Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 59
гр. Първомай, 13.05.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори
съдебен състав, в публично заседание на тринадесети април две хиляди и шестнадесета
година в състав:
Председател: София Монева
при секретаря Петя Монева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 196
по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 109 от ЗС.
Ищецът А.П.Я., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв.
Е.Д.Д.-Р., вписана в регистъра на Адвокатска колегия
– Смолян, с посочен адрес на практиката:
гр. С., бул. „***” № 6, обособена част „А”, ет. 3, и
младши адвокат К. Л. П., моли съда да осъди Й.Д.К., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално
представляван от адв. С.Д.К.-М., вписана в регистъра
на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: гр. П., обл. П., ул. „***” № 76,
да възстанови за собствена сметка предишното състояние на собствения й поземлен имот, представляващ лозе с площ от 1.500 дка,
шеста категория, находящо се в местността
„ДУРУКА КОТК. МОГИЛИТЕ”, съставляващо имот
№ 004040 по плана за земеразделяне на землището на
с. Т., с ЕКАТТЕ: 72093, общ. П., обл. П., образуван от имот № 004003, при граници и съседи:
имот № 004004 – лозе на Й.Д.К., имот № 004029 – полски път на Община –
Първомай, имот № 004008 – лозе на Г. Д. Г., и имот № 004030 – полски път на
Община – Първомай, и при ограничения върху имота: трайните насаждения да се
опазват и стопанисват в съответствие с чл. 18 от ЗСПЗЗ до изтичане на
амортизационния срок, като премахне прокарания
през същия полски път, възстанови преди съществуващите
на мястото на последния лозови насаждания, както и като възстанови законно определените полски
пътища, осигуряващи достъп до имота.
Исковата
претенция се обосновава с фактически твърдения, че с Нотариален акт за
констатиране право на собственост върху недвижим имот /земеделски земи/ № ***,
том ***, дело № *** г. от *** г. по описа на Нотариус Н. К. с район на действие
Районен съд – Първомай и с рег. № 428 на Нотариалната камара, ищцата се
легитимира като собственик на гореописания недвижим имот на основание
наследство и доброволна делба. Навеждат се твърдения, че през изтеклите преди
завеждане на исковата молба пет години, за да достигне до разположения в
съседство земеделски имот № 004004, чиято собственост придобил междувременно, и
въпреки наличието на осигуряващи му достъп законни полски пътища, ответникът
без съгласието на ищцата непрекъснато преминавал през лозето й по ивица,
насажденията в която изкоренил, и по този начин в границите му трасирал
нерегламентиран полски път, съществуващ и към момента на предявяване на иска.
Отделно от горното обработвал имота й и събирал плодовете от намиращите се в
него лозови насаждения, част от които изкоренил, и на тяхно място засадил
други, като новосъздаденият лозов масив обезличил гореспоменатите
регламентирани полски пътища. След справка в информационната система на
Държавен фонд „Земеделие” ищцата се осведомила, че за 2013 г. и 2014 г.
ответникът дори усвоявал субсидии за земеделското ползване на имота й.
Протеклите
между страните преговори за доброволно уреждане на отношенията им във връзка с
ползването на недвижимостта останали безрезултатни. Макар да бил приканен с
нотариална покана от пълномощника на ищцата – г-н Я., в
7-дневен срок от получаването й да възстанови лозето във вида му от преди пет
годни чрез засаждане на лозови насаждения от сортовете на изкоренените,
ответникът не удовлетворил искането и продължил да преминава през имота и да
експлоатира засетите в него лозови масиви, включително и към момента на
подаване на разглежданата искова молба.
В срока по чл. 131 ал.
1 от ГПК ответникът
депозира писмен отговор вх. № 3487/15.07.2015 г., с който признава вещното право на
собственост на ищцата върху процесния земеделски имот, както и обстоятелството, че
експлоатира част от него, в която за своя сметка е изкоренил съществуващите
лозови насаждения, определяйки ги като стари, амортизирани и неплододаващи, и през 2008 г. на тяхно място засадил нови,
които през последните пет години отглеждал и плодовете от които събирал.
Пояснява, че през 1997 г. започнал да обработва имотите в цялата местност, част
от които притежавал, а друга - стопанисвал под наем, но предлаганите от него
условия за наемане на процесния имот не били
възприети от пълномощника на ищцата. Подчертава, че претендираното
с иска възстановяване на имота на ищцата в състоянието от преди интервенцията
му, би означавало изкореняване на новите насаждения, премахване на
конструкцията от колове и изоставяне на терена да буреняса и да се захрасти.
Страните ангажират
писмени и гласни доказателствени средства и пледират за присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски, а в открито съдебно заседание поддържат
процесуалните си позиции, застъпени във фазата по размяна на книжа, като
доводите си развиват и в представени писмени защити.
Съдът, след като
обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, в контекста
на наведените от страните съображения, намира от фактическа страна следното:
Представеният
Нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижим имот № ***,
том ***, рег. № ***, дело № *** г. от 10.04.2000 г. по описа на Нотариус Н. К.,
с район на действие Районен съд – Първомай и с рег. № 428 на Нотариалната
камара /л. 6/ легитимира ищцата в качестото на
собственик на придобит по наследство и доброволна делба поземлен имот, представляващ
лозе с площ от 1.500 дка, шеста
категория, находящо се в местността „ДУРУКА КОТК.
МОГИЛИТЕ”, съставляващо имот №
004040 по плана за земеразделяне на землището на
с. Т., с ЕКАТТЕ: 72093, общ. П., обл. П., образуван от имот № 004003, при граници и
съседи: имот № 004004 – лозе на Й.Д.К., имот № 004029 – полски път на Община –
Първомай, имот № 004008 – лозе на Г. Д. Г., и имот № 004030 – полски път на
Община – Първомай, и при ограничения върху имота: трайните насаждения да се
опазват и стопанисват в съответствие с чл. 18 от ЗСПЗЗ до изтичане на
амортизационния срок. Данните, фигуриращи в скица № Ф00623/19.04.2000 г. /л.
7/, издадена от Поземлена комисия –
Първомай, скица № К03741/28.04.2015 г. /л. 8/, издадена от Общинска служба по
земеделие – Първомай, и удостоверение изх. № 12834/28.04.2015 г. /л. 9/,
издадено от Общинска служба „Земеделие” – Първомай, свидетелстват за отсъствие
на настъпили промени в гореописаните кадастрални характеристики на
недвижимостта. За реализираното
по молба на ищцата трасиране, означаване и координиране на имот № 004040 бил
съставен нарочен протокол на Общинска служба по земеделие – Първомай от
05.10.2012 г. /л. 12/.
Анализът на
ангажираните гласни доказателствени средства мотивира съда да кредитира изцяло
показанията на свид. Д. Й. К.,
които, критично преценени съобразно предписанието на чл. 172 от ГПК, доколкото
същият е син на ответника, се отличават с удовлетворителна
конкретика, логичност и вътрешна безпротиворечивост, възпроизвеждат
непосредствени възприятия относно релевантни за предмета на
спора факти и кореспондират с писмените
доказателствени източници. В отличие от свидетелския разказ на свид. К. този на свид. А. Н. Й.
не се ползва с доверието на съда, тъй като последният, макар да е с
некомпрометирана обективност, излага спорадични и повърхностни наблюдения върху
състоянието на имот, който се затруднява да индивидуализира еднозначно.
Показанията на свид. К. позволяват да се установи, че с тенденция да осъществява
лозопроизводствена дейност в периода 2007 г. – 2008
г. ответникът предприел почистване и обработване на земеделски терен с обща площ
от около 80 дка в землището на с. Т., общ. П., обл. П.,
обхващащ и процесния имот. След като посредством
специализирана техника изкоренил заварените в последния лозови насаждения, през
2008 г. засадил нови както на мястото на вече премахнатите, така и в съседните
имоти № № 004029 и 004030, отбелязани в картата на възстановената собственост с
трайно предназначение на полски пътища, като за преминаване оставил единствено
една обезлесена ивица, пресичаща имот № 004040 и граничещите с него имоти № №
004004 и 004008. Така създадения лозов масив ответникът стопанисвал с активното
съдействие на свид. К. и видно от извлечение от сайта на Държавен фонд „Земеделие” от 09.06.2015 г.
/л. 15/ за 2013 и 2014 г. дори декларирал ищцовия
парцел в рамките на своя „блок на земеделско стопанство”.
Гореизложените
обстоятелства синхронизират с констатациите, обобщени в заключението на
изслушаната в хода на съдебното дирене съдебно-техническа експертиза /л. 80-81/,
което като обективно и компетентно изготвено се възприема изцяло. Експертният
оглед потвърждава, че процесният имот попада в
очертан лозов масив, засят с лозови насаждения на видима възраст от шест или
седем години, че се наблюдава фактическо обезличаване с трайна растителност на
картографираните гранични нему полски пътища и че достъп до него осигурява
единствено съществуващ и към момента на проверката трасиран в границите му
полски път с обща площ от около 67 кв. м., който пресича и съседните два имота
№ № 004004 и 004008, като местонахождението му е нанасено
от вещото лице с пунктир в скица /л. 82/ – неразделна част към заключението.
Макар в
качеството си на пълномощник на ищцата, овластен с пълномощно, нотариално
удостоверено с рег. № *** г. на Нотариус Н. К. с район на действие Районен съд
– Смолян и с рег. № 122 на Нотариалната камара /л. 11/, П. Т. Я. да приканил
ответника с връчена му на 01.08.2014 г. нотариална покана рег. №
3413/хх.хх.хххх г. на Нотариус Н. К., с район на действие Районен съд –
Първомай и с рег. № 428 на Нотариалната камара /л. 13-14/ в 7-дневен срок от
получаването й да възстанови лозето във вида му от преди пет годни чрез
засаждане на лозови насаждения от сортовете на изкоренените, последният не
удовлетворил искането и продължил да експлоатира наличните такива, включително
и след депозиране на исковата молба.
При така установените фактически положения съдът по правилата на чл. 235 ал. 2 от ГПК
приема от правна страна следното: