Р Е Ш Е Н И Е

№ 69

гр. Първомай, 10.06.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на единадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: София Монева

при секретаря Петя Монева,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 75 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79 ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 1 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът Н.К.А., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представлявана от назначения й на основание чл. 95 ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 26 ал. 2 от ЗППом повереник адв. С.К.С., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, моли съда да осъди ответника М.Г.Б., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. М.П.С., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, да й заплати, както следва:

Ø сумата от 2, 20 лева – дължима главница по договор за заем от месец октомври 1989 г.;

Ø сумата от 1 278, 23 евро – дължима главница по договор за заем от 01.08.1991 г., и

Ø сумата от 541, 00 евро – лихва за забава върху главницата по договор за заем от 01.08.1991 г. за периода от 01.08.2002 г. до 04.04.2014 г.

Ищцата отправя исковите си претенции в качеството на неудовлетворен кредитор по сключени през месец октомври 1989 г. и на 01.08.1991 г. между страните неформални договори за заем, по силата на които предоставила в брой на ответницата съответно сумата от 2 200 неденоминирани лева /или 2, 20 деноминирани лева/ и сумата от 2 500 германски марки /или 1 278, 23 евро/, а последната се задължила да ги върне през 1991 г. Приканвана многократно от заемодателката да възстанови сумите, заемополучателката се въздържала от доброволно изпълнение.

В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът депозира писмен отговор вх. № 53356/02.11.2014 г. /по описа на Районен съд – Русе/ и допълнителен такъв вх. № 1055/17.02.2015 г., с които оспорва предявените искове по основание и размер, отричайки съществуването на твърдените заемни правоотношения, и противопоставяйки възражения за изтекла по отношение на процесните вземания погасителна давност.

Страните претендират присъждане на сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

В открито съдебно заседание ищцата лично и чрез назначения й повереник адв. С.К.С., а ответницата чрез процесуалния си пълномощник адв. М.П.С., отстояват процесуалните си позиции, застъпени във фазата по размяна на книжа.

След преценка на приобщените доказателствени източници, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235 ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, съдът намира следното:

Въпреки изричните указания на съда до приключване на съдебното дирене ищцата не ангажира гласни и/или писмени доказателства в подкрепа на фактическите си твърдения за обвързващи страните договорни правоотношения. Разискван в контекста на разпределението на доказателствената тежест по установяване на основанието на предявените искове, така очерталият се доказателствен дефицит, мотивира съда да ги отхвърли като изцяло неоснователни.

На основание чл. 78 ал. 7 изр. ІІ-ро във вр. с ал. 3 от ГПК при указания изход на спора ищцата дължи репариране на претендираните и сторени от ответника съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, заплатено за квалифицирана процесуална защита съгласно разписка, инкорпорирана в приложения договор за правна защита и съдействие от 09.02.2016 г. Доколкото размерът от 500, 00 лева на така изплатения адвокатски хонорар съдът преценя за прекомерен с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, ищцовото възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК следва да се уважи, като в полза на ответника се присъди минималният такъв от 479, 31 лева, определен съобразно чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни обективно кумулативно съединени искове, предявени от Н.К.А., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представлявана от назначения й на основание чл. 95 ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 26 ал. 2 от ЗППом повереник адв. С.К.С., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, срещу М.Г.Б., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. М.П.С., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, за заплащане на сумата от 2, 20 лева – дължима главница по договор за заем от месец октомври 1989 г.; сумата от 1 278, 23 евро – дължима главница по договор за заем от 01.08.1991 г., и сумата от 541, 00 евро – лихва за забава върху главницата по договор за заем от 01.08.1991 г. за периода от 01.08.2002 г. до 04.04.2014 г.

ОСЪЖДА Н.К.А., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представлявана от назначения й на основание чл. 95 ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 26 ал. 2 от ЗППом повереник адв. С.К.С., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, да заплати на М.Г.Б., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. М.П.С., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, сумата от 479, 31 – съдебно-деловодни разноски за квалифицирана процесуална защита на ответника.

Препис от настоящото решение ДА СЕ ИЗПРАТИ на ищеца, на назначения му повереник и на ответника - чрез процесуалния му представител.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:(п)

СМ/ЕЯ