Р Е Ш Е Н И Е

№ 66

гр. Първомай, 27.05.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на двадесет и седми април две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: София Монева

при секретаря Петя Монева,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 346 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно и субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 135 ал. 1 от ЗЗД и при условията на евентуалност обективно кумулативно и субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 135 ал. 3 от ЗЗД.

Ищецът С.Г.Е., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. В.А.С., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, моли съда да обяви за недействителни спрямо него сключените между ответниците Й.Д.Н., с ЕГН: **********, с посочен постоянен адрес: ***, и с посочен настоящ адрес:***9, и А.А.Д., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, както следва:

Ø договор за дарение на 1/8 идеална част от правото на собственост върху урегулиран поземлен имот № *** от кв. 48 по действащия регулационен план на с. Дълбок извор, общ. Първомай, обл. Пловдив, утвърден със Заповед № 374/1971 г., целият с площ от 1 198 кв. м., предназначен за жилищно строителство, при граници: ***, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** г. по описа на Нотариус Н.К. с рег. № 428 по регистъра Нотариална камара и с район на действие Районен съд – Първомай, вписан в Служба по вписванията – Първомай с вх. рег. № 520/13.03.2014 г., акт № *** г.,

Ø договор за покупко-продажба на 1/8 идеална част от правото на собственост върху двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 45 кв. м., със самостоятелен вход от към улицата, построена на югоизточната имотна граница, първа по ред от югозапад на североизток, и на 1/8 идеална част от правото на собственост върху жилищна сграда със застроена площ от 15 кв. м. – двете построени в урегулиран поземлен имот № *** от кв. 48 по действащия регулационен план на с. Дълбок извор, общ. Първомай, обл. Пловдив, утвърден със Заповед № 374/1971 г., целият с площ от 440 кв. м., предназначен за жилищно строителство, при граници: *** *** и от две страни улици, ведно с 1/8 идеална част от правото на собственост върху описания по-горе урегулиран поземлен имот, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** г. по описа на Нотариус Н.К. с рег. № 428 по регистъра Нотариална камара и с район на действие Районен съд – Първомай, вписан в Служба по вписванията – Първомай с вх. рег. № 521/13.03.2014 г., акт *** г.

Ищецът обосновава исковите си претенции в качеството на неудовлетворен поемател по записи на заповед, издадени на 29.07.2013 г. и на 04.06.2014 г. от ответника Й.Д.Н. за сумите от 1 560, 00 лева и 3 500, 00 лева, които, въпреки настъпване на срока за плащане, последният не издължил.

Съзнавайки отговорността си за дълга по първата от визираните едностранни сделки, ответникът Й.Н. дарил на втория ответник А.А.Д. собствената си 1/8 идеална част от урегулиран поземлен имот № *** от кв. 48 по действащия регулационен план на с. Дълбок извор, общ. Първомай, обл. Пловдив, утвърден със Заповед № 374/1971 г., целият с площ от 1 198 кв. м., предназначен за жилищно строителство, при граници: ***, сключвайки с последната договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** г. по описа на Нотариус Н.К. с рег. № 428 по регистъра Нотариална камара и с район на действие Районен съд – Първомай, вписан в Служба по вписванията – Първомай с вх. рег. № 520/13.03.2014 г., акт № *** г.

Чрез договор за покупко-продажба, материализиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** г. по описа на Нотариус Н.К. с рег. № 428 по регистъра Нотариална камара и с район на действие Районен съд – Първомай, вписан в Служба по вписванията – Първомай с вх. рег. № 521/13.03.2014 г., акт *** г., ищецът отстъпил в полза на същия приобретател своята 1/8 идеална част от правото на собственост върху двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 45 кв. м., със самостоятелен вход от към улицата, построена на югоизточната имотна граница, първа по ред от югозапад на североизток, и 1/8 идеална част от правото на собственост върху жилищна сграда със застроена площ от 15 кв. м. – и двете построени в урегулиран поземлен имот № *** от кв. 48 по действащия регулационен план на с. Дълбок извор, общ. Първомай, обл. Пловдив, утвърден със Заповед № 374/1971 г., целият с площ от 440 кв. м., предназначен за жилищно строителство, при граници: *** *** и от две страни улици, както и 1/8 идеална част от правото на собственост върху гореописания урегулиран поземлен имот.

При условията на евентуалност ищецът претендира недействителността на визираните разпоредителни актове, твърдейки, че са били преднамерено предприети от ответниците да редуцират платежоспособността на ответника Й.Н. във вреда на ищеца като поемател по запис на заповед от 04.06.2014 г.

Пледира за присъждане на съдебно-деловодни разноски и ангажира писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК:

Ø ответникът А. А. Д. депозира отговор вх. № 6371/15.12.2015 г., допълнен с отговор вх. № 6456/18.12.2015 г., с които моли за отхвърляне на исковете като неоснователни. Противопоставя възражение за нищожност на записа на заповед, издаден на 29.07.2013 г., мотивирано с непълнота на съдържанието му поради непосочване на името на поемателя. Оспорва истинността на двата менителнични документа в частта досежно автентичността на фигуриращите в графи „издател” подписи и ръкописни текстове, както и легитимацията на ищеца като кредитор с доводи, че издаването на записа на заповед от 04.06.2014 г. темпорално следва времесключването на процесните сделки. Отрича към момента на тяхното подписване да е знаела за обременеността на правната сфера на ответника Й.Н. със задължения към ищеца, когото не познавала, както и да е договаряла във вреда на интересите на последния. Самоопределя се като добросъвестно лице, проверило преди договорното си обвързване и констатирало, че върху имотите не са вписани тежести. Отправя искане за възстановяване на съдебно-деловодни разноски;

Ø от името на ответника Й.Д.Н. не е постъпил писмен отговор.

В открито съдебно заседание:

Ø ищецът, лично и чрез довереника си адв. В.А.С., поддържа предявените искове, в подкрепа на чиято основателност излага подробни съображения и в писмена защита,

Ø ответникът А. А. Д. отстоява процесуалната си позиция, застъпена във фазата по размяна на книжа, а

Ø ответникът Й.Д.Н. не се явява, не делегира представител и не изразява становище по предмета на спора.

След преценка на приобщените доказателствени източници, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235 ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Издавайки придружаващите исковата молба записи на заповед от 29.07.2013 г. /л. 8/ и от 04.06.2014 г. /л. 9/, ответникът Й.Д.Н. се задължил да заплати на ищеца сумите съответно от 1 560, 00 лева и от 3 500, 00 лева в срок съответно до 05.08.2013 г. и 12.06.2014 г.

Надлежно призован в открито съдебно заседание да изложи обяснения по поставени от ищеца въпроси и за доказателтвените пасиви при неизпълнение на така вмененото му процесуално задължение, ответникът Й.Н. не навежда основателни причини за неявяването си, което на основание чл. 176 ал. 3 от ГПК позволява на съда да приеме, че съзнавайки отговорността си за дълга по първата от визираните едностранни сделки, на 13.03.2014 г. менителничният длъжник сключил с брачно необвързаната ответница А.А.Д., чийто съпруг Д. Г. Д., с ЕГН: ********** видно от приложеното удостоверение за наследници изх. № ГР-547/13.11.2015 г., издадено от Община – Пловдив, Район „Западен” /л. 59/, е починал на 22.06.2009 г.,

Ø договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** г. по описа на Нотариус Н.К. с рег. № 428 по регистъра Нотариална камара и с район на действие Районен съд – Първомай /л. 4-5/, вписан в Служба по вписванията – Първомай с вх. рег. № 520/13.03.2014 г., акт № *** г., и

Ø договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** г. по описа на същия нотариален орган /л. 6-7/, вписан в Служба по вписванията – Първомай с вх. рег. № 521/13.03.2014 г., акт *** г., по силата на които отчуждил своите, придобити на основание наследствено правоприемство съгласно Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка № 180, том І, рег. № 0774, дело № 174/2014 г. от 26.02.2014 г. на горецитирания нотариален орган /л. 38/, вписан в Служба по вписванията – Първомай с вх. рег. № 376/26.02.2014 г., акт № 80, том ІІ, дело № 186/2014 г., съответно:

Ø 1/8 идеална част от правото на собственост върху урегулиран поземлен имот № *** от кв. 48 по действащия регулационен план на с. Дълбок извор, общ. Първомай, обл. Пловдив, утвърден със Заповед № 374/1971 г., целият с площ от 1 198 кв. м., предназначен за жилищно строителство, при граници: ***, и

Ø 1/2 идеална част от правото на собственост върху двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 45 кв. м., със самостоятелен вход от към улицата, построена на югоизточната имотна граница, първа по ред от югозапад на североизток, и 1/2 идеална част от правото на собственост върху жилищна сграда със застроена площ от 15 кв. м. – и двете построени в урегулиран поземлен имот № *** от кв. 48 по действащия регулационен план на с. Дълбок извор, общ. Първомай, обл. Пловдив, утвърден със Заповед № 374/1971 г., целият с площ от 440 кв. м., предназначен за жилищно строителство, при граници: *** *** и от две страни улици, както и 1/8 идеална част от правото на собственост върху гореописания урегулиран поземлен имот.

В качеството си на неудовлетворен поемател по записа на заповед от 04.06.2014 г. ищецът пристъпил към принудително изпълнение срещу ответника Й.Н., допуснато със Заповед № 591/30.06.2014 г. за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 30.06.2014 г. /л. 52/, издадени по ч. гр. дело № 1177/2014 г. по описа на Районен съд – Асеновград, въз основа на които според удостоверение изх. № 1636/07.04.2016 г. на Държавен съдебен изпълнител И.Г. при Районен съд – Асеновград /л. 115/ кредиторът инициирал изпълнително дело № 20145310400108/2014 г.

Депозираните извлечения от регистъра на Служба по вписванията – Първомай досежно вписванията, отбелязванията и заличаванията по персоналната партида № 41082 на ответника Й.Н. за периода от 01.01.1992 г. до 08.12.2015 г. /л. 75-80/ и от 08.06.1995 г. до 08.06.2015 г. /л. 93-97/ сочат данни за една, вписана с вх. рег. № 1605/09.07.2014 г. по искане на лицето Т.Е.А., с ЕГН: **********, възбрана върху 1/8 идеална част от урегулиран поземлен имот № ***, и не инкорпорират сведения за регистрирани транслативни актове, предхождащи оспорените.

При така установените фактически положения съдът по правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК приема от правна страна следното:

Искът по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД е предназначен да обезпечи успешното удовлетворяване на кредитора от имуществото на длъжника – предмет на предприет от същия разпоредителен правен или фактически акт, като чрез обявяване на неговата недействителност в отношенията помежду им да се съхрани принадлежността на актива към патримониума на отчуждителя.

Фактическият състав на претенцията изисква от обективна страна ищецът да е титуляр на вземане срещу ответника, без да е необходимо същото да е ликвидно и изискуемо или признато с влязло в сила съдебно решение, а последният, от своя страна, да е осъществил действие, осуетяващо или затрудняващо перспективното принудително изпълнение на задължението, субективно съзнавайки визираните негативни негови последици. При възмездност на увреждащия акт представа за способността му да накърни интересите на кредитора следва да е формирана и в съзнанието на съответния съдоговорител.

Задължителната за настоящата инстанция съдебна практика, утвърдена с Решение № 552 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 171/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 328 от 23.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 879/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 122 от 14.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1028/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 639 от 6.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 754/2009 г., IV г. о., ГК и Решение № 224 от 30.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2310/2014 г., III г. о., ГК, приема, че когато предявеният иск по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД не е обективно съединен с такъв за вземането, обосноваващо материалноправната легитимация на ищеца като кредитор, правоотношението, от което същото произтича, остава извън предмета на спора, а съдът, без да е овластен да проверява, следва да изхожда от положението, че то съществува, ако произтича от твърдените факти, като би могъл да приеме обратното единствено ако е отречено със сила на пресъдено нещо.

В контекста на гореизложените постановки представеният менителничен ефект от 29.07.2013 г. в достатъчна степен легитимира ищеца като кредитор по смисъла на чл. 135 ал. 1 от ЗЗД, като въведеното от ответника А.Д. възражение за нищожност на ценната книга поради формална неизрядност и/или неавтентичност не подлежи на разглеждане.

След като съобрази, че вещно-транслативният ефект на атакуваната безвъзмездна сделка безспорно редуцира имуществения актив на длъжника, служещ съгласно чл. 133 от ЗЗД за общо обезпечение на неговите кредитори, както и че ответникът Й.Н. е реализирал дарственото разпореждане, съзнавайки обременената си със задължението по гореспоменатия запис на заповед от 29.07.2013 г. правна сфера, съдът е мотивиран да уважи иска с правно основание чл. 135 ал. 1 от ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за дарение, сключен с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** г. по описа на Нотариус Н.К. с рег. № 428 по регистъра Нотариална камара и с район на действие Районен съд – Първомай /л. 4-5/, вписан в Служба по вписванията – Първомай с вх. рег. № 520/13.03.2014 г., акт № *** г., което, от своя страна, изключва необходимостта от изследване на предпоставките на чл. 135 ал. 3 от ЗЗД.

При произнасянето си в горния смисъл съдът не възприема застъпената в хода на устните състезания защитна теза на ответника А.Д., че задълженият субект притежава и друго имущество извън това – предмет на процесното разпореждане, поради материалната й непротивопоставимост на кредиторовото право по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД /в този смисъл Решение № 149 от 12.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 422/2012 г., I т. о., ТК, Решение № 320 от 5.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1379/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 639 от 6.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 754/2009 г., IV г. о., ГК и Решение № 407 от 29.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2301/2014 г., IV г. о., ГК/.

В отличие от хипотезата на оспорено безвъзмездно длъжниково действие, при провеждането на претенцията по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД срещу възмезден правен акт, какъвто се явява процесният договор за покупко-продажба, знанието на приобритателя за увреждащия му характер съставлява изискуем елемент от релевантния фактически състав и подлежи на главно и пълно доказване в настоящия процес. Доколкото доказателствената съвкупност не разкрива дори индиции за недобросъвест на ответницата А.Д. при реализиране на обсъжданата покупка, недоказаната истинност на ищцовите твърдения следва да се санкционира с отхвърляне на приоритетно поддържания отменителен иск. Разгледан по същество, този, предявен на основание чл. 135 ал. 3 от ЗЗД при условията на евентуалност, също се явява засегнат от аналогичен доказателствен дефицит, който не позволява фактически извод за наличие у ответниците на съгласувано намерение чрез сключване на продажбената сделка да увредят интересите на ищеца като кредитор по запис на заповед от 04.06.2014 г.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК съразмерно с уважената част от исковете ответниците следва да репарират сторените от ищеца и описани в списък по чл. 80 от ГПК /л. 116/ съдебно-деловодни разноски в общ размер на 395, 00 лева, от които: 50, 00 лева - държавна такса за разглеждане на предявените искове, внесена по вносна бележка за касов превод с реф. № 375СНРС152670201/24.09.2015 г. на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД – Филиал Първомай /л. 11/, 45, 00 лева – държавна такса за издадени съдебни удостоверения, внесена по преводни нареждания/вносни бележки за плащане от/към бюджета с УРН: 217VB-0000034709/06.10.2015 г. /л. 15/, 217VB-0000034841/12.10.2015 г. /л. 29/, 217VB-0000035003/16.10.2015 г. /л. 39/ и 217VB-0000039806/23.03.2016 г. /л. 110/, издадени от „ТЕКСИМБАНК” АД – офис Първомай, и по платежни нареждания/вносни бележки за плащане от/към бюджета с УРН: 92007В-00А2875/07.10.2015 г. /л. 24/ и 92007В-00А2990/09.11.2015 г. /л. 53/, издадени от „Централна кооперативна банка” АД – клон Асеновград, и 300, 00 лева – адвокатско възнаграждение за квалифицирана процесуална защита на ищеца, доказателство за чието действително престиране съставлява разписка, инкорпорирана в приложения договор за правна защита и съдействие № № 144859 /л. 12/.

Отговорността на ищеца по чл. 78 ал. 3 от ГПК за възстановяване на претендираните от ответника А.Д. съдебно-деловодни разноски не следва да се ангажира поради липса на доказани такива.

Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН спрямо С.Г.Е., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. В.А.С., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, договор за дарение на 1/8 идеална част от правото на собственост върху урегулиран поземлен имот № *** от кв. 48 по действащия регулационен план на с. Дълбок извор, общ. Първомай, обл. Пловдив, утвърден със Заповед № 374/1971 г., целият с площ от 1 198 кв. м., предназначен за жилищно строителство, при граници: ***, сключен на 13.03.2014 г. между Й.Д.Н., с ЕГН: **********, с посочен постоянен адрес: ***, и с посочен настоящ адрес:***, от една страна като „дарител”, и А.А.Д., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, от друга страна като „дарена”, с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** г. по описа на Нотариус Н.К. с рег. № 428 по регистъра Нотариална камара и с район на действие Районен съд – Първомай, вписан в Служба по вписванията – Първомай с вх. рег. № 520/13.03.2014 г., акт № *** г.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни евентуално обективно и субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 135 ал. 1 и чл. 135 ал. 3 от ЗЗД, предявени от С.Г.Е., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. В.А.С., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, срещу Й.Д.Н., с ЕГН: **********, с посочен постоянен адрес: ***, и с посочен настоящ адрес:***, и А.А.Д., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, за обявяване недействителността на договор за покупко-продажба на 1/8 идеална част от правото на собственост върху двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 45 кв. м., със самостоятелен вход от към улицата, построена на югоизточната имотна граница, първа по ред от югозапад на североизток, и на 1/8 идеална част от правото на собственост върху жилищна сграда със застроена площ от 15 кв. м. – двете построени в урегулиран поземлен имот № *** от кв. 48 по действащия регулационен план на с. Дълбок извор, общ. Първомай, обл. Пловдив, утвърден със Заповед № 374/1971 г., целият с площ от 440 кв. м., предназначен за жилищно строителство, при граници: *** *** и от две страни улици, ведно с 1/8 идеална част от правото на собственост върху описания по-горе урегулиран поземлен имот, сключен на 13.03.2014 г. между Й.Д.Н., с ЕГН: **********, с посочен постоянен адрес: ***, и с посочен настоящ адрес:***, от една страна като „продавач”, и А.А.Д., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, от друга страна като „купувач”, с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** г. по описа на Нотариус Н.К. с рег. № 428 по регистъра Нотариална камара и с район на действие Районен съд – Първомай, вписан в Служба по вписванията – Първомай с вх. рег. № 521/13.03.2014 г., акт *** г.

ОСЪЖДА Й.Д.Н., с ЕГН: **********, с посочен постоянен адрес: ***, и с посочен настоящ адрес:***9, и А.А.Д., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, да заплатят на С.Г.Е., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. В.А.С., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, сумата от 395, 00 лева – съдебно-деловодни разноски за държавна такса за разглеждане на предявените искове, държавна такса за издаване на съдебни удостоверения и адвокатско възнаграждение за квалифицирана процесуална защита на ищеца съразмерно с уважената част от исковете.

УКАЗВА на ищеца в шестмесечен срок от влизане на решението в сила да извърши отбелязването му в Служба по вписванията – Първомай по реда на чл. 115 ал. 1 от Закона за собствеността, както и че при неизпълнение на горното в рамките на предоставения срок вписването на исковата молба губи действието си.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

СМ/ПМ