Р Е Ш Е Н И Е

№ 78

гр. Първомай, 13.06.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Първомай, втори съдебен състав, в публично заседание на единадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: София Монева

при секретаря Петя Монева,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 83 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 79 ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът З.Д.Д., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. С.С.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, моли съда да осъди ответника Я.Д.Д., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Н. Ш. Б., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, да й заплати сумата от 5 000, 00 лева – дължима главница по договор за заем от месец март 2011 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата отправя исковата си претенция в качеството на неудовлетворен кредитор по сключен в края на месец март 2011 г. с ответника неформален договор за заем на сумата от 5 000, 00 лева, която му предоставила в брой, а последният, макар да се задължил да я върне в срок до един месец, след изтичането му не предприел погасителни престации. Приканен от заемодателката да възстанови сумата, в периода до предявяване на иска заемополучателят се въздържал от доброволно изпълнение.

В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът депозира писмен отговор вх. № 1655/15.03.2016 г., с който оспорва предявения иск по основание и размер, отричайки съществуването на твърдяното заемно правоотношение.

В открито съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител адв. С.С.М., а ответникът лично и чрез довереника си адв. Н. Ш. Б., отстояват процесуалните си позиции, застъпени във фазата по размяна на книжа.

След преценка на приобщените доказателствени източници, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235 ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

В хода на съдебното дирене е изслушан свидетелят П. К. К., чиито показания съдът кредитира изцяло, тъй като с удовлетворителна конкретика, логичност и вътрешна безпротиворечивост възпроизвеждат непосредствени възприятия относно релевантните факти и са депозирани от лице с некомпрометирана обективност. Съдът цени с доверие и свидетелския разказ на съпруга на ищцата в лицето на свид. Е. П. Д., който критично преценен съобразно предписанието на чл. 172 от ГПК, също правдоподобно пресъздава преки наблюдения, кореспондира с този на свид. К. и го допълва.

Визираните гласни доказателствени източници разкриват сведения, че на неустановена дата в края на месец март 2011 г. ответникът посетил своя позната в лицето на ищцата в жилището й, находящо се в ***, и я помолил да му предостави заем в размер на 5 000, 00 лева с обещание да върне сумата в срок до един месец. След като консултирала искането на госта със съпруга си - свид. Е. П. Д., който междувременно, подпомаган от своя приятел – свид. П. К. К., осъществявал ремонтно-възстановителни дейности в санитарното помещение на дома, и получила съгласието му, ищцата връчила на ответника сумата от 5 000, 00 лева в банкноти с различен номинал, които и двете страни преброили при предаването.

При така установените фактически положения съдът по правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК приема от правна страна следното:

Анализът на доказателствената съвкупност обосновава извод, че страните са обвързани от сключен в края на месец март 2011 г. договор за заем за потребление по смисъла на чл. 240 ал. 1 от ЗЗД, по силата на който ищцата предоставила на ответника в брой сумата от 5 000, 00 лева, а последният се задължил да я възстанови в едномесечен срок от постигане на съглашението. Безспорно установен чрез обсъжданите свидетелски показания, фактът на действително престиране на посочената сума от заемодателя на заемополучателя не само генерира облигационната връзка, но и легитимира ищеца в качеството на изправна страна по двустранната сделка.

Разискван в контекста на разпределението на доказателствената тежест в настоящия процес, дефицитът на доказателства за изпълнение на така породеното в тежест на ответника задължение, мотивира съда да уважи изцяло исковата претенция като доказана по основание и размер.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да репарира сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски в общ размер на 700, 00 лева, от които: 200, 00 лева – държавна такса за разглеждане на предявения иск, внесена чрез ПОС-терминално устройство на Районен съд – Първомай по документ № 68/29.02.2016 г. /л. 4/, и 500, 00 лева – адвокатско възнаграждение за квалифицирана процесуална защита на ищеца, доказателство за чието действително престиране съставлява разписка, инкорпорирана в приложения договор за правна защита и съдействие от 14.08.2015 г. /л. 3/.

Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Я.Д.Д., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Н. Ш. Б., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, да заплати на З.Д.Д., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. С.С.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, както следва:

§ сумата от 5 000, 00 лева – дължима главница по договор за заем от 2011 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и

§ сумата от 700, 00 лева – съдебно-деловодни разноски за държавна такса за разглеждане на предявения иск и за квалифицирана процесуална защита на ищеца.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:(п)

СМ/ЕЯ