Решение по Гражданско дело 201/2015г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 28

гр. Първомай, 17.03.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на осемнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: София Монева

при секретаря Петя Монева,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 201 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 1 ал. 1 т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/.

Ищецът Д.К.А., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. С.К.С., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: *** моли съда да признае за установено по отношение на ответника Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ – Пловдив, с адрес на управление: ***, представлявано от Директора Р.И.Д. и по пълномощие от юрисконсулт К.С.В.-М. и главен юрисконсулт М.Г.Т.-К., че през периода от 01.01.1977 г. до 31.08.1980 г. е работила на длъжността „Възпитател” в Начално училище „Васил Левски” – с. Чехларе, общ. Брезово, обл. Пловдив при пълно работно време с нормална дневна продължителност от 8 часа, при шестдневна работна седмица и при месечно заплащане на труда, който период се зачита за трудов стаж при пенсиониране и се включва в общия осигурителен стаж.

Претенцията се обосновава с фактически твърдения, че в периода от 01.09.1976 г. до 31.08.1980 г. ищцата работила по трудово правоотношение на длъжността „Възпитател” в Начално училище „Васил Левски” – с. Чехларе, общ. Брезово, обл. Пловдив, чиято дейност понастоящем е прекратена.

Трудовите си функции, свързани с организиране и провеждане на учебно-възпитателни дейности с учениците извън задължителните учебни часове и подготовка за учебния процес, ищцата изпълнявала при условия на пълно работно време с нормална дневна продължителност от 8 часа, при шестдневна работна седмица и при месечно възнаграждение от 105, 00 лева.

Правният си интерес от искова защита ищцата мотивира с изгубването на трудовата си книжка и с дефицит на документално съхранени данни за процесния стаж в Община – Брезово, обл. Пловдив, легитимираща се в качеството на приемник на финансово-отчетния архив на закрития работодател.

В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът депозира писмен отговор вх. № 3429/09.07.2015 г., с който оспорва иска като недопустим поради липса на представено от ищцовата страна удостоверение по чл. 5 ал. 1 и ал. 2 от ЗУТОССР, доколкото удостоверение изх. № 94-00-1192/04.06.2015 г., издадено от Кмета на Община Брезово, обл. Пловдив, не съответствало на условията на чл. 5 ал. 1 от ЗУТОССР, а в писмо изх. № 292/03.06.2015 г., издадено от Директора на Средно общообразователно училище „Христо Смирненски” – гр. Брезово, обл. Пловдив, като приемник на архива на работодателя се самоопределяло именно посоченото учебно заведение, без обаче да се споменавало за осъществено предаване на документи на Община – Брезово, обл. Пловдив или че същите са изгубени или унищожени. Ответникът намира претенцията досежно периода от 01.09.1976 г. до 31.12.1976 г. за лишена от правен интерес поради документиране на посочения стаж в издадено от Кмета на Община – Брезово, обл. Пловдив удостоверение обр. УП-3 изх. № 94-00-1194/04.06.2015 г. Алтернативно застъпва становище за неоснователност на иска поради доказателствената му необезпеченост, като се противопоставя на искането за допускане на гласни доказателствени средства по съображения, че представеното препис-извлечение от актова книга не следвало да се третира като начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 6 ал. 1 от ЗУТОССР.

Страните ангажират писмени доказателствени средства, а ищецът – и гласни такива.

В открито съдебно заседание ищцата лично и чрез довереника си адв. С.К.С., а ответникът чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт М.Г.Т.-К. поддържат процесуалните позиции, застъпени във фазата по размяна на книжа, като излагат допълнителни съображения и в представени по делото писмени защити.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, в контекста на наведените от страните доводи, намира от фактическа и правна страна следното:

Успешното провеждане на разглеждания иск, нормативно регламентиран с чл. 1 ал. 1 т. 3 от ЗУТОССР, постига установяване на времето, което се зачита за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, но за което отсъства надлежно документално удостоверяване от значение за признаване на правните му последици. Чл. 5 ал. 1 от същия закон обвързва допустимостта на визираната искова претенция от представяне на удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при когото е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени, а в хипотезата на чл. 5 ал. 2 от ЗУТОССР, при която осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на основание чл. 5, ал. 13 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), удостоверението следва да изхожда от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт в уверение на това, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж.