Р Е Ш Е Н И Е
№ 114
гр. Първомай, 05.10.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори
съдебен състав, в публично заседание на петнадесети юли две хиляди и шестнадесета
година, с:
Председател: София Монева
при секретаря Петя Монева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 462
по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1, т. 2, чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът Х.Г.Д.,
с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Б.И.Б., вписан в
регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, моли съда да постанови срещу ответника Основно училище „Георги Караславов”, с ЕИК: ***, с посочен адрес: ***,
представлявано от Директора Т.А.Б. и по процесуално
пълномощие от адв. Т.К.Д., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив,
с посочен адрес на практиката: ***, решение, по силата на което да:
1/ признае
уволнението му, постановено със Заповед № 10/16.09.2015 г. за прекратяване на
трудовото правоотношение, издадена от Директора на ответното учебно заведение,
за незаконно и да го отмени;
2/ да го възстанови на предишната
му работа на длъжността „Завеждащ административно-техническа служба” при
ответното учебно заведение, и
3/ да осъди ответника да му
заплати:
§ сумата от 4 153, 38 лева – обезщетение за периода
от 16.09.2015 г. до 16.03.2016 г., през който е останал без работа поради
уволнението, ведно със законната лихва, считано от 12.11.2015 г. /датата на
предявяване на иска/ до окончателното изплащане на задължението, и
§ сумата от 65, 89 лева - обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 16.09.2015 г. до 12.11.2015 г. /датата
на предявяване на иска/.
Исковите претенции се обосновават с
фактически твърдения, че считано от 02.02.2000 г. по силата на сключен между
страните на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1 от КТ срочен
трудов договор, трансформиран в такъв за неопределено време, ищецът изпълнявал
длъжността „Завеждащ административно-техническа служба” в Основно училище
„Георги Караславов” – Първомай, с актуализираната длъжностна характеристика за
която бил запознат на 01.09.2015 г. Със своя Заповед № 290/11.09.2015 г.
работодателят обновил съдържанието й, вменявайки на служителя нови функции по
заместване на директора, помощник-директора по учебната част и главния
счетоводител на училището, и обвързвайки заемането на посочената трудова
позиция с изискване за завършено висше образование. Промените мотивирал със
спецификата на училищното обучение и възпитание на учениците, техните
социално-битови особености, с цел повишаване ролята на училището като среда,
изграждаща ценности и хармонично конструирани личности. Доколкото ищецът не
удовлетворявал изискуемия образователен ценз, с връчена му на 16.09.2015 г.
Заповед № 10/16.09.2015 г., издадена от Директора на ответното учебно
заведение, трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл. 328,
ал. 1, т. 6 от КТ, след което останал трайно трудово незает.
Ищецът квалифицира като
несъстоятелни гореизложените доводи на работодателя. Подчертава, че за
изпълнение на длъжността му Национална класификация на
професиите и длъжностите и методологическите й бележки предписват средно
образование, каквото притежавал по специалността „Финанси и кредит” и
квалификация „Икономист-счетоводител”. Релевира, че процесното завишаване на
изискуемото се образователно ниво било преднамерено предприето изключително с
цел прекратяване на трудовото му правоотношение, тъй като същото не само не
било обективно необходимо, но и се оправдавало с разширяване обема на
компетенциите на „Завеждащия административно-техническа служба”, което, от своя
страна, колидирало с императива на чл. 148, ал. 5 от Правилника за прилагане на
Закона за народната просвета, според който при отсъствие на директора
заместващият го трябва да бъде лице с педагогическо образование, както и с
разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Наредба № 3 от 18.02.2008 г. за нормите за
преподавателска работа и реда за определяне на числеността на персонала в
системата на народната просвета, издадена от Министерството на образованието и
науката, според която помощник-директорът по учебната дейност е част от
педагогическия персонал наред с директора. Като показател за визираната
недобросъвестност ищецът навежда, че след уволнението му ответникът обявил
вакантно работно място за длъжността „Технически сътрудник”, за заемането на
която изисквал кандидатите да са завършили средно образование.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът депозира писмен отговор вх. № 6476/18.12.2015 г. и допълнителен
такъв вх. № 904/10.02.2016 г., с които застъпва становище за неоснователност на
предявените искове. Счита Заповед № 10/16.09.2015 г., с която е прекратено
трудовото правоотношение на ищеца, за законосъобразна и правилна. Сочи се, че
засягащата последния промяна в образователните изисквания, приета с издадената
и доведена до знанието му Заповед № 290/11.09.2015 г., се явява израз на
суверенна работодателска преценка по целесъобразност, в която съдът не е
компетентен да интервенира, с изключение на хипотеза на злоупотреба с право,
наличието на каквато ответникът отрича. Именно ефективното и качествено
изпълнение на нововменените на „Завеждащия административно-техническа служба”
функции по заместване на директора, помощник-директора по учебната дейност и
главния счетоводител на училището, контактуване с Регионалния инспекторат по
образованието – Пловдив, с държавни и общински органи, институции и организации
от името на училището, предпоставяли необходимостта от въвеждане на процесното изискване
за по-висок образователен ценз. Ответникът признава, че през месец ноември 2015
г. е обявил свободна работна позиция „Технически сътрудник”, за която ищецът не
е кандидатствал.
При евентуално уважаване на
исковите претенции противопоставя възражение за прихващане на вземането си за
връщане на изплатеното на ищеца обезщетение по чл. 220 ал. 1, от КТ в размер на
1 298, 08 лева, със задължението си за обезвреда по чл. 225, ал. 1 от КТ.
Страните пледират за присъждане на
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, а в открито
съдебно заседание поддържат застъпените във фазата по размяна на книжа процесуални
позиции, подробни съображения в подкрепа на които излагат в представени писмени
защити.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, в контекста на наведените от страните доводи,
намира от фактическа страна следното:
Въз основа на обявеното по реда на
чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съвпадение във фактическите твърдения на страните и
подкрепящите го писмени доказателства се ангажират сведения, че по силата на
сключен между страните срочен трудов договор № 134/01.02.2000 г. /л. 40 и л.
77/ ищецът бил назначен на длъжността „Завеждащ административно-техническа
служба /ЗАТС/” в Основно училище „Георги Караславов” – Първомай, при пълно
работно време и шестмесечен срок за изпитване. Съгласно връчената му на 03.02.2000
г. длъжностна характеристика /л. 85-86/ за заемане на посочената трудова
позиция се изисквало средно специално икономическо образование, каквото видно
от Диплома № *** /л. 13/, издадена от Директора на Оздравителен икономически техникум
„Кирчо Митев” – Минерални бани, обл. Хасково, ищецът е завършил в цитираното
учебно заведение по
специалността «Икономика» с профил «Финанси и кредит», придобивайки квалификация
„Икономист – счетоводител”.
Гореспоменатата характеристика /л.
85-86/ вменявала на служителя задължения по водене на входящия и изходящия
дневник, книгата за изпитите на частните ученици и на задочниците, книгата за
заповеди, летописната книга, книгата за наредбите и поканите, разносната книга
– дела с указания, инструкциите и наредбите, книгата за даренията и столовото
хранене, книгата за вписване на свидетелства за завършено основно образование и
удостоверения за квалификационните изпити, книгата за подлежащите на
задължително обучение деца; обработка на документацията; подготовка и
предлагане за подпис от директора на служебни бележки, удостоверения, отпускни
свидетелства, писма за изпращане, личните дела, удостоверения обр. 30 и
заповеди за класиране; информационно обслужване на персонала; извършване на
машинописна работа; събиране на таксите и други приходи и внасянето им по
принадлежност; изготвяне на ведомости и изплащане заплатите на персонала;
обработка на болничите листове на персонала; теглене на суми от Българска
народна банка и предаването им на подотчетните лица; водене на касова книга за
приходите и разходите; изплащане на стипендии на учениците; изготвяне на касови
отчети; обслужване на финансово-счетоводните форми; подготовка на справките по
приложението на икономическия механизъм; водене и отчитане на имуществото на
училището; грижа за текущите ремонти и поддържане на хигиената; закупуване и
доставка на предмети за текущо обзавеждане; изготвяне на заявка, получаване,
съхраняване и предлагане за бракуване на безплатните учебници на учениците и
др. Капацитетът за изпълнение на работата предпоставял познания на Наредбата за
водене на касовите операции, на реда за оформяне на приходните и разходните
документи, за приемане, съхраняване и отпускане на парични средства и ценни
книжа, за съставяне на ведомостите за заплати, на нормативните документи на
Министерството на народната просвета и други ведомства във връзка с безплатните
учебници, както и на тези, регламентиращи реда за получаване и съхраняване на
стоково-материалните ценности, за водене и съхраняване на архивни документи и
за издаване на документи за завършено образование.
С приложените допълнителни
споразумения № № 1010/22.03.2000 г. /л. 78/, 1051/27.10.2000 г. /л. 81/,
1081/27.11.2000 г. /л. 82/, 1129/11.05.2001 г. /л. 87/, 1162/12.10.2001 г. /л.
89/, 1212/28.02.2002 г. /л. 91/, 32/09.09.2002 г. /л. 93/, 88/09.04.2003 г. /л.
94/, 1585/17.07.2006 г. /л. 95/, 1770/01.09.2008 г. /л. 98/, 18/21.02.2013 г.
/л. 101/, 11/03.10.2014 г. /л. 104/, 5/05.01.2015 г. /л. 106/, и 17/05.01.2015
г. /л. 108/, страните са съгласували индексации на елементите от трудовото
възнаграждение на ищеца, а въз основа на допълнителни споразумения № №
29/19.10.2012 г. /л. 100/ и 49/29.10.2013 г. /л. 103/ на същия било възложено
информационно-техническото обслужване на проект „Да направим училището
привлекателно за младите хора /УСПЕХ/”, реализиран с финансовата подкрепа на
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския
социален фонд на Европейския съюз, за периодите съответно от 19.10.2012 г. до
31.08.2013 г. и от 01.11.2013 г. до 31.08.2014 г.
Доколкото логично и
безпротиворечиво възпроизвеждат непосредствени възприятия досежно относими към
предмета на спора обстоятелства, кореспондират с писмените доказателствени
източници и са депозирани от лице с
некомпрометирана обективност, показанията
на свид. Т.И.Т., изпълнявал длъжността „Директор” на ответното училище в
периода от 1986 г. до 20.11.2014 г., се кредитират от съда и респективно
позволяват да се установи, че ищецът осъществявал изключително административно-помощни
непедагогически трудови функции, без да разполага с правомощия по заместване на
директора, заместник-директора по учебната част и главния счетоводител. В
качеството си на настоящ служител на ответното учебно заведение, заемал последователно
длъжността „Учител” - в периода от 2000 г. до 01.09.2015 г., и длъжността „Помощник-директор
по учебната дейност”, считано от 01.09.2015 г., данни в гореуказания смисъл
навежда и свид. Б.И. Ч., чийто свидетелски разказ, преценен с резервите,
предписани от чл. 172 от ГПК, се ползва с доверието на съда единствено в частта,
пресъздаваща преки наблюдения, и се игнорира в тази, излагаща оценъчна
информация и лично мнение. Като свои работни ангажименти на длъжността
„Помощник-директор по учебната дейност” последният посочва анализ на учебната
дейност за съответния срок, посещение на класните занимания и подготовка на
информация относно методическите обединения във връзка с класното ръководство.
На 01.09.2015 г. ищецът бил
запознат с осъвременен вариант на длъжностната си характеристика /л. 7/, според
която притежаването на средно икономическо или общо образование оставало
меродавно условие за заемане на длъжността му. Дефинитивно насочени да обслужват
потребността от правилна организация и контрол на административно-техническите
дейности в учебното заведение, основните работни задачи, формиращи обновеното
съдържание на длъжността „ЗАТС”, включвали: подпомагане дейността на директора;
получаване на постъпващата кореспонденция за директора, нейното систематизиране
в съответствие с установения ред и предаването й за резолиране; водене и
съхранение на училищната документация и на личните дела на списъчния състав в
училището; изготвяне на служебни бележки, удостоверения, писма, заповеди,
наредби и други училищни документи и предоставянето им на директора за подпис;
приемане на необходимите документи на кандидатстващи за работа лица /трудови
договори, допълнителни споразумения към тях и заповеди за прекратяване на
трудови договори след съгласуване с директора/, попълване и регистриране в НАП
на сключените трудови договори с персонала; проследяване на срока на трудовия
договор и своеверменно уведомяване на директора; отчитане на трудовия стаж на
всички работещи в училището;
своевременно уведомяване на директора за необходимостта от промяна на
допълнителното възнаграждение за прослужено време; попълване на трудовите
книжки; издаване на справки за настоящата и минала трудова дейност на
работниците; подготовка на документите за пенсиониране на кадрите; подпомагане
на директора при изготвяне на длъжностното и поименно щатно разписание и други
трудовоправни документи; изготвяне на справки на учители, служители, работници,
ученици, родители и обслужващ персонал; издаване на служебни бележки и
удостоверения, свързани с трудовата дейност на работниците и служителите;
подготвяне, оформяне и съхраняване на документите и заповедите, свързани с
командировки на работниците и служителите, заповеди за платен отпуск на
работещите и справки за използавите платени и неплатени отпуски; осигуряване и
осъществяване на деловодството; предаване на получената информация по
предназначение и проследяване на сроковете, определени от директора за
изпълнение на поставените задачи; проверка и изчисление на справките за
лекторски часове съобразно заповдта на директора; водене на заповедна книга;
при необходимост участие в заседанията на Педагогическия съвет; предаване в
архива на всички документи, съставени във връзка със заплащането на труда,
подредени по установения ред след изтичане на годината; въвеждане и обработване
на задължителната информация в компютъра в съответствие с изискванията на
съответните програми, и изпълнение на други законосъобразни задачи, възложени
от директора.
Със своя Заповед №
290/11.09.2015 г. /л. 9/ Директорът на Основно училище „Георги Караславов” – Първомай
утвърдил и на 11.09.2015 г. довел до знанието на ищеца поредна актуализация на
коментираната длъжностна характеристика, въвеждаща наред с гореизброените обязаности
на завеждащия административно-техническата служба и допустими въз основа на
изрична заповед на ръководителя на учебното заведение такива по заместване на
директора, на помощник-директора по учебната дейност и на главния счетоводител и
по комуникация с Регионалния инспекторат по образованието – Пловдив и други
държавни и общински органи, институции и организации от името на училището.
Промяната, която работодателят аргументирал със спецификата на училищното
обучение и възпитание на учениците, техните социално-битови особености и повишаване
ролята на училището като среда, изграждаща ценности и хармонично конструирани
личности, засегнала и изискуемата се за длъжността „ЗАТС” образователна степен
чрез повишаването й от средно на висше образование.
Приканен на 11.09.2015 г. с
уведомително писмо /л. 8/, ищецът не представил в определения му от
работодателя тридневен срок удостоверителен документ за придобито висше образование,
каквото действително и не притежавал. По съображения, че служителят не
удовлетворява актуалното образователно изискване за изпълняваната работа и на
основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ Директорът на ответното учебно заведение
издал Заповед № 10/16.09.2015 г. /л. 6/ за прекратяване на трудовото му
правоотношение, в изпълнение на която на уволнения било изплатено обезщетение
за неспазен срок на предизвестяване в размер на 1 298, 08 лева.
Съдебно констатираните в открито
заседание на 11.05.2016 г. записки в
притежаваната от ищеца трудова книжка № 42 /бл. № 0427/ не документират датиращи
след уволнението му вписвания на сключени трудови договори или признат трудов
или осигурителен стаж. В уверение на обстоятелството, че същият е регистриран
като търсещо работа лице, считано от 17.09.2015 г., по делото е депозирана и
Служебна бележка изх. № 275/04.11.2015 г. /л. 14/, издадена от Дирекция „Бюро
по труда” – Първомай. Счетоводните данни, отразени в издадените от работодателя
Удостоверение изх. № 844/07.12.2015 г. /л. 36/ и фиш № 18/26.08.2015 г. /л. 38/,
сочат, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за месец август 2015 г.
възлиза в размер на 692, 23 лева.
В писмо рег. №
10-06-12-420/19.11.2015 г. на Директора на Дирекция „Бюро по труда” – Първомай
/л. 42/ се съдържат сведения за две, обявени от ответника със заявки № № 284/17.09.2015
г. и 659/02.11.2015 г., свободни работни места за позициите съответно „ЗАТС” и
„Технически сътрудник”. Със свое заявление изх. № 866/15.12.2015 г. /л. 43/ до
Директора на Дирекция „Бюро по труда” – Първомай работодателят потвърдил
първата от тях като незаета с искане за допълване на обявлението с образователно
изискване „икономика с педагогическа правоспособност”. Справки в електронната
платформа на Регионален инспекторат по образование – Пловдив, обективирани с извлечения
от сайт www.riobg.com към 04.11.2015
г. /л. 19 и л. 53/ и 09.05.2016 г. /л. 54/, показват публикувана на 02.11.2015
г. и на 30.11.2015 г. информация съответно за едно вакантно работно място за
длъжността „Технически сътрудник” с изисквания за средно общо образование и три
години трудов стаж, и едно - за длъжността „ЗАТС” с изисквания за висше
образование /бакалавър/, специалност и квалификация: икономика с педагогическа
правоспособност, и минумум петгодишен стаж в системата на образованието. Незает
непедагогически щат за „ЗАТС” ответникът оповестил и в електронната система
„АДМИН” на Министерството на образованието и науката, извлечение /л. 55-56/ от
която фигурира сред доказателствените материали.
По силата на Трудов договор №
РД-08/09.11.2015 г. /л. 71-72/ непедагогическата длъжност „Технически сътрудник”,
с шифър по НКПД: 41102005, била заета от лицето Ана Василева Стойчева, която
съобразно разработената за позицията й длъжностна характеристика /л. 73-74/
била трудово ангажирана да завежда по установения ред входящата и изходяща
писмена кореспонденция; да предава получената кореспонденция по назначение; да
води картотека и архив на изходящата кореспонденция и да прави справки по тях;
да приема и предава документи за подпис от директора и лични заявления от
педагогическите специалисти, работниците и служителите; да осигурява
повикването на педагогически специалисти, работници и служители при директора и
прием на външни посетители в съответствие с установения ред; да води
заповедната книга в училището съобразно изискванията на Наредба № 4 от
16.04.2003 г. и да осигурява запознаването на заинтересованите лица с
конкретната заповед на директора; да организира отпечатването и размножаването
на всички материали, предоставени от директора и необходими за дейността на
училището; да поддържа и актуализира разходите, да подготвя месечните отчети –
поддържане на списък с необходимите офис консумативи и своевременното им
осигуряване; да извършва координация и планиране на офис услуги като
настаняване, преместване, оборудване и мебелиране, доставки, формуляри, паркиране,
поддръжка, чистене и др., свързани с дейността на училището; да подготвя и
оформя различни материални и официални документи, разработки, проекти и др., свързани
с дейността на училището; да осъществява телефонни комуникации и факсове; да
записва и предава изпратени съобщения; да приема и предава съобщения от електронната
поща на училището; да създава, обработва и съхрява всякакъв вид техническа
документация, свързана с дейността на училището; да координира информационния
поток между педагогически специалисти, служители, работници и директора на
училището; да установява контакти с други институции; да съдейства в дейността
на класните ръководители при работата им с родители и да изпълнява други,
конкретно възложени задачи, свързани с длъжността.
При така установените фактически
положения съдът по правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК приема от правна страна следното:
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от
КТ концентрира спора върху законосъобразното
упражняване на потестативното право на работодателя в лицето на ответника
едностранно да прекрати трудовото правоотношение на ищеца в контекста на
въведените от последния с исковата молба оспорвания към релевантния минал
момент на уволнението.
Фактическите констатации безпротиворечиво
сочат, че по силата на обвързващо страните валидно безсрочно трудово правоотношение ищецът е изпълнявал
при ответника длъжността „ЗАТС” и
както към момента на сключване на трудовия договор, така и в периода до
11.09.2015 г. образователният му ценз е съответствал на изискуемия се.
С длъжностна характеристика, утвърдена със Заповед № 290/11.09.2015 г. /л.
9/ и съобщена на ищеца на същата дата, ответникът разширил обхвата на длъжността „ЗАТС” с имплементиране на нови
компетентности и предявил за заемането й изискване за висше образование, като с
доводи, че служителят не притежава такова, аргументирал акта си за прекратяване
на трудовоправната връзка.
Изразена ясно и недвусмислено
в текста на процесната уволнителна заповед, волята на работодателя еднозначно
релевира с приложеното прекратително правно основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. Фактическият му състав, чието
установяване се възлага в процесуална тежест на ответника, предпоставя настъпило след
възникване на трудовото
правоотношение и преди неговото преустановяване изменение на изискванията за изпълнение на конкретно заеманата от освободения служител
длъжност, на което последния към момента на уволнението не отговаря. По правило
така очертаните обстоятелства изчерпват предмета на доказване по разглежданата
искова претенция. Задължителната за настоящата инстанция съдебна практика на Върховния касационен съд, уеднаквена с Решение № 8 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. №
598/2009 г., III г. о., Решение № 248 от 23.04.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 254/2009 г., IV г. о., Решение №
507 от 8.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 978/2009 г., IV
г. о., Решение № 1355 от 8.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 978/2009 г., IV г. о., Решение № 561 от 4.10.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 1962/2009 г., III г. о., Решение № 3 от 20.01.2011
г. на ВКС по гр. д. № 621/2010 г., III г. о., Решение
№ 173 от 8.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 686/2010 г.,
IV г. о., Решение № 417 от 19.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 143/2011 г., IV г. о., Решение № 321 от 31.10.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 13/2011 г., III г. о., Решение № 66 от 19.03.2013
г. на ВКС по гр. д. № 870/2012 г., III г. о., Решение
№ 85 от 19.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 760/2012 г.,
IV г. о., Решение № 192 от 14.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 680/2012 г., IV г. о., Решение № 71 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д.
№ 284/2012 г., IV г. о., Решение № 416 от 3.12.2013 г.
на ВКС по гр. д. № 1844/2013 г., IV г. о., и др., последователно
застъпва, че в изпълнение на правомощието си
да управлява, организира и контролира ефективно трудовия процес и с оглед
спецификата на работата и нуждите на предприятието
работодателят разполага с признато от закона правомощие по свое усмотрение с длъжностната характеристика или с щатното
разписание да коригира
изискванията за заемане на определена длъжност по непротиворечащ на
нормативните предписания начин и решението му в указания смисъл е изцяло подчинено
на суверенната му преценка и не попада в обсега на правораздавателния контрол
на съда, сезиран да ревизира законността на уволнението.
При въведено обаче от страна
на претендиращия съдебна защита служител възражение за допусната злоупотреба с горевизираното
право, какъвто е и настоящият случай, съдът следва да подложи на проверка
добросъвестността на работодателя при осъществяването му, като съобрази, че
тежестта да опровергае законовата презумпция за наличието й, закрепена в чл. 8,
ал. 2 от КТ, като установи, че промяната в изискванията за длъжността обслужва единствената
цел за прекратяване на трудовото правоотношение, носи ищецът /в този смисъл Решение № 71 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 284/2012 г., IV
г. о., Решение № 457 от 10.12.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 3455/2015 г., IV г. о., Решение № 192
от 14.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 680/2012 г., IV г.
о., и Решение № 232/13.06.2011 г. по гр. д. № 781/2010 г. на IV г. о./.
Съвкупният анализ на
приобщените доказателствени средства обосновава извод, че предприетата от
ответника промяна на необходимата за заемане на длъжността „ЗАТС” степен на
образование колидира с принципа за
добросъвестно осъществяване на трудовите права и задължения, регламентиран с
разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от КТ, което, от своя страна, мотивира съда да
прогласи уволнението за незаконно и да постанови неговата отмяна.
Съгласно чл. 22 от действащия към момента на
уволнението Закон за народната просвета /обн., ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г.,
и отм., бр. 79 от 13.10.2015 г.,
в сила от 01.08.2016 г./ училищната
институция осигурява обучението и възпитанието на
учениците в съответствие с обществените потребности и индивидуалните им
способности и очаквания за успешна реализация в гражданското общество. Длъжността „ЗАТС” е разкрита в кадровия субстрат
на работодателя със спомагателно предназначение да организира и контролира административно-техническото обслужване на същинската дейност на
учебното заведение, а завеждащият административно-техническата служба служител се
категоризира като непедагогически помощен персонал. Наименованието на
длъжността му е съобразено с Националната
класификация на професиите и длъжностите, 2011 г. /НКПД-2011/, утвърдена със
Заповед № РД01-931/27.12.2010 г. на
Министъра на труда и социалната политика, а позицията
й в структурата на НКПД-2011 е означена с шифър 41102001 и класифицирана в единична група с код 4110 „Общи административни
служители”, принадлежаща към група с код 411 „Общи административни служители”,
попадаща в подклас с код 41 „Общи административни служители и оператори на
организационна техника”, агрегиран в
клас с код 4 „Помощен
административен персонал”. Обяснителните бележки по обхвата и съдържанието на позициите от
структурата на НКПД-2011 г. - Клас 4, Клас 5 и Клас 6, поместени в Приложение №
3 към утвърждаващата ги Заповед № РД01-931/27.12.2010 г. на Министъра на труда и социалната
политика, разясняват критерия за
систематизация на длъжностите в клас 4 „Помощен административен персонал” с обобщение на типичните им функции по записване, организиране, съхраняване, изчисляване и обработване на информация, изпълнение на различни административни задачи
във връзка с парични операции, уреждане на пътувания, обслужване и информиране
на клиенти и уреждане на служебни срещи, както и с
характерните оперативни задачи на служителя, както следва: стенографира, работи с пишещи и текстообработващи
машини, персонални компютри и друга офис техника; въвежда данни; изпълнява
секретарски задължения; записва и изчислява числови данни; води счетоводни,
стокови и транспортни документи; води документи, свързани с пътнически и
товарен транспорт; извършва помощна административна работа в библиотеки;
картотекира документи; извършва работа, свързана с пощенски услуги; подготвя и
проверява материали за отпечатване; помага при кореспонденция на лица, които не
могат да четат и пишат; извършва парични операции; урежда пътувания; предоставя
информация по искане на клиенти и урежда служебни срещи и работи
с телефонна централа. С
изпълнението на канцеларски и административни дейности в съответствие с установените процедури методическите указания на
НКПД-2011 дефинират естеството на работа за длъжностите от подгрупа и група „Общи административни служители”, на които преимуществено се възлага да записват, обработват, сортират, класифицират и попълват
информация; сортират, приемат и изпращат писма и съобщения; използват копирни и
факс машини; подготвят отчети и кореспонденция с рутинен характер; завеждат
техническото оборудване на конкретни лица от персонала; отговарят на телефонни
или електронни запитвания и ги препращат до компетентните лица; проверяват
цифри, подготвят фактури и записват подробности по направени транзакции;
възпроизвеждат информация на компютър и извършват корекция на текст.
За заемане на
длъжността „ЗАС” НКПД-2011 предвижда минимално
образователно и квалификационно ниво с код 2,
кореспондиращо с втора степен на
професионална квалификация и/или завършен Х-и клас, което, от своя страна, сочи,
че важимото и преди процесната промяна изискване за образование само по себе си
е надхвърляло нормативния базов минимум.
Според чл. 2 от Закона за
висшето образование висшето
образование е призвано да подготви висококвалифицирани специалисти и да допринесе за развитието на
науката и културата. Пълноценното изпълнение на
характерните за завеждащия административно-техническата служба функции, които са с подчертано помощно-обслужващ характер, не диктува необходимост от престиране
на висококвалифициран труд, а и не се доказва нуждите на конкретната работна конюнктура в учебното
заведение да изискват такъв. Не следва да се подценява обстоятелството, че с
последно утвърдената за длъжността „ЗАТС” характеристика не се конкретизира съответната
специалност на висшето образование, която по правило указва научната област на
усвоените от висшиста познания и професионални компетенции над
среднообразователното равнище. Безразличието на ответника към капацитета на
работната сила, която търси, индикира, че коментираното негово решение съвсем
не е инспирирано от стремеж към оптимизация на административно-техническото
обслужване в училището, принос за което не би могъл да се очаква от специалист
от всяка научна сфера. Същото становище се налага и при анализ на съображенията,
изложени в Заповед № 290/11.09.2015 г. Мотиви като „спецификата на училищното обучение и възпитание на учениците, техните
социално-битови особености и
повишаване на ролята на училището като среда,
изграждаща ценности и хармонично конструирани личности”, са неотносими към служебната работа на непедагогическите
кадри.
Показателен за
неправомерна тенденциозност се явява и фактът, че длъжностната характеристика,
с която ответникът е предприел промяната, е утвърдена едва десет дни след предходното
й обновяване, към момента на което същият е преценил като необходимо и
достатъчно за изпълнение на длъжността „ЗАТС” притежаваното от служителя средно
образование. Дефицитът на данни за динамика на обективните условия, при които
през посочения десетдневен период е протичал работният процес, не позволява да
се изведе оправдана потребност от преосмисляне на трудовите функции на завеждащия
административно-техническата служба.
Указател за
недобросъвестност е и характерът на нововъведените такива, тъй като без оглед
на образователната степен на осъществяващото ги лице упражняването им от
представител на непедагогическия персонал неминуемо би изпаднало в конфликт с
нормативния регламент. Чл. 148, ал. 5 от ППЗНП повелява, че при отсъствие на директора на училището за срок, по-малък от 30 календарни дни, със своя заповед същият определя свой заместник от педагогическия персонал, към който съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба № 3/18.02.2008 г. за нормите на
преподавателска работа и реда за
определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета, издадена от Министъра на образованието и науката /обн., ДВ, бр. 27 от 11.03.2008 г./, се причислява и помощник-директорът. Според чл. 36 от Закона за счетоводството
/обн., ДВ, бр. 98 от 16.11.2001 г.,
в сила от 1.01.2002 г., отм., бр. 95 от 8.12.2015 г.,
в сила от 1.01.2016 г./ главният
счетоводител е натоварен с организацията на счетоводната дейност на стопанската единица и по
дефиниция се легитимира и като съставител
на финансовите отчети, който съгласно чл. 35, ал. 1 от същия закон следва да отговаря на следните алтернативни изисквания за задължителна минимална степен на
завършено образование и съответстващ към него професионален стаж: висше
счетоводно-икономическо образование и стаж в областта на счетоводството,
външния, вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като
преподавател по счетоводство и контрол, съответно: при магистърска степен - 2 години; при бакалавърска степен - 3 години, и при степен „специалист” - 4 години; друго
висше икономическо образование и 5 години стаж в областта на счетоводството, външния,
вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател
по счетоводство и контрол, или средно икономическо образование и 8 години стаж като счетоводител. Поставяйки на
завеждащия административно-техническата служба условие за висше образование с
неопределен професионален профил, работодателят отнапред е неглижирил
компетентността му да съставя финансови отчети и респективно да замества
легитимния титуляр на позицията „Главен счетоводител”.
Бидейки практически
неизпълними поради противоречие с гореизброените правни норми, а и фрапиращо несвойствени за
предметно съдържание на
длъжността „ЗАТС”, допълнените
с последно
утвърдената характеристика функции красноречиво демонстрират намерението на работодателя да генерира привидна необходимост от завишаване на изискуемия се за заемането й образователен ценз. В последен анализ визираната промяна очевидно не е обективно
продиктувана от нуждите на работата
по административно-техническото обслужване в училището и не способства за подобряване
на качеството и ефективността на нейното изпълнение, а преследва единствената цел да създаде правомерен
инструмент на ответника за освобождаване от трудовоправна обвързаност с ищеца.
Така признатата незаконност на
уволнението предопределя позитивно произнасяне й по акцесорния иск за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, наред с което
удовлетворява и една от кумулативно изискуемите предпоставки за възникване на
правото му на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ.
Успешното провеждане на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ във
вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ е обусловено от главно и пълно
доказване на твърдението, че
в причинна връзка с незаконното уволнение работникът или служителят е претърпял имуществени вреди /пропуснати
ползи/, изразяващи се в пропуск за исковия период /но не повече от шест месеца/
да получава трудово възнаграждение в размера на това от преди
уволнението.
Съдебно констатираните вписвания в трудовата книжка на ищеца,
ползваща се съгласно чл. 347 от КТ с обвързваща материална
доказателствена сила на официален удостоверителен документ, и данните от Служебна бележка изх. № 275/04.11.2015 г. /л. 14/, издадена от
Дирекция „Бюро по труда” – Първомай, формират сигурно убеждение, че за исковия период от 16.09.2015 г. до 16.03.2016 г. ищецът е останал незает по трудово правоотношение и следва да получи обезщетение в размер
на 4 153, 38 лева, представляващ шесткратния размер на брутното му трудово
възнаграждение за месец август 2015 г., съобразено
на основание чл. 228, ал. 1 от КТ и възлизащо в
размер на 692, 23 лева.
Преценено по същество,
противопоставеното от ответника при условията на евентуалност компенсационно
възражение, вътрешнопроцесуалното условие за разглеждането на което е
настъпило, следва да се уважи. Предвид казаното исковата претенция по чл. 344,
ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ се явява основателна до размера от 2 855, 30 лева, ведно със законната лихва, считано от 12.11.2015 г. /датата на предявяване на иска/, а за разликата до пълния предявен такъв следва да се отхвърли поради
погасяване на притезанието чрез прихващане със задължението на ищеца за връщане
на изплатеното му от работодателя на основание чл. 220, ал. 1 от КТ обезщетение, основанието за
което с отмяната на уволнението се счита отпаднало /в този смисъл Решение № 88 от 29.01.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 590/2009 г., III г. о., и
Решение № 770 от 8.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 312/2010 г.,
III г. о./.
Чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вменява на длъжника отговорност за вредите от забавата, в която по аргумент от чл. 84, ал. 2 от ЗЗД при безсрочно парично задължение, каквото се явява и това по чл. 225, ал. 1 от КТ, същият изпада след покана на кредитора /в този смисъл
Тълкувателно решение № 3 от 19.III.1996 г. по гр. д. № 3/95 г., ОСГК/. Приобщените доказателствени
материали не съдържат отправена предсъдебна такава от ищеца към ответника, поради което обременяваща правната сфера на
последния облигация за мораторна
обезвреда за периода, предхождащ
завеждането на иска, не възниква.
При гореуказаното разрешение на спора на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3
от ГПК съдът следва да разпредели между страните отговорността за претендираните
от тях съдебно-деловодни разноски.
Квалифицираната си процесуална защита ищецът е
възложил по силата на Договор за правна защита и
съдействие № 121221/15.02.2016 г. /л. 50/,
регламентиращ дължимост на глобално уговорен адвокатски хонорар в размер на 940,
00 лева, с оглед на което съразмерно с уважената част от
исковете на същия следва да се присъди сумата от 632, 15 лева, за чийто разход свидетелства разписката, инкорпорирана в цитирания
контракт.
Разпоредбите на чл. 78, ал. 3 и 4 от ГПК признават правото на ответника на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска,
както и при прекратяване на делото, като в
настоящия случай размерът на задължението на ищеца е преюдициално зависим от
произнасянето на съда по възражението му за прекомерност на стойността на
юридическите услуги, ползвани от насрещната страна. Видно от Договор за правна помощ от 18.12.2015 г. /л. 35/ ответникът се е ангажирал да заплати
адвокатско възнаграждение от 1 200, 00 лева, от които: 470, 00 лева - по иска с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ, 150, 00 лева – по иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2, и 580, 00 лева – по иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ. Така
съгласуваната диференциация на размера на адвокатския хонорар според вида на исковата претенция налага преценката за съответствието му с
фактическата и правна сложност на делото да се ограничи до възнаграждението,
предвидено за оценяемия иск, изходът на делото по който единствен изпълва
хипотезите на чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК. Изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Тарифа за
държавните такси, които се събират
от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс /ТДТССГПК/, въз основа на материалния интерес, еквивалентен
с първоначалната цена на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, минималното възнаграждение за адвокатската защита по нея възлиза на 580, 00 лева и респективно, равнявайки се на договорения
размер, не подлежи на редукция.
Съразмерно с отхвърлената част
от иска с правна квалификация чл. 344, ал.
1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и с тази, по отношение на която производството е
прекратено, ищецът следва да възстанови сумата от 249, 40 лева, чието действително разходване се
удостоверява с платежна операция,
документирана с преводно нареждане/вносна бележка за плащане към бюджета от
08.02.2016 г. на „ЦКБ” АД – клон Пловдив-България,
офис Първомай /л. 58/.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в тежест на ответника съразмерно
с уважената част от исковете следва
да се присъди и дължимата се в полза на бюджета на съдебната власт държавна
такса за тяхното разглеждане в общ
размер на 174, 21 лева, от които: 30, 00 лева – за всеки от неоценяемите искове по
чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ съгласно
чл. 3 от ТДТССГПК, и 114, 21 лева - за оценяемия иск
по чл. 344, ал. 1, т. 3 във
вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ съгласно чл. 1 от ТДТССГПК.
На основание чл.
242, ал. 1 от ГПК следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението досежно присъденото обезщетение за
работа.
Водим от горното и на основание чл.
235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Х.Г.Д., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Б.И.Б.,
вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на
практиката: ***, постановено със Заповед № 10/16.09.2015 г. за прекратяване на
трудовото правоотношение, издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ от Директора
на Основно училище „Георги Караславов”, с ЕИК: ***, с
посочен адрес: ***, представлявано от Директора Т.А.Б. и по процесуално пълномощие от адв. Т.К.Д., вписана в регистъра на
Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***.
ВЪЗСТАНОВЯВА Х.Г.Д., с
ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Б.И.Б., вписан в
регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***,
на предишната му работа на длъжността „Завеждащ административно-техническа
служба” в Основно
училище „Георги Караславов”, с ЕИК: ***, с посочен адрес: ***, представлявано
от Директора Т.А.Б.
и по процесуално пълномощие от адв. Т.К.Д.,
вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на
практиката: ***.
ОСЪЖДА Основно училище „Георги Караславов”, с ЕИК: ***, с посочен адрес: ***,
представлявано от Директора Т.А.Б. и по процесуално
пълномощие от адв. Т.К.Д., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив,
с посочен адрес на практиката: ***, да заплати на Х.Г.Д.,
с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Б.И.Б., вписан в
регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***,
сумата от 2 855, 30 лева – обезщетение за периода от 16.09.2015 г. до 16.03.2016 г., през
който е останал без работа поради уволнението, ведно със законната лихва,
считано от 12.11.2015 г. /датата на предявяване на иска/ до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 632, 15 лева – съдебно-деловодни
разноски за квалифицирана процесуална защита съразмерно с уважената част от
исковете, като иска за обезщетение за оставане без работа - в частта за
разликата над уважения до пълния предявен размер, вземането за която е погасено
поради прихващане със задължение за връщане на изплатено на основание чл. 220, ал. 1 от КТ обезщетение, и иска за обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 16.09.2015 г. до 12.11.2015 г.
/датата на предявяване на иска/, ОТХВЪРЛЯ като неоснователни.
ОСЪЖДА Х.Г.Д., с ЕГН: **********,
с посочен адрес: ***, процесуално
представляван по пълномощие от адв. Б.И.Б., вписан в регистъра на Адвокатска
колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, да заплати на Основно училище „Георги Караславов”, с ЕИК: ***, с посочен адрес: ***,
представлявано от Директора Т.А.Б. и по процесуално
пълномощие от адв. Т.К.Д., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив,
с посочен адрес на практиката: ***, сумата от 249, 40 лева – съдебно-деловодни
разноски за квалифицирана процесуална защита съразмерно с частта от иска по чл.
344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, която е отхвърлена и по
отношение на която производството е прекратено.
ОСЪЖДА Основно училище
„Георги Караславов”, с ЕИК: ***, с посочен адрес: ***, представлявано от Директора Т.А.Б. и по процесуално пълномощие от адв. Т.К.Д.,
вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на
практиката: ***, да заплати по сметка на Районен съд – Първомай в полза на
бюджета на съдебната власт сумата от 174, 21 лева – държавна такса за съдебно разглеждане на
предявените искове съразмерно с уважената им част.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението досежно присъденото обезщетение за работа, ведно със законната лихва, считано от 12.11.2015
г. /датата на предявяване на иска/ до окончателното изплащане на задължението.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
В частта, с която е допуснато
предварително изпълнение, решението има характер на определение и подлежи на
обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в едноседмичен срок от
връчването му на страните, а в останалата част подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (п)
СМ/ПМ