Решение по Гражданско дело 210/2015г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 51

гр. Първомай, 25.04.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на двадесет и трети март две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: София Монева

при секретаря Петя Монева,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 210 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 33 ал. 1 от ЗПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът «ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ» ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителния директор А.В.Г. и по пълномощие от юрисконсулт К.Р.Н. и юрисконсулт М.М.Н., моли съда да признае за установено по отношение на ответника К.А.Х., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, че последният му дължи, както следва:

Ø сумата от 1 145, 49 евро, представляваща неплатена главница по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-01366406/14.03.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането;

Ø сумата от 523, 27 евро, представляваща неплатена договорна лихва по същия договор за периода от 14.03.2009 г. до 15.06.2010 г., и

Ø сумата от 523, 27 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 16.06.2010 г. до 24.03.2015 г.,

за изпълнението на които суми е издадена Заповед № 70/20.04.2015 г. по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 117/2015 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав.

Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения, че по силата на договор № PLUS-01366406/14.03.2009 г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, с ЕИК: *** предоставило на ответника потребителски паричен заем в общ размер на 1 672, 48 евро с левова равностойност от 3 271, 08 лева, който последният се задължил да възстанови при уговорена в чл. 7 валоризационна клауза чрез месечни вноски, включващи съответна част от дължимата главница и от уговорената лихва, в съответствие с инкорпориран в контракта погасителен план.

В изпълнение на чл. 1 от кредитния договор в деня на подписването му кредитодателят наредил заемната сума по сметка, разкрита на името на ответника в ТБ „Инвестбанк” АД, за опериране с наличността по която същият разполагал с издадена му б. карта. След частично изпълнение потребителят преустановил престациите, оставайки задължен за плащането на непогасените месечни вноски и след настъпване на падежа на последната от тях на 15.03.2012 г.

С легитимация на частен правоприемник на процесните притезания въз основа на сключен с кредитора «БНП Париба Пърсънъл Файненс» ЕАД договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.07.2014 г., ищецът пристъпил към принудителното им удовлетворяване по реда на чл. 410 от ГПК, допуснато с издадена в негова полза срещу ответника Заповед № 70/20.04.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 117/2015 г. по описа на Районен съд – Първомай, срещу която последният подал възражение по чл. 414 от ГПК.

Ищцовото дружество ангажира писмени доказателства и пледира за присъждане на сторените в настоящото, както и в заповедното производство, съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът депозира писмен отговор вх. № 5205/15.10.2015 г., с който оспорва исковете като неоснователни. Акцентира върху несъответствието между валутата на процесните вземания с тази на договорената заемна сума. Противопоставя възражение за недействителност на договора за потребителски кредит с доводи за отсъствие на реквизити, изискуеми се от чл. 11 от ЗПК, и в частност - на клаузи за дължимост и размер на възнаградителна и мораторна лихва, както и възражение за изтекла по отношение на последно посочените акцесорни претенции погасителна давност съответно за периода от 14.03.2009 г. до 15.06.2010 г. и от 16.06.2010 г. до 24.03.2012 г. Пледира за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, като с молби вх. № № 161/11.01.2016 г., 651/01.02.2016 г. и 652/01.02.2016 г., постъпили от пълномощника му юрисконсулт М.М.Н., заявява воля за частичен отказ от предявените искове, оставен без разглеждане с протоколно определение от 23.03.2016 г., а ответникът не се явява и не делегира процесуален представител.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, в контекста на наведените от страните доводи, намира от фактическа страна следното:

Приобщените и неоспорени писмени доказателства, представени с исковата молба, позволяват да се установи, че по силата на договор № PLUS-01366406/14.03.2009 г. /л. 7-10/ „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, с ЕИК: *** предоставило на ответника потребителски паричен кредит в общ размер на 3 271, 08 лева, а последният се задължил в съответствие с инкорпориран в контракта погасителен план да възстанови сумата от 5 108, 52 лева чрез тридесет и шест месечни вноски, първите тридесет и пет от които – в размер на 141, 90 лева, а последната с падеж 15.03.2012 г. – в размер на 142, 02 лева, включващи съответна част от подлежащата на връщане главница, от дължимата се надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема и неговата печалба, и от застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията” - предмет на групов застрахователен договор № 5/2008 г., предплатена съгласно пункт 1 от договора директно от кредитодателя на застрахователния агент „ДИРЕКТ Сървисис” ЕАД в размер на 271, 08 лева.

В пункт 7 от договора страните постигнали съгласие при промяна на курса на еврото спрямо лева в сравнение с този от 1, 95583 лева за едно евро, актуален към датата на сделката, остатъчното задължение да се преизчислява в евро по променения фиксинг и да се погасява в левове по този на БНБ в деня на плащането.

С полагане на свой подпис в графа „Кредитополучател” в група „Удостоверяване на изпълнението” от договора кредитополучателят потвърдил усвояването на заемната сума от 3 000, 00 лева по своя, разкрита в ТБ „Инвестбанк” АД, б. сметка, за опериране с наличността по която разполагал с б. дебитна карта № 6760721925235000, издадена му въз основа на сключен с посочената б. институция договор от 14.03.2009 г. /л. 11-13/

Осъществяването на визираната транзакция в деня на договорното обвързване се констатира и от изслушаната в хода на съдебното дирене съдебно-счетоводна експертиза /л. 70-73/, чието заключение съдът възприема като компетентно и професионално изготвено. Експертната проверка разкрива, че потребителят е преустановил издължаването, като престациите му, реализирани в периода от 08.04.2009 г. до 09.08.2010 г. в общ размер на 1 844, 70 лева, погасяват първите тринадесет от уговорените месечни вноски, а неплатеният остатък от задълженията възлиза, както следва: главница - в размер на 2 240, 39 лева /или 1 145, 49 евро/, договорна лихва - в размер на 850, 24 лева /или 434, 72 евро/, и застрахователна премия - в размер на 173, 19 лева /или 88, 55 евро/.

В качеството си на цесионер по сключен с кредитодателя договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.07.2014 г. /л. 16-20/ ищецът пристъпил към принудителното им удовлетворяване по реда на чл. 410 от ГПК, допуснато със Заповед № 70/20.04.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 117/2015 г. по описа на Районен съд – Първомай, вменяваща в тежест на ответника изпълнението на процесните суми, както и възстановяването на сторените в заповедното производство съдебно-деловодни разноски в общ размер на 452, 84 лева, от които 80, 53 лева – платена държавна такса, и 370, 92 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Видно от материалите по приложеното ч. гр. дело № 117/2015 г. по описа на Районен съд – Първомай длъжникът оспорил дължимостта на притезанията с възражение вх. № 2144/07.05.2015 г. по чл. 414 ал. 1 от ГПК срещу заповедта за изпълнение, връчена му на 27.04.2015 г. Известен на 22.05.2015 г. за така постъпилото възражение, на основание чл. 422 ал. 1 от ГПК в законоустановения едномесечен срок по чл. 415 ал. 1 от ГПК заявителят предявил исковете – предмет на настоящото дело.

Овластен от праводателя си с пълномощно /л. 20-21/, нотариално удостоверено с рег. № 11689/29.07.2014 г. по описа на М.Б. – Помощник-нотариус по заместване на Нотариус В.Б. с район на действие Районен съд – София и с рег. № 302 по регистъра на Нотариалната камара, ищецът адресирал до ответника уведомление /л. 27/ за цесионното правоотношение и неговите последици, получено от последния на 15.09.2015 г. по реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ведно с препис от исковата молба и приложенията към нея.

При така установените фактически положения съдът по правилата на чл. 235 ал. 2 от ГПК приема от правна страна следното:

Анализът на доказателствената съвкупност обосновава извод, че въз основа на договор № PLUS-01366406/14.03.2009 г. /л. 7-10/, чиито форма и съдържание удовлетворяват императивните изисквания на чл. 6 ал. 2 и чл. 7 от приложимия в настоящата хипотеза Закон за потребителския кредит /отм., ДВ, бр. 18

от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г./, сключилите го правни субекти са взаимно обвързани от валидно облигационно правоотношение по заем за потребление по смисъла на чл. 240 ал. 1 от ЗЗД със специфичните характеристики по чл. 4 от ЗПК /отм./, по което кредитодателят „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, с ЕИК: ***, превеждайки заемната сума по сметка на ответника, съгласно чл. 3 от договора се легитимира като изправна страна. Обсъжданата облигационна връзка генерира за последния задължение за погасяване на кредита чрез периодични ежемесечни вноски, дължими в размер и срокове, отразени в погасителния план. С подписване на материализиращото кредитната сделка писмено съглашение заемателят е обективирал безусловното си съгласие с всички негови клаузи, включително и с тези за начина на разсрочване на неговото погасяване, периодичността и размера на погасителните вноски и техните компоненти. Противно на становището на ответника за липса на уговорена дължимост на лихви, следва да се посочи, че в чл. 3 от договора е предвидено заплащане на надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на сделката, и определена добавка, съставляваща търговската му печалба, като именно предназначението им да възмездят заемодателя за опериране с финансовия му актив през съответния договорен период квалифицира тези елементи като възнаградителна лихва. Отделно от горното пункт 5 изр. І-во от договора регламентира отговорност на длъжника за забава. В преамбюлната му част е фиксирана и величината на годишния процент на разходите по кредита, който според чл. 21 ал. 1 от ЗПК /отм./ дефинира общата му стойност за потребителя, изразена като годишен процент от сумата на предоставения кредит. В ролята на икономически показател за реалната цена на кредита визираният процент инкорпорира договорената лихва по кредита и дължимите към банката такси и комисиони, и съгласно чл. 22 ал. 1 от ЗПК /отм./ се изчислява по формула, изложена в приложението към закона, при съобразяване на посочените в цитираната разпоредба условия.

Съгласно т. 10 и т. 9 на чл. 7 от ЗПК /отм./ подлежат на изрично посочване в съдържанието на договора само тези елементи от общата стойност на кредита и разходите по чл. 21, ал. 2 от ЗПК /отм./, които не се включват при изчисляване на годишния процент на разходите – а именно разходите, които потребителят трябва да заплати за неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; разходите, различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят заплаща при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо от това, дали покупката се извършва в брой или чрез предоставяне на кредит; разходите за извършване на превода на средства и за поддържането на банкови сметки, предназначени да обслужват погасяването на потребителския кредит, на лихвите и другите разходи по него, освен ако тези разходи са необичайно високи и потребителят няма възможност за избор, както и за събирането на дължимите вноски или за извършване на други плащания, независимо от това, дали сумите се събират в брой или по друг начин; вноските, дължими във връзка с членство в сдружения или организации, които не произтичат от договора за потребителски кредит, макар че се отразяват на условията му; разходите, свързани с обезпечения; разходите за застраховка, освен тези, чието предназначение е да осигурят на кредитора пълно или частично издължаване на общия размер на кредита в случай на смърт, инвалидност, неработоспособност, болест или безработица на потребителя и които са задължително условие от страна на кредитора за отпускане на кредита.

В съответствие с чл. 13 от ЗПК /отм./ клаузите на коментирания договор са ясно и недвусмислено формулирани и изчерпателно конкретизират предписаното от чл. 7 от ЗПК /отм./ съдържание на облигационното правоотношение, чиято валидност по изложените съображения остава недискредитирана.

На основание чл. 99 ал. 4 от ЗЗД настъпилото по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.07.2014 г. /л. 16-20/ частно правоприемство легитимира ищеца като титуляр на процесните вземания и по отношение на ответника, доколкото уведомлението по чл. 99 ал. 3 предл. І-во от ЗЗД, отправено от цедента чрез пълномощника му в лицето на цесионера, пределно индивидуализира предмета на цесията и юридическата личност на новия кредитор и е надлежно връчено на задълженото лице в хода на текущия процес, което обстоятелство съгласно чл. 235 ал. 3 от ГПК съдът следва непременно да отчете като относимо за съществуването на спорното право /в този смисъл Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т. о./.