечено остава
и възражението за наличие на прекъсващо на основание чл. 116 б. „а” от ЗЗД давността
признание на дълга, тъй като наведените в негова подкрепа гласни доказателства
не се ползват с доверието на съда. Дори коментираните свидетелски показания да се
възприемат, същите не позволяват да се заключи, че именно в рамките на давностния срок, съвпадащ с периода от 13.03.2003 г. до
13.03.2008 г., длъжниците са обективирали изрично или
конклудентно едностранно волеизявление, с което пряко
и недвусмислено да потвърждават съществуването на притезателни
права с процесните основания, размери и титуляр /в
този смисъл Решение № 100/20.06.2011 г. по търг. дело № 194/2010 г. на ВКС, ТО/.
При гореуказания
изход на спора на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК следва да се ангажира
отговорността на ответника за репариране на съдебно-деловодните разноски на
ищците за държавна такса за разглеждане на предявените искове в размер на 448, 07 лева, внесена съгласно преводни нареждания/вносни бележки за плащане
от/към бюджета с УРН: 217VB-0000040023 и 217VB-0000040024/30.03.2016
г. /л. 13 и л. 14/, издадени от „ТЕКСИМ БАНК” АД, офис Първомай, и документ №
109/07.04.2016 г. за платежна операция чрез ПОС-терминалното устройство на съда
/л. 22/, както и за заплатено адвокатско възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от един адвокат.
Съдът намира за
резонно своевременно релевираното възражение на
ответника по чл. 78 ал. 5 от
ГПК, поради което размерът на
подлежащите на присъждане разноски на ищците за заплатен адвокатски хонорар, доказателство за чието престиране съставлява разписката, инкорпорирана в приложения договор от 15.03.2015 г. /л. 3/, следва да се редуцира до минималния такъв от 861, 07 лева, определен съобразно чл. 7 ал.
2 т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Произнасянето на съда в горния смисъл е предпоставено
от констатирано несъответствие между договорената и изплатена цена на
адвокатската защита на ищците и действителната фактическа и правна
сложност на делото, която е в
по-ниска степен от обичайната, тъй като производството е приключило с провеждане
на едно открито съдебно заседание, предметът на спора се отличава с опростена
фактическа обстановка, а разрешението на повдигнатите
правни въпроси е предопределено от съобразяването на
съществуваща задължителна съдебна практика /в този смисъл т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК/.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.Д.К., с
ЕГН: **********, с посочен постоянен
адрес: ***, и Д.Д. П., с ЕГН: **********, с посочен постоянен адрес: ***, процесуално представлявани по пълномощие от адв.
Т.С.И., вписан в регистъра на Адвокатска колегия
– Пловдив, с посочен адрес на практиката:
***, не дължат на С.М.Г., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално
представляван по пълномощие от адв. Н.С.А., вписан в
регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***,
изпълнение на присъдени с
Решение № 10/5/12.12.2002 г. по гр. дело № 266/1995 г. по описа на Районен
съд – Първомай вземания за парично уравняване на делбен дял в размер на: за П.Д.К.,
с ЕГН: ********** - 3 252, 00 лева, а за Д.Д. П., с ЕГН: ********** - 1 084, 00 лева, и за мораторна лихва върху посочените главници за периода от
18.02.2003 г. до 09.03.2016 г. в размер на: за П.Д.К.,
с ЕГН: ********** - 5 024, 73 лева, а за Д.Д. П., с ЕГН: ********** – 1 674, 91 лева, за чието
принудително изпълнение е издаден изпълнителен лист от 27.02.2003 г. по гр. дело № 266/1995 г.
по описа на Районен съд – Първомай и е образувано изпълнително дело №
20165340400040/2016 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд
– Първомай, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА С.М.Г., с
ЕГН: **********, с посочен адрес:
***, процесуално представляван по
пълномощие от адв. Н.С.А., вписан в регистъра на
Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, да заплати на П.Д.К., с ЕГН: **********, с посочен
постоянен адрес: ***, и Д.Д.
П., с ЕГН: **********, с посочен постоянен
адрес: ***, процесуално представлявани по пълномощие от адв.
Т.С.И., вписан в регистъра на Адвокатска колегия
– Пловдив, с посочен адрес на практиката:
***, сумата от 1 309, 14 лева – съдебно-деловодни разноски за държавна такса за разглеждане на уважените искове и адвокатско
възнаграждение за квалифицирана процесуална защита на ищците.
Препис от
решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/ПМ