Р Е Ш Е Н И Е

№ 101

гр. Първомай, 08.08.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на шести юли две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: София Монева

при секретаря Петя Монева,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 396 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът И.Д.Ш., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. М.И.З., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора, с посочен адрес на практиката: гр. Стара Загора, ул. „Х. Д. Асенов” № 89, ет. 4, офис 2, моли съда да осъди ответника „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК: 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец”, бул. „Черни връх” № 51Д, представлявано от Изпълнителния директор Мария Стоянова Масларова-Гъркова и по процесуално пълномощие от юрисконсулт Лъчезар Димов Стоянов, адв. Б.Д.Б., вписан в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с посочен адрес на практиката: гр. София, ЖК „Слатина”, бл. 47А, ет. 8, ап. 44, и адв. В.И.П., вписан в регистъра на Софийска адвокатска колегия, да му заплати сумите от 10 000, 00 лева и от 500, 00 лева, представляващи обезщетение съответно за неимуществени и имуществени вреди, претърпени в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 07.06.2014 г. в гр. П., обл. П., на кръстовището на ул. „***” с ул. „***”, и виновно причинено от А.Е.Д., с ЕГН: **********, при управление на лек автомобил марка и модел „***”, с рег. № ***, под застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите – предмет на застрахователен договор, сключен във форма на застрахователна полица № ***, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 07.06.2014 г. /датата на непозволеното увреждане/ до окончателното им изплащане.

Ищецът отправя претенциите си в качеството на трето увредено лице, претърпяло имуществени и неимуществени вреди в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 07.06.2014 г. в гр. Първомай, обл. Пловдив, на кръстовището на ул. „***” с ул. „***”, виновно предизвикано от А.Е.Д., с ЕГН: **********, управлявал лек автомобил марка и модел „***”, с рег. № ***, под застрахователно покритие по сключен с ответното дружество във форма на застрахователна полица № *** застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, валидна до 17.11.2014 г.

Излагат се твърдения, че на 07.06.2014 г. преди обяд А.Е.Д. управлявал горепосочения лек автомобил по ул. „Христо Смирненски” в гр. Първомай, обл. Пловдив, по посока от изток на запад, като на кръстовището с ул. „Бор” водачът предприел маневра „завиване наляво”, за да продължи по същата улица, но на около 2-3 м. от западния край на платното за движение с предната част на превозното средство блъснал и съборил на земята ищеца, който междувременно пресичал пешеходната пътека на ул. „Бор” в посока от запад на изток. След удара водачът съдействал на потърпевшия да се изправи и придвижи до дома си, който се намирал в непосредствена близост до мястото на инцидента. За последното пострадалият не сочи лични спомени. Заварен в безпомощно състояние в жилището си по-късно на същия ден от двама свои съседи, ищецът бил отведен в болнично заведение в гр. Първомай, обл. Пловдив, а впоследствие бил транспортиран в Университетска многопрофилна болница за активно лечение /УМБАЛ/ „Свети Г.”*** за извършване на медицински изследвания, след провеждане на които се завърнал в дома си.

Поддържа се, че при пътнотранспортното произшествие водачът виновно причинил на ищеца следните травматични увреждания: счупване на три зъба на горната челюст – първи, втори и трети отляво; кръвонасядания по кожата и лигавицата на горната устна отпред и отляво; охлузване на долната устна; обширни кръвонасядания по лявата лицева половина и по шията; мозъчно сътресение; кръвонасядане по предната повърхност на лявата раменна област; охлузвания по левия горен крайник в областта на лакътната става и по дланта. За нанесената на потърпевшия при транспортната злополука средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на три зъба на горната челюст – първи, втори и трети зъб, до нивото на венеца, приравняващо се на избиване на зъби, без които са затруднява дъвченето и говоренето, водачът А.Е.Д. бил санкциониран с влязло в сила Решение № *** по АНД № *** г. по описа на Районен съд – Първомай, с което бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „А”, предл. 1, алт. 2 във вр. с. ал. 1 във вр. чл. 342, ал. 1 от НК и на основание чл. 78А, ал. 1 от НК - освободен от наказателна отговорност с налагане на административни наказания „Глоба” в размер на 1 000, 00 лева и „Лишаване от правоуправление” за срок от една година.

В причинна връзка с деликта ищецът понесъл болки и страдания и реализирал разходи за зъболечение, които останали необезщетени. Пояснява се, че дълго време след инцидента ищецът чувствал силни болки в травмираните зони на тялото си, като визираните негативни физически усещания все още не били отшумели напълно. Трайната болезненост на лявата му ръка, актуална и към датата на предявяване на исковете, възпрепятствала способността му да се самообслужва в ежедневието и предпоставяла потребността му от чужда помощ. В продължение на няколко месеца след произшествието липсата на трите счупени зъба на горната челюст му създавала затруднения при хранене. За стоматологични услуги по възстановяване на увредените си зъби чрез протезиране ищецът заплатил сумата от 500, 00 лева. Като последици от злополуката се сочат и настъпили промени в психо-емоционалния комфорт на пострадалия, който започнал да изпитва страх да се движи по улиците, станал по-напрегнат и тревожен и избягвал социални контакти.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК:

§ ответното дружество чрез процесуалния си пълномощник в лицето на юрисконсулт Лъчезар Димов Стоянов депозира писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Отрича твърденията за причинени при инцидента телесни увреждания с посочения от ищеца медико-биологичен характер и за реализирани в причинна връзка със зъбната повреда разходи за зъболечение. Противопоставя възражения за липса на валиден застрахователен договор, обвързващ страните към временастъпване на процесното пътнотранспортно произшествие, и за съпричиняване от ищеца на вредоносния резултат поради допуснати от последния нарушения на чл. 113 и чл. 114 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, доколкото при навлизането си на пътното платно не се е съобразил с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение, не е скъсил пътя и времето за пресичане и не е предприел внимателно навлизане на платното за движение. Релевира каузален принос на ищеца за продължителността на оздравителния процес поради неспазване от негова страна на лекарските предписания и наличие на датиращ от преди пътния инцидент негов здравословен дефицит. Счита размера на предявените искове за прекомерно завишен и некореспондиращ с принципа за справедливо възмездяване, закрепен в чл. 52 от ЗЗД. Моли съдът да редуцира дължимото се обезщетение в съответствие с предписанието на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Оспорва наличието на предпоставките по чл. 224, ал. 1 от КЗ /отм./ и началния момент на твърдяната от ищеца забава на ответника;

§ конституираното на страната на ответника третото лице помагач А.Е.Д., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. С.С.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, депозира писмен отговор, с който обективира становище за прекомерност на претендираното застрахователно обезщетение.

Страните претендират присъждане на сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

В открито съдебно заседание страните и третото лице помагач поддържат процесуалните си позиции, застъпени във фазата по размяна на книжа, а ищецът чрез довереника си адв. М.И.З. излага допълнителни съображения и в писмена защита.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, в контекста на наведените от страните доводи, намира от фактическа страна следното:

С влязло в сила Решение № *** г. по АНД № *** г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав /л. 8 от гр. дело № 396/2015 г. и л. 15 от АНД № ***, А.Е.Д., с ЕГН: **********, конституиран в настоящия процес в качеството на трето лице помагач на страната на ответника, бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „А”, предл. 1, алт. 2 във вр. с. ал. 1 във вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за това, че на 07.06.2014 г. в гр. Първомай, обл. Пловдив, на кръстовището на ул. „Бор” с ул. „Христо Смирненски” при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка и модел „Пежо 106”, с рег. № Х 8038 ВА /собственост на Димитър Кирилов Панов от гр. Хасково/, на пешеходна пътека е нарушил правилата за движение по пътищата, закрепени в чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 116 и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, и по непредпазливост е причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на три зъба на горната челюст – първи, втори и трети зъб, до нивото на венеца, приравняващо се на избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето, и на основание чл. 78А, ал. 1 от НК бил освободен от наказателна отговорност и санкциониран с налагане на административни наказания „Глоба” в размер на 1 000, 00 лева и „Лишаване от правоуправление на моторно превозно средство” за срок от една година.

Фактическата установеност, възприета в мотивите на цитирания съдебен акт, сочи, че на 07.06.2014 г. преди обяд А.Е.Д. управлявал горепосочения лек автомобил по ул. „Христо Смирненски” в гр. Първомай, обл. Пловдив, по посока от изток на запад, като на кръстовището с ул. „Бор” предприел маневра „завиване наляво”, за да продължи по същата улица, но на около 2-3 м. от западния край на платното за движение последвало съприкосновение между предната част на превозното средство и ищеца, който междувременно, ходейки, пресичал пешеходната пътека на ул. „Бор” в посока от запад на изток, от дясно на ляво пред автомобила.

Имплементирайки така очертания механизъм на пътнотранспортното произшествие, заключението на изслушаната съдебно-автотехническа експертиза /л. 82-86/, което, като компетентно и професионално изготвено, способства доказателствените изводи на съда, формулира становище, че към момента на навлизането си на пътното платно, където в зоната на маркирана пешеходна пътека е настъпил злополучният удар, пешеходецът, бидейки на разстояние от 16, 60 м. от автомобила, е разполагал с възможност да го възприеме и след като съобрази отстоянието си от него и скоростта му на движение, да прецени наличието на опасност от сблъсък и да го пропусне.

В причинна връзка с обсъждания пътен инцидент наказателният съд, както и заключението на назначената по настоящото дело съдебномедицинска експертиза /л. 92-97/, чийто доказателствен капацитет съдът цени с доверие, констатира и следните по-леки телесни увреждания на пострадалия: лекостепенно мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнание; кръвонасядания по кожата и лигавицата на горната устна отпред и отляво, по предната повърхност на лявата раменна област и обширни такива по лявата лицева половина и по шията отляво, както и охлузвания по долната устна, в областта на лакътната става на левия горен крайник и по гръбната повърхност на дланта. Вещото лице изключва причинно-следствена обусловеност между здравословното състояние на потърпевшия преди увреждащото деяние, от една страна, и описаните телесни повреди и/или продължителността на оздравителния им период, от друга. Поддържа, че възстановяване на предизвикващата затруднения при дъвчене и говорене зъбна травма се постига единствено чрез протезиране, а останалите видими увреждания обичайно отзвучават за период от две до четири седмици, меродавен и при разглежданата конкретика.

В хода на съдебното дирене са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на свид. Атанас Нончев Христев и Христо Д. Ников, чиито показания съдът кредитира изцяло, тъй като с удовлетворителна конкретика, логичност и безпротиворечивост възпроизвеждат непосредствени възприятия относно релевантни за спора обстоятелства, депозирани са от лица с некомпрометирана обективност и кореспондират както помежду си, така и с приобщените писмени доказателствени източници.

Свидетелският разказ позволява да се установи, че при визитата си в дома на ищеца в гр. Първомай след превозната злополука свид. Ников го заварил изправен до вратата на една от стаите, с окървавено лице, посиняло в лявата си част, отоци в областта на лявото око, устата и брадата, липсващи естествени зъби и кръвонасядане по едно от рамената. Пострадалият, който изглеждал неадекватен и объркан, не могъл да обясни причините за състоянието си, но споделил, че чувства болки и пулсиране в зоната на устната. Свид. Ников помогнал на ищеца да се позиционира на леглото, след което се заел да третира лицевите му наранявания с лед, като междувременно позвънил на свид. Христев с молба за съдействие. Последният се отзовал и с личния си автомобил отвел ищеца в център за спешна медицинска помощ на територията на гр. Първомай, обл. Пловдив, а впоследствие го придружил при транспортирането му с линейка до спешното отделение на УМБАЛ „Свети Г.”***. В посоченото болнично заведение, по време на пътуването до което ищецът усещал силни физически болки, както и обездвижване на лявата си ръка, същият бил подложен на медицински прегледи и образна диагностика, чиито резултати са обобщени в лист за преглед на пациент в спешно отделение № 088836/07.06.2014 г. /л. 71 от ДП № 189/2014 г. по описа на Районно управление на МВР – Първомай/, и допълнителен лист към него /л. 78 от ДП № 189/2014 г. по описа на Районно управление на МВР – Първомай/, а тези от рентгенографията на корема и гръдния му кош – в образно-диагностични изследвания от 07.06.2014 г. /л. 77 и л. 79 от ДП № 189/2014 г. по описа на Районно управление на МВР – Първомай/.

След като отказал препоръчаната му хоспитализация, ищецът, съпроводен от свид. Христев, отново се завърнал в жилището си, а на 11.06.2014 г. посетил Отделение по съдебна медицина при УМБАЛ „Свети Г.”*** за съдебномедицинско освидетелстване, констатациите от което са отразени в приложеното съдебномедицинско удостоверение № 566/11.06.2014 г. /л. 76 от ДП № 189/2014 г. по описа на Районно управление на МВР – Първомай/, издадено от д-р Йовко Минчев Шишков - старши ординатор, и сочат находки на следните травматични увреждания: дифузно кръвонасядане с мораво-червеникав цвят и зеленикава периферия по лявата лицева половина под лявата вежда до брадичката на площ с размери 15/10 см., продължаващо надолу по предната и лявата странична повърхност на шията на площ с размери 12/15 см.; кръвонасядане с мораво-червеникав цвят по кожата и лигавицата на горната устна отпред и отляво; счупване на три зъба на горната челюст на нивото на венеца, а именно първи, втори и трети горни леви зъби, при запазени срещу тях естествени антагонисти на долната челюст; охлузване на границата между кожата и лигавицата на долната устна с размери 2/1 см. и с коричка над нивото на околната кожа; кръвонасядане с мораво-синкав цвят и зеленикава периферия по предната повърхност на лявата раменна става с размери 10/8 см.; две охлузвания в областта съответно на лявата лакътна става и на гръбната повърхност на лявата длан с размери от около 3/1 см. и покрити с червеникави корички над нивото на останалата кожа и с кръвонасядания около тях.

Разпитаните свидетели Ников и Христев излагат наблюдения, че преди злополуката ищецът се радвал на добро здраве и безпроблемно самообслужвал хигиенно-битовите си потребности, но за около един месец след инцидента се въздържал от физическо натоварване, разчитайки в домакинството си на подкрепата на своята дъщеря, която през посочения период гостувала в дома му. Макар и със съхранена способност за придвижване, първите две седмици след пътното произшествие пострадалият прекарал преимуществено в леглови режим, след което постепенно възобновил обичайната си двигателна активност.

След инцидента ищецът изпитвал силни болки и изтръпване в областта на устната кухина, които наред с травмираното съзъбие предпоставяли затруднения при храненето му и необходимост от консумация единствено на течни храни. Болезнени и с намалена подвижност пострадалият усещал също и лявия си горен и долен крайник. С течение на времето интензитетът на физическите му болки намалял до пълното им отшумяване, а до края на лятото на 2014 г. кръвонасяданията и отоците по лицето му, първите от които останали забележими и след изтичане на първия посттравматичен месец, окончателно се заличили. Към настоящия процесуален етап проявилите се в резултат на злополуката здравословни дефицити на ищеца се изчерпват с ограничение в обема на движение на лявата му ръка.

Представените от ищцовата страна фактури № 0000000128/18.09.2015 г. /л. 28/ и 0000000111/17.09.2015 г. /л. 29/, издадени съответно от „Д-р Петкови – АГПППДМ” ООД – Първомай, с ЕИК: 200304891, и Самостоятелна медико-техническа лаборатория „Първомай дент” ООД - Първомай, с ЕИК: 160127957, документират ползвани от ищеца зъботехнически услуги за изработка на пинлей и неснемаема мостова протеза по системата „Адапта”, заплащането на чиято стойност, възлизаща в общ размер на 500, 00 лева, е удостоверено с фискален бон от 18.09.2015 г. /л. 28/ и вносна бележка с уникален регистрационен номер 217VB-0000034089/17.09.2015 г. на „ТЕКСИМ БАНК” АД, офис Първомай /л. 30/. Съдебномедицинското експертно становище потвърждава, че така фактурираните сделки обслужват възстановяването на нарушения зъбен статус на ищеца.

Надлежно уведомен за вмененото му от съда на основание чл. 190 ал. 1 от ГПК задължение и за доказателствените пасиви от неизпълнението му с протоколно определение от 06.04.2016 г., ответникът не представи намиращата се у него застрахователна полица № 22114001259784, поради което на основание чл. 161 от ГПК съдът приема за доказан факта, че към временастъпване на пътния инцидент гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка и модел „Пежо 106”, с рег. № Х 8038 ВА, е била обект на застрахователно обезпечение по сключен на 01.05.2014 г. със „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС” АД застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Информация в същия смисъл се съдържа и в придружаващото исковата молба извлечение от сайта на Гаранционен фонд /л. 31/, което сочи, че въпросният застрахователен контракт регламентира покритие за периода от 01.05.2014 г. до 01.05.2015 г., но е прекратен на 17.11.2014 г.

При така установените фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Анализът на доказателствената съвкупност легитимира ответното дружество като застраховател, валидно обвързан към временастъпване на процесното пътнотранспортно произшествие от застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен на 01.05.2014 г. в изискуемия от чл. 184, ал. 1, изр. І-во от приложимия към настоящия материалноправен спор Кодекс за застраховането /обн., ДВ, бр. 103

от 23.12.2005 г., в сила от 01.01.2006 г., и отм. ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г./ формат на полица № 22114001259784.

Според чл. 257, ал. 1 от КЗ /отм./ обект на така учреденото застрахователно обезпечение се явява възникналата съгласно българското законодателство гражданска отговорност на съответното застраховано лице за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на лек автомобил марка и модел „Пежо 106”, с рег. № Х 8038 ВА.

Чл. 257, ал. 2 от КЗ /отм./ определя като субект на застрахователното правоотношение в качеството на „застрахован” собственика на моторното превозно средство, както и всяко лице, което го ползва на законно основание, а разпоредба на § 1, т. 35 от ДР на КЗ /отм./ дефинира като "автомобилист" собственика, ползвателя, държателя или водача на моторно превозно средство, който във връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети лица. Подложена на корекционно тълкуване в контекста на чл. 267, ал. 2 от КЗ /отм./, който разширява обективните предели на отговорността на застрахователя и по отношение на вредите, причинени от лице, упражняващо фактическа власт върху превозното средство без изрично упълномощаване, при условие че не е придобило същата чрез кражба, грабеж или престъпление по чл. 346 от Наказателния кодекс, нормата на чл. 257, ал. 2 от КЗ /отм./ позволява да се заключи, че по време на пътния инцидент – предмет на настоящия спор, гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка и модел „Пежо 106”, с рег. № Х 8038 ВА, се е ползвала от горевизираната застрахователна закрила.

Като носител на риска от възникване в пасива на застрахования на задължение за обезвреда по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД застрахователят се ангажира при настъпване на застрахователно събитие да репарира вредите, реално нанесени от първия на трето лице, в границите на фиксираната в застрахователния контракт застрахователна сума. Разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, от своя страна, нормира насрещното право на увредения по смисъла на чл. 265, ал. 2 от КЗ /отм./ да отправи претенцията си за деликтно обезщетение директно срещу застрахователя, макар отговорността на последния да е функционално обусловена от тази на застрахования пряк причинител.

Наред с наличие на действително застрахователно правоотношение, за чието съществуване в случая съдът формира убеждение, успешното провеждане на иска по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ изисква и настъпване на застрахователно събитие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗК, което при посочения вид застраховка се идентифицира с генериращия гражданската отговорност на застрахования юридически факт на извършено от него непозволено увреждане по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

След като съобрази, че по аргумент от чл. 300 от ГПК Решение № *** г. по АНД № *** г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, е задължително за настоящия съд, разглеждащ гражданските последици от инкриминирания акт, относно факта на осъществяването му, неговата противоправност и вината на дееца /в този смисъл Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, Решение № 14 от 4.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1493/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 47 от 23.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 340/2011 г., I т. о., ТК и др./, и доколкото произнасянето на наказателния съд формира сила на пресъдено нещо и по отношение на по-леките увреждания, тъй като същите са обхванати от правопораждащия фактически състав на санкционираното престъпление, чиято наказателноправна квалификация е определена съобразно най-тежката телесна повреда, настоящата инстанция е обвързана да приеме, че при процесната злополука третото лице помагач А.Е.Д. виновно и противоправно е причинил на ищеца: счупване на три зъба на горната челюст – първи, втори и трети зъб, до нивото на венеца, приравняващо се на избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето; лекостепенно мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнание; кръвонасядания по кожата и лигавицата на горната устна отпред и отляво, по предната повърхност на лявата раменна област и обширни такива по лявата лицева половина и по шията отляво, както и охлузвания по долната устна, в областта на лакътната става на левия горен крайник и по гръбната повърхност на дланта.

В обхвата на коментираната задължителна сила на решението на наказателния съд с оглед несъставомерността им не попадат проявилите се в причинна връзка с престъпното посегателство вреди в имуществената и неимуществената сфера на пострадалия, както и приносът му за тяхното настъпване.

Наличните по делото доказателства мотивират несъмнен извод, че като пряк резултат от деянието – предмет на Решение № 34/10.09.2015 г. по АНД № 96/2015 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки, затруднения и дискомфорт при хранене и в хигиенно-битов план, налагащи потребност от асистенция, ограничена подвижност на левия горен и долен крайник, смущения във възприетия жизнен ритъм, ограничения на работоспособността и на физическата и социална активност, ноторно присъщия емоционален шок и стрес от злополуката.

Наред с изтъкнатите физически и морални страдания приетите писмени доказателства разкриват реализирани от ищеца във връзка с транспортния инцидент разходи за лечение, които, предизвиквайки отрицателни промени в материалния му субстрат, се квалифицират като имуществени вреди.

Гореизложеното консолидира елементите от общия деликтен фактически състав по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, което обуславя ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност на застрахователя, доколкото на основание чл. 208, ал. 1 от КЗ /отм./ така осъщественият през периода на застрахователно покритие застрахователен риск поражда в тежест на ответното дружество задължение да заплати на увредения ищец застрахователно обезщетение, което според чл. 267, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./ следва да овъзмезди всички причинени му от застрахования неимуществени и имуществени вреди до величината на уговорената застрахователна сума по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на КЗ /отм./.

Предвид казаното съдът намира предявените главни искове за доказани по своето основание. С оглед предмета на застрахователно покритие размерът на застрахователната репарация за неимуществените последици подлежи на определяне в съответствие с принципа на справедливостта, закрепен в чл. 52 от ЗЗД. За да удовлетвори посочения критерий, преценката на съда следва да почива на конкретни обстоятелства досежно тежестта, характера, продължителността и интензитета на съответното негативно въздействие върху личността на пострадалия и да отчете икономическата конюнктура в страната към момента на деликта.

В контекста на горното следва да се отбележи, че вследствие на травмите си ищецът е понесъл силни физически болки, постепенно намаляване на които е почувствал в рамките на първия месец след застрахователното събитие. Мозъчното му сътресение, проявило се като кратковременна дезориентираност непосредствено след случилото се, е окачествено като лекостепенно и бързопреходно. Следва да се отбележи обаче, че причинената на потърпевшия загуба на три естествени зъба е физиологически необратима и подлежи на възстановяване единствено чрез протезиране, което, от своя страна, по необходимост е съпътствано със съответни медико-стоматологични интервенции и манипулации. В периода до зъбната имплантация нарушеното съзъбие на ищеца е провокирало затруднения и дискомфорт при храненето и говоренето му, както и естетически дефект. Продължителността на оздравителния процес по отношение на останалите травматични последици гравитира към обичайната такава от две до четири седмици. Приблизително за месец след инцидента пострадалият е възвърнал хабитуелния си жизнен ритъм, способността си за самообслужване и социалната си активност.

След лечение, протекло изцяло в домашно-амбулаторна среда, се наблюдава пълно възстановяване на здравето на ищеца, с изключение на остатъчната двигателна непълноценност на левия му горен крайник, за която обаче не се обосновава неблагоприятна прогноза.

След като съобрази всички изложени психически и физически поражения и степента на проявлението им при ищеца и взе предвид икономическите условия в страната към момента на деликта, ориентир за които съставлява лимитът на застрахователната сума, предвиден в § 27, ал. 1, т. 1, б. „а” от ПРЗ на КЗ /отм./ в размер на 1 000 000, 00 лева /в този смисъл Решение № 749 от 5.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г., II т. о., Решение № 66 от 3.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 619/2011 г., II т. о., ТК, Решение № 99 от 8.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 44/2012 г., II т. о., ТК, Решение № 189 от 4.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 634/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 83 от 6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о., и Решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о./, настоящият съдебен състав намира за справедлив паричен еквивалент на засегнатите нематериални блага на ищеца, сумата от 7 000, 00 лева. Отделно от горното подлежат на репариране в пълен размер и претендираните разходи на ищеца за лечение.

Съдът не намира предпоставки за редукция на обезщетенията на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, тъй като противопоставеното от ответната страна възражение за каузален принос на ищеца за настъпване на вредите, макар и допустимо, остава доказателствено необезпечено.

С материалноправната норма на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, при хипотеза че пострадалият обективно е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки неговото настъпване. Не всяко действие или бездействие на потърпевшия, дори и когато не съответства на законовите предписания, може да бъде дефинирано като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, а само онова, чието конкретно проявление наред с неправомерния акт на делинквента се явява пряка и непосредствена причина за вредните последици /в този смисъл Решение № 169 от 28.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 762/2010 г., II т. о., ТК, и Решение № 184 от 21.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 16/2010 г., II т. о., ТК/.

Ответникът мотивира защитното си възражение с доводи за допуснати от ищеца нарушения на правилата за движение, закрепени в чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 114, т. 1 и т. 2 от ЗДвП. Разпоредбите на чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП вменяват на пешеходците задължение да пресичат платното за движение по пешеходните пътеки, като, преди да навлязат на пътното платно, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение, а при започнато пресичане да не удължават ненужно пътя и времето за него, както и да не спират без необходимост на платното за движение. Чл. 114, т. 1 и т. 2 от ЗДвП, от своя страна, забранява на пешеходците да навлизат внезапно на платното за движение и да го пресичат при ограничена видимост.

В разглеждания случай поведението на ищеца се преценя за правомерно, тъй като същият е предприел пресичане на пътното платно в зоната на пешеходната пътека и липсват доказателства да е пренебрегнал изискванията на чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 114, т. 1 и т. 2 от ЗДвП. Становището на съда в горния смисъл не се влияе от застъпената в заключението на изслушаната съдебно-автотехническа експертиза теза, според която при правилна преценка на обстоятелствата по чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП ищецът е разполагал с възможност да избегне произшествието, като пропусне приближаващото се пътно превозно средство. Тълкувана във взаимовръзка с чл. 114, т. 1 от ЗДвП, нормата на чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП изисква от пешеходците да проявяват внимание, бдителност и съобразителност в степен, достатъчна да не генерират непредотвратими опасности, но не им възлага отговорност за осигуряване безопасността на движението в параметрите, важими за автомобилистите. Отсъствието на данни за внезапно навлизане на ищеца на пътното платно или за друго негово неадекватно на пътната обстановка поведение изключва принос от вида на този, изискуем се за приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗДвП.

Въз основа на изводите на назначената по делото съдебномедицинска експертиза следва да се отрече и твърдяното от ответника съпричинителство на пострадалия за продължителността на оздравителния му процес.

По изложените съображения претенцията за обезвреда на неимуществени вреди следва да се уважи за сумата от 7 000, 00 лева, като за разликата до пълния предявен размер - да се отхвърли като неоснователна, а тази за обезщетяване на материалните вреди - да се удовлетвори изцяло.

С оглед функционалната зависимост на отговорността на застрахователя от тази на делинквента съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД визираните главни притезания се считат закъснели от момента на деликта и без покана, поради което подлежи на присъждане и поисканото компенсаторно обезщетение за тяхната забава в размер на законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане.

При гореуказания изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК съдът следва да разпредели между страните отговорността за претендираните от тях разноски, като присъди:

Ø в тежест на ответното дружество съразмерно с уважената част от исковете заплащането на сумата от 722, 48 лева – адвокатско възнаграждение за квалифицирана процесуална защита на ищеца, доказателство за чието действително престиране в размер на 845, 00 лева съставлява разписка, поместена в депозирания Договор за правна защита и съдействие № 092525/12.10.2015 г. /л. 7/, и

Ø в тежест на ищеца съразмерно с отхвърлената част от исковете заплащането на сумата от 317, 55 лева, от които 72, 50 лева - депозит за разноски за изготвяне на съдебни експертизи, внесен по авизо за издадено преводно нареждане/вносна бележка за плащане от/към бюджета с УРН № ОВ61904160010627/19.04.2016 г. на „Банка ДСК” АД /л. 72/, и 245, 05 лева – дължимо юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Отделно от горното на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съразмерно с уважената част от исковете ответникът дължи възстановяване на сторените за сметка на бюджета на съдебната власт деловодни разноски, от чието внасяне ищецът е освободен по силата на чл. 83 ал. 1 т. 4 от ГПК и които възлизат в общ размер на 507, 50 лева, включващ сумата от 330, 00 лева – дължима държавна такса за разглеждане на предявените претенции, и сумата от 177, 50 лева, изплатена за възнаграждения и разходи на вещите лица за изготвяне на допуснатите съдебни експертизи.

Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец”, бул. „Черни връх” № 51Д, представлявано от Изпълнителния директор Мария Стоянова Масларова-Гъркова и по процесуално пълномощие от юрисконсулт Лъчезар Димов Стоянов, адв. Б.Д.Б., вписан в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с посочен адрес на практиката: гр. София, ЖК „Слатина”, бл. 47А, ет. 8, ап. 44, и адв. В.И.П., вписан в регистъра на Софийска адвокатска колегия, да заплати на:

Ø И.Д.Ш., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. М.И.З., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора, с посочен адрес на практиката: гр. Стара Загора, ул. „Х. Д. Асенов” № 89, ет. 4, офис 2, сумите от 7 000, 00 лева и от 500, 00 лева, представляващи обезщетение съответно за неимуществени и имуществени вреди, претърпени в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 07.06.2014 г. в гр. Първомай, обл. Пловдив, на кръстовището на ул. „Бор” с ул. „Христо Смирненски”, и виновно причинено от А.Е.Д., с ЕГН: **********, при управление на лек автомобил марка и модел „Пежо 106”, с рег. № Х 8038 ВА, под застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите – предмет на застрахователен договор, сключен във форма на застрахователна полица № 22114001259784, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 07.06.2014 г. /датата на непозволеното увреждане/ до окончателното им изплащане, както и сумата от 722, 48 лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за квалифицирана процесуална защита на ищеца съразмерно с уважената част от исковете;

Ø в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 507, 50 лева – съдебно-деловодни разноски за държавна такса за разглеждане на исковете и за изготвяне на допуснатите съдебни експертизи съразмерно с уважената част от исковете.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени от „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец”, бул. „Черни връх” № 51Д, представлявано от Изпълнителния директор Мария Стоянова Масларова-Гъркова и по процесуално пълномощие от юрисконсулт Лъчезар Димов Стоянов, адв. Б.Д.Б., вписан в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с посочен адрес на практиката: гр. София, ЖК „Слатина”, бл. 47А, ет. 8, ап. 44, и адв. В.И.П., вписан в регистъра на Софийска адвокатска колегия, срещу И.Д.Ш., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. М.И.З., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора, с посочен адрес на практиката: гр. Стара Загора, ул. „Х. Д. Асенов” № 89, ет. 4, офис 2, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 07.06.2014 г. в гр. Първомай, обл. Пловдив, на кръстовището на ул. „Бор” с ул. „Христо Смирненски”, и виновно причинено от А.Е.Д., с ЕГН: **********, при управление на лек автомобил марка и модел „Пежо 106”, с рег. № Х 8038 ВА, под застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите – предмет на застрахователен договор, сключен във форма на застрахователна полица № 22114001259784, и на законната лихва за забава, В ЧАСТТА за разликата над уважените до пълните им предявени размери.

ОСЪЖДА И.Д.Ш., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. М.И.З., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора, с посочен адрес на практиката: гр. Стара Загора, ул. „Х. Д. Асенов” № 89, ет. 4, офис 2, да заплати на „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец”, бул. „Черни връх” № 51Д, представлявано от Изпълнителния директор Мария Стоянова Масларова-Гъркова и по процесуално пълномощие от юрисконсулт Лъчезар Димов Стоянов, адв. Б.Д.Б., вписан в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с посочен адрес на практиката: гр. София, ЖК „Слатина”, бл. 47А, ет. 8, ап. 44, и адв. В.И.П., вписан в регистъра на Софийска адвокатска колегия, сумата от 317, 55 лева – съдебно-деловодни разноски за внесен депозит за изготвяне на съдебни експертизи и за дължимо юрисконсултско възнаграждение за квалифицирана процесуална защита на ответното дружество съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Настоящото решение е постановено при участието на А.Е.Д., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. С.С.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: гр. Първомай, обл. Пловдив, ул. „Княз Борис І” № 1, в качеството на ТРЕТОТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ на страната на ответника.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните и третото лице помагач.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

СМ/НК