Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 79
гр. Първомай, 20.06.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на осемнадесети май две хиляди и шестнадесета година в
състав:
Председател: София Монева
при секретаря Петя Монева,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 518 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422 ал. 1 във вр.
с чл. 415 ал. 1 от ГПК във вр.
с чл. 79 ал. 1 и с чл. 86 ал. 1 от
ЗЗД.
Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.М.М.-Д. и Ж.П.С. в качеството съответно
на заместник-председател и изпълнителен
член на Съвета
на директорите и по процесуално пълномощие от юрисконсулт С.Г.П. и юрисконсулт К.Г.А., моли съда да признае за установено в
отношенията между страните,
че ответникът В.А.И., с ЕГН: **********,
с посочен постоянен адрес: ***, му дължи, както следва:
Ø сумата от 662, 57 лева – стойност на електрическа енергия, доставена за периода от 28.11.2013 г. до 26.10.2014 г. в обект на потребление, находящ се ***, с ИТН: ***;
Ø сумата от 89, 23 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 21.06.2014 г. до 27.10.2015 г., и
Ø законната лихва върху главницата, считано от 28.10.2015 г. – датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, до пълното изплащане на вземането, за изпълнението на които суми е издадена Заповед № 245/28.10.2015 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 424/2015 г. по описа на Районен съд – Първомай.
Пледира и за присъждане на
сторените в заповедното и в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
Ищцовото дружество отправя
исковите си претенции в качеството на «краен снабдител», който съгласно чл. 98а
от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продава електическа енергия при публично
известни общи условия, действащи през процесния период в редакцията, одобрена с
Решение № ОУ-013/10.05.2008 г. на
Държавна комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, и влезли в сила на 27.06.2008 г.
В съответствие с чл. 7 т. 1
и чл. 4 от Общите условия достачикът се ангажирал да снабдвява с електрическа
енергия обект, находящ се в *** и обслужван
по електропартида с ИТН: *** и с титуляр Д.Т.А., ползващ клиентски номер ***.
При проведена на 25.02.2014
г. проверка, документирана с Констативен протокол № 000093/25.02.2014 г. и
Протокол № 000116/25.02.2014 г. за оглед на средството за търговско измерване
по реда на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,
приети на 14.10.2013 г., служители на ищеца констатирали, че електромерът,
монтиран в гореуказаната потребяваща единица, не отчита съответната
електроконсумация и липсват държавните и метрологичните му пломби.
Метрологичното изследване на устройството в Български институт по метрология,
отразено в Протокол № 578/08.05.2014 г., показало признаци на неправомерна
манипулация, водеща до отчетна дисфункция, поради което на основание чл. 48 ал.
1 т. 1б от ПИКЕЕ с коригираща сметка от 10.06.2014 г. на клиента било
доначислено потребление на 3 275 кВтч за периода от 28.11.2013 г. до
25.02.2014 г., остойностено съобразно чл. 51 ал. 1 от ПИКЕЕ. За така
осъществената доставка ищцовото дружество издало фактура №
1114445889/10.06.2014 г. на стойност 591, 05 лева /с начислен ДДС/, платими в
срок до 20.06.2014 г.
Отделно от горното чрез
средството за търговско измерване снабдителят регистрирал в обекта следната
електроконсумация:
Ø през отчетен период 27.06.2014 г. –
26.07.2014 г. - 168 кВтч, осчетоводени с фактура № 1117611862/31.07.2014 г. на
стойност 31, 48 лева /с начислен ДДС/, платима в срок до 25.08.2014 г.,
Ø през отчетен период 28.07.2014 г. –
26.08.2014 г. - 146 кВтч, осчетоводени с фактура № 1119079484/31.08.2014 г. на
стойност 27, 43 лева /с начислен ДДС/, платима в срок до 25.09.2014 г., и
Ø през отчетен период 27.09.2014 г. –
26.10.2014 г. - 62 кВтч, осчетоводени с фактура № 1122304462/31.10.2014 г. на
стойност 12, 61 лева /с начислен ДДС/, платима в срок до 25.11.2014 г.
В изпълнение на чл. 13 ал. 2
от Общите условия на 11.08.2014 г. ответникът, легитимиращ се с права на
законен наследник на покойната притежателка на горепосочения
имот - С.Я.И, депозирал
заявление-декларация за започване на електроснабдяването му и декларация за
достъп до мрежови услуги от оператора на електроразпределителната мрежа «ЕВН
България Електроразпределение» ЕАД, въз основа на които бил идентифициран от
ищеца като клиент с клиентски номер **********.
Макар съгласно чл. 11 т. 1
от Общите условия в качеството си на «потребител на електрическа енергия» да се
задължил да заплаща цената на потребяваната електрическа енергия, както и на
всички експлоатационни услуги, в сроковете и по начините, определени в чл. 18
ал. 1 и ал. 2 от Общите условия, ответникът се въздържал от издължаване на
горепосочените фактурни стойности и след падежирането им.
Релевира се, че според чл.
27 ал. 1 от Общите условия клиентът следва да репарира и вредите от забавата,
заплащайки за периода от 21.06.2014 г. до 27.10.2015 г. обезщетение в размер на
89, 23 лева.
Позовавайки се на
длъжниковата неизправност, ищецът пристъпил към принудително удовлетворяване по реда на чл. 410 от ГПК, допуснато със Заповед № 245/28.10.2015 г. за изпълнение
по ч. гр. дело № 424/2015 г. по описа на Районен съд – Първомай, вменяваща в тежест на ответника изпълнението на процесните притезания.
Ищцовото дружество
обосновава правния си интерес от установяване дължимостта на вземанията си по
исков ред с оглед своеверменно постъпило от длъжника възражение срещу заповдта
за изпълнение.
В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен
отговор от страна на ответника.
В открито
съдебно заседание ищцовото дружество чрез
процесуалния си представител в лицето на юрисконсулт К.Г.А. поддържа
предявените искове, а ответникът, явяващ се лично, оспорва размера на главната
претенция с доводи за некоректно отчитане на електроконсумацията
за периода от
28.11.2013 г. до 25.02.2014 г.
След като прецени приобщените по делото доказателствени
източници поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл. 235 ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Придружаващото исковата молба
удостоверение за наследници изх. № 182/17.04.2013 г. /л. 7/, издадено от
Кметство – с. Православен, общ. Първомай, обл.
Пловдив, легитимира ответника в качеството на законен наследник на лицето С.Я.И,
с ЕГН: **********, за чиято смърт, настъпила на 24.12.2005 г., е съставен Акт
за смърт № 0299/25.12.2005 г.
Ответникът признава, че местодомува в къща, с административен адрес: ***, която видно от
представения Нотариален акт № 71, том V, дело № 2421/1997 г. от 25.11.1997 г.
на Първомайски районен съдия Р.Р. /л. 6/ е придобита от горецитираната
наследодателка по силата на договор за покупко-продажба.
Отсъства спор между страните, че през
процесния период ищцовото
дружество, осъществяващо дейност по електроснабдяване въз основа на Лицензия за обществено снабдяване
с електрическа енергия №
Л-141-11/13.08.2004 г., издадена от
ДКЕВР, и при публично известни Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия /л. 38-39/, одобрени с Решение № ОУ-013/10.05.2008 г. на
ДКЕВР и влезли в сила на
27.06.2008 г. /и наричани в настоящото
изложения Общите условия/, реализирало доставки на електроенергия до горецитираното жилище, присъединено към
електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД. Считано
до 11.08.2014 г., консумацията на електрическа енергия в имота, регистриран с
номер на измервателна точка /ИТН/ ***, крайният снабдител
администрирал по партида с титуляр Д.Т.А., заведен с клиентски
номер ***.
При извършена на 25.02.2014
г. техническа проверка, документирана с Констативен протокол №
000093/25.02.2014 г. /л. 9/ и Протокол № 000116/25.02.2014 г. от огледа на
средството за измерване /л. 10/, служители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, КЕЦ – 48, Първомай констатирали, че монтираният в мястото на
потребление с ИТН: *** индукционен двутарифен еднофазен електромер, тип
W4000266, фабр. № 3008402, произведен от «Actaris», не отчита електроконсумация, че държавните и
метрологичните му пломби липсват, а капакът му се отваря отгоре. След демонтажа
му, посоченият уред бил поставен в безшевна платнена торба, пломбирана с пломба
№ 180266, и бил изпратен за
метрологична експертиза със заявление изх. № 04-29-361/04.04.2014 г. на „ЕВН
България Електроразпределение” ЕАД, КЕЦ – 48, Първомай /л. 12/, а в обекта бил
инсталиран друг електромер,
фабр. № 12539104, пломбиран с пломба
№ 07/14. Метрологичното
изследване на демонтираното устройство в Главна дирекция «Мерки и измервателни
уреди» при Български институт по метрология, чиито резултати са обективирани в Констативен
протокол № 578/08.05.2014 г. /л. 11/, показало признаци на неправомерен достъп,
водещ до отчетната му дисфункция, сред които наличие на механични дефекти по
кутията, клемите, клемния блок, счупен капак от дясната страна на мястото на
закрепващия винт, развит пломбажен винт от лявата страна, свободно отварящ се
капак, отсъствие на знаци за метрологичен контрол и извадена от вътрешността ос
с ролките на дневна тарифа. С оглед гореизложеното и на основание чл. 48 ал. 1
т. 1б от ПИКЕЕ, приети на 14.10.2013 г., със справка за коригиране на сметка за
електроенергия към Констативен протокол № 578/08.05.2014 г. /л. 13/ на клиента
било доначислено потребление на 3 275 кВтч за периода от 28.11.2013 г. до
25.02.2014 г., остойностено съобразно чл. 51 ал. 1 от ПИКЕЕ в размер на 492, 54
лева. За така осъществената доставка ищцовото дружество издало фактура №
1114445889/10.06.2014 г. /л. 14/ на стойност 591, 05 лева /с начислен ДДС/,
платими в срок до 20.06.2014 г.
Въз основа на постъпили от
ответника заявление-декларация вх. № 13116711/11.08.2014 г. /л. 4/ за започване
на битово електроснабдяване на имот с
административен адрес: ***, и
ИТН: ***, и декларация за достъп до мрежови услуги от оператора на
електроразпределителната мрежа «ЕВН България Електроразпределение» ЕАД /л. 5/, крайният
снабдител идентифицирал декларатора като клиент с клиентски
номер **********. Сключвайки на 10.09.2014 г. с доставчика спогодба рег. №
1316711/2014 г. /л. 8/, ответникът оповестил намерение да ползва горепосоченото
жилище и потвърдил обвързаността си от Общите условия.
Чрез средството за търговско
измерване ищецът регистрирал следното електропотребление в обекта
с ИТН: ***:
Ø през отчетен период 27.06.2014 г. –
26.07.2014 г. - 168 кВтч, осчетоводени с фактура № 1117611862/31.07.2014 г. /л.
15-16/ на стойност 31, 48 лева /с начислен ДДС/, платима в срок до 25.08.2014
г.,
Ø през отчетен период 28.07.2014 г. –
26.08.2014 г. - 146 кВтч, осчетоводени с фактура № 1119079484/31.08.2014 г. /л.
17/ на стойност 27, 43 лева /с начислен ДДС/, платима в срок до 25.09.2014 г.,
и
Ø през отчетен период 27.09.2014 г. –
26.10.2014 г. - 62 кВтч, осчетоводени с фактура № 1122304462/31.10.2014 г. /л.
18/ на стойност 12, 61 лева /с начислен ДДС/, платима в срок до 25.11.2014 г.
Позовавайки се на длъжникова неизправност, кредиторът пристъпил
към принудителното удовлетворяване на
процесните притезания по
реда на чл. 410 от ГПК, допуснато със Заповед № 245/28.10.2015 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело
№ 424/2015 г. по описа на Районен съд – Първомай. Длъжникът, от своя страна, оспорил дължимостта им с възражение вх. № 5689/10.11.2015 г. по чл.
414 ал. 1 от ГПК срещу заповедта за изпълнение, връчена му на 06.11.2015 г.
Известен на 03.12.2015 г. за така постъпилото възражение, на основание чл. 422
ал. 1 от ГПК в законоустановения едномесечен срок по чл. 415 ал. 1 от ГПК
заявителят предявил исковете – предмет на настоящото дело.
При така
установените фактически положения съдът по правилата на чл. 235 ал. 2 от
ГПК приема от правна страна следното:
В качеството на юридическо лице, което реализира дейност по обществено снабдяване с електрическа енергия на обекти на битови крайни клиенти въз основа на Лицензия №
Л-141-11/13.08.2004 г., издадена от
ДКЕВР, ищцовото дружество се категоризира
със статут на „енергийно предприятие”
и „краен
снабдител” по смисъла съответно
на т. 24 и т. 28а б. „а ” от § 1 на ДР на ЗЕ, който съгласно чл.
98а ал. 1 от ЗЕ предоставя услугата „снабдяване” при публично
известни Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-013/10.05.2008 г. на ДКЕВР
и влезли в сила на 27.06.2008
г.
Дефинитивната клауза на чл. 1 т. 4
от визираните Общи условия, приложими според чл. 98а ал. 4 от ЗЕ без изрично писмено приемане, определя като „потребител на електрическа енергия” за битови нужди и
респективно „клиент” всяко физическо лице, собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД съгласно действащото законодателство, което ползва
електрическа енергия за домакинството си.
Ангажираните доказателствени източници
безсъмнено установяват, че през
процесния период ищцовото
дружество е електроснабдявало жилището, находящо се в ***, правомерно присъединено към
електроразпределителната мрежа
на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД.
Макар осъществените до 11.08.2014 г. доставки на
електроенергия до имота да са отчитани по партида
с клиентски № *** и с титуляр Д.Т.А.,
принадлежността на
идеална част от правото на собственост върху електрифицирания обект към патримониума на ответника,
считано от откриване на наследството на неговия наследодател в лицето на С.Я.И,
с ЕГН: **********, починала на 24.12.2005 г., го квалифицира като „клиент” по смисъла на чл.
1 т. 4 от Общите
условия, както и като „битов” и „краен клиент” и „потребител на енергийни
услуги” по смисъла съответно на т. 2а, т. 27г и т. 41б б. „а” от § 1 на ДР на ЗЕ, и респективно като страна по
валидно договорно правоотношение за доставка на електроенергия, регулирано от същите Общи условия в съдържанието им, утвърдено с Решение № ОУ-013/10.05.2008 г. на ДКЕВР, доколкото не се
навеждат доказателства за индивидуално съгласувани в законоустановената
съобразно чл. 98а ал. 5 от ЗЕ форма
спецификации.
Съгласно чл. 11 т. 1 от
Общите условия в качеството си на «потребител на електрическа енергия» ответникът
се задължил да заплаща цената на потребяваната електрическа енергия, както и на
всички експлоатационни услуги, в сроковете и по начините, определени в чл. 18
ал. 1 и ал. 2 от Общите условия. Предвид казаното същият е договорно обременен
със задължение за заплащане на потребената в периода от 27.06.2014 г. до
26.10.2014 г. електрическа енергия, остойностена от снабдителя по цени, фиксирани
с Решения № № Ц-12/30.06.2016 г. и Ц-16/01.10.2014 г. на ДКЕВР, и осчетоводена
с фактури № № 1117611862/31.07.2014 г., 1119079484/31.08.2014 г. и
1122304462/31.10.2014 г.
Вземането, отразено по фактура № 1114445889/10.06.2014 г. /л. 14/ на
стойност 591, 05 лева /с начислен ДДС/, се претендира от доставчика въз основа
на предприета поради неточно отчитане едностранна корекция на цената на електроенергията, консумирана от клиента за периода от 28.11.2013 г. до 25.02.2014 г., през
време на който страните са били обвързани от договор при общи условия в
редакцията им, утвърдена с Решение № ОУ-013/10.05.2008 г. на ДКЕВР.
Съгласно задължителната за
настоящата инстанция съдебна практика на ВКС, възприета в Решение № 115 от 20.05.2015 г. по гр. д. № 4907/2014 г., IV г.
о., ГК, Решение № 173 от
16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г., II т. о., ТК, и Решение № 203/15.01.2016 г. по т. д. № 2605/2014 г., I т.о, с изменението на чл. 98а, ал.
2, т. 6, чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ /ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ и респективно през процесния
период от 28.11.2013 г. до
25.02.2014 г. приложимостта на горепосочената възможност на крайния
снабдител за доначисляване е обусловена от кумулативното наличие на: 1/ действащи правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставената електрическа енергия, и 2/ предвиждане в общите условия на договорите ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка.
Първата от
визираните предпоставки е удовлетворена с новоприетите от ДКЕВР ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр. 98
от 12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г./, но отсъстват наведени доказателства
ищцовото дружество да е изпълнило нормативния си
ангажимент, произтичащ от чл. 98а, ал. 2 т. 6 от ЗЕ да предвиди в общите си
условия ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка,
доколкото фигуриращите в представените по делото Общи условия клаузи за връчване на съобщения на
потребителите и контакт между страните по договора не изпълняват коментираното законово
изискване. С оглед горното в конкретния случай не е реализиран
в пълнота фактическият състав, пораждащ правото на ищеца на едностранна промяна
на сметката за процесния период и респективно за ангажиране отговорността на ответника за плащане на цената на допълнително начислена електрическа
енергия при доказано неточно отчитане на същата.
Отделно от горното
не са стриктно спазени предписанията на чл. 47
ал. 3 и ал. 4 от
ПИКЕЕ /в сила от 16.11.2013 г./, тъй като резултатите от
извършената в отсъствие на ответника проверка, материализирани в Констативен протокол № 000093/25.02.2014
г. /л. 9/, са удостоверени с подписа на един, вместо на двама свидетели, и липсват
доказателства за препоръчано изпращане на екземпляр от така съставения документ
до ползвателя с обратна разписка.
Макар да отсъстват основания за едностранно
коригиране на сметката на абоната за процесния
период единствено
поради обективния факт
на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, тази възможност не може да се отрече, ако при условията
на главно и пълно доказване крайният снабдител установи, че отклоненията в показателите на
консумацията се дължат на неправомерно поведение на потребителя, периода
на грешното измерване или неизмерване и реално потребеното през време на същия количество
електрическа енергия.
Дори въз основа на наличната доказателствена
съвкупност и без изслушване на
съдебно-техническа експертиза да се приеме за установен положителният факт на неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване, твърдения за виновен принос на ответника в манипулацията не са релевирани и процесуални усилия за доказването му не са
положени от ищцовата страна.
Разискван в контекста на
разпределението на доказателствената тежест в настоящия процес, дефицитът на
доказателства за престиране на цената на отчетената
чрез изправно средство за търговско измерване и консумирана от ответника в
периода от 27.06.2014 г. до
26.10.2014 г. електроенергия,
мотивира съда да признае съществуването на задължението за заплащането й в
претендирания размер от 71, 52 лева, като за разликата до пълния предявен такъв
искът се преценя за неоснователен по гореизложените съображения. Клиентът следва да репарира и вредите от
забавата, заплащайки законната лихва върху посочената сума, изчислена, считано от
падежиране на всяко периодично вземане до 26.10.2015 г. Пресметнато чрез
електронен лихвен калкулатор по реда 162 от ГПК, обезщетението по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД възлиза в размер на 7, 97 лева, до който акцесорният
иск следва се уважи, а за разликата до пълния заявен такъв – да се отхвърли като
неоснователен.
На основание чл. 78 ал. 1 от
ГПК с оглед изхода на спора и съразмерно
с уважената част от предявените искове
ответникът следва да възстанови съдебно-деловодните разноски на ищцовото дружество, сторени, както следва:
§ в настоящото исково производство в общ размер на 375, 00
лева, от които: 75, 00 лева - държавна
такса за разглеждане на предявените искове, довнесена по преводно нареждане за
плащане от/към бюджета на „Уникредит Булбанк” АД /л. 20/,
и 300, 00 лева - дължимо юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения;
§ в заповедното производство в
общ размер на 325, 00 лева, от които 25, 00 лева - държавна такса за
разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, внесена по платежно
нареждане с реф. № 9299007080/26.10.2015 г. на „Ситибанк” /л. 7 от ч. гр. дело № 424/2015 г. по описа на
Районен съд – Първомай/, и 300, 00 лева – дължимо юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание
чл. 7 ал. 5 във вр. с ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.А.И., с
ЕГН: **********, с посочен постоянен
адрес: ***, дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от М.М.М.-Д. и Ж.П.С. в качеството съответно
на заместник-председател и изпълнителен
член на Съвета
на директорите и по процесуално пълномощие от юрисконсулт С.Г.П. и юрисконсулт К.Г.А.,
както следва:
Ø сумата от 71, 52 лева – стойност на електрическа енергия, доставена за периода от 27.06.2014 г. до 26.10.2014 г. в обект на потребление, находящ се ***, с ИТН: ***;
Ø сумата от 7, 97 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 26.08.2014 г. до 26.10.2015 г., и
Ø законната лихва върху главницата,
считано от 28.10.2015 г. – датата на постъпване
на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда, до пълното изплащане
на вземането, за изпълнението на които суми е издадена Заповед № 245/28.10.2015 г. за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 424/2015 г. по описа на Районен съд –
Първомай, като за разликата над уважения до пълния предявен размер ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни.
ОСЪЖДА В.А.И., с ЕГН: **********,
с посочен постоянен адрес: ***, да
заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от М.М.М.-Д. и Ж.П.С. в качеството съответно
на заместник-председател и изпълнителен
член на Съвета
на директорите и по процесуално пълномощие от юрисконсулт С.Г.П. и юрисконсулт К.Г.А., както следва:
Ø
сумата от 375, 00 лева – съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство за довнесена държавна такса за разглеждане на предявените искове и за дължимо юрисконсултско възнаграждение, и
Ø
сумата от 325, 00 лева – съдебно-деловодни разноски по ч. гр. дело № 424/2015 г. по описа на
Районен съд – Първомай за внесена държавна
такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение и за дължимо юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.
След влизане в сила на настоящото
съдебно решение ч. гр. дело № 424/2015 г. по описа на
Районен съд – Първомай, ІІ състав, ДА СЕ
ВЪРНЕ и ДОКЛАДВА на състава ведно със заверен
препис от решението.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(п)
/ПМ