по НОХД № 208 / 2015 година

Производството е по реда на Глава двадесет и седма при хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК.

Повдигнато е обвинение от Районна прокуратура – Първомай против подсъдимия Т.А.Ч. за това, че на 15.09.2010 година в град Каляри, остров Сардиния, Република Италия, съзнателно се е ползвал (представил пред органите на Агенция за автомобилистите Фалко Селарджус – КА) от преправен официален документ – свидетелство за управление на моторно превозно средство № 240199595, издадено на 08.01.2002 година от МВР - Пловдив, на негово име, като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316 във връзка с чл. 308, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото на подсъдимия обвинение и счита за безспорно установено от доказателствата по делото същият да е извършил престъплението по чл. 316 във връзка с чл. 308, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК и фактическата обстановка, подробно описана в Обвинителния акт.

Изтъква, че осъщественото при условията на пряк умисъл от Т.Ч. деяние следва да се преценява при смекчаващи вината обстоятелства – чистото съдебно минало и оказаното съдействие на досъдебното производство.

Изразява становище да се наложи наказание по чл. 316 във връзка с чл. 308, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК и във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК лишаване от свобода в размер около минимума на предвиденото в посочения текст, като счита, че по отношение на подсъдимия няма пречка изпълнението на наказанието да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок около минималния.

Предлага вещественото доказателство – подправеното Свидетелство за управление на моторно превозно средство № 240199595, приложено като лист 33 от досъдебното производство, да се предаде за унищожаване на съответния орган, издал истинския документ - сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР – Пловдив.

Моли още подсъдимият да заплати направените по делото разноски.

Процесуалният представител на подсъдимия адвокат Т.М.Д. ***, набляга на факта, че в настоящото производство става въпрос за подправен документ, който не е изготвен от подсъдимия, а от неустановено лице, деянието, за което подзащитният му е изправен на съд, е предаването на този документ на официалните органи с цел подмяната му, за което доверителят му нито е имал нужда от допълнителните поправки, които са нанесени, нито е установено той да е използвал документа както на територията на Република Италия, така и на територията на Република България, което изключва умисъл от страна на подсъдимия, а и съгласно действията на Рамковия договор на Европейския съюз и правилата за прилагане на Общността, официалният орган, пред който е представен този документ, има достъп до базата с данни и във всеки един момент може да направи преценка дали информацията върху документа отговаря на истината, или не.

Счита, че с наказването на доверителя му няма как да бъде постигната целта на закона, тъй като случилото се е преди около десет години и възможността за наказателно преследване е погасена по давност. А тъй като няма доказателства документът да е използван по предназначение, счита, Т.Ч. следва да бъде оправдан.

Подсъдимият Т.Ч. се присъединява към защитника си, чрез него заявява, че иска да се ползва от всички доказателства на досъдебното производство без протокола, в който е направил самопризнание. В съдебното следствие се възползва от правото си да не дава обяснения и при последна дума заявява, че няма какво да каже.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият Т.А.Ч. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, неработещ, с адрес: *. В Централно бюро за съдимост към Министерство на правосъдието няма данни за нотификации, постановени от съдебните органи в чужбина.

От дълги години, включително и към инкриминираната дата, подсъдимият Т.А.Ч. живее и работи в Република Италия, остров Сардиния, град Каляри, и притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство № 240199595 за категориите А, В и М, издадено на 08.01.2002 година от МВР - Пловдив, валидно до 08.01.2012 година.

На 15.09.2010 година в Агенция за автомобилистите Фалко Селарджус – КА в град Каляри, Република Италия, подсъдимият подава документи за подмяна на свидетелството си, между които Декларация и Медицинско удостоверение, в които е посочено, че се иска издаване на чуждестранно свидетелство за правоуправление от категориите А, В, С, D и Е. С документите Т.А.Ч. предава и българското си свидетелство № 240199595, в което са отразени като придобити категории В на 29.08.1979 година, А и М на 17.09.1982 година, С и Ткт на 25.03.1986 година, D и BE на 18.10.1999 година, CE и DE на 15.11.1999 година. В Декларацията се сочи, че представеното от подсъдимия свидетелство за правоуправление е валидно по цялата сила на закона и посочените в нея обстоятелства съответстват на истината, а в Медицинското удостоверение – че лицето е годно да управлява моторни превозни средства от категориите А, В, С, D и Е.

Италианските власти приемат документите на подсъдимия за редовни и му издават Свидетелство № СА/5444470/К, като съгласно Директива 91/439 ЕИО на 06.10.2010 година предаденото от подсъдимия българско свидетелство за управление на моторно превозно средство е изпратено в Република България и е получено от Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Пловдив, където се води на отчет. След извършена служебна проверка се установява нередовността на същото, тъй като подсъдимият не притежава всички описани в него категории. Впоследствие свидетелят И.К. (служител на ОД на МВР – Пловдив) установява, че свидетелството е подправено.

От заключението на извършената в хода на разследването техническа експертиза (Протокол № 243 / 19.04.2012 година) е видно, че: 1. Свидетелство за управление на МПС № 240199595, издадено на името на Т.А.Ч. е истински документ. 2.1. Същият документ е преправен, като на предната му страна са преправени придобитите категории, а на обратната му страна са добавени дати на придобиване за още шест категории. 2.2. На предната страна на свидетелството оригиналните данни са заличени, а новите са принтирани чрез система от компютър и принтер на вътрешната страна на прозрачно самозалепващо се фолио, което е поставено върху документа. 2.3. На задната страна на свидетелството няма заличаване, преправянето е чрез добавяне на нови дати на издаване на категории, чрез принтирането им на вътрешната страна на прозрачно самозалепващо се фолио, което е поставено върху документа.

На 24.05.2012 година в Службата по гражданска моторизация на град Каляри е получено уведомление от Министерство на транспорта, съдържащо бележки на италианското посолство в град София и на Министерство на външните работи на Република България, с уведомление, че българската шофьорска книжка на подсъдимия е фалшифициран документ. Службата в Италия уведомява Прокуратурата на Републиката, приканва българския гражданин да върне италианското си свидетелство за правоуправление, което той прави лично, и документът с СА/5444470/К е анулиран на 28.05.2012 година.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото доказателства, а именно: Писмо изх. № 11 – 09 – 3549 / 04.11.2015 година на Директора на Дирекция „Електронно правосъдие и регистри” към Министерство на правосъдието (л. 18 от делото), Справка за съдимост рег. № 389 / 23.11.2015 година (л. 21 от делото), Списък на подменени български СУМПС в чужбина, изпратен с Писмо рег. № ОВ-1238 / 23.02.2011 година на Началник-отдел „Пътна полиция” към Главна дирекция „Охранителна полиция” при Министерство на вътрешните работи (л. 11, л. 12 и л. 66 от следственото дело), Справка от 05.01.2012 година за нарушител от региона от Началник-сектор „КАТ” в Областна дирекция на МВР – Пловдив (л. 21 от следственото дело), АИС „Български документи за самоличност” (л. 22 - л. 24 от следственото дело), Протокол за разпит на свидетел (л. 25 от следственото дело), Протокол № 243 / 19.04.2012 година за извършена техническа експертиза (л. 27 - 29 от следственото дело), справка за пътуване на лице – български гражданин за периода от 03.03.2010 година до 10.04.2012 година, изпратена с Писмо рег. № АИФ-835 / 11.04.2012 година от Началник-сектор „КИАД” при Областна дирекция на МВР – Пловдив, и Справка от НБД „Население” (л. 34 – л. 35 и л. 36 от следственото дело), Писмо рег. № 103000-11208 / 31.05.2014 година на Началник-сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР – Пловдив (л. 67 от следственото дело), документ на италиански език с превод на български от Директора на Главна служба по гражданска моторизация на Каляри, Република Италия, предаден с Протокол за доброволно предаване от 19.03.2015 година (л. 70 – л. 72 от следственото дело), документи на италиански език с превод на български език от съдебните власти на град Каляри, Република Италия, Молба за правна помощ от Районна прокуратура – Първомай с приложения и плик (л. 78 – л. 135 от следственото дело), Характеристична справка от 21.08.2015 година (л. 153 от следственото дело), Свидетелство за управление на МПС № 240199595 (л. 33 от следственото дело) – всички приобщени и преценени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 372, ал. 3 във връзка с чл. 283 и чл. 284 от НПК.

Съдът кредитира доказателствената съвкупност като обективна, взаимно допълваща се, въз основа на чието логическо единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

Заключението на експертизата настоящият състав приема за компетентно изготвено с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорено от страните и съответстващо на събрания по делото доказателствен материал.

Във възприетите от Съда доказателства липсват противоречия, които да касаят обстоятелства по предмета доказване, годни да повлияят върху преценката му за вината на подсъдимия и участието му в престъплението, за което е привлечен под наказателна отговорност.

Несъстоятелни са твърденията на защитника за липса на действия и умисъл у подсъдимия на 15.09.2010 година, които да обективират състава на чл. 316 във връзка с чл. 308, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК (предмет на делото), както и че деянието е погасено по давност.

Съгласно чл. 8, § 1 от Директива на съвета от 29 юли 1991 година относно свидетелствата за управление на моторни превозни средства (91/439/ЕИО) В случай, че притежател на валидно национално свидетелство за управление, издадено от държава-членка, установи обичайното си пребиваване в друга държава-членка, същият може да поиска смяна на свидетелството с равностойно такова; като при необходимост проверка на валидността на представеното за смяна свидетелство се прави от държавата-членка, която извършва смяната.

По делото е безспорно установено, че подсъдимият представя пред надлежните власти в Република Италия издадено на негово име и подправено Свидетелство за управление на МПС № 240199595, за да получи чуждо такова с категории, за които няма придобита правоспособност, като компетентните органи в случая нямат задължение по закон да извършват справка в съответните регистри за издаването на новия документ, освен когато подмяната на свидетелство за управление е свързана с неговото изгубване или кражба. Тогава компетентните органи на държавата по обичайно пребиваване на притежателя извършват подмяната на базата на информацията, с която разполагат, или на базата на доказателства от компетентните власти на държавата-членка, която е издала оригиналното свидетелство (чл. 8, § 5).

Що се отнася до твърденията за изтекла давност, с оглед на квалификацията на деянието и предвиденото за него наказание – лишаване от свобода до осем години, срокът по чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК изтича на 15.09.2020 година, а ако е във връзка с чл. 81, ал. 3 от НК – на 15.09.2025 година.

При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 316 във връзка с чл. 308, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение, тъй като на 15.09.2010 година в град Каляри, остров Сардиния, Република Италия, съзнателно се ползва от преправен официален документ – представя пред органите на Агенция за автомобилистите Фалко Селарджиус-КА издадено на 08.01.2002 година от МВР – Пловдив на негово име свидетелство за управление на моторно превозно средство № 240199595 с преправени придобити категории на предната страна и добавени на обратната страна дати на придобиване на категории – като от дееца за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

От обективна страна с действията си подсъдимият осъществява обективните признаци от състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, тъй като на инкриминираната дата съзнателно представя пред надлежните органи в Република Италия неистински документ, който не е съставил.

От субективна страна подсъдимият осъществява деянието виновно, при форма на вината пряк умисъл. Същият съзнава обществено опасния характер на извършеното от него, предвижда и иска настъпването на обществено опасните му последици.

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимия престъпление, за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи неговото наказание предвид целите по чл. 36 от НК, Съдът отчита следното:

Налице са смекчаващи отговорността обстоятелства като факта, че подсъдимият е с чисто съдебно минало и признава вината си на досъдебното производство. Но тези обстоятелства настоящият състав не намира за изключителни или многобройни, въпреки че липсват отегчаващи отговорността обстоятелства, за което предвиденото в закона наказание следва да се определи в съответствие с чл. 54, ал. 1 от НК.

Горните обстоятелства охарактеризират дееца като лице с ниска степен на обществена опасност, а деянието с оглед на конкретно установените факти – със средна към висока степен на обществена опасност. Съпоставени по относителната си тежест, имащи значение за отговорността на обвиняемия, и с оглед най-вече на генералната превенция настоящата инстанция е на мнение, че най-справедливо би било на подсъдимия Т.А.Ч. да бъде наложено наказание по чл. 316 във връзка с чл. 308, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК и във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК, съобразено с нормата на чл. 39, ал. 1 от НК (тъй като специалната разпоредба на закона не предвижда минимум) към минимума, но над него, а именно лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца.

Предвид чистото съдебно минало на подсъдимия Съдът намира, че целите на наказанието могат да с изпълнят без реалното му изтърпяване, за което на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието следва да бъде отложено за минималния изпитателен срок от три години.

Определено по този начин, наказанието съответства на обществената опасност на виновния и на извършеното от него деяние, на семейното и имотното му състояние и би постигнало своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо същия.

Причини за извършване на деянието – ниска правна култура и незачитане на установения в страните членки на Европейския съюз правов ред.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият Т.А.Ч. следва да заплати в полза на републиканския бюджет по сметка на Областна дирекция на МВР - Пловдив сумата от 90,00 (деветдесет) лева за техническа експертиза на досъдебното производство, както и сумата от 5,00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Преправеното Свидетелство за управление на моторно превозно средство № 240199595, приложено на л. 33 от следственото дело, следва да се изпрати за унищожаване на Областна дирекция на МВР - Пловдив.

По гореизложените съображения Съдът постанови присъдата.

Председател: (п)

СЗ / АГ