Р Е Ш Е Н И Е

№ 19

гр. Първомай, 15.02.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на тридесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: София Монева

при секретаря Петя Монева,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 413 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно и субективно пасивно евентуално съединени искове с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ, чл. 45 ал.1 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Ищцата Л.С.Д., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Х.С.В., вписан в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с посочен адрес на практиката: ***, моли съда да осъди ответника „ХДИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Изпълнителния директор П. В. А. и по пълномощие от юрисконсулт Л.А.К., или при условията на евентуалност ответника А.Д.А., с ЕГН: **********, с посочен постоянен адрес: ***, да й заплати, както следва:

§ сумата от 16 000 лева - представляваща неплатена част от обезщетение в размер на 20 000, 00 лева, дължимо се за неимуществени вреди, и сумата от 750, 00 лева - представляваща неплатена част от обезщетение в размер на 1 050, 00 лева, дължимо се за имуществени вреди, претърпени в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 26.08.2011 г. на главен път І-8, 258 км. и 300 м., от гр. Първомай за гр. Пловдив, в землището на с. Виница, при отклонението за винарна „Загрей”, и предизвикано от втория ответник при управление на лек автомобил марка и модел „АУДИ 80”, с рег. № *** при покрит застрахователен риск по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите № 0231722/19.10.2010 г., ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от 24.11.2014 г. /датата на завеждане на исковата молба в съда/ до окончателното им изплащане;

§ сумата от 4 913, 00 лева – представляваща законната лихва върху исковата сума от 16 000, 00 лева за периода от 24.11.2011 г. до 24.11.2014 г.,

§ сумата от 230, 00 лева - представляваща законната лихва върху исковата сума от 750, 00 лева за периода от 24.11.2011 г. до 24.11.2014 г.,

§ сумата от 1 204, 00 лева - представляваща законната лихва върху сумата от 4 000, 00 лева – платена част от дължимото се обезщетение за претърпени неимуществени вреди от горепосоченото пътнотранспортно произшествие за периода от 24.11.2011 г. до 03.11.2014 г., и

§ сумата от 90, 00 лева - представляваща законната лихва върху сумата от 299, 62 лева - платена част от дължимото се обезщетение за претърпени имуществени вреди от горепосоченото пътнотранспортно произшествие за периода от 24.11.2011 г. до 03.11.2014 г.

Ищцата ангажира гласни и писмени доказателства и пледира за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

Същата отправя исковите си претенции в качеството на лице, претърпяло имуществени и неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 26.08.2011 г. на главен път І-8, 258 км. и 300 м., от гр. Първомай за гр. Пловдив, в землището на с. Виница, при отклонението за винарна „Загрей”, виновно предизвикано от ответника А.Д.А. при управление на лек автомобил марка и модел „АУДИ 80”, с рег. № *** – собственост на Д.А.А., при застрахователно покритие по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите № 0231722/19.10.2010 г., сключена с ответното застрахователно дружество.

За нанесената на потърпевшата при инцидента средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата ключица, довело до трайно затрудняване движенията на левия горен крайник за повече от един месец, съпътствана и от кръвонасядане на кожата в лявата половина на гръдния кош и лявото рамо, ответникът А.Д.А. бил санкциониран с влязло в сила Решение № 30/04.10.2012 г. по НАХД № 34/2012 г. по описа на Районен съд – Първомай, с което бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „Б” пр. ІІ-ро във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК и на основание чл. 78А ал. 1 от НК - освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба” в размер на 1 000, 00 лева, а на основание чл. 343Г във вр. с чл. 343 ал. 1 б. „Б” пр. ІІ-ро във вр. с чл. 342 ал. 1 във вр. с чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК – и с административно наказание „лишаване от правоуправление на моторно превозно средство” за срок от три месеца.

Надлежно уведомен за визираното застрахователно събитие, застрахователят регистрирал щета № 0100-09-11-0501-1390, като обезщетил ищцата за имущественото увреждане на автомобила й марка и модел „ФИАТ БРАВО”, с рег. № ***, квалифицирано като „тотална щета”, престирайки й сумата от 1 203, 00 лева. След като в изпълнение на указанията на застрахователя, отдадени с писма изх. № № 2417/28.09.2011 г. и 2419/27.08.2014 г., ищцата депозирала изчерпателен набор документи за понесените вредни последици, получила писмо изх. № 235/03.11.2014 г., с което без излагане на конкретни мотиви била известена за величината на определеното от застрахователното дружество обезщетение за неимуществените и имуществените й вреди съответно в размер на 4 000, 00 лева и на 299, 62 лева, преведени по банковата й сметка на 03.11.2014 г.

Ищцата счита, че преценката на застрахователя не кореспондира с представените от нея писмени доказателства. След приспадане на усвоените от Националния осигурителен институт обезщетения и на транспортните си разноски пострадалата калкулира подлежащите на застрахователна обезвреда свои разходи в общ размер на 1 064, 95 лева, от които 250, 85 лева – за лекарства, 38, 10 лева – за потребителски такси, 36, 00 лева – за нотариална такса за заверка на болнични листове, 50, 00 лева - за договор за правна защита относно пътнотранспортното произшествие, 15, 00 лева – за резервация на санаториум 2012 г., 210, 00 лева - доплащане на санаториум през 2012 г., 15, 00 лева – резервация на санаториум през 2013 г., 210, 00 лева - доплащане на санаториум през 2013 г., 25, 00 лева - резервация на санаториум през 2014 г., и 215, 00 лева - доплащане на санаториум през 2014 г., и сочи, че изплатената сума от 299, 62 лева възмездява същите частично.

Ищцата изразява неудовлетворение от размера на изплатеното й от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди, като навежда доводи, че травмата й се отличавала със силна болезненост и с продължителен и труден възстановителен процес, който и до момента не бил финализиран поради трайния и дори неизлечим характер на настъпилото засягане на нерва на ръката й. Ищцата подчертава и негативните си психически преживявания, свързани с произшествието, сред които навежда преживения шок, последван от продължително депресивно състояние, както и психо-емоционалния си дискомфорт, рефлектиращ върху пригодността да упражнява професията си, свързана с пътуване.

В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът депозира писмен отговор вх. № 116/09.01.2015 г., с който оспорва исковите претенции като недоказани по основание и размер. Признава обстоятелствата – предмет на задължителната съгласно чл. 300 от ГПК сила на Решение № 30/04.10.2012 г. по НАХД № 34/2012 г. по описа на Районен съд – Първомай. Противопоставя възражение за съпричиняване от ищцата на вредоносния резултат с твърдения за лошо проведено първоначално лечение на ищцата и/или за неспазване от нейна страна на дадените й лекарски предписания, вследствие на което счупената ключица е зараснала неправилно, а последното е довело до засягане на левия радиален нерв и респективно до трайно затрудняване движенията на левия горен крайник за продължително време. Застъпва, че изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 4 000, 00 лева адекватно репарира реално претърпените от ищцата болки и страдания. Отрича причинно-следствена връзка между застрахователното събитие и конкретизираните в исковата молба имуществени разходи. Представя заверен препис на протокол № 38/27.02.2012 г. на медицинска комисия при „МБАЛ – Раковски” ЕООД и отправя искане за назначаване на съдебномедицинска експертиза.

В открито съдебно заседание ищцата лично и чрез довереника си адв. Х.С.В. поддържа исковете, ответното дружество не се представлява, а ответникът А.Д.А. не се явява и не делегира процесуален представител.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, в контекста на наведените от страните доводи, намира от фактическа страна следното:

С Решение № 30/04.10.2012 г., постановено по НАХД № 34/2012 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав /л. 5/, влязло в законна сила на 05.07.2013 г., ответникът А.Д.А. бил признат за виновен за това, че на 26.08.2011 г. в землището на с. Виница, обл. Пловдив, на главен път І-8, 258 км. и 300 м., при управление на лек автомобил „АУДИ 80”, с рег. № *** - собственост на Д. А. ***, е нарушил правилата за движение: чл. 20 ал. 2, чл. 42 ал. 1 т. 1 и т. 2, ал. 2 т. 3 от Закона за движение по пътищата, и по непредпазливост е причинил на ищцата средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата ключица, довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за срок от повече от един месец, като на основание чл. 78А ал. 1 от НК за така извършения инкриминиран акт, правно квалифициран по чл. 343 ал. 1 б. „Б” предл. ІІ-ро във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК, същият бил освободен от наказателна отговорност и му били наложени административни наказания „глоба” в размер на 1 000, 00 лева и „лишаване от правоуправление на моторно превозно средство” за срок от три месеца.

Данните, поместени в карта № 2869/121543/26.08.2011 г. /л. 31 от ДП № 208/2011 г. по описа на РУП – Първомай/, лист за преглед на пациент в спешното отделение № 052152/26.08.2011 г. /л. 34 от ДП № 208/2011 г. по описа на РУП – Първомай/ и допълнителен лист към него /л. 32 от ДП № 208/2011 г. по описа на РУП – Първомай/, сочат, че след превозната злополука, в която ищцата участвала със собствения си лек автомобил марка и модел „ФИАТ БРАВО”, с рег. № ***, на същата била оказана спешна медицинска помощ от екип на Център за спешна медицинска помощ – Първомай, след което била отведена в „Многопрофилна болница за активно лечение – Първомай” ЕООД за образно изследване № 2678/26.08.2011 г. /л. 33 от ДП № 208/2011 г. по описа на РУП - Първомай/. Впоследствие била транспортирана до Многопрофилна болница за активно лечение „Свети Георги” – Пловдив, където й била поставена диагноза „Fractura claviculae sinistra” /счупване на лява ключица/, а травмираният й крайник бил имобилизиран с ортеза.

Към временастъпване на пътния инцидент гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка и модел „АУДИ 80”, с рег. № ***, притежаван от Д. А.А., с ЕГН: ********** съгласно свидетелство за регистрация – част ІІ № 003804919, издадено на 19.10.2009 г. от МВР /л. 37 от ДП № 208/2011 г. по описа на РУП – Първомай/, била обект на застрахователното обезпечение на ответното дружество по комбинирана застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и „Злополука на местата в МПС” № 0911002317220100123Б10/19.10.2010 г. /л. 35 от ДП № 208/2011 г. по описа на РУП – Първомай/, сключена от собственика на моторното превозно средство за период на покритие от 20.10.2010 г. до 19.10.2011 г. Уведомен за визираното застрахователно събитие, застрахователят регистрирал щета № 0100-09-11-0501-1390 и обезщетил ищцата, престирайки й на 03.11.2014 г., както следва: сумата от 1 203, 00 лева - за имущественото увреждане на автомобила й марка и модел „ФИАТ БРАВО”, с рег. № ***, сумата от 299, 62 лева – за претърпени имуществени вреди във връзка с нейното лечение и възстановяване, и сумата от 4 000, 00 лева - за претърпени неимуществени вреди.

В хода на проведеното по настоящото производство съдебно дирене са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на семеен приятел на ищцата в лицето на свид. П.Д.Н, и на лекуващия й лекар – свид. Е.П.К, частта от показанията на които, възпроизвеждаща непосредствените им възприятия относно релевантни за спора обстоятелства, съдът кредитира, тъй като се отличава с удовлетворителна конкретика, обективност, логичност и безпротиворечивост и синхронизира с писмените доказателствени източници. Обсъден съобразно предписанието на чл. 172 от ГПК, свидетелският разказ на свид. В.П.Д - майка на ищцата, също се ползва с доверието на съда по съображения, че кореспондира с останалите елементи от доказателствената съвкупност и също се основава на преки впечатления. В контекста на горното следва да се посочи, че експертното мнение досежно характера и последиците на телесното увреждане на ищцата, изразено от д-р К. в качеството й на свидетел, не се цени с доказателствен капацитет.

Комплексът гласни доказателства позволява да се установи, че около шест месеца след транспортната злополука ищцата изпитвала силни болки в областта на травмираното рамо, както и неспособност да движи ръката си, която и след премахване на четиридесетдневната ортеза продължила да държи присвита в лакътя и отпусната. Дисфункционалността на крайника редуцирала възможностите на пострадалата да се самообслужва в ежедневието и предпоставила потребността й от асистенция, като за целта разчитала преимуществено на подкрепата на свид. Д., с която съжителствала в общо домакинство, а при необходимост – и на съдействието на свид. Н..

Видима положителна промяна в състоянието на ищцата настъпила след санаториалното й лечение през 2012 г. Подвижността на крайника й се подобрила, а интезитетът на физическите болки намалял, но според свид. Д. въпреки оздравителния напредък, който се отчитал след всеки санаториален престой на дъщеря й в периода от 2012 г. до 2014 г., болезнеността не е отзвучала напълно, а определени движения и натоварвания все още били непосилни за увредената й ръка.

Известно време след инцидента ищцата, която дотогава водила динамичен начин на живот, останала потисната, самовглъбена и дистанцирана от социални контакти. Здравословната й непълноценност предизвикала у нея чувство на тъга и униние, а за период от около година след катастрофата уплахът от преживяното я мотивирал да се въздържа от управление на моторно превозно средство. Последното компрометирало ефективното изпълнение на трудовите й функции на заеманата дължност «Старши експерт» в отдел «Регионален технически инспекторат» при Областна дирекция - Пловдив на Държавен фонд «Земеделие», което изисквало чести извънселищни пътувания. Въз основа на заповед № 316/24.04.2015 г. /л. 38/, издадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд «Земеделие», служебното й правоотношение било прекратено поради съкращаване на длъжността, считано от 28.04.2015 г.

Приложеното извлечение от личната амбулаторна карта на ищцата /л. 56/ инкорпорира сведения, че временната й неработоспособност за периода от 26.08.2011 г. до 23.12.2011 г. /вкл./ била призната с болнични листове № № 0491858/01.09.2011 г., 0491877/27.09.2011 г., 0491900/25.10.2011 г. /л. 49/ и 0597157/24.11.2011 г. /л. 50/, издадени от лекарска консултативна комисия при „МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР І” ЕООД – Първомай, която, диагностицирайки увреждането й като „фрактура клавикуле син” /счупване на ключицата/ с код S42.0 по Международната класификация на болестите /МКБ/, й предписала домашно-амбулаторен режим на лечение.

При преглед на ищцата, документиран с амбулаторен лист № 000707/18.10.2011 г. /л. 62/, д-р П.Д. – ортопед-травматолог, констатирал лека палпаторна болка в областта на счупването, леко ограничени движения в рамото, а въз основа на представена рентгенография от 05.10.2011 г. – и начално зарастване на фрактурата, като приел основна диагноза „счупване на ниво раменен пояс и мишница” с код по МКБ: S42, доуточнена като „фрактура клавикуле син”, и препоръчал лечебна физкултура /ЛФК/ и отпуск по болест. За посочената медицинска консултация пациентката заплатила потребителска такса в размер на 2, 70 лева, в уверение на което се депозира фискален бон /л. 97/, издаден на 18.10.2011 г. от ДКЦ „Свети Георги” ЕООД – Пловдив, с БУЛСТАТ: ***.

Рентгенографското изследване на ищцата, извършено на 14.11.2011 г. от д-р А. М.К. при Медико-диагностична лаборатория при „Медицински център І” ЕООД – Първомай /л. 75/, заведено с лабораторен № 4335, отчело следи от фрактура на клавикулата, както и запазена цялост на костите на раменната става и липса на настоящи травматични изменения.

При последващо амбулаторно посещение на ищцата при д-р П.Д. – ортопед-травматолог, за което е издаден амбулаторен лист № 000767/15.11.2011 г. /л. 63/, последният потвърдил първоначалната си диагноза, като отново отбелязал ограничени движения на лявата й ръка в раменния пояс и начално срастване на фрактурата, на мястото на която открил наличие на калус. С оглед преценка за необходимост от физиотерапия с направление № 000047/15.11.2011 г. насочил ищцата към консултация със специалист физикална и рехабилитационна медицина /код 23/.

Обективно състояние на последната, характеризиращо се с палпаторна болка в областта на лявата й раменна става и болезнена ограничена абдукция до 45 градуса, се описва и в амбулаторен лист № 001504/12.12.2011 г. /л. 65/, издаден от д-р Е.Г. – специалист по физикална и рехабилитационна медицина, който при възприета основна диагноза „увреждания на рамото” с код по МКБ: М75 и такава за придружаващо заболяване „счупване на ключицата” с код по МКБ: S42.0, назначил на пациентката общо 20 физиотерапевтични процедури от ІІІ гр., от които: лечение с НЧТ – 8 броя, лечение с ултразвук – 8 броя, и аналитична ЛФК – 4 броя.

В амбулаторен лист № 002050/29.11.2011 г. /л. 64/, д-р А.Т. – невролог, определила на ищцата диагноза „увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия” с код по МКБ: М50.1, съпътствано с болезненост при натиск в точките на ЕРБ и ограничени движения на лява раменна става, и й указала медикаментозно лечение с „Афламил” и „Милгама АМП”. Фигуриращият по делото фискален бон, издаден на 29.11.2011 г. от Медицински център „АСКЛЕП” ООД - Първомай, с БУЛСТАТ: *** /л. 97/, свидетелства за събрана такса за така потребената медицинска услуга в размер на 2, 70 лева.

С болничен лист № 0591288/27.12.2011 г. /л. 51/, издаден от ортопедична лекарска консултативна комисия при ДКЦ „ПЪЛМЕД” ООД – Пловдив и заведен в личната амбулаторна карта на ищцата /л. 57/, домашно-амбулаторният режим на лечение на същата, несъвместим с трудовата й заетост поради диагноза „счупване на ключицата” с код МКБ: S42.0, бил продължен с още тридесет дни за периода от 24.12.2011 г. до 23.01.2012 г.

Проведените на 16.01.2012 г. и на 22.02.2012 г. от д-р Т. С. – невролог при „МБАЛ – Първомай”, изследвания за електропроводимост на нервите на горните крайници на ищцата /л. 77-81 и л. 82/, показали маркери за периферно-стволова увреда по аксонален тип, засягаща моторните влакна на нервус радиалис вляво, както и за коренчева увреда С5.С6.С7.С8.ТН1 вляво.

Ориентирана с направление за медико-диагностична дейност № 31/18.01.2012 г. /л. 67/, издадено от д-р Д.Д.З. – ортопед-травматолог, при консултативен преглед на ищцата, регистриран с амбулаторен лист № 51/18.01.2012 г., пациентката се подложила на рентгенография на шийни прешлени № 948/18.01.2012 г. /л. 76/, извършена от д-р Ц. при Медико-диагностична лаборатория за образна диагностика „Астра” АД – София, за която заплатила потребителска такса от 2, 70 лева, отчетена с фискален бон от 18.01.2012 г. /л. 98/.

Според амбулаторен лист № 73/25.01.2012 г. /л. 66/ вторичната консултация на ищцата с д-р Д.Д.З. – ортопед-травматолог, който установил палпаторна болка в областта на шията и на счупената й ключица, потвърдила основна дигноза „счупване на ключицата” с код по МКБ: S42.0, наред с която открила симптоматика и на „остеохондрит на гръбначния стълб” с код по МКБ: М42.

Потвърждавайщи здравословен дефицит на ищцата с квалификация „фрактура клавикуле нонконсолидата”, лекарска консултативна комисия при ГПСМП „МЕДИКЪЛ АРТ” ООД – София се произнесла с болничен лист № 0213735/25.01.2012 г. /л. 52/ за продължаване на временната й неработоспособност с още тридесет дни, считано от 23.01.2012 г. до 21.02.2012 г., отразена в личната й амбулаторна карта /л. 58/. Освидетелстването й било таксувано със сумата от 2, 70 лева, маркирана с фискален бон от 25.01.2012 г. /л. 98/.

С оплаквания за болки в областта на лява раменна става, ограничени движения в големите стави на лява ръка и силно намалена чувствителност ищцата потърсила медицинска помощ от лекар невролог в лицето на свид. К., изпълняваща длъжността Началник „Неврологично отделение” при „Многопрофилна болница за активно лечение – Раковски” ЕООД, по чието предписание първата постъпила за лечение в горецитираното болнично заведение с основна диагноза „увреждане на лъчевия нерв вляво” и придружаващи заболявания „Статус пост фрактурам клавикуле синистра–нонконсолидата. Остеохондрозис цервикалис. Кифозис цервикалис”. Видно от епикриза /л. 72-73/, издадена на 27.02.2012 г. от свид. К., неврологичният статус на пациентката се отличавал със затруднена флексия на лява лакътна става, затруднена дорзална флексия на лява китка и пръсти и болезненост в областта на шийния дял на лява лакътна става, като в рамките на стационарния й престой в периода от 22.02.2012 г. до 27.02.2012 г. била терапевтирана медикаментозно с „Дексаметазон”, „Милгама”, „Агапурин”, „Фелоран гел”, „Нивалин”, „Волтарен”, както и физикално. Препоръчаното й постхоспитално лечение изисквало наблюдение от невролог, продължаване на физиотерапията в условията на специализирано заведение и за двадесет дни – приложение по схема на лекарствени продукти „Милгама”, „Агапурин СР”, „Дексофен” и „Нивалин”, изписани от свид. К. с рецепта от 27.02.2012 г. /л. 95/, регистрирана в аптека „Евита” – Първомай с рег. № 157/06.03.2012 г. За покупката на изброените медикаменти доставчикът ЕТ „ЕВИТА – Р.С.” – Първомай, с ЕИК: *** издал на ищцата фактура № 0000000233/06.03.2012 г. /л. 96/ на обща стойност от 99, 10 лева /с начислен ДДС/, а за плащането им в брой - и касов бон от 06.03.2012 г. /л. 96/.

В протокол № 38/27.02.2012 г. /л. 21/ и болничен лист № 1981416/28.02.2012 г. /л. 53/, вписан в личния амбулаторен картон на ищцата /л. 59/, неврологичната лекарска консултативна комисия при „МБАЛ – Раковски” ЕООД, председателствана от свид. К., обективирала решение за продължаване на временната й неработоспособност с тридесет дни от 22.02.2012 г. до 22.03.2012 г., от които шест дни – болнично, и двадесет и четири дни - домашно-амбулаторно лечение на така диагностицираното „увреждане на лъчевия нерв вляво” с код по МКБ: G56.3.

Същото заболяване мотивирало посочената комисия да издаде на ищцата болничен лист № 1981426/23.03.2012 г. /л. 54/ за допълнителен десетдневен санаториално-курортен и двадесетдневен домашно-амбулаторен терапевтичен режим за периода от 23.03.2012 г. до 21.04.2012 г., вписан и в личния й амбулаторен картон /л. 60/.

В изпълнение на медицинско направление изх. № 2654/20.03.2012 г. /л. 83/ на д-р С.Б. за санаториално лечение на „увреждане на бахиалния плексус” след фрактура на ключицата, за времето от 26.03.2012 г. до 04.04.2012 г. /вкл./ ищцата пребивавала по програма на НОИ в оздравителен комплекс, стопанисван от „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД – клон Павел баня, обл. Хасково, сведения за което се съдържат в медицинско удостоверение № 59/28.08.2014 г. /л. 85/, издадено от д-р Л.П. – завеждащ физикална и рехабилитационна медицина при горецитираното здравно заведение. Санаториалните услуги, остойностени с фактура № 1600138724/26.03.2012 г. /л. 88/, издадена от посоченото дружество, в общ размер на 210, 00 лева /с начислен ДДС/, ищцата заплатила в брой, в уверение на което получила фискален бон от 26.03.2012 г. /л. 88/.

В личната амбулаторна карта /л. 60-61/ на ищцата са резюмирани както впечатления за постигнато разхлабване на мускулите и стабилизиране на стойката й в резултат на приложените й в санаториума физиотерапевтични процедури, детайлизирани в извлечение от картон /л. 84/, така и препоръки за продължаване на рехабилитацията в домашни условия.

При прегледи на ищцата, за които са съставени амбулаторни листове № № 000962/22.05.2012 г. /л. 68/ и 000997/04.06.2012 г. /л. 69/, д-р А.Т. – невролог, отчела болезненост при натиск в точките на ЕРБ и ограничени движения в лява раменна става, парестезии в лява ръка и придържайщи се към диагнозата си за налично „увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия” с код по МКБ: М50.1, предписала медикаментозна терапия с „Афламил”, „Милгама АМП” и „Баклофен”.

Медицинските удостоверения № № 123/28.08.2014 г. /л. 86/ и 233/1348/17.05.2014 г. /л. 87/, издадени от д-р Л.П. – завеждащ физикална и рехабилитационна медицина при „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД – клон Павел баня, обл. Хасково, потвърждават проведено от ищцата санаториално лечение на травматична увреда на плексус брахиалис и н. радиалис вляво и в периодите от 14.04.2013 г. до 23.04.2013 г. и от 08.05.2014 г. до 17.05.2014 г., като според фактура № хххххххххх/14.04.2013 г. /л. 89/ и фискален бон от 14.04.2013 г. /л. 89/ за първия от посочените два престоя в комплекса заплатила сумата от 220, 00 лева /с начсилен ДДС/.

С болничен лист № 3505430/27.08.2013 г. /л. 55/ неврологична лекарска консултативна комися при „МБАЛ Първомай” ЕООД признала временна неработоспособност на ищцата за периода от 22.08.2013 г. до 16.09.2013 г. поради диагностицирано увреждане на шийните ххх С5-С8, Тh1 вляво, препоръчвайки й шестдневно болнично лечение и двадесетдневно домашно лечение на легло.

Анкетиран за нуждите на застрахователното проучване, д-р С.В.Б. обобщил медицинските наблюдения върху състоянието на ищцата в анкетна карта на лекаря консултант от 10.02.2014 г. /л. 48/, като статуса й след застрахователното събитие описал с палпаторни болки в областта на шията и лявата ключица и болезнени пасивни и активни движения на лявата ръка, а актуалния такъв - с остатъчни болки, слабост и ограничена абдукция на същия крайник. Изложил и осведоменост, че лечебният режим на пострадалата комбинирал медикаментозна, физио-рехабилитационна и санаториална терапия.

Видно от амбулаторен лист № 000426/12.03.2014 г. /л. 70/ при медицинска консултация на ищцата свид. К. в качеството на невролог при „Медицински център І – Първомай” ЕООД потвърдила основна диагноза „увреждане на лъчевия нерв” с код по МКБ: G56.3, като във връзка с констатации за затруднена флексия на лява лакетна става, затруднена дорзална флексия на лява китка, затруднена абдукция за лява раменна става от 70 гр. нагоре, СНР-отслабен триципсов и стилорадиален вляво, хипестезия за І и ІІ пръсти на лява ръка, предписала прием на „Милгама” и „Агапурин”. Медикаментозна терапия с „Невритоген”, „Лирика” и „Нивалин” препоръчала на пациентката и д-р М.К. – невролог, която в амбулаторен лист № 002799/17.12.2014 г. /л. 71/ изброила находки за палпаторна болка на нивото на лява клавикула, известна хипотрофия на м. делтоидеус и м. бицепс брахии, снижен бицепсов вляво, парестезии в автономната зона на ляв н. радиалис, като наред с горецитираната доминираща неврологична увреда маркирала като придружаващи заболявания „други спондилози с радикулопатия” с код по МКБ: М47.2.

С експертно решение № 4207 от зас. 220 от 18.12.2014 г. /л. 74/, издадено от ТЕЛК при «МБАЛ - Пловдив» АД, ищцата била освидетелствана с 21 % трайно намалена работоспособност за срок от две години, считано до 01.12.2016 г., при водеща диагноза: «Увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия», и съпътстващи заболявания: «Шийна илумб. Спондилоза. Радикулопатия С5.С6 вляво. Увреда на н. радиалис вляво средно тежка степен».

Според заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза /л. 136 – л. 140/, което съдът възприема като компетентно и професионално изготвено, в резултат на процесното пътнотранспортно произшествие на ищцата е причинено счупване на лявата ключица, довело до периферно-стволова увреда по аксонален тип на левия лъчев нерв.

Еспертното становище застъпва, че през първите две седмици след инцидента пострадалата е изпитвала по-интензивни болки и страдания, които впоследствие са стихнали. В настоящия й здравен статус се наблюдавали ограничени и болезнени движения в крайните фази в ставите, намалена чувствителност на І-ІІ пръсти и редуцирана мускулна сила на лявата ръка, възвръщането на чиято хватателна функция способствало ползването на крайника в ежедневието, но с по-нисък капацитет за физически труд.

Базирайки се на средностатическа информация, вещото лице поддържа, че при правилно заздравяване възстановяването на счупена ключица отнема два-три месеца. От друга страна, бавният и дори често невъзможен процес на регенерация на нервната тъкан не само не изключвал хипотеза оздравителният период на нервната увреда да надхвърли четири месеца, но и не позволявал формиране на обоснована прогноза.

Приложеният договор за правна защита и съдействие № 56549/22.10.2012 г. /л. 109/ удостоверява, че за квалифицирана правна помощ и консултация във връзка с НАХД № 34/2012 г. по описа на Районен съд – Първомай ищцата заплатила на адв. З.К.Т., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, адвокатско възнаграждение в размер на 50, 00 лева.

В подкрепа на наведените твърдения за извършени от ищцата разходи за лечение са представени:

§ фактура № 3540000027/31.08.2011 г. /л. 90/ на стойност 12, 97 лева /с начислен ДДС/, издадена от „КОМФОРТФАРМА” ООД – София, с ид. № 200112033 за покупка на „Рутаскорбин”, „Сандоз калции” и „Хексалгин”, придружена от фискален бон от 31.08.2011 г. /л. 90/,

§ фактура № 3540000048/03.10.2011 г. /л. 91/ на стойност 24, 98 лева /с начислен ДДС/, издадена от „КОМФОРТФАРМА” ООД – София, с ид. № 200112033 за покупка на „Реновакс”, придружена от фискален бон от 03.10.2011 г. /л. 91/,

§ фактура № 3540000052/06.10.2011 г. /л. 92/ на стойност 41, 86 лева /с начислен ДДС/, издадена от „КОМФОРТФАРМА” ООД – София, с ид. № 200112033 за покупка на „Флекс код раст. Глюкозамин”, придружена от фискален бон от 06.10.2011 г. /л. 92/,

§ фактура № 3540000072/25.11.2011 г. /л. 93/ на стойност 41, 26 лева /с начислен ДДС/, издадена от „КОМФОРТФАРМА” ООД – София, с ид. № 200112033, за покупка на „Фастум гел” и „Милгама”, придружена от фискален бон от 25.11.2011 г. /л. 93/,

§ фактура № 0000000515/25.01.2012 г. /л. 94/ на стойност 25, 80 лева, издадена от ЕТ „Й.Х.” – София, с БУЛСТАТ: *** за покупка на предписани от д-р Х. с рецепта /л. 94/ „Диклофенак дуо”, „Мидокалм” и „Милгама”, придружена от фискален бон от 25.01.2012 г. /л. 94/;

§ фискален бон /л. 97/, издаден на 05.10.2011 г. от „Медицински център І – Първомай” ЕООД, с БУЛСТАТ: *** за сумата от 2, 70 лева, заплатена за потребителска такса за рентгеново лабораторно изследване;

§ фискален бон /л. 98/, издаден на 16.12.2011 г. от ДКЦ „ПЪЛМЕД” ООД – Пловдив, с ЕИК: *** за сумата от 3, 00 лева, заплатена за допълнителен диск;

§ фискален бон /л. 98/, издаден на 18.01.2012 г. от ГПСМП „Медикъл арт” ООД - София, с БУЛСТАТ: *** за сумата от 2, 70 лева;

§ фискален бон /л. 98/, издаден на 02.11.2012 г., от „ДКЦ – Пловдив” ЕООД, с ЕИК: *** за сумата от 2, 90 лева, заплатена за преглед в кардиологичен кабинет № 302 на д-р Н. Ж.;

§ фискален бон /л. 98/, издаден на 02.11.2012 г., от „ДКЦ – Пловдив” ЕООД, с ЕИК: *** за сумата от 2, 00 лева, заплатена за изследване в клинична лаборатория,

§ фискален бон /л. 98/, издаден на 02.11.2012 г., от „ДКЦ – Пловдив” ЕООД, с ЕИК: *** за сумата от 2, 90 лева, заплатена за преглед в неврологичен кабинет № 327 на д-р М. Д.;

§ сметки/фактури по чл. 89 от ЗННД № 0000003747/26.10.2011 г. /л. 106/ и № 0000004246/27.12.2011 г. /л. 106/, издадени от Нотариус Т.Б.Д. с рег. № 639 по регистъра на Нотариалната камара с район на действие Районен съд - Пловдив съответно за сумата от 22, 80 лева и сумата от 3, 60 лева, заплатени за нотариално удостоверявне верността на преписи от документи;

§ сметка/фактура по чл. 89 от ЗННД № 0000010609/25.11.2011 г. /л. 107/, издадена от Нотариус Н.К. с рег. № 428 по регистъра на Нотариалната камара с район на действие Районен съд - Първомай за сумата от 3, 60 лева, заплатена за нотариално удостоверяване на верността на препис от документ;

§ сметка/фактура по чл. 89 от ЗННД № 0000020177/26.01.2012 г. /л. 108/, издадена от Нотариус Й.И. с рег. № 384 по регистъра на Нотариалната камара с район на действие Софийски районен съд за сумата от 6, 00 лева, заплатена за нотариално удостоверяване на верността на препис от документи, и

§ сметка/фактура по чл. 89 от ЗННД № 0000004319/23.03.2012 г. /л. 109/, издадена от Нотариус С.Й. с рег. № 131 по регистъра на Нотариалната камара с район на действие Районен съд - Пловдив за сумата от 3, 60 лева, заплатена за нотариално удостоверяване на верността на препис от документ.

Претенции за обезвреда на имуществени вреди, изразяващи се в инкасиране на транспортни разноски, не се предявяват, поради което приобщените платежни и счетоводни документи /л. 99-105/ за покупки на гориво и автобусни билети, са неотносими към доказателствения предмет и не следва да се обсъждат.

При така установените правнозначими факти съдът по правилата на чл. 235 ал. 2 от ГПК приема от правна страна следното:

Анализът на доказателствената съвкупност легитимира ответното дружество като застраховател, валидно обвързан към временастъпване на процесното пътнотранспортно произшествие от застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен в изискуемия от чл. 184 ал. 1 изр. І-во от приложимия към настоящия материалноправен спор Кодекс за застраховането /обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от 01.01.2006 г., и отм. ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г./ формат на полица № 0911002317220100123Б10/19.10.2010 г., чиято валидност не се оспорва в процеса.

Според чл. 257 ал. 1 от КЗ /отм./ обект на така учреденото застрахователно обезпечение се явява породената съгласно българското законодателство гражданска отговорност на съответното застраховано лице за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на лек автомобил марка и модел „АУДИ 80”, с рег. № ***.

Чл. 257 ал. 2 от КЗ /отм./ определя като субект на застрахователното правоотношение в качеството на „застрахован” собственика на моторното превозно средство, както и всяко лице, което го ползва на законно основание, а разпоредба на § 1 т. 35 от ДР на КЗ /отм./ дефинира като "автомобилист" собственика, ползвателя, държателя или водача на моторно превозно средство, който във връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети лица. Подложена на корекционно тълкуване в контекста на чл. 267 ал. 2 от КЗ /отм./, който разширява обективните предели на отговорността на застрахователя и по отношение на вредите, причинени от лице, упражняващо фактическа власт върху превозното средство без изрично упълномощаване, при условие че не е придобило същата чрез кражба, грабеж или престъпление по чл. 346 от Наказателния кодекс, нормата на чл. 257 ал. 2 от КЗ /отм./ позволява да се заключи, че по време на пътния инцидент – предмет на настоящия спор, гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка и модел „АУДИ 80”, с рег. № *** се е ползвала от горевизираната застрахователна закрила.

Като носител на риска от възникване в пасива на застрахования на задължение за обезвреда по чл. 45 ал. 1 от ЗЗД, застрахователят се обвързва при настъпване на застрахователно събитие да репарира вредите, реално нанесени от първия на трето лице, в границите на фиксираната в застрахователния контракт застрахователна сума. Разпоредбата на чл. 226 ал. 1 от КЗ /отм./, от своя страна, нормира насрещното право на увредения по смисъла на чл. 265 ал. 2 от КЗ /отм./ да отправи претенцията си за деликтно обезщетение директно срещу застрахователя, макар отговорността на последния да е функционално обусловена от тази на застрахования пряк причинител.

Наред с наличие на действително застрахователно правоотношение, за чието съществуване в случая съдът формира убеждение, успешното провеждане на иска по чл. 226 ал. 1 от КЗ /отм./ изисква и настъпване на застрахователно събитие по смисъла на § 1 т. 3 от ДР на ЗК, което при посочения вид застраховка се идентифицира с генериращия гражданската отговорност на застрахования юридически факт на извършено от него непозволено увреждане по чл. 45 ал. 1 от ЗЗД. Доколкото по аргумент от чл. 300 от ГПК Решение № 30/04.10.2012 г. по НАХД № 34/2012 г. по описа на Районен съд – Първомай е задължително за съда, разглеждащ гражданските последици от инкриминирания акт, относно факта на осъществяването му, неговата противоправност и вината на дееца /в този смисъл Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, Решение № 14 от 4.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1493/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 47 от 23.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 340/2011 г., I т. о., ТК и др./, съдът приема за доказано, че при процесната злополука ответникът А.Д.А. виновно и противоправно е причинил на ищцата телесно увреждане, изразяващо се в счупване на лявата ключица, довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за срок от повече от един месец.

Извън обхвата на задължителната сила на съдебното решение на наказателния съд с оглед несъставомерността им остават настъпилите в причинна връзка с престъпното посегателство вреди в имуществената и неимуществена сфера на пострадалата.

Съвкупната преценка на кредитираните гласни доказателствени средства и възприетото заключение на изслушаната съдебномедицинска експертиза, според което вследствие на инкриминираната фрактура е настъпила и периферно-стволова увреда по аксонален тип на левия лъчев нерв на ищцата, мотивира несъмнен извод, че като пряк резултат от противоправното поведение на ответника А.Д.А., санкционирано по наказателнопроцесуален ред, ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки в областта на лявата ръка, ограничена двигателна активност на крайника, дискомфорт при самообслужване и потребност от чужда помощ в ежедневието, ноторно присъщия емоционален шок и стрес от злополуката, страх, несигурност и неувереност при шофиране, чувство на тъга, униние и потиснатост от здравословната и трудовата си непълноценност и смущения в социалната активност.

Наред с изтъкнатите физически и морални страдания приетите писмени доказателства разкриват реализирани от ищцата във връзка с транспортния инцидент разходи, които, предизвиквайки отрицателни промени в материалната й сфера, се определят като имуществени вреди.

Гореизложеното консолидира елементите от общия деликтен фактическия състав по чл. 45 ал. 1 от ЗЗД, което обуславя ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност на застрахователя, доколкото на основание чл. 208 ал. 1 от КЗ /отм./ така осъщественият през периода на застрахователно покритие застрахователен риск поражда в тежест на ответното дружество задължение да заплати на увредената ищца застрахователно обезщетение, което според чл. 267 ал. 1 т. 1 от КЗ /отм./ следва да овъзмезди всички причинени й от застрахования неимуществени и имуществени вреди до величината на уговорената застрахователна сума по смисъла на § 1 т. 5 от ДР на КЗ /отм./.

Предвид казаното съдът намира предявените главни искове за доказани по своето основание. С оглед предмета на застрахователно покритие размерът на застрахователната репарация за неимуществените последици подлежи на определяне в съответствие с принципа на справедливостта, закрепен в чл. 52 от ЗЗД. За да удовлетвори посочения критерий, преценката на съда следва да почива на конкретни обстоятелства досежно тежестта, характера, продължителността и интензитета на съответното негативно въздействие върху личността на пострадалата и да отчете икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.

В указания контекст следва да се съобрази, че при пътнотранспортното произшествие на ищцата е причинено счупване на лявата ключица, предизвикало и периферно-стволова увреда по аксонален тип на левия лъчев нерв. В резултат на споменатите телесни увреждания при пасивни и активни движения на травмирания крайник пострадалата е изпитвала особено остри болки - през първите две седмици след застрахователното събитие, а в периода до санаториалното й лечение, проведено от 26.03.2012 г. до 04.04.2012 г. - такива със средна интензивност. Персистиращата болезненост в контузената зона детерминира състоянието на ищцата при всички нейни медицински прегледи в интервала от датата на злополуката до 17.12.2014 г., като според експертното становище продължава да се наблюдава в крайните фази на движение на ръката и през времеразглеждане на настоящия спор.

Четиридесетдневната имобилизация на крайника след инцидента е предпоставила пълния му функционален дефицит, като във времето до споменатия първи санаториален курс е останал относително двигателно пасивен. В рамките на оздравителния процес е постигнато възстановяване на хватателната му функция и пригодността му за физически труд, но при намален капацитет поради наблюдавана към момента на експертното произнасяне неспособност за пълен обем движения в крайните фази в ставите, намалена чувствителност на І-ІІ пръсти и мускулна слабост, предопределящи очаквания за лесна уморяемост при физическо натоварване и за в бъдеще. Двигателната дисфункция на крайника е била съпътствана и продължава да създава неудобства на ищцата в социално-битов план, зависимост от чужда помощ при определени дейности и сътресения в нормалния й жизнен ритъм и социална активност. Остатъчните здравословни неразположения предполагат перспективни ограничения в свободния й избор на трудова реализация.

В конкретния случай претърпените от ищцата травми са провокирали продължителен период на възстановяване на увредения крайник до степен на годността му за физически труд, който обхваща времето от 26.08.2011 г. до 21.04.2012 г., и въпреки настъпилото стабилизиране здравословната кондиция на потърпевшата все още се смущава от дефицити в двигателната активност и мускулната сила на лявата й ръка и в сетивността на два от пръстите й. Следва да се подчертае, че характерът на причиненото нервно увреждане не позволява формиране на благоприятна медицинска прогноза за пълно оздравяване, като диагностицирането му е обусловило признаване на определен процент инвалидизация на ищцата. Възрастта й към момента на инцидента също не би могла да се счете като улесняващ оздравителния процес фактор. Последният е протичал утежнено - при прилагане на комбинация от интензивна медикаментозна и физио-рехабилитационна терапия в домашно-амбулаторна, болнична и санаториална среда.

Не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че страховата си фобия към шофиране ищцата е преодоляла едва година след отключилия я инцидент.

След като съобрази всички изложени психически и физически поражения и степента на проявлението им при ищцата и взе предвид икономическите условия в страната към момента на деликта, ориентир за които съставлява лимитът на застрахователната сума, предвиден в § 27 ал. 1 т. 1 б. „а” от ПРЗ на КЗ /отм./ в размер на 1 000 000, 00 лева /в този смисъл Решение № 749 от 5.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г., II т. о., Решение № 66 от 3.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 619/2011 г., II т. о., ТК, Решение № 99 от 8.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 44/2012 г., II т. о., ТК, Решение № 189 от 4.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 634/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 83 от 6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о., и Решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о./, настоящият съдебен състав намира за справедлив паричен еквивалент на засегнатите нематериални блага на пострадалата, сумата от 20 000, 00 лева.

След приспадане на доброволно престираната на 03.11.2014 г. от застрахователното дружество сума от 4 000, 00 лева предявеният иск за обезвреда на неимуществени вреди следва да се уважи в пълния му размер от 16 000, 00 лева. С оглед функционалната зависимост на отговорността на застрахователя от тази на делинквента, съгласно чл. 84 ал. 3 от ЗЗД визираното главно притезание, включително и в погасената му чрез плащане част, се счита закъсняло от момента на деликта и без покана, поради което акцесорната претенция за присъждане на компенсаторно обезщетение за вредите от забавата на неговото изпълнение в размер на законната лихва за периода от 24.11.2011 г. до 24.11.2014 г. следва да се удовлетвори в предявената величина от 6 117, 00 лева.

Отделно от горното подлежат на репариране и тези релевирани с исковата молба разходи на ищцата, за чието действително извършване и за причинната им връзка с деликта писмените доказателства формират безсъмнен извод. Към тях съдът класира, както следва:

§ сумата от 210, 00 лева, заплатена по фактура № 1600138724/26.03.2012 г. /л. 88/ и касов бон от 26.03.2012 г. /л. 88/., издадени от „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД – клон Павел баня, обл. Хасково, с ид. № 121577013, за санаториално лечение в периода от 26.03.2012 г. до 04.04.2012 г. /вкл./;

§ сумата от 220, 00 лева, заплатена по фактура № хххххххххх/14.04.2013 г. /л. 89/ и фискален бон от 14.04.2013 г. /л. 89/, издадени от „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД – клон Павел баня, обл. Хасково, с ид. № 121577013, за санаториално лечение в периода от 14.04.2013 г. до 23.04.2013 г. /вкл./;

§ сумата от 99, 10 лева, заплатена по фактура № 0000000233/06.03.2012 г. /л. 96/ и касов бон от 06.03.2012 г. /л. 96/, издадени от ЕТ „ЕВИТА – Р.С.” – Първомай, с ЕИК: ***, за закупени лекарствени продукти „Милгама”, „Агапурин СР”, „Дексофен” и „Нивалин”, изписани от свид. К. с рецепта от 27.02.2012 г. /л. 95/;

§ сумата от 2, 70 лева - заплатена по фискален бон /л. 97/, издаден на 18.10.2011 г. от ДКЦ „Свети Георги” ЕООД – Пловдив, с БУЛСТАТ: *** потребителска такса за медицински преглед, документиран с амбулаторен лист № 000707/18.10.2011 г. /л. 62/;

§ сумата от 2, 70 лева - заплатена по фискален бон /л. 97/, издаден на 29.11.2011 г. от Медицински център „АСКЛЕП” ООД - Първомай, с БУЛСТАТ: ***, потребителска такса за медицински преглед, документиран с амбулаторен лист № 002050/29.11.2011 г. /л. 64/;

§ сумата от 2, 70 лева - заплатена по фискален бон /л. 98/, издаден на 25.01.2012 г. от „МЕДИКЪЛ АРТ” ООД – София, потребителска такса за медицинско освидетелстване, документирано с болничен лист № 0213735/25.01.2012 г. /л. 52/, и

§ сумата от 50, 00 лева - заплатено по договор за правна защита и съдействие № 56549/22.10.2012 г. /л. 109/ адвокатско възнаграждение за правна консултация и помощ във връзка с НАХД № 34/2012 г. по описа на Районен съд – Първомай,

като общият им размер се калкулира на 587, 20 лева.

Не се споделя възражението на ответното дружество за изключване на горецитирания адвокатски хонорар от обхвата на застрахователното обезпечение по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В обхвата му се включват всички имуществени и неимуществени вреди, настъпили в причинна връзка с противоправното деяние на застрахования. Именно неправомерната проява на последния съставлява главен факт на доказване в протеклото НАХД № 34/2012 г. по описа на Районен съд – Първомай и без нея същото не би било образувано и респективно не би се породила потребността на ищцата от правна помощ във връзка с него. Казаното илюстрира причинната обусловеност на сторения разход за адвокатско възнаграждение от деликта и обосновава застрахователната му компенсация.

В отличие от гореизброените писмени доказателства останалите приобщени разходооправдателни документи не позволяват еднозначен извод за връзка между удостоверените с тях плащания и застрахователното събитие, наред с което не кореспондират с други писмени източници.

Представените фактури № № 3540000027/31.08.2011 г. /л. 90/, 3540000048/03.10.2011 г. /л. 91/, 3540000052/06.10.2011 г. /л. 92/ и 3540000072/25.11.2011 г. /л. 93/, издадени от „КОМФОРТФАРМА” ООД – София, с ид. № 200112033, обективират параметри на покупко-продажби на лекарствени медикаменти, за чиято относимост към лечението именно на процесните телесни увреждания на ищцата не се ангажират доказателства. Фактура № 0000000515/25.01.2012 г. /л. 94/, издадена от ЕТ „Й.Х.” – София, с БУЛСТАТ: ***, свидетелства за покупка на предписани от „д-р Х.” с недатирана рецепта /л. 94/ медикаменти, без обаче да се намират данни за тяхното предназначение, за реализиран преглед от посочения медик и за неговата специалност.

Обсъжданият релевантен конекситет остава хипотетичен и досежно разходите за медицински услуги, за които се представят единствено:

§ фискален бон /л. 97/, издаден на 05.10.2011 г. от „Медицински център І – Първомай” ЕООД, с БУЛСТАТ: *** за сумата от 2, 70 лева, заплатена за потребителска такса за рентгеново лабораторно изследване;

§ фискален бон /л. 98/, издаден на 16.12.2011 г. от ДКЦ „ПЪЛМЕД” ООД – Пловдив, с ЕИК: *** за сумата от 3, 00 лева, заплатена за допълнителен диск;

§ фискален бон /л. 98/, издаден на 18.01.2012 г. от ГПСМП „Медикъл арт” ООД - София, с БУЛСТАТ: *** за сумата от 2, 70 лева;

§ фискален бон /л. 98/, издаден на 02.11.2012 г. от „ДКЦ – Пловдив” ЕООД, с ЕИК: *** за сумата от 2, 90 лева, заплатена за преглед в кардиологичен кабинет № 302 на д-р Н. Ж.;

§ фискален бон /л. 98/, издаден на 02.11.2012 г. от „ДКЦ – Пловдив” ЕООД, с ЕИК: *** за сумата от 2, 00 лева, заплатена за изследване в клинична лаборатория, и

§ фискален бон /л. 98/, издаден на 02.11.2012 г. от „ДКЦ – Пловдив” ЕООД, с ЕИК: *** за сумата от 2, 90 лева, заплатена за преглед в неврологичен кабинет № 327 на д-р М. Д..

Според фискален бон /л. 98/, издаден на 18.01.2012 г. от Медико-диагностична лаборатория за образна диагностика „Астра” АД – София, с БУЛСТАТ7 ***, потребителската такса от 2, 70 лева е заплатена за рентгенография на шийни прешлени № 948/18.01.2012 г. /л. 76/, но травми в посочената анатомична област от тялото на ищцата не се въвеждат в доказателствения предмет.

Не се установява видът и характерът на документите, верността на преписи от които е предмет на нотариалните удостоверявания, фактурирани със:

§ сметки/фактури по чл. 89 от ЗННД № 0000003747/26.10.2011 г. /л. 106/ и № 0000004246/27.12.2011 г. /л. 106/, издадени от Нотариус Т.Б.Д. с рег. № 639 по регистъра на Нотариалната камара с район на действие Районен съд Пловдив за заплащане съответно на сумата от 22, 80 лева и за сумата от 3, 60 лева;

§ сметка/фактура по чл. 89 от ЗННД № 0000010609/25.11.2011 г. /л. 107/, издадена от Нотарус Н.К. с рег. № 428 по регистъра на Нотариалната камара с район на действие Районен съд - Първомай за заплащане на сумата от 3, 60 лева;

§ сметка/фактура по чл. 89 от ЗННД № 0000020177/26.01.2012 г. /л. 108/, издадена от Нотариус Й.И. с рег. № 384 по регистъра на Нотариалната камара с район на действие Софийски районен съд за заплащане на сумата от 6, 00 лева, и

§ сметка/фактура по чл. 89 от ЗННД № 0000004319/23.03.2012 г. /л. 109/, издадена от Нотарус С.Й. с рег. № 131 по регистъра на Нотариалната камара с район на действие Районен съд - Пловдив за заплащане на сумата от 3, 60 лева.

С оглед разпределението на доказателствената тежест в настоящия процес, последиците от коментираната доказателствена непълнота засягат основателността на исковата претенция за обезвреда на материални вреди, която след приспадане на доброволно платената от застрахователя сума от 299, 62 лева, следва да се уважи за сумата от 287, 58 лева, като за разликата над посочения до пълния предявен размер от 750, 00 лева - следва да се отхвърли като недоказана. Ответното дружество дължи и мораторната лихва върху определеното обезщетение от 587, 20 лева, която, изчислена за периода от 24.11.2011 г. до 24.11.2014 г., при отчитане на стореното на 03.11.2014 г. погашение, възлиза на 178, 30 лева, като за разликата до предявения размер от 320, 00 лева искът следва да се остави без уважение.

Съдът не намира предпоставки за редукция на обезщетенията на основание чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, тъй като противопоставеното от ответната страна възражение за каузален принос на ищцата за настъпване на вредите остава доказателствено необезпечено.

Уважителното отсъждане срещу предпочитания ответник в лицето на застрахователното дружество изключва необходимостта от разглеждане на евентуалните искове срещу ответника А.Д.А..

При гореуказания изход на спора и съразмерно с уважената част от исковете:

§ на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК в тежест на ответното застрахователно дружество следва да се присъди и дължимата се към бюджета на съдебната власт сума от 1 139, 88 лева, от които 984, 68 лева - държавна такса за разглеждане на предявените претенции, и 155, 20 лева - депозит по назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза, от чието внасяне ищецът е освободен по силата на чл. 83 ал. 1 т. 4 от ГПК, и

§ на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответното застрахователно дружество следва да заплати сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски в размер на 1 911, 00 лева – за адвокатско възнаграждение за квалифицирана процесуална защита, доказателство за чието действително престиране в размер на 2 600, 00 лева съставлява разписка, инкорпорирана в депозирания договор за правна защита и съдействие от 24.11.2014 г. /л. 10/.

С искания на ответниците за разноски съдът не е сезиран, поради което не дължи произнасяне.

Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „ХДИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Изпълнителния директор *** и по пълномощие от юрисконсулт Л.А.К., да заплати на Л.С.Д., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Х.С.В., вписан в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с посочен адрес на практиката: ***, както следва:

§ сумата от 16 000, 00 лева – неплатено обезщетение за неимуществени вреди, и сумата от 287, 58 лева – неплатено обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 26.08.2011 г. на главен път І-8, 258 км. и 300 м., от гр. Първомай за гр. Пловдив, в землището на с. Виница, при отклонението за винарна „Загрей”, и предизвикано от А.Д.А., с ЕГН: **********, с посочен постоянен адрес: ***, при управление на лек автомобил марка и модел „АУДИ 80”, с рег. № *** при покрит застрахователен риск по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите № 0231722/19.10.2010 г., ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 24.11.2014 г. /датата на завеждане на исковата молба в съда/, до окончателното им изплащане,

§ сумата от 4 913, 00 лева – законната лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди за периода от 24.11.2011 г. до 24.11.2014 г.,

§ сумата от 1 204, 00 лева – законната лихва за забава върху платеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4 000, 00 лева за периода от 24.11.2011 г. до 03.11.2014 г.,

§ сумата от 88, 30 лева - законната лихва за забава върху присъденото обезщетение за имуществени вреди за периода от 24.11.2011 г. до 24.11.2014 г.;

§ сумата от 90, 00 лева - законната лихва за забава върху платеното обезщетение за имуществени вреди в размер на 299, 62 лева за периода от 24.11.2011 г. до 03.11.2014 г., и

§ сумата от 1 911, 00 лева – съдебно-деловодни разноски за платено адвокатско възнаграждение за квалифицирана процесуална защита, съразмерно с уважената част от исковете, като за разликата над присъдените до пълните им предявени размери ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за обезщетение за имуществени вреди и за законната лихва за неговата забава за периода от 24.11.2011 г. до 24.11.2014 г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ обективно кумулативно и субективно пасивно евентуално съединени искове с правно основание чл. 45 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, предявени от Л.С.Д., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Х.С.В., вписан в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с посочен адрес на практиката: ***, срещу А.Д.А., с ЕГН: **********, с посочен постоянен адрес: ***.

ОСЪЖДА „ХДИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Изпълнителния директор П. В. А. и по пълномощие от юрисконсулт Л.А.К., да заплати по сметка на Районен съд – Първомай в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 1 139, 88 лева – държавна такса за разглеждане на исковете и депозит за назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза, съразмерно с уважената част от исковете.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

ЕЯ