Р Е Ш Е Н И Е

№77

гр. Първомай, 13.06.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Първомай, втори съдебен състав, в публично заседание на единадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: София Монева

при секретаря Петя Монева,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 82 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 79 ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът Т.Н.И., с ЕГН: **********, с посочен постоянен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. С.С.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, моли съда да осъди ответника Я.Д.Д., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Н. Ш. Б., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, да му заплати сумата от 5 000, 00 лева – дължима главница по договор за заем от 2011 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът отправя исковата си претенция в качеството на неудовлетворен кредитор по сключен през 2011 г. с ответника неформален договор за заем на сумата от 5 000, 00 лева, която му предоставил в брой в дома си пред свидетели, а последният, макар да се задължил да я върне в срок до един месец, след изтичането му не предприел погасителни престации. Приканван многократно от заемодателя да възстанови сумата, заемополучателят се въздържал от доброволно изпълнение. Сочи се, че през 2014 г. страните постигнали съгласие за разсрочване на дълга чрез заплащане на ежемесечни вноски от 500, 00 лева, но длъжникът отново не пристъпил към удовлетворяване на процесното вземане.

В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът депозира писмен отговор вх. № 1655/15.03.2016 г., с който оспорва предявения иск по основание и размер, отричайки съществуването на твърдяното заемно правоотношение.

Страните пледират за присъждане на сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

В открито съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител адв. С.С.М., а ответникът лично и чрез довереника си адв. Н. Ш. Б., отстояват процесуалните си позиции, застъпени във фазата по размяна на книжа.

След преценка на приобщените доказателствени източници, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235 ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

В хода на съдебното дирене е изслушан свидетелят Н. Т. Б., чиито показания съдът кредитира изцяло, тъй като с удовлетворителна конкретика, логичност и вътрешна безпротиворечивост възпроизвеждат непосредствени възприятия относно релевантните факти и са депозирани от лице с некомпрометирана обективност. Съдът цени с доверие и свидетелския разказ на съпругата на ищеца в лицето на свид. М. И. И., който критично преценен съобразно предписанието на чл. 172 от ГПК, също правдоподобно пресъздава преки наблюдения, кореспондира с този на свид. Б. и го допълва. Противно на становището на ответната страна съдът не констатира противоречие между обсъжданите гласни доказателства в частта досежно акта на престиране на процесната сума, по съображения че в контекста на фактическата специфика на описаната от свидетелите комуникационната ситуация наведените данни не са непременно взаимно изключващи се и в последен анализ изнасят еднопосочна информация за значимите обстоятелства.

Визираните гласни доказателствени източници разкриват сведения, че на неустановена дата през есента на 2011 г. ответникът посетил свой познат в лицето на ищеца в жилището му, находящо се в гр. П., обл. П., ***/. След като известно време двамата разговаряли в трапезарията на дома, по молба на ищеца съпругата му - свид. М. И. И., която междувременно подготвяла предястие в кухненския кът на същото помещение, му донесла съхраняваната в гардероба сума от 5 000, 00 лева в банкноти с номинал от по 50, 00 лева. Ищецът преброил купюрите, след което изискал и получил от ответника потвърждение, че ще върне сумата в срок до един месец. В присъствието на свид. Н. Т. Б., който също гостувал в дома, ответникът собственоръчно изброил банкнотите, а ищецът обявил, че му предоставя въпросната сума на заем при уговорка за връщането й в срок до един месец. Заемополучателят, от своя страна, се ангажирал да възстанови средствата дори предсрочно.

При така установените фактически положения съдът по правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК приема от правна страна следното:

Анализът на доказателствената съвкупност обосновава извод, че страните са обвързани от сключен през есента на 2011 г. договор за заем за потребление по смисъла на чл. 240 ал. 1 от ЗЗД, по силата на който ищецът предоставил на ответника в брой сумата от 5 000, 00 лева, а последният се задължил да я възстанови в едномесечен срок от постигане на съглашението. Безспорно установен чрез обсъжданите свидетелски показания, фактът на действително престиране на посочената сума от заемодателя на заемополучателя не само генерира облигационната връзка, но и легитимира ищеца в качеството на изправна страна по двустранната сделка.

Разискван в контекста на разпределението на доказателствената тежест в настоящия процес, дефицитът на доказателства за изпълнение на така породеното в тежест на ответника задължение, мотивира съда да уважи изцяло исковата претенция като доказана по основание и размер.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да репарира сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски в общ размер на 700, 00 лева, от които: 200, 00 лева – държавна такса за разглеждане на предявения иск, внесена чрез ПОС-терминално устройство на Районен съд – Първомай по документ № 69/29.02.2016 г. /л. 4/, и 500, 00 лева – адвокатско възнаграждение за квалифицирана процесуална защита на ищеца, доказателство за чието действително престиране съставлява разписка, инкорпорирана в приложения договор за правна защита и съдействие от 11.02.2016 г. /л. 3/.

Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Я.Д.Д., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Н. Ш. Б., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, да заплати на Т.Н.И., с ЕГН: **********, с посочен постоянен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. С.С.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, както следва:

§ сумата от 5 000, 00 лева – дължима главница по договор за заем от 2011 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и

§ сумата от 700, 00 лева – съдебно-деловодни разноски за държавна такса за разглеждане на предявения иск и за квалифицирана процесуална защита на ищеца.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:(п)

СМ/ЕЯ