Решение по Гражданско дело 114/2015г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 25

гр. Първомай, 10.03.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на осемнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: София Монева

при секретаря Петя Монева,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 114 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45 ал. 1 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът „С. И С. – ДС” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Д. С. С., с ЕГН: ********** и по пълномощие от адв. Г.Д.Б., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, моли съда да осъди ответника Ф.А.Ш., с ЕГН: **********, с посочен постоянен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. И.С.Д., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, да му заплати, както следва:

§ сумата от 11 447, 00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на автобус марка и модел „Мерцедес 312 Д Спринтер”, с рег. № *** при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 09.08.2014 г. на общински път PDV 1218, 600 м. в посока от с. Бяла река, общ. Първомай, обл. Пловдив към с. Езерово, общ. Първомай, обл. Пловдив и предизвикано от ответника при управление на лек автомобил марка и модел „Опел Астра”, с рег. № ***, и

§ сумата от 532, 46 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, считано от 09.08.2014 г. до 22.01.2015 г. /датата на завеждане на исковата молба в съда/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.01.2015 г. до окончателното й изплащане.

Ищцовото дружество отправя исковите си претенции в качеството на лице, претърпяло имуществени вреди, причинени на собствения му автобус марка и модел „Мерцедес 312 Д Спринтер”, с рег. № *** при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 09.08.2014 г. около 18:10 часа на общински път PDV 1218, 600 м. в посока от с. Бяла река, общ. Първомай, обл. Пловдив към с. Езерово, общ. Първомай, обл. Пловдив и виновно предизвикано от ответника, който управлявайки собствения си лек автомобил марка и модел „Опел Астра”, с рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта 1, 49 промила и под застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена със Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** по полица № ***., и валидна от 03.02.2014 г. до 02.02.2015 г., загубил контрол върху превозното средство и навлязъл в насрещната пътна лента. Посетилият местопроизшествието полицейски служител Т. В. В. при РУ „Полиция” – Първомай при ОД на МВР – Пловдив констатирал горевизираните обстоятелства, които удостоверил в констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 20/09.08.2014 г.

Своевременно уведомен за посоченото застрахователно събитие, застрахователят регистрирал щета № 0015-5000-14-303836/2014 г., но след осъществени на 12 и 13 август 2014 г. два надлежно документирани огледа на увредения автобус, отказал да изплати застрахователно обезщетение с доводи за наличие на клауза в застрахователния договор за освобождаване от отговорност при хипотеза, че водачът, чиято гражданска отговорност е застрахователно обезпечена, е причинил вредите след алкохолна употреба.

Ищецът твърди, че с оглед характера на причинените на автомобила му повреди, част от които детайлизира по вид в молба уточнение от 06.02.2015 г., превозното средство е абсолютно негодно за обичаното си употребление.

В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК:

§ ответникът чрез процесуалния си представител адв. И.С.Д. *** депозира писмен отговор вх. № 12167/17.03.2015 г. /по описа на Районен съд – Пловдив/, с който оспорва размера на исковите претенции, считайки го за прекомерно завишен. Признава, че е предизвикал твърдяното пътнотранспортно произшествие, както и че е сключил със Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС” АД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по цитираната полица. Излага несъгласие с ищцовото твърдение, че увреденият автобус е „напълно смачкан” и неизползваем, както и с изтъкната причина за отказ на застрахователя да обезщети вредите. Застъпва, че представеният констативен протокол за ПТП не разполага с доказателствен капацитет по отношение на алкохолната концентрация в кръвта му, а

§ конституираното на страната на ответника третото лице помагач Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Изпълнителния директор М. С. М. - Г. и по пълномощие от адв. Б.Д.Б., вписан в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с посочен адрес на практиката: ***, адв. Л.Г.Л., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Хасково, с посочен адрес на практиката: ***, и адв. В. И. П., вписан в регистъра на Софийска адвокатска колегия, не депозира писмен отговор.

Страните ангажират писмени доказателства и пледират за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество чрез довереника си адв. Г. Д.Б., а ответникът лично и чрез пълномощника си адв. И.С.Д. поддържат процесуалните позиции, застъпени във фазата по размяна на книжа, а третото лице – помагач чрез упълномощените си представители оспорва исковите претенции по основание и размер и отправя искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, в контекста на наведените от страните доводи, намира от фактическа страна следното:

Обявеното по реда на чл. 146 ал. 1 т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение във фактическите твърдения на страните досежно механизма на процесното пътнотранспортно произшествие, и кореспондиращите му данни от констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 20/09.08.2014 г., съставен от полицейски орган при РУ на МВР – Първомай /л. 10-11 от гр. дело № 615/2015 г. по описа на РС - Пловдив/, чиято обвързваща материална доказателствена сила не е оспорена в настоящия процес, позволява да се установи, че на 09.08.2014 г. около 18:10 часа на общински път PDV 1218, 600 м. в посока от с. Бяла река, общ. Първомай, обл. Пловдив към с. Езерово, общ. Първомай, обл. Пловдив ответникът загубил контрол при управление на собствения си лек автомобил марка и модел „Опел Астра”, с рег. № ***, навлязъл в лентата за насрещно движение и блъснал движещия се в нея и управляван от лицето Т. А. Т., с ЕГН: ********** автобус „Мерцедес 312 Д Спринтер”, с рег. № ***, притежаван от ищцовото дружество съгласно представеното свидетелство за регистрация – част І № 006360834, издадено на 22.07.2014 г. от ОД на МВР – Пловдив /л. 9 от гр. дело № 615/2015 г. по описа на РС – Пловдив/. Горецитираният констативен протокол документира констатации и за нанесените върху участващия в инцидента автобус видими поражения, сред които деформирана предна част и лява и дясна предни врати, както и счупено предно обзорно стъкло.

Видно от фигуриращата сред доказателствените материали застрахователна полица № ***. /л. 41 и л. 46 от гр. дело № 615/2015 г. по описа на РС – Пловдив/ към момента на превозната злополука гражданската отговорност на ответника била обект на застрахователно обезпечение по сключен с третото лице помагач застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, валидна за периода от 03.02.2014 г. до 02.02.2015 г.

Известен от ищеца за така настъпилото застрахователно събитие с уведомление от 11.08.2014 г. /л. 42-43/, застрахователят регистрирал щета № 0015-5060-14-303836/2014 г., като с писмо изх. № 301/15.01.2015 г. /л. 28/ информирал увреденото юридическо лице за отказа си да удовлетвори претенцията му за изплащане на обезщетение. Според заключение от 15.08.2014 г. /л. 30/ и доклад от 07.01.2015 г. /л. 29/ застрахователната оценка на материалните щети по превозното средство на ищеца, установени в хода на застрахователното проучване и детализирани в опис-заключения от 12.08.2014 г. /л. 33/ и от 13.08.2014 г. /л. 32/, предпоставила становище за икономическа необоснованост на тяхното възстановяване и респективно квалификацията им като тотална загуба.

След идентифициране на всички увреждания по автобус „Мерцедес 312 Д Спринтер”, с рег. № *** и остойностяване на необходимите за отремонтирането му разходи, идентичен извод се аргументира и в заключението на първоначално назначената и приета съдебно-автотехническа експертиза /л. 46-57/, което съдът възприема като компетентно и професионално изготвено. Стойностният еквивалент на материалната обезценка на посоченото превозно средство вещото лице определя в размер на 11 447, 00 лева.

При така установените правнозначими факти съдът по правилата на чл. 235 ал. 2 от ГПК приема от правна страна следното:

Приобщените по делото доказателства разкриват в кумулативна пълнота елементите от общия деликтен фактическия състав на непозволеното увреждане, предвиден в по чл. 45 ал. 1 от ЗЗД: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата и вина.

Безспорно установеният механизъм на пътнотранспортното произшествие сочи, че на 09.08.2014 г. около 18:10 часа на общински път PDV 1218, 600 м. в посока от с. Бяла река, общ. Първомай, обл. Пловдив към с. Езерово, общ. Първомай, обл. Пловдив при управление на собствения си лек автомобил марка и модел „Опел Астра”, с рег. № *** ответникът навлязъл в лентата за насрещно движение и блъснал движещия се в нея автобус „Мерцедес 312 Д Спринтер”, с рег. № ***, в резултат на което му нанесъл материални щети, доказани въз основа на констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 20/09.08.2014 г., на застрахователните опис-заключения от 12.08.2014 г. и от 13.08.2014 г. и на автотехническото експертно изследване. Визираните вредоносни последици настъпили в правната сфера на ищеца, легитимиращ се като собственик на увреденото превозно средство към момента на деликта.

Позитивно убеждение съдът формира и досежно противоправния характер на увреждащото деяние по съображения, че същото е предприето от ответника в нарушение на чл. 16 ал. 1 т. 1 от Закона за движението по пътищата, забраняващ му при движение по двулентов двупосочен път да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение извън случаите на изпреварване или заобикаляне, както и в разрез с чл. 20 ал. 1 от същия нормативен акт, задължаващ водача да контролира непрекъснато превозното средство, което управлява. От субективна страна проявената от делинквента вина по отношение на вредоносния акт се презумира от чл. 45 ал. 2 от ЗЗД и не подлежи на доказване, а в настоящия случай и се признава от ответника.

Така изложеното наличие на предпоставките по чл. 45 ал. 1 от ГПК ангажира гражданската отговорност на последния за обезвреда на причинените на ищцовото дружество имуществени вреди в експертно определения им размер от 11 447, 00 лева, което, от своя страна, сочи на доказаност на предявената искова претенция по основание и размер.

Гореизложеното мотивира съда да уважи предявения иск в пълен размер, като присъди и законна лихва за забава, считано от датата на предявяването му до окончателното изплащане на сумата.

Доколкото съгласно чл. 84 ал. 3 от ЗЗД главното притезание се счита закъсняло от момента на деликта и без покана, акцесорната претенция за компенсаторно обезщетение на вредите от забавата в размер на законната лихва за периода от 09.08.2014 г. до 22.01.2015 г. /датата на завеждане на исковата молба в съда/ следва да се удовлетвори в предявената величина от 532, 46 лева.

В предоставения му с протоколно определение от 15.07.2015 г. едномесечния срок третото лице помагач не е изложило становище по предмета на делото, поради което материалноправните му възражения, несвоевременно релевирани в първото съдебно заседание, не подлежат на разглеждане.

При гореуказания изход на спора на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 4 от ГПК съдът следва да разпредели между страните отговорността за претендираните от тях разноски, като присъди:

§ в тежест на ответника заплащането на сума от 2 575, 88 лева, от които: 507, 88 лева – държавна такса за разглеждане на уважените искове и преводна банкова такса, внесени съгласно преводно нареждане /вносна бележка/ за плащане към бюджета на Търговска банка Д” АД – ФЦ „Шести септември” от 21.01.2015 г. /л. 18 от гр. дело № 615/2015 г. по описа на РС – Пловдив/; 254, 00 лева - депозит за назначена и изслушана първоначална съдебно-автотехническа експертиза и преводна банкова такса, внесени съгласно преводно нареждане /вносна бележка/ за плащане към бюджета на Търговска банка Д” АД – ФЦ „Шести септември” от 22.06.2015 г. /л. 9/; 134, 00 лева – депозит за назначена и изслушана повторна съдебно-автотехническа експертиза и преводна банкова такса, внесени съгласно преводно нареждане /вносна бележка/ за плащане към бюджета на „Търговска банка Д” АД – ФЦ „Шести септември” от 17.09.2015 г. /л. 67/, и 1 680, 00 лева – адвокатско възнаграждение за квалифицирана процесулна защита, уговорено в размер на 1 680, 00 лева по силата на договор за правна защита и съдействие от 14.01.2015 г. /л. 5 от гр. дело № 615/2015 г. по описа на РС – Пловдив/, допълнен с Анекс № 1/16.09.2015 г. /л. 73/, и изплатено в полза на доверителя Адвокатско дружество „Д. П. и Б.”, с БУЛСТАТ: *** по банков път съгласно преводно нареждане за кредитен превод на „Уникредит Булбанк” АД от 13.07.2015 г. /л. 44/, платежно нареждане за кредитен превод с реф. № 259076054/14.10.2015 г. /л. 74/ на „ПРОКРЕДИТ БАНК” и преводно нареждане за кредитен превод на „Уникредит Булбанк” АД от 17.11.2015 г. /л. 87/;

§ в тежест на ищеца - съразмерно с оттеглената част от исковете, по отношение на която производството е прекратено с влязло в сила протоколно определение от 18.11.2015 г. - заплащането на сумата от 129, 00 лева - адвокатско възнаграждение за квалифицирана процесуална защита, уговорено в размер на 300, 00 лева по договор за правна помощ и съдействие от 16.02.2015 г. /л. 47 от гр. дело № 615/2015 г. по описа на РС – Пловдив/ и заплатено в брой на довереника съгласно инкорпорирана в същия разписка.

Разходът на ищеца, претендиран в размер на 67, 00 лева за внесен допълнителен депозит по назначена и изслушана повторна съдебно-автотехническа експертиза, остава доказателствено необезпечен и не се пресмята за репариране, тъй като удостоверяващото извършването му преводно нареждане /вносна бележка/ за плащане към бюджета на „Търговска банка Д” АД – ФЦ „Шести септември” от 19.11.2015 г. /л. 92/ е представено от страната след приключване на устните състезания в настоящата инстанция.

Видно от преводно нареждане /вносна бележка/ за плащане към бюджета на „Търговска банка Д” АД – ФЦ „Шести септември” от 09.02.2015 г. /л. 9/ ищцовото дружество е внесло сумата от 14, 00 лева за държавна такса за издаване на обезпечителна заповед и за банкова преводна такса, но по мнение на съда същите са недължимо платени, с оглед на което и не следва да се възлагат в тежест на ответника.

На основание чл. 78 ал. 10 от ГПК на третото лице разноски не се присъждат, поради което искането му се преценя за неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Ф.А.Ш., с ЕГН: **********, с посочен постоянен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. И.С.Д., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, да заплати на „С. И С. – ДС” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Д. С. С., с ЕГН: ********** и по пълномощие от адв. Г.Д.Б., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, както следва:

§ сумата от 2 575, 88 лева – съдебно-деловодни разноски за държавна такса за разглеждане на уважените искове, депозити за назначени и изслушани първоначална и повторна съдебно-автотехнически експертизи, преводни банкови такси и адвокатско възнаграждение за квалифицирана процесуална защита.

ОСЪЖДА „С. И С. – ДС” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Д. С. С., с ЕГН: ********** и по пълномощие от адв. Г.Д.Б., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, да заплати на Ф.А.Ш., с ЕГН: **********, с посочен постоянен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. И.С.Д., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, сумата от 129, 00 лева – съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за квалифицирана процесуална защита съразмерно с оттеглената част от исковете.

Настоящото решение е постановено при участието на Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Изпълнителния директор М. С. М. - Г. и по пълномощие от адв. Б.Д.Б., вписан в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с посочен адрес на практиката: ***, адв. Л.Г.Л., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Хасково, с посочен адрес на практиката: ***, и адв. В. И. П., вписан в регистъра на Софийска адвокатска колегия, в качеството на ТРЕТОТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ на страната на ответника.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните и на третото лице – помагач.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

СМ/ЕЯ