Р Е Ш Е Н И Е

№83

гр. Първомай, 01.07.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Първомай, втори съдебен състав, в публично заседание на първи юни две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: София Монева

при секретаря Петя Монева,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 146 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 45 ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът В.П.Б., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. И.Г.М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, моли съда да признае за установено по отношение на ответниците Д.Д.С., с ЕГН: ********** и И.С.К. - и двамата с посочен адрес: ***, процесуално представлявани по пълномощие от адв. И.П.П., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Хасково, с посочен адрес на практиката: ***, че е носител на пожизнено вещно право на ползване върху стая с площ от 15 кв. м., находяща се в източната част на едноетажна масивна жилищна сграда с площ от 52 кв. м., с административен адрес: ***, състояща се от две стаи и коридор, разположена в поземлен имот с площ от 635 кв. м., представляващ УПИ ІV-44 в кв. 35 по плана на с. Б., общ. Първомай, обл. Пловдив, предназначен за жилищно строителство, с приложена улична и дворищна регулация, при граници и съседи: улица, УПИ V*-43, УПИ V-46, УПИ ІІ-46 и УПИ *-45, и да ги осъди да му предадат владението върху гореописаното помещение и да му заплатят солидарно сумата от 3 000, 00 лева, от които: 1 400, 00 лева – обезщетение за имуществени вреди, и 1 600, 00 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на повреждане на врата, прозорец и холна секция от гореописаното помещение, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от предявяване на исковете до окончателното им изплащане.

Ищецът ангажира писмени и гласни доказателствени средства и пледира за присъждане на сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения, че по силата на покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт № *, том *, рег. № *, нот. дело № **** г. от ** г. на Нотариус Н. К. с район на действие Районен съд – Първомай и с рег. № * по регистъра на Нотариалната камара, ответницата Д.Д.С. придобила собствеността върху гореописания поземлен имот и изградената в същия едноетажна двустайна масивна жилищна сграда с площ от 52 кв. м., върху чиято източна стая с площ от 15 кв. м. ищецът притежавал пожизнено вещно право на ползване и обитаване, отстъпено му въз основа на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, материализиран в Нотариален акт № *, том *, дело № *** г. от *** г. на Първомайски районен съдия.

Макар да били осведомени за правото на ищеца, с нанасянето си в така закупената къща ответницата Д.Д.С. и безбрачният й съжител в лицето на ответника И.С. И. се настанили в отреденото му за ползване помещение, достъп до което позволили както на своите три деца, така и на домашните си птици /кокошки, пуйки, патици, гъски и други/. Според ищеца ответниците са увредили прозорец и врата в процесната стая, както и собствената му и намираща се в нея холна секция, която си позволили да изнесат на двора, като в причинна връзка с визираната тяхна неправомерна деятелност претърпял имуществени вреди, чийто размер остойностява на 1 400, 00 лева, и изпитал притеснения и душевни болки и страдания.

В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът Д.Д.С. депозира писмен отговор вх. № 4028/19.08.2015 г., с който признава вещното право на ползване на ищеца върху една от стаите в дома си, но сочи, че поради липса на конкретизация в легитимиращия го Нотариален акт № *, том *, дело № *** г. от *** г. на Първомайски районен съдия и на изричен избор на правоимащия, който до момента не бил посещавал жилището, не знае кое от всички помещения е предмет на вещната тежест. Отделно от горното оспорва по основание и размер исковете за обезвреда, квалифицирайки като неистинни и нелогични твърденията в исковата молба, вменяващи й вредоносно поведение.

В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК писмен отговор от името на ответника И.С.К. не е постъпил по делото.

В открито съдебно заседание ищецът чрез довереника си адв. И.Г.М. поддържа исковите претенции, а ответниците лично и чрез процесуалния си пълномощник адв. И.П.П. застъпват становище за тяхната неоснователност и отправят искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, като подробни съображения в подкрепа на процесуалните си позиции страните излагат в писмени защити.

След преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235 ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По силата на договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № *, том *, рег. № *, нот. дело № 1*** г. от ** г. по описа на Нотариус Н. К., с район на действие Районен съд – Първомай и с рег. № * на Нотариалната камара /л. 5-6/, ответницата Д.Д.С. придобила собствеността върху поземлен имот с площ от 635 кв. м., находящ се с. Б., общ. Първомай, обл. Пловдив представляващ УПИ ІV-44 в кв. 35 по плана на същото село, предназначен за жилищно строителство, с приложена улична и дворищна регулация, при граници и съседи: улица, УПИ V*-43, УПИ V-46, УПИ ІІ-46 и УПИ *-45, ведно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 52 кв. м. Ищецът В.П.Б., от своя страна, притежавал пожизнено право на ползване и обитаване на една стая от посочената постройка, предоставено му от М. Т. Т., с ЕГН: ********** с изрична клауза в договор, обективиран в Нотариален акт № *, том *, дело № *** г. от *** г. на Първомайски районен съдия Р. Р. /л. 7/, с който последната прехвърлила описаните недвижимости на своята племенница Д. Б. И.а, с ЕГН: ********** срещу задължение за издръжка и гледане.

Критично преценени в съответствие с предписанието на чл. 172 от ГПК, изслушаните показания на свидетелите Л. С. Д. и З. П. Т. - родственици на ищеца по сватовство, се кредитират от съда, тъй като логично и безпротиворечиво възпроизвеждат непосредствени възприятия относно релевантни за спора обстоятелства и кореспондират както помежду си, така и с приобщените писмени доказателствени източници. Според визираните гласни доказателствени средства приживе прехвърлителката М. Т. Т. споделила, че е отстъпила на ищеца ползването на източната стая от своята къща в с. Б., общ. Първомай, обл. Пловдив, която свидетелите идентифицират като гостна, разположена от страната на улицата, или отдясно при влизане в дома.

Призована да даде обяснения по реда на чл. 176 от ГПК, ответницата Д.Д.С. признава, че съжителства с безбрачния си партньор в лицето на ответника И.С.К. и с трите си ненавършили пълнолетие деца в жилищната сграда, с административен адрес: ***, обитавайки всички намиращи се в нея помещения, включително и източната й стая.

Заключението на назначената комплексна съдебно-техническа и оценителна експертиза /л. 62-68/, което като обективно и компетентно изготвено след осъществен непосредствен оглед на вещта, се възприема от съда, излага констатации, че къщата на гореуказания адрес се обитава за живеене и в частност процесната източна стая, която е с площ от 15 кв. м., е обзаведена с две легла и маса и е оборудвана с телевизор и печка на дърва и въглища, без да се наблюдават увреждания по нейната врата и прозорци. Вещото лице остойностява ремонтно-възстановителните дейности, необходими за саниране на фасадата и дограмата на вратата и прозорците на въпросното помещение, но заключава, че и без извършването им същото е пригодно да служи за обичайното си жилищно предназначение. Наред с горното експертът не открива във вътрешността на сградата и в дворното пространство около нея да се съхранява движима вещ с характеристики на холна секция.

При така установените фактически положения съдът по правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК приема от правна страна следното:

Представеният по делото договор, сключен с Нотариален акт № *, том *, дело № *** г. от *** г. на Първомайски районен съдия Р. Р. /л. 7/, легитимира ищеца в качеството на титуляр на ограничено вещно право на ползване върху една от стаите в жилищна сграда с площ от 52 кв. м., построена в поземлен имот с площ от 635 кв. м., находящ се с. Б., общ. Първомай, обл. Пловдив, представляващ УПИ ІV-44 в кв. 35 по плана на същото село, предназначен за жилищно строителство, с приложена улична и дворищна регулация, при граници и съседи: улица, УПИ V*-43, УПИ V-46, УПИ ІІ-46 и УПИ *-45. Правоучредителният акт не конкретизира еднозначно отстъпеното помещение, което налага извод, че по волята на своя праводател правополучателят в лицето на ищеца разполага с избор, реализиран от последния именно с предявяване на разглежданата искова молба. В контекста на горното следва да се посочи, че възражението за погасяване на ищцовото право на ползване по давност не подлежи на разглеждане, доколкото е заявено след изтичане на преклузивния процесуален срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК.

След като съобрази, че съгласно чл. 111 ал. 1 от ЗС ищецът разполага с петиторната защита, предвидена в чл. 108 от ЗС, както и безспорния факт, че ответниците упражняват фактическа власт върху процесната източна стая без противопоставимо на ползвателя основание, съдът е мотивиран да удовлетвори исковата претенция по чл. 108 от ЗС.

Противно е становището на съда досежно предявените искове за обезвреда, които като изцяло недоказани, следва да бъдат оставени без уважение. В хода на съдебното дирене не са ангажирани доказателства за причинени от ответниците имуществени вреди върху вещи – собственост на ищеца, който именно носи тежестта да установи в настоящия процес елементите от фактическия състав на правото си по чл. 45 от ЗЗД. Отсъстват всякакви данни и за негови негативни психически преживявания.

При гореуказания изход на спора на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК съдът следва да разпредели между страните отговорността за претендираните от тях разноски, като присъди:

Ø в тежест на ответниците съразмерно с уважената част от исковете заплащането на сума от 94, 50 лева, от които: 50, 00 лева - държавна такса за разглеждане на уважения иск, внесена по платежно нареждане/вносна бележка за плащане от/към бюджета с УРН: *** г. на „Ц. К. Б.” АД – клон Пловдив /л. 8/; 19, 50 лева – държавна такса за издаване на три броя заверени преписи от искова молба и банкова такса за превод, внесени по платежно нареждане/вносна бележка за плащане от/към бюджета с УРН: *** г. на „Ц. К. Б.” АД – клон Пловдив-България, офис Първомай /л. 27/; 10, 00 лева – държавна такса за вписване на исковата молба в Служба по вписвания – Първомай /л. 29/, и 15, 00 лева – държавна такса за издадени три съдебни удостоверения, внесена по платежно нареждане/вносна бележка за плащане от/към бюджета с УРН: *** г. на „Ц. К. Б.” АД – клон Пловдив-България, офис Първомай /л. 13/, и

Ø в тежест на ищеца съразмерно с отхвърлената част от исковете заплащането на сумата от 200, 00 лева – адвокатско възнаграждение за квалифицирана процесуална защита, доказателство за чието действително престиране в размер на 300, 00 лева съставлява разписка, инкорпорирана в приложения договор за правна защита и съдействие от 09.11.2015 г. /л. 52/.

Разходите на ищеца за заплатено адвокатско възнаграждение и депозит за разноските по допуснатата комплексна съдебно-техническа и оценителна експертиза не подлежат на репариране, тъй като представеният договор за правна защита и съдействие № 90317/23.02.2015 г. /л. 3/ удостоверява изплатен адвокатски хонорар от 300, 00 лева на адв. Г. И. М., за чиято представителна власт липсват доказателства, а задачата на цитираното експертното изследване обслужва изключително процеса на доказване на отхвърлените претенции.

Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Д.С., с ЕГН: ********** и И.С.К. - и двамата с посочен адрес: ***, процесуално представлявани по пълномощие от адв. И.П.П., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Хасково, с посочен адрес на практиката: ***, че В.П.Б., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. И.Г.М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, е носител на пожизнено вещно право на ползване върху стая с площ от 15 кв. м., находяща се в източната част на едноетажна масивна жилищна сграда с площ от 52 кв. м., с административен адрес: ***, състояща се от две стаи и коридор, разположена в поземлен имот с площ от 635 кв. м., представляващ УПИ ІV-44 в кв. 35 по плана на с. Б., общ. Първомай, обл. Пловдив, предназначен за жилищно строителство, с приложена улична и дворищна регулация, при граници и съседи: улица, УПИ V*-43, УПИ V-46, УПИ ІІ-46 и УПИ *-45, и ОСЪЖДА Д.Д.С., с ЕГН: ********** и И.С.К. - и двамата с посочен адрес: ***, процесуално представлявани по пълномощие от адв. И.П.П., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Хасково, с посочен адрес на практиката: ***, да предадат на В.П.Б., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. И.Г.М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, владението върху гореописаното помещение, както и да му заплатят сумата от 94, 50 лева – съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковете.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни обективно кумулативно и пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45 ал. 1 от ЗЗД, предявени от В.П.Б., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. И.Г.М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, срещу Д.Д.С., с ЕГН: ********** и И.С.К. - и двамата с посочен адрес: ***, процесуално представлявани по пълномощие от адв. И.П.П., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Хасково, с посочен адрес на практиката: ***, за солидарно заплащане на сумата от 3 000, 00 лева, от които: 1 400, 00 лева – обезщетение за имуществени вреди, и 1 600, 00 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на повреждане на врата, прозорец и холна секция от гореописаното помещение, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от предявяване на исковете до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА В.П.Б., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. И.Г.М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, да заплати на Д.Д.С., с ЕГН: ********** и И.С.К. - и двамата с посочен адрес: ***, процесуално представлявани по пълномощие от адв. И.П.П., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Хасково, с посочен адрес на практиката: ***, сумата от 200, 00 лева – съдебно-деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.

УКАЗВА на ищеца в шестмесечен срок от влизане на решението в сила да извърши отбелязването му в Служба по вписванията – Първомай по реда на чл. 115 ал. 1 от Закона за собствеността, както и че при неизпълнение на горното в рамките на предоставения срок вписването на исковата молба губи действието си.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

СМ / ЕЯ