по НОХД № 189 / 2015 година

Производството е по реда на Глава двадесет и осма от НПК.

Районна прокуратура - Първомай повдига обвинение против обвиняемия Д.Е.К. ***, за това, че на 16.05.2014 година в град Първомай, област Пловдив, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Хюндай”, модел „Соната”, с ДК № * - е нарушил правилата за движение - чл. 5, ал. 2, т. 1 от Закона за движение по пътищата: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен: 1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства”; чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата: „Участниците в движението: 1.съобразяват своето поведение със … пътните знаци; във връзка с Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализацията на пътищата с пътни знаци - чл. 32, ал. 1 – „Пътен знак А19 „Деца” се използва за сигнализиране на пътен участък, разположен в близост до училище, детско заведение, площадка за игра, детски лагер и други, в който е възможна внезапна поява на деца върху платното за движение”; чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват … с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”; чл. 116 от Закона за движение по пътищата: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата…” и чл. 117 от Закона за движение по пътищата: „При приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост – и да спре” - и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на И.А.Т., ЕГН **********,***, изразяваща се в счупване на лявата ключица, причинило трайно затрудняване на движението на горния ляв крайник за повече от един месец по смисъла на чл. 129 от НК - престъпление по чл. 343, ал. 1, буква Б, предложение второ във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, като счита за безспорно установено по делото обвиняемият да е осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, буква Б, предложение второ във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК и че са налице предпоставките на чл. 78а от НК, за което предлага същият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер между минимума и средата на предвиденото в закона. Предлага обвиняемият да бъде лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок също между минимума и средата на предвиденото, както и да бъде осъден да заплати направените по делото разноски. Моли вещественото доказателство да бъде унищожено като вещ без стойност.

Защитникът на обвиняемия адвокат Н.Ш.Б. *** моли на подзащитния му да бъде наложено минималното предвидено в закона наказание с оглед на чистото съдебно минало, а при определяне на наказанието лишаване от правоуправление да се вземе под внимание, че Д.К. се грижи за болно дете и за по-възрастни членове от семейството си.

Обвиняемият Д.Е.К. се присъединява към адвоката си, възползва се от правото си да не дава обяснения, като признава вината си и по повдигнатото обвинение и изразява съжаление за стореното. Изяснява семейно и имуществено състояние. Моли за минимално наказание за времето на отнемане на свидетелството за правоуправление, а за размера на глобата предоставя на Съда.

Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателствени материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна за установено следното:

Обвиняемият Д.Е.К. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с висше образование, управител на *, с постоянен адрес:***.

С Присъда № 3 / 11.01.2007 година по НОХД № 96 / 2006 година на Районен съд – Царево, влязла в сила на 29.01.2007 година, за престъпление по чл. 343, ал. 3, предложение 1, буква А, предложение 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК във връзка с чл. 20, ал.2, чл. 21, ал. 2 във връзка с ал. 1, чл. 15, ал. 1 и чл. 44, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, извършено на 02.08.2006 година, на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 500,00 лева и е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца, считано от 11.08.2006 година.

Видно от Писмо изх. № 24/РД-16-2727#1 от 30.09.2015 година на Публичния изпълнител при Национална агенция за приходите, Териториална дирекция – Стара Загора, задължението по изпълнителния титул за наложената глоба е изплатено изцяло на 31.01.2011 година и изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 225, ал. 1, т. 1 от ДОПК;

Съгласно Писмо УРИ: 122800-237 от 05.10.2015 година на Началник-сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР – Стара Загора, наказанието лишаване от право да се управлява моторно превозно средство е изтърпяно от обвиняемия за периода 02.08.2006 година – 02.02.2007 година.

В ранния следобед на 16.05.2014 година обвиняемият Д.Е.К. (правоспособен водач със Свидетелство за управление на моторно превозно средство № 282777761, издадено от Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР - Стара Загора за категории А, В, М и АМ) управлява личния си лек автомобил „Хюндай Соната” с ДК № * в град Първомай, област Пловдив, по улица „Княз Борис I” от квартал Дебър към центъра на града (посока запад - изток). Движи със скорост около 50 км/час и навлиза в зоната на действие на пътен знак А19 „Деца”, поставен на кръстовището непосредствено преди местопроизшествието.

По същото време малолетният към онзи момент пострадал свидетел И.А.Т. (на 13 години) с велосипеда на свидетеля З.К.К., негов познат, е в зоната на местопроизшествието на десния тротоар по посока на движението на лекия автомобил и се готви да пресече улицата. И понеже велосипедът му е голям, единият крак на детето е над рамката, а с другия на земята бута колелото напред.

Преди да премине на отсрещния тротоар, И.А.Т. се оглежда, но не вижда идващи коли и започва пресичане, като минава зад паркиран успоредно на пътното платно джип. В този момент обвиняемият го удря с предната дясна част на управляваното от него моторно превозно средство.

При удара пострадалият се премята през автомобила и пада на платното за движение, велосипедът остава наполовина на тротоара с огъната задна капла и липсваща седалка, а обвиняемият продължава, без да спре.

Изминава известно разстояние, след което обръща хюндая и се връща, а на местопроизшествието идват хора. Д.Е.К. качва детето в автомобила и го откарва до болницата в град Първомай, а някой сигнализира органите на реда.

Междувременно свидетелят В.И.К., който познава пострадалия и вижда как обвиняемият се връща и качва детето в автомобила си, взема деформирания велосипед, натоварва го в каруцата си, откарва го в дома на пострадалия и го предава на баба му. Тя от своя страна го занася на свидетеля З.К.К., който по-късно го предава за скрап.

Пред болницата обвиняемият се обажда на свой познат - свидетеля С.П.С, казва му да дойде и да заяви вместо него, че той е управлявал автомобила и е блъснал пострадалия, тъй като на Д.Е.К. предстои започване на нова работа и раждане на дете. С.П.С се съгласява и на ръце вкарва в здравното заведение И.А.Т., на когото е оказана спешна помощ и впоследствие е откаран за лечение в град Пловдив, а обвиняемият тръгва с автомобила на своя познат.

До болницата идват свидетелите Д.А.К. и С.Б.Б. (полицейски служители при РУ „Полиция” – Първомай), на които свидетеля С.П.С разказва как е управлявал автомобила, блъснал е детето и с хюндая на Д.Е.К. ги води на мястото на инцидента, където не се установяват нито спирачни следи, нито парчета стъкло или пластмаса.

Сформирана е оперативна група и е извършен оглед на местопроизшествие, с протокола от който е приобщена седалката на велосипеда.

В последствие С.П.С признава пред разследващите, че престъплението е извършено от обвиняемия, който също не отрича, че е ударил детето.

В хода на досъдебното производство е извършен оглед на лекия автомобил „Хюндай Соната” с ДК № * и са установени пукнатина и вдлъбнатина в горната дясна част на предното обзорно стъкло без нарушаване на целостта му, изкъртено от основата дясно огледало за странично виждане, което се държи на жилото си, с други различни по форма и дължина задирания около него, 46-сантиметрово застъргване в средната част на предна дясна врата, вдлъбнатина над нея без нарушаване целостта на боята, разкачена в дясната си част със спукване на предна броня.

От заключението на извършената в хода на разследването Съдебномедицинска експертиза № 312 / 2014 година по писмени данни е видно, че при настъпилото пътнотранспортно произшествие на 16.05.2014 година на свидетеля И.А.Т. са причинени: контузия в областта на корема и счупване на лявата ключица, като описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и добре отговарят по начин и време да са възникнали към момента на станалото пътнотранспортно произшествие – при блъскане от лекия автомобил с последващо падане и удар върху пътното платно. Счупването на лявата ключица е причинило трайно затрудняване на движението на горния ляв крайник за повече от един месец – средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК, контузията в областта на корема е причинила разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК.

От заключенията на извършените в хода на разследването повторна и тройна автотехнически експертизи се установява, че ударът настъпва върху платното за движение в конфликтна точка на първоначален контакт на около 3,2 - 4 метра северно от южния край на платното за движение; че скоростта на лекия автомобил, управляван от обвиняемия, в момента на удара е около 50 км/час, а тази на велосипедиста (пострадалия) - около 7 км/час; че в анализираната пътна ситуация водачът на лекия автомобил „Хюндай Соната” има техническа възможност да забележи велосипедиста И.А.Т., който е на десния тротоар, насочен към платното за движение, когато разстоянието до мястото на удара е по-голямо от дължината на пълния спирачен път (опасна зона) и при реакция на водача в този момент той би избегнал удара чрез безопасно екстрено спиране; че водачът на автомобил „Хюндай Соната” е имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране със скоростта, с която се е движел, ако е реагирал при забелязване на велосипедиста И.А.Т., който е бил на десния тротоар, насочен към платното за движение; че в случая няма технически условия, въз основа на които да се определи максимална величина на технически съобразена скорост, а субективните критерии не подлежат на технически анализ; че в анализираната пътна ситуация водачът на лекия автомобил „Хюндай Соната” има техническа възможност да забележи велосипедиста И.А.Т., който е на десния тротоар, насочен към платното за движение, когато разстоянието до мястото на удара е било по-голямо от дължината на пълния спирачен път (опасната зона). Като най-вероятен механизъм за анализираното пътнотранспортно произшествие от техническа гледна точка експертите сочат, че водачът Д.Е.К. управлява лек автомобил „Хюндай Соната” по платното за движение на улица „Княз Борис І” в посока от запад на изток. През това време велосипедистът И.А.Т. е на десния тротоар. В един момент той се насочва към платното за движение и навлиза зад паркиран неустановен автомобил в посока от юг на север, от дясно наляво пред лекия автомобил „Хюндай Соната”. След около 2-3 секунди настъпва удар в предната дясна част на автомобила и в лявата страна на велосипедиста. Вещите лица правят извод, че основна причина за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е, че водачът на лекия автомобил „Хюндай Соната” не е реагирал своевременно на опасността от удар с велосипедиста.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от приложените по делото писмени доказателства: Справка за нарушител / водач (л. 6 от делото), Писмо изх. № 24/РД-16-2727#1 от 30.09.2015 година (л. 19 от делото), Писмо УРИ: 122800-237 от 05.10.2015 година (л. 21 от делото), Протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум (л. 3 – л. 11, том І от дознанието), Протокол за оглед на веществено доказателство с фотоалбум (л. 30 – л. 38, том І от дознанието), Протокол за доброволно предаване (л. 39, том І от дознанието), Съдебномедицинска експертиза (л. 41 - л. 42, том І от дознанието), свидетелство за управление на МПС, контролен талон, договор за покупко-продажба, полица за застраховка, удостоверение за техническа изправност на автомобил (л. 44 – л. 48, том І от дознанието), медицински документи за пострадалия (л. 63 – л. 79, том І от дознанието), Повторна автотехническа и Тройна автотехническа експертизи с приложена към тях скици (л. 12 – л. 31, л. 39 – л. 58, том ІІ от дознанието), постановление за връщане на веществено доказателство (л. 71, том ІІ от дознанието), справки за съдимост (л. 72, л. 73, том ІІ от дознанието), характеристична справка (л. 74, том ІІ от дознанието), от обясненията на обвиняемия на досъдебното производство (л. 15, том І от дознанието) и в съдебно заседание за имущественото му и семейно положение, от показанията на свидетелите (л. 17 – л. 29, том І от дознанието), от вещественото доказателство – приобщени по реда на чл. 277, чл. 283 и чл. 284 от НПК и преценени и по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК.

Съдът кредитира заключенията на обсъдените по делото и приети по съответния ред експертизи като компетентно изготвени, с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорени от страните и съответстващи на събрания доказателствен материал.

Кредитирана доказателствена съвкупност Съдът възприема като логична, обективна, взаимно допълваща се и кореспондираща помежду си и в цялост на установената по делото фактическа обстановка, а доколкото са налице противоречия, същите са несъществени за предмета на доказване и не влияят върху преценката на Съда, изградена по вътрешно убеждение, за виновно извършеното от обвиняемия престъпление, за което е предаден на съд.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си обвиняемият Д.Е.К. осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, буква Б, предложение второ във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, тъй като на 16.05.2014 година в град Първомай, област Пловдив, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Хюндай Соната” с ДК № * - нарушава правилата за движение по пътищата: чл. 5, ал. 2, т. 1 от Закона за движение по пътищата: Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства; чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата: Участниците в движението съобразяват своето поведение… с пътните знаци… във връзка с чл. 32, ал. 1 от Наредба № 18 от 23.07.2001 година за сигнализацията на пътищата с пътни знаци: Пътен знак А19 „Деца” се използва за сигнализиране на пътен участък, разположен в близост до училище, детско заведение, площадка за игра, детски лагер и др., в който е възможна внезапна поява на деца върху платното за движение; чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата: Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с… характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението; чл. 117 от Закона за движение по пътищата: При приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре, и по непредпазливост причинява на И.А.Т., ЕГН **********,***, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата ключица, довело до трайно затрудняване на движението на горния ляв крайник за повече от един месец по смисъла на чл. 129 от НК.

От обективна страна с действията си обвиняемият осъществява обективните признаци от състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, тъй като на инкриминираната дата в град Първомай, област Пловдив, нарушава императивни правила от Закона за движение по пътищата като водач на моторно превозно средство да е внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са водачите на двуколесни пътни превозни средства, да съобрази поведението си с пътен знак А19 „Деца”, използван за сигнализиране там, където е възможна внезапна поява на деца върху платното за движение, и при избиране на скоростта на движение да се съобрази с възникването на предвидима опасност за движението, за да е в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, като при приближаване към място, където в близост до пътя има дете, не намаля скоростта си и не спира, а блъска с автомобила си малолетния пострадал и му причинява средна и лека телесни повреди.

От субективна страна деянието е извършено при наличието на престъпна небрежност от страна на обвиняемия, който не предвижда настъпването на обществено опасните последици на извършеното от него, но е длъжен и може да ги предвиди.

Същевременно при така установената безспорна доказателствена съвкупност обвиняемият Д.Е.К. следва да бъде признат за невинен да е нарушил чл. 116 от Закона за движение по пътищата: Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата,... и да бъде оправдан по повдигнатото обвинение в тази част, тъй като разпоредбата е относима единствено към пешеходците по аргумент от разположението на нормата в Закона за движение по пътищата – Раздел ХХІІ Поведение на водачите към пешеходците, а по делото е безспорно установено, че по време на инцидента И.А.Т. е велосипедист.

С оглед на така установената правна квалификация на извършеното от обвиняемия Д.Е.К. престъпление, Съдът намира, че същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба на основание чл. 78а от НК.

Налице са всички кумулативни предпоставки за приложението на този законов институт, тъй като за извършеното от обвиняемия деяние се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или пробация и същото е непредпазливо. Д.Е.К. е пълнолетно лице, от престъплението няма причинени имуществени вреди и не са налице отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 от НК.

Отчита се от настоящия състав, че на лицето с Присъда № 3 / 11.01.2007 година по НОХД № 96 / 2006 година е ангажирана отговорността по чл. 78а от НК, но от плащане на наложената глоба и от изтърпяване на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство до датата на деянието са изтекли предвидените законоустановени срокове и в съответствие с т. 4 на Постановление № 7 от 04.11.1985 година по н.д. № 4 / 1985 година на Пленум на ВС за Д.Е.К. са приложими разпоредбите от Раздел ІV на Глава осма от НК, Обща част.

За да определи размера на предвидените по закон наказания за това деяние, Съдът отчита отегчаващите отговорността обстоятелства: с престъплението на пострадалия е причинена освен средна и лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК; обвиняемият има и предишни нарушения на правилата за движение по пътищата, а не е без значение и фактът, че непосредствено след инцидента се опитва да прикрие деянието си, като моли свой познат да поеме отговорност за неправомерните му действия. Но се отчитат и смекчаващите отговорността обстоятелства: няма причинени съставомерни имуществени вреди, Д.Е.К. е с чисто съдебно минало, признава вината си и оказва съдействие за разкриване на обективната истина на досъдебното производство и в съдебното следствие, трудово и семейно ангажиран е.

Всички тези обстоятелства охарактеризират дееца на лице със средна към ниска степен на обществена опасност, а деянието с оглед на конкретно установените факти – със средна към висока степен на обществена опасност. Съпоставени по относителната си тежест, имащи значение за отговорността на обвиняемия, и с оглед най-вече на генералната превенция настоящата инстанция е на мнение, че размерът на наказанието глоба следва да се определи към минимума на посочения в нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК, но над него, а именно 1500 (хиляда и петстотин) лева.

На основание чл. 343г във връзка с чл. 343, ал. 1, буква Б, предложение второ във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК обвиняемият Д.Е.К. трябва да бъде лишен от право да управлява моторно превозно средство, тъй като по силата на чл. 343г от НК „Във всички случаи на чл. 343… съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7…”.

За да се определи размера на наказанието лишаване от право чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, освен споменатите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, се отчита и необходимостта от управление на автомобил от обвиняемия, поради семейната му ангажираност, затова Съдът счита, че срокът от десет месеца е достатъчен за превъзпитанието на Д.Е.К..

Тези наказания са най-справедливи, съответстват на обществената опасност на деянието и на дееца, на имотното му състояние и са в състояние за постигане целите, предвидени в чл. 36 от НК.

Причини за извършване на деянието - ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред и правилата за движение по пътищата.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК обвиняемият следва да заплати по сметка на Областна дирекция на МВР - Пловдив направените по делото разноски общо в размер на 612 (шестстотин и дванадесет лева) лева за експертизи - 60 (шестдесет) лева за съдебномедицинска, 194 (сто деветдесет и четири) лева за повторна автотехническа и 358 (триста петдесет и осем) лева за тройна автотехническа.

Вещественото доказателство – черна седалка от велосипед, иззета с протокол за оглед на местопроизшествие, следва да се унищожи като вещ без стойност.

Воден от горните съображения, Съдът постанови решението.

Председател: (п)

СЗ / АГ