Р Е Ш Е Н И Е

№ 18

гр. Първомай, 15.02.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на тридесети септември две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: София Монева

при секретаря Петя Монева,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 530 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79 ал. 1 и чл. 92 от ЗЗД.

Ищецът А.В.Б., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Д.П.П., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Плевен, с посочен адрес на практиката:***, моли съда да осъди ответника Ю.С.С., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Р.К.Р., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора, с посочен адрес на практиката:***, да му заплати, както следва:

§ сумата от 22 500, 00 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на задължение за доставка на 75 тона пшеница, средно качество, поето по сключен между страните договор за производство и изкупуване на плодове и зеленчуци за преработка от 10.11.2009 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 20.12.2013 г. /датата на подаване на исковата молба в съда/, до окончателното й изплащане и

§ сумата от 22 500, 00 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на горепосоченото задължение, дължима се по силата на чл. 12 ал. 1 от същия договор.

С отговора си, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът чрез процесуалния си представител адв. Р.К.Р., вписан в регистъра на Адвокатска колегия –Стара Загора, оспорва исковите претенции по основание и размер.

Страните ангажират писмени доказателства и пледират за присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски, за които представят списък по чл. 80 от ГПК. В открито съдебно заседание отстояват процесуалните си позиции, застъпени във фазата по размяна на книжа, като ищецът чрез пълномощника си излага съображения и в писмена защита.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, в контекста на наведените от страните доводи, намира от фактическа страна следното:

Въз основа на констатираното по реда на чл. 146 ал. 1 т. 3 и т. 4 от ГПК фактическо съвпадение, кореспондиращо с представените с исковата молба писмени доказателства, чиято автентичност не се оспорва, се установява, че на 10.11.2009 г. страните са сключили договор, наименован „договор за производство и изкупуване на плодове и зеленчуци за преработка” /л. 4/, по силата на който ответникът се задължил да засее, отгледа и достави на ищеца в срок до 30.06.2010 г. 75 тона пшеница, средно качество, реколта 2010 г. За целта последният, от своя страна, се обвързал в срок до 10.11.2009 г. да му предостави 25 тона сортови семена за пшеница, чието предаване било документирано с двустранно подписан между контрагентите приемо-предавателен протокол от 11.11.2009 г. /л. 6/. Съставянето на последния, както и гореизложените договорни параметри, ответникът потвърдил в свое писмено възражение, изготвено във връзка с производството по ч. гр. дело № 611/2011 г. по описа на Районен съд – Казанлък /л. 86/.

В пункт 12 ал. 1 от контракта съдоговорителите регламентирали правото на възложителя на неустойка в размер на 100 % от договореното, но недоставено количество земеделска продукция, при хипотеза на пълно неизпълнение от страна на производителя или на негово забавено или некачествено изпълнение.

Приложената регистрационна карта на земеделския производител, издадена на 25.03.2009 г. и заверена на 25.03.2009 г. и 25.03.2010 г. от Областна дирекция „Земеделие” – Стара Загора /л. 58-59/, и анкетна карта за регистрация на земеделски производител, заведена с вх. № 2651/25.03.2010 г. в Областна дирекция „Земеделие” – Стара Загора /л. 60-61/, легитимират ответника в качеството на земеделски производител с фирма ЕТ „Ю.С. – ОРИЕНТ-С”, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:*** С анкетен формуляр № ***, регистриран с вх. № *** и Общинска служба по земеделие – Казанлък, същият оповестил данни за обработвани земеделски имоти с обща площ от 384.0253 хектара в землището на ***190 хектара от които – засети с пшеница.

Приобщеното по делото писмо изх. № 407/16/10.05.2014 г. на Изпълнителния директор на Национална служба по зърното /л. 121/ удостоверява, че към 10.11.2009 г. ищецът не е регистриран като търговец на зърно по чл. 24 ал. 1 от Закона за съхранение и търговия със зърно /ЗСТЗ/. С доводи за противоречие на процесния договор със ЗСТЗ, черпени от посочения отрицателен факт, ответникът предявил срещу ищеца иск за обявяване на нищожността му, отхвърлен с Решение № 770/30.04.2015 г. по гр. дело № 3517/2014 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, І гр. с. /л. 169-170/, влязло в законна сила на 04.06.2015 г.

Според заключението на изслушаните в хода на съдебното дирене първоначална /л. 118-120/ и допълнителна /л. 132-133/ агротехнически експертизи, които съдът възприема като компетентно и професионално изготвени, към 30.06.2009 г. средната пазарна цена на един тон пшеница, средно качество, реколта 2010 г., за страната възлиза на 203, 09 лева, а за региона на област Стара Загора - на 218, 31 лева. Осреднена за периода от 30.06.2010 г. до 31.12.2010 г., ценовата величина на земеделската култура с изброените характеристики за региона на област Стара Загора е експертно определена на 287, 36 лева, а за страната - на 308, 50 лева.

При така установените фактически положения съдът по правилата на чл. 235 ал. 2 от ГПК приема от правна страна следното:

Анализът на доказателствената съвкупност позволява извод за валидно възникнала между страните облигационна връзка с елементите на договор за изработка, регулиран от чл. чл. 258-269 от ЗЗД, по силата на който ответникът се е задължил в срок до 30.06.2010 г. да засее, отгледа и достави на ищеца веществен резултат – 75 тона пшеница, средно качество, реколта 2010 г., а за нуждите на тяхното производство последният се ангажирал в срок до 10.11.2009 г. да му предостави 25 тона сортови семена.

В контекста на гореизложеното следва да се поясни, че в чл. 6 от договора падежите на насрещните облигации на производителя и възложителя, фигурират съответно като „30.06.2009 г.” и „11.10.2009 г.” Посоченото им изписване съдът отдава на допусната техническа грешка, тъй като действителната обща воля на страните е еднозначно изводима при тълкуване на естеството на уговорените престации във взаимовръзка със съдържанието на клаузите по чл. 5 и чл. 7.1 от договора и с датата на неговото сключване, достоверността на която се признава от ответника.

Разгледани по същество, релевираните в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК материалноправни възражения на ответника не компрометират валидността на процесния контракт. Като основание за нищожност наведеното противоречие на договора със ЗСТЗ е отречено със сила на пресъдено нещо, формирана по Решение № 770/30.04.2015 г. по гр. дело № 3517/2014 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, І гр. с. /л. 169-170/, с което на основание чл. 297 от ГПК настоящият състав е нормативно задължен да се съобрази.

От друга страна, възражението за симулативност на съглашението, остава доказателствено необезпечено. Убеждението за привидния му характер предпоставя сигурно и безсъмнено доказана от ответника липса на намерение у страните за договорно обвързване чрез т. нар. „обратно писмо” или „начало на писмено доказателство” и допустими при наличието му свидетелски показания, каквито доказателствени средства не са наведени. Ирелевантно за основателността на обсъжданото възражение се явява наличието на друго, евентуално постигнато между контрагентите, прикрито съгласие /в този смисъл Решение № 832 от 1.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1709/2008 г., III г. о., ГК/, поради което доказателствените усилия на ответната страна по разкриване на дисимулирана сделка с търговскоправен характер са игнорирани от съда.

Защитата, основана на допуснато от ищеца договорно неизпълнение, също бележи неуспех, тъй като, бидейки частен свидетелстващ документ, обективиращ неизгодни за ответника негови изявления, приемо-предавателният протокол от 11.11.2009 г. се ползва с материална доказателствена сила, която събраните доказателствени източници не разколебават.

В позицията си на изправна страна, спазила вмененото й с чл. 2 във вр. с чл. 6 от договора задължение, съгласно чл. 79 ал. 1 от ЗЗД ищецът е снабден с изискуемо вземане срещу ответника за обезщетение на вредите от неизпълнението, равняващи се на паричния еквивалент на неосъществената престация, изчислен в размер на 15 231, 75 лева съобразно експертно определената за страната средна пазарна цена на един тон пшеница, средно качество, реколта 2010 г. към датата на падежа - 30.06.2010 г. Съдът възприема средната ценова величина на суровината, меродавна за територията на страната, по съображения че в договора отсъства изрична уговорка за локализация на местодобива на дължимата се земеделска култура именно в границите на област Стара Загора, а само по себе си обстоятелството, че ответникът към процесния период е декларирал земеделско производство в землището на ***, не би могло да обоснове различно фактическо съждение.

С оглед дефицита на доказателства за погасяване на процесното притезание съдът, прилагайки правилата за разпределение на доказателствената тежест, е мотивиран да уважи главния иск до размера от 15 231, 75 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, като за разликата над присъдения до пълния предявен размер претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.

Произнасянето по акцесорния иск, на свой ред, изисква оценка на оспорената от ответника неустоечна клауза в контекста на добрите нрави като правнозначими морални норми.

Преценката за накърняване на пределите на нравствената допустимост се ръководи от комплекс от примерно изброени в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK, критерии: естеството на обезпеченото с неустойка задължение /парично или непарично/ и неговия размер; наличието на уговорени други обзпечителни правни способи - поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и начина на определянето й – като глобална сума или като процент от главницата, базата на начисляването й, вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. При съпоставяне на съдържанието на коментираната клауза с визираните показатели към момента на сключване на договора, съдът намира, че уговорената неустойка гарантира и стимулира коректното изпълнение на поетите задължения в съответствие с чл. 92 ал. 1 от ЗЗД, но не кореспондира с присъщите й функции да осигури обезщетяването на кредитора за евентуалните вреди, както и да санкционира неизправния длъжник. Същата е предвидена в съотношение на кумулативност с обезщетението за вреди, уредено в чл. 11 от договора, и е уговорена в глобално фиксиран в натура еднакъв размер за всички хипотези на неизпълнение, без да държи сметка за различията между величината на вредите, очаквани при времева, количествена или качествена неизправност, естеството на престацията и дължимостта й между нетърговци, което отнапред я проектира като свръхпрекомерна тежест и респективно като условие за несправедливо облагодетелстване. Илюстрираната колизия на клаузата за неустойка, фигурираща в чл. 12 ал. 1 от договора, с основния принцип на справедливост и добросъвестност в гражданските отношения, я квалифицира като нищожна съгласно чл. 26 ал. 1 предл. ІІІ-то ЗЗД, а последното, от своя страна, лишава от основание акцесорната искова претенция и налага становище за нейната неоснователност.

При гореуказания изход на спора на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК съдът следва да разпредели между страните отговорността за претендираните от тях разноски, като присъди:

§ в тежест на ответника съразмерно с уважената част от исковете заплащането на сума от 714, 00 лева, от които: 612, 00 лева – държавна такса за разглеждане на предявените искове, внесена съгласно платежно нареждане/вносна бележка за плащане от/към бюджета с УРН: 04502В-АД-3113/24.01.2014 г. на „Централна кооперативна банка” АД – клон Пловдив-България, офис Първомай /л. 12/, и 102, 00 лева - депозит за назначена и изслушана първоначална съдебно-агротехническа експертиза, внесен съгласно платежно нареждане/вносна бележка за плащане от/към бюджета с УРН: 04502В-АД-6035/07.05.2014 г. на „Централна кооперативна банка” АД – клон Пловдив-България, офис Първомай /л. 85/, и

§ в тежест на ищеца съразмерно с отхвърлената част от исковете заплащането на сумата от 454, 40 лева, от които: 14, 40 лева – депозит за назначена и изслушана допълнителна съдебно-агротехническа експертиза, довнесен по преводно нареждане/вносна бележка за плащане от/към бюджета с УРН: 217VB-0000019874/11.08..2014 г. на „ТЕКСИМ БАНК” АД – офис Първомай /л. 145/, и 440, 00 лева – адвокатско възнаграждение за един адвокат, уговорено по договор за правна помощ от 11.02.2014 г. /л. 67/ и заплатено в брой на Адвокатско дружество „М., Р., М.”, с ЕИК:*** съгласно фискален бон от 12.02.2014 г. /л. 70/.

С оглед отсъствие на ангажирани доказателства за осъществено плащане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния пълномощник на ищеца същото не подлежи на възстановяване. Представеният договор за правна защита и съдействие № ***/ съдържа клауза за уговорен в полза на довереника и платим по банков път адвокатски хонорар в размер на 3 600, 00 лева /без ДДС/, и потвърждение, че сумата е преведена по посочена банкова сметка, ***нт, удостоверяващ съответната безкасова трансакция /в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК/. Като редовен от външна страна първичен счетоводен и данъчен документ по смисъла съответно на чл. 6 ал. 1 т. 1 от Закона за счетоводството и чл. 112 ал. 1 т. 1 от ЗДДС, фактура № *** /л. 181/ на стойност 4 320, 00 лева /с начислен ДДС/ съставлява носител на информация за реализирана облагаема доставка на юридически услуги за процесуална защита, но е лишена от доказателствен капацитет относно акта по заплащане на фактурната стойност, дължима се по банков път.

Разходът на ответника, възлизащ в размер на 150, 00 лева, депозирани съгласно платежно нареждане/вносна бележка за плащане от/към бюджета от 14.04.2014 г. на „ПроКредит Банк /България/” АД – клон Казанлък /л. 76/ за разноски по изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, е определен за възстановяване с акт на съда от 27.05.2014 г., поради което не се пресмята за репариране.

В хода на производството ответникът е процесуално представляван от адв. Р.К.Р., преупълномощен от Адвокатско дружество „М., Р., М.”, с ЕИК: ***, овластено от клиента с процесуални права въз основа на пълномощно от 11.02.2014 г. /л. 68/, и инцидентно по преупълномощаване /л. 135/ - от адв. Н.М.Г., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора. За правните услуги възложени на цитираното адвокатско дружество по силата на договор за правна помощ от 11.02.2014 г. /л. 67/, доверителят се е задължил да заплати на юридическото лице адвокатски хонорар в размер на 2 400, 00 лева /с начислен ДДС/, в уверение на чието престиране се прилага фискален бон от 12.02.2014 г. /л. 70/. Адвокатското дружество не фигурира сред лимитативно посочените в чл. 32 от ГПК субекти, легитимирани да осъществяват процесуално представителство по пълномощие в рамките на гражданското съдопроизводство, поради което на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК така усвоеното възнаграждение не следва да се присъжда в пълния му претендиран съобразно списък по чл. 80 от 30.09.2015 г. /л. 196/ размер от 2 000, 00 лева, а да се редуцира до дължимата се за един адвокат сума от 666, 67 лева, частта от която, съразмерна на отхвърлените искове, подлежи на възлагане в тежест на ищеца /в този смисъл Определение № 13 от 16.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 2931/2013 г., II т. о., ТК, Определение № 474 от 27.06.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 2209/2013 г., I т. о., ТК, и Определение № 614 от 13.09.2011 г. на ВКСпо т. д. № 945/2010 г., II т. о., ТК/.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Ю.С.С., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Р.К.Р., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора, с посочен адрес на практиката: ***, да заплати на А.В.Б., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Д.П.П., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Плевен, с посочен адрес на практиката: ***, както следва:

§ сумата от 15 231, 75 лева - обезщетение за неизпълнение на задължение за доставка на 75 тона пшеница, средно качество, поето по сключен между страните договор за производство и изкупуване на плодове и зеленчуци за преработка от 10.11.2009 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 20.12.2013 г. /датата на подаване на исковата молба в съда/, до окончателното й изплащане, и

§ сумата от 714, 00 лева – съдебно-деловодни разноски за държавна такса за разглеждане на предявените искове и депозит за назначена и изслушана първоначална съдебно-агротехническа експертиза, съразмерно с уважената част от исковете.

ОТХВЪРЛЯ като неосноваталени обективно кумулативно съединени искове, предявени от А.В.Б., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Д.П.П., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Плевен, с посочен адрес на практиката:***, срещу Ю.С.С., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Р.К.Р., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора,*** за:

§ обезщетение за неизпълнение на задължение за доставка на 75 тона пшеница, средно качество, поето по сключен между страните договор за производство и изкупуване на плодове и зеленчуци за преработка от 10.11.2009 г. - за разликата над присъдения до пълния предявен размер от 22 500, 00 лева, и

§ сумата от 22 500, 00 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на горепосоченото задължение, дължима се по силата на чл. 12 ал. 1 от същия договор.

ОСЪЖДА А.В.Б., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Д.П.П., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Плевен, с посочен адрес на практиката:***, ***, да заплати на Ю.С.С., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Р.К.Р., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Стара Загора, с посочен адрес на практиката:***, сумата от 454, 40 лева - съдебно-деловодни разноски за депозит за назначена и изслушана допълнителна съдебно-агротехническа експертиза и адвокатско възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от един адвокат, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

ЕЯ