Р Е Ш Е Н И Е

№ 132

гр. Първомай, 10.11.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, с

Председател: София Монева

Секретар: Петя Монева,

след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 446 по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Ищецът „ПИБ” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д. К. К. и В. Х. Х. в качеството на изпълнителни директори и по процесуално пълномощие от юрисконсулт С.П.Р., с посочен адрес ***, моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът П.Й.П., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. А.Г.А., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, в качеството на поръчител по Запис на заповед, издаден на *** г. от И. Д. С., с ЕГН: **********, дължи на ищеца солидарно с последния сумата от 14 616, 98 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в съда, до окончателното изплащане на вземането, за чието изпълнение са издадени Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. дело № *** г. по описа на Районен съд – Първомай.

Пледира и за присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

Ищцовото дружество отправя исковата си претенция в качеството на неудовлетворен поемател по Запис на заповед, издаден на *** г. от лицето И. Д. С., с ЕГН: **********, за сумата от 19 000, 00 лева, дължими „на предявяване” в срок до 24.07.2014 г. без протест и без разноски. С писменото си волеизявление, материализирано върху лицевата страна на менителничния документ, ответникът се ангажирал да отговаря за плащането на сумата при същите условия.

Ищецът излага твърдения, че е предявил записа на заповед на главния длъжник с връчена му на 24.07.2014 г. Нотариална покана с рег. № *** г. по описа на Нотариус Н. К. с район на действие Районен съд – Първомай и с рег. № *** на Нотариалната камара, както и на ответника в качеството му на авалист - с връчена му на 25.07.2014 г. по реда на чл. 47 от ГПК Нотариална покана с рег. № *** г. по описа на същия нотариален орган, и след като задължението останало непогасено, пристъпил към принудителното му удовлетворяване по реда на чл. 418 във вр. с чл. 417 т. 9 от ГПК. Последното било допуснато със Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. дело № *** г. по описа на Районен съд – Първомай, вменяващи в тежест на лицето И. Д. С. и ответника солидарното изпълнение на процесното притезание.

Ищцовото дружество обосновава правния си интерес от установяване дължимостта на вземането си по исков ред с оглед своеверменно постъпило от авалиста възражение срещу заповдта за незабавно изпълнение.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът чрез процесуалния си представител адв. А.Г.А. депозира писмен отговор, с който оспорва активната процесуална легитимация на ищеца с доводи, че като поемател по процесния запис на заповед фигурира неговият пловдивски клон. Застъпва становище и за неоснователност на иска и моли за неговото отхвърляне, като отрича авторството на подписа, положен за „Авалист” в записа на заповед, както и по съображения, че менителничният ефект му е предявен след 24.07.2014 г., а на главния длъжник – при нарушена процедура за връчване. Отбелязва, че поетото менителнично задължение обезпечава каузално правоотношение, произтичащо от сключен между ищеца и лицето И. Д. С. договор за паричен заем, по което заемодателят не признава изпълнение. Претендира съдебно-деловодни разноски.

В открито съдебно заседание страните чрез доверениците си поддържат процесуалните си позиции, застъпени във фазата по размяна на книжа.

След като прецени приобщените по делото доказателствени източници поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Представеният в оригинал по делото дългов документ /л. 42/ легитимира ищцовото дружество в качеството на поемател по издаден на *** г. от неучастващото в настоящия процес лице И. Д. С., с ЕГН: **********,***, и авалиран от ответника Запис на заповед за сумата от 19 000, 00 лева, дължими „на предявяване” в срок до 24.07.2014 г. без протест и без разноски.

След като предявил записа на заповед на главния длъжник с връчена му на 24.07.2014 г. Нотариална покана с рег. № *** г. /л. 10-12/ по описа на Нотариус Н. К. с район на действие Районен съд – Първомай и с рег. № *** на Нотариалната камара, както и на ответника в качеството му на авалист - с връчена му на 25.07.2014 г. по реда на чл. 47 от ГПК Нотариална покана с рег. № *** г. /л. 13-15/ по описа на същия нотариален орган, и с доводи за непогасяване на дълга ищецът пристъпил към принудително му удовлетворяване по реда на чл. 418 във вр. с чл. 417, т. 9 от ГПК, което било допуснато със Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК /л. 20 от ч. гр. дело № *** г. по описа на Районен съд – Първомай/ и изпълнителен лист по ч. гр. дело № *** г. по описа на Районен съд – Първомай, вменяващи в тежест на лицето И. Д. С. и ответника солидарното издължаване на процесното притезание, както и заплащането на съдебно-деловодни разноски по заповедното производство в общ размер на 792, 34 лева.

На 24.09.2015 г. ответникът депозирал възражение вх. № *** г. /л. 24 от ч. гр. дело № *** г. по описа на Районен съд – Първомай/ по чл. 414, ал. 1 от ГПК срещу заповедта за незабавно изпълнение, която получил на 09.09.2015 г. ведно с призовка изх. № *** г. за доброволно изпълнение /л. 25 от ч. гр. дело № *** г. по описа на Районен съд – Първомай/ по изпълнително дело № *** г. по описа на Частен съдебен изпълнителен К. П., с рег. № *** и с район на действие Окръжен съд – Пловдив.

Известен на 05.10.2015 г. за така заявеното оспорване, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят, който за за разлика от своя клон притежава процесуална правоспособност да сезира съда с искане за съдебна защита, предявил разглеждания иск, за чиято допустимост по изложените съображения съдът формира позитивно становище.

При така установените фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК приема от правна страна следното:

Исковата претенция, заявена по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, рамкира спор за съществуването на задължение на ответника в качеството му на менителничен поръчител за изпълнение на дълг, основан на запис на заповед.

Регламентиран в чл. 483 от ТЗ, авалът се характеризира като едностранна формална абстрактна сделка и съгласно чл. 484, ал. 1 от ТЗ се учредява от поръчителя върху менителницата или върху алонжа с отбелязване на думите „като поръчител” или на друг равнозначен израз и с полагане на подпис.

Предвид гореизложеното и в съответствие с чл. 485, ал. 1 от ТЗ се обосновава извод, че обективирайки върху лицевата страна на процесния менителничен ефект волеизявление в предписаната от чл. 484, ал. 1 от ТЗ форма, чиято валидност е останала недискредитирана в хода на откритата по реда на чл. 193 от ГПК процедура за проверка на истинността на фигуриращия в дълговия документ подпис за „Авалист”, ответникът се е ангажирал да отговаря солидарно за плащането на задължението на авалата.

Разискван в контекста на разпределението на доказателствената тежест, отреждащо неблагоприятните последици от недоказването в правната сфера на ответника, дефицитът на доказателства относно неавтентичността на авала мотивира съда на основание чл. 194, ал. 3 във вр. с ал. 2, изр. І-во от ГПК да признае оспорването за неуспешно, произнасяйки волята си в указания смисъл в диспозитивната част на решението /в този смисъл Решение № *** г. на ВКС по гр. д. № *** г., I г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.

Задължителната за настоящата инстанция съдебна практика на Върховния касационен съд, поместена в Решение № *** г. по т. д. № *** г., ТК, II т. о., Решение № *** г. по т. д. № *** г., ТК, II т. о., Решение № *** г. по т. д. № *** г., ТК, II т. о., Решение № *** г. по т. д. № *** г., ТК, II т. о., Решение № *** г. по т. д. № *** г., ТК, I т. о., Решение № *** г. по т. д. № *** г., ТК, ІІ т. о., Решение № *** г. по т. д. № *** г., I т. о., ТК, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, трайно и безпротиворечиво застъпва, че с оглед самостоятелния неакцесорен характер на менителничното поръчителство, нормативно прогласен с разпоредбата на чл. 485, ал. 2 от ТЗ, авалистът не би могъл валидно да се позове на недействителността на обезпеченото задължение по причина, различна от недостатък във формата на записа на заповед, както и да противопостави на приносителя му произтичащите от каузалното му правоотношение с хонората относителни възражения на последния, освен ако не обладава качеството на страна по договорната им връзка, или в хипотеза на недобросъвестност или злоупотреба с право от страна на поемателя, каквито доводи ответникът не въвежда. Забележката му за допуснат от ищеца пропуск да наведе твърдение за каузално правоотношение по договор за заем не се квалифицира от съда като възражение, което би могло да рефлектира върху основателността на иска. Съобразно постановките на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, в настоящия спор ищецът кредитор следва да установи вземането си, произтичащо на менителничния ефект, и не е длъжен да сочи и доказва каузата на поетото от издателя задължение за плащане. Каузалното правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, подлежи на изследване единствено при основаващи се на него и релевирани по надлежния процесуален ред от страните оспорвания, а в конкретната хипотеза, както вече се отбеляза, такива не са инвокирани.

При проверка на редовността на менителничния документ от външна страна съдът констатира, че същият удовлетворява формалните изисквания на чл. 535 от ТЗ, съдържайки ясно и недвусмислено означение на всички изброени в същия законов текст реквизити, като предвижда един падеж – а именно такъв по чл. 486, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 537 от ТЗ - „на предявяване”, което в съгласие с диспозитивното правило на чл. 487, ал. 1, изр. ІІІ-то от ТЗ е обвързано с по-дълъг срок /в този смисъл Определение № *** г. на ВКС по ч. т. д. № *** г., II т. о., Определение № *** г. на ВКС по ч. т. д. № *** г., II т. о., ТК, Определение № *** г. на ВКС по ч. т. д. № *** г., II т. о., ТК, и Определение № *** г. на ВКС по ч. т. д. № *** г., II т. о., ТК/.

Приобщените писмени доказателства сочат, че ищецът е предявил ценната книга на нейния издател И. Д. С. на 24.07.2014 г. в рамките на определения съгласно чл. 487, ал. 1, изр. ІІІ-то от ТЗ срок с редовно и лично връчена му Нотариална покана с рег. № *** г. /л. 10-12/ по описа на Нотариус Н. К. с район на действие Районен съд – Първомай и с рег. № *** на Нотариалната камара, което е провокирало настъпване на изискуемостта на ефекта както по отношение на главния длъжник, така и спрямо солидарно отговорния авалист в лицето на ответника, без оглед на изправността на предприетото спрямо последния предявяване /в този смисъл Определение № 813/30.12.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № *** г., I т. о., ТК, Определение № *** г. на ВКС по ч. т. д. № *** г., І т. о., ТК, и Решение № *** г. на ВКС по т. д. № *** г., ТК, ІІ т. о./.

Така очертаният нормативен регламент, съотнесен към конкретната фактическа установеност, обуславя заключение за основателност на иска, предявен за част от менителничното задължение, за чието погасяване липсват данни.

С оглед изхода на делото се аргументират предпоставките на чл. 78, ал. 1 от ГПК за ангажиране отговорността на ответника за претендираните от ищеца съдебно-деловодни разноски, сторени:

Ø в настоящото исково производство - в общ размер на 992, 34 лева, от които 292, 34 лева - довнесена държавна такса за разглеждане на иска съгласно преводно нареждане/вносна бележка за плащане от/към бюджета с уникален регистрационен номер: *** г. на „ПИБ” АД – клон Пловдив /л. 4/, и 700, 00 лева - юрисконсултско възнаграждение за квалифицирана процесуална защита на ищеца, и

Ø в заповедното производство – в общ размер на 792, 34 лева, от които 292, 34 лева - внесена държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение съгласно преводно нареждане/вносна бележка за плащане от/към бюджета с уникален регистрационен номер: *** г. на „ПИБ” АД – клон Пловдив /л. 4 от ч. гр. дело № *** г. по описа на Районен съд – Първомай/, и 500, 00 лева - юрисконсултско възнаграждение за квалифицирана процесуална защита на заявителя.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА за недоказано оспорването от страна на П.Й.П., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. А.Г.А., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, на истинността на представения от „ПИБ” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д. К. К. и В. Х. Х. в качеството на изпълнителни директори и по процесуално пълномощие от юрисконсулт С.П.Р., с посочен адрес ***, документ: Запис на заповед, издаден на *** г. от И. Д. С., с ЕГН: **********, в полза на „ПИБ” АД – клон Пловдив, досежно фигуриращия в същия подпис за “Авалист”.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.Й.П., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. А.Г.А., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, дължи на „ПИБ” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д. К. К. и В. Х. Х. в качеството на изпълнителни директори и по процесуално пълномощие от юрисконсулт С.П.Р., с посочен адрес ***, солидарно с лицето И. Д. С., с ЕГН: **********, сумата от 14 616, 98 лева /четиринадесет хиляди шестстотин и шестнадесет лева и деветдесет и осем стотинки/ – задължение по Запис на заповед, издаден на *** г. от И. Д. С., с ЕГН: **********, и авалиран от П.Й.П., с ЕГН: **********, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в съда – 29.09.2014 г., до окончателното изплащане на вземането, за чието принудително изпълнение са издадени Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. дело № *** г. по описа на Районен съд – Първомай.

ОСЪЖДА П.Й.П., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. А.Г.А., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, да заплати на „ПИБ” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д. К. К. и В. Х. Х. в качеството на изпълнителни директори и по процесуално пълномощие от юрисконсулт С.П.Р., с посочен адрес ***, както следва:

Ø сумата от 992, 34 лева /деветстотин деветдесет и два лева и тридесет и четири стотинки/ – съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за довнесена държавна такса за разглеждане на предявения иск и за дължимо юрисконсултско възнаграждение за квалифицирана процесуална защита на ищеца, и

Ø сумата от 792, 34 лева /седемстотин деветдесет и два лева и тридесет и четири стотинки/ – съдебно-деловодни разноски по ч. гр. дело № *** г. по описа на Районен съд – Първомай за внесена държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и за дължимо юрисконсултско възнаграждение за квалифицирана процесуална защита на заявителя.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните чрез процесуалните им представители.

След влизане в сила на настоящото съдебно решение ч. гр. дело № *** г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, ДА СЕ ВЪРНЕ на състава ведно със заверен препис от решението.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

СМ/ЕД