МОТИВИ

 

по НОХД № 147 / 2015 година

 

Производството е по реда на Глава двадесет и седма от НПК.

Повдигнато е обвинение от Районна прокуратура – Първомай против:

Ø         подсъдимия И.И.Ч. за това, че на 15.02.2015 година в землището село Градина, община Първомай, област Пловдив, отдел „4 и” на Териториално поделение „Държавно горско стопанство - Първомай”, град Първомай, в съучастие като извършител със С.И.Ч. ***, без редовно писмено позволително взема и извозва от горския фонд (държавна горска територия) дървета – едно цяло и два пространствени кубични метра дърва за огрев от полски ясен на обща стойност 44,52 лева (четиридесет и четири лева и петдесет и две стотинки), включително отсечени или паднали, като деянието представлява маловажен случай - престъпление по чл. 235, ал. 6 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК;

Ø         подсъдимия С.И.Ч. за това, че на 15.02.2015 година в землището село Градина, община Първомай, област Пловдив, отдел „4 и” на Териториално поделение „Държавно горско стопанство - Първомай”, град Първомай, в съучастие като извършител с И.И.Ч. ***, без редовно писмено позволително взема и извозва от горския фонд (държавна горска територия) дървета – едно цяло и два пространствени кубични метра дърва за огрев от полски ясен на обща стойност 44,52 лева (четиридесет и четири лева и петдесет и две стотинки), включително отсечени или паднали - престъпление по чл. 235, ал. 6 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК.

Граждански иск не е предявен.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение по отношение на подсъдимите И.И.Ч. и С.И.Ч. за престъпление чл. 235, ал. 6 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК и счита за безспорно установено от доказателствата по делото същите да са извършили престъплението, предмет на делото, и фактическата обстановка, подробно описана в Обвинителния акт, същите признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт, съгласни са да не се събират други доказателства за тях.

При определяне на наказанието за процесното деяние, извършено от подсъдимия И.И.Ч., изразява мнение Съдът да вземе предвид, от една страна, като смекчаващи вината обстоятелства самопризнанието на подсъдимия, оказаното съдействие на досъдебното производство за разкриване на обективната истина и сравнително ниската стойност на предмета на престъплението, а от друга, като отегчаващо обстоятелство – предишното му осъждане, и да преценява извършеното при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, предвид реда, по който се разглежда делото, и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК. Изразява становище на подсъдимия И.И.Ч. за престъплението по чл. 235, ал. 6 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК и във връзка с чл. 58а, ал. 1 от НК да бъде определено наказание лишаване от свобода в размер около средата за предвиденото в посочения текст и съответно намален с една трета, като счита, че с оглед на постигане на целите на наказанието по чл. 36 от НК и най-вече с оглед на поправянето и превъзпитанието на подсъдимия същото би могло да се постигне и с условно осъждане на основание чл. 66, ал. 1 от НК, като на основание чл. 67, ал. 2 от НК следва полагането на възпитателните грижи през изпитателния срок да бъдат възложени на съответния полицейски инспектор при РУ на МВР - Първомай по местоживеенето на подсъдимия И.Ч..

Подсъдимият С.И.Ч. счита, че следва да бъде освободен от наказателна отговорност за престъпление по чл. чл. 235, ал. 6 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК с налагане на административно наказание, тъй като са налице останалите предпоставки на този законов институт. Счита, че наказанието глоба следва да е в размер около минимума на предвиденото.

Служебният защитник на подсъдимия И.Ч. адвокат С.С.М. *** моли при определяне на наказанието на подсъдимия Съдът да има предвид направените от него самопризнания и оказаното съдействие в хода на досъдебното и съдебното производство, както и да му бъде наложено наказание в размер на минимума, предвиден в съответния текст на закона, по който му е предявено обвинението.

Служебният защитник на подсъдимия С.Ч. адвокат И.С.Д. *** считам, че налагането на наказание на подсъдимия в предвидения от закона минимум ще изиграе възпитателна роля и моли за постановяване на присъда в този смисъл.

Всеки от подсъдимите И.Ч. и С.Ч. се присъединява към казаното от защитника си, признава изцяло вината си и фактите в обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление за стореното.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Подсъдимият И.И.Ч. е роден на *** ***, ЕГН **********, ром, български гражданин, неженен, , с начално образование (завършен шести клас, не може да чете и пише), работещ непостоянна обща работа на частни начала, с адрес: *.

С Присъда № 29 от 28.11.2013 година по НОХД № 206 / 2013 година по описа на Районен съд – Първомай, влязла в сила на 14.12.2013 година, за престъпление по чл. 194, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК, извършено на 29.07.2013 година, същият е осъден на пробация, както следва: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

Видно от отбелязването в представената по делото справка за съдимост, наказанието е изтърпяно на 13.07.2014 година.

 

Подсъдимият С.И.Ч. е роден на *** ***, ЕГН **********, ром, български гражданин, неженен, неосъждан, с начално образование (завършен седми клас, не може да чете и пише), неработещ, с адрес: *.

 

На 15.02.2015 година подсъдимият С.И.Ч., без да уведоми баща си (свидетеля И.Ж. Ч.), взема каруцата му и с намерението да събира „вършини” (дърва за огрев) отива в землището на село Градина, област Пловдив. В гората, в отдел 4 „и” на Териториално поделение „Държавно горско стопанство - Първомай” – Първомай, представляващ Държавна горска територия, вижда брат си - , подсъдимия И.И.Ч., който му казва, че е намерил дърва за огрев и му предлага да вземат да ги натоварят в каруцата.

Без да имат надлежно разрешително, двамата подсъдими натоварват общо 1,2 пространствени кубични метра немаркирани с контролна горска марка дърва от полски ясен и тръгват към село Градина, в землището на което са спрени от свидетелите В.М. и Д.К. - служители в Териториално поделение „Държавно горско стопанство - Първомай” - Първомай, на които обясняват откъде са дървата. Свидетелите В.М. съставя на подсъдимия И.И.Ч. акт за установяване на административно нарушение, с който иззема инкриминираното количество дърва и каруцата.

С помощта на колегата си свидетеля Р.Я.С. горските стражари транспортират каруцата с дървата до разсадник „Мечка” в град Първомай, където с разписка оставят вещите на отговорно пазене у служител на Териториално поделение „Държавно горско стопанство - Първомай” - Първомай. В хода на разследването същите са приобщени като веществени доказателства, като дървата са върнати на представител на ощетеното юридическо лице, каруцата – на собственика й (свидетеля И.Ж. Ч.).

От заключението на извършената в хода на разследването лесотехническа експертиза е видно, че определената от вещото лице стойност на инкриминираното имущество е 44,52 лева.

От предоставената писмена информация от Директора на Регионална дирекция по горите - Пловдив се установява, че подсъдимите С.И.Ч. и И.И.Ч. нямат констатирани предходни нарушения от същия характер.

 

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства, а именно: Справки за съдимост (л. 21 – л. 22 от делото), Писмо изх. № 1401 – 1 / 24.02.2015 година на Директора на Регионална дирекция по горите - Пловдив с приложена административнонаказателна преписка (л. 13 – л. 18 от дознанието), Протокол за доброволно предаване (л. 33 от дознанието), Писмо изх. № 3471-1 / 26.06.2015 година на Директора на Регионална дирекция по горите - Пловдив (л. 40 от дознанието), Писмо изх. № 1401-1 / 24.02.2015 година на Директора на Регионална дирекция по горите - Пловдив (л. 41 от дознанието), Писмо изх. № 86 / 19.02.2015 година на Директора на Териториално поделение „Държавно горско стопанство - Първомай” - Първомай (л. 42 от дознанието), Рапорт от 16.02.2015 година (л. 43 от дознанието), Акт за установяване на административно нарушение, серия ЮЦДП, № 011686 / 15.02.2015 година (л. 44 от дознанието), Разписка за отговорно пазене серия ЮЦДП, № 004567 / 16.02.2015 година (л. 45 от дознанието), Постановления за връщане на веществени доказателства (л. 50, л. 51 от дознанието), Характеристични справки (л. 64, л. 65 от дознанието), повторна Лесотехническа експертиза (л. 77 от дознанието), Пълномощно (л. 78 от дознанието), от обясненията на подсъдимите, дадени в качеството им на обвиняеми на досъдебното производство (л. 20, л. 22, л. 23, л. 24, л. 75 от дознанието), от показанията на свидетелите на досъдебното производство (л. 25 – л. 32 от дознанието) – приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК – всички преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК.

Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт, и счита, че направеното от всеки от подсъдимите самопризнание в съдебно заседание изцяло се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства по делото, които са обективни, взаимно допълващи се, и въз основа на логическото им единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

Повторната Лесотехническа експертиза се кредитира от настоящата инстанция като компетентно изготвена с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорена от страните и съответстваща на събрания по делото доказателствен материал.

В кредитираната доказателствена съвкупност няма противоречия, които да са съществени и да касаят обстоятелства по предмета на доказване, за да са в състояние да повлияят върху преценката на Съда за вината на всеки от подсъдимите и участието му в престъплението, за което е привлечен под наказателна отговорност.

 

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си:

ü         подсъдимият И.И.Ч. осъществява обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл. 235, ал. 6 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, тъй като на 15.02.2015 година в землището село Градина, община Първомай, област Пловдив, отдел „4 и” на Териториално поделение „Държавно горско стопанство - Първомай”, град Първомай, в съучастие като извършител със С.И.Ч. ***, без редовно писмено позволително взема и извозва от горския фонд (държавна горска територия) дървета – едно цяло и два пространствени кубични метра дърва за огрев от полски ясен на обща стойност 44,52 лева (четиридесет и четири лева и петдесет и две стотинки), включително отсечени или паднали, като деянието представлява маловажен случай;

ü         подсъдимият С.И.Ч. осъществява обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл. 235, ал. 6 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, тъй като 15.02.2015 година в землището село Градина, община Първомай, област Пловдив, отдел „4 и” на Териториално поделение „Държавно горско стопанство - Първомай”, град Първомай, в съучастие като извършител с И.И.Ч. ***, без редовно писмено позволително взема и извозва от горския фонд (държавна горска територия) дървета – едно цяло и два пространствени кубични метра дърва за огрев от полски ясен на обща стойност 44,52 лева (четиридесет и четири лева и петдесет и две стотинки), включително отсечени или паднали, като деянието представлява маловажен случай.

 

От обективна страна с действията си всеки от подсъдимите реализира обективните признаци от състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, тъй като на инкриминираната дата незаконно се сдобива с дървен материал.

Особеност в случая е, че и за двамата подсъдими престъплението представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.

Цитираната разпоредба указва като маловажен случай извършено престъпление с липса или незначителност на вредните последици или което, с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид.

При съвкупна преценка на обстоятелствата, характеризиращи обществената опасност на деянието и на всеки от виновните, смекчаващите и отегчаващите отговорността им обстоятелства и вредните последици от престъплението, настоящият състав е на мнение, че и за двамата подсъдими намира приложение законовият институт на чл. 93, т. 9 от НК.

От обективна страна престъплението и за двамата се квалифицира и с признаците на съизвършителство, тъй като всеки от подсъдимите взема активно участие в осъществяването му, за да реализира противозаконните си намерения.

От субективна страна. Всеки от подсъдимите извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му с пряк умисъл, с целени и настъпили обществено опасни последици. Всеки от тях съзнава обществено опасния характер на стореното от него, предвижда и иска настъпването на обществено опасните последици, като знае, че и другият с него действа за настъпването на целения общ обществено опасен резултат.

 

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимите престъпление, за което всеки е подведен под наказателна отговорност, за да определи наказанието предвид целите по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 58а от НК (съгласно императива на чл. 373, ал. 2 от НПК), Съдът намира следното:

И за двамата подсъдими са налице смекчаващи отговорността обстоятелства като факта, че признават вината си, съдействат за разкриване на обективната истина на досъдебното производство и в съдебно заседание, и ниската стойност на противозаконно отнетото – значително под минималната работна заплата за страната към инкриминирания период.

За подсъдимия С.Ч. като смекчаващо отговорността обстоятелство се отчита и чистото му съдебно минало. Отегчаващо отговорността на подсъдимия И.Ч. обстоятелство е предишното му осъждане.

С оглед на значимостта на засегнатите от престъплението права и отношения, подбудите и мотивите на подсъдимите за извършване на престъплението Съдът отчита, че и двамата не са постоянно трудово ангажирани, нямат постоянни доходи, въпреки завършено начално образование, са неграмотни, което е пречка за намиране на постоянна работа. Същевременно И.Ч. се грижи за своите две малолетни деца и жената, с която живее на съпружески начала. В контекста на горното се имат предвид и ниската стойност на предмета на престъплението, самопризнанията и оказаното съдействие за разкриване на обективната истина, но подсъдимият С.Ч. е с чисто съдебно минало, а подсъдимият И.Ч. има предишно осъждане.

Оценени в цялост, горните обстоятелства характеризират конкретното деяние с невисока степен на обществена опасност, заради причинената щета, въпреки интензитета на този вид престъпления, подсъдимият С.Ч. се характеризира като лице с ниска степен на обществена опасност, а брат му – подсъдимият И.Ч. – като лице със сравнително невисока степен на обществена опасност.

При преценка на горепосочените обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест, Съдът е на мнение, че на подсъдимия И.Ч. е най-справедливо да му бъде наложено наказание при хипотезата на чл. 54 от НК, като от алтернативно предвидените в разпоредбата на чл. 235, ал. 6 във връзка с ал. 1 от НК най-подходящо е второто в размер към средата на предвиденото, а именно пробация, както следва:

Ø     задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично;

Ø     задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година;

Ø     безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 150 часа за срок от една година.

С оглед на установената правна квалификация на извършеното от подсъдимия С.Ч. престъпление Съдът намира, че същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба на основание чл. 78а от НК, тъй като са налице всички кумулативни предпоставки за приложението на този законов институт.

Престъплението по чл. 235, ал. 6 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, извършено от подсъдимия С.Ч., предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация или глоба от сто до триста лева. Причинените от деянието имуществени вреди са възстановени, подсъдимият е пълнолетно лице с чисто съдебно минало, друг път не са се ползвал от привилегията на този законов институт и не е налице някое от отрицателните условия, посочени в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК.

Предвид отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, настоящата инстанция е на мнение, че наказанието глоба следва да се определи в минимума на посочения в нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК размер, а именно 1000 (хиляда) лева.

Всяко от определените наказания съответства на обществената опасност на виновния и на извършеното от него деяние, на семейното и имотното му състояние и е в състояние да изиграе своята поправяща, превъзпитаваща и предупредителна роля.

Причини за извършване на деянието - ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред, свързан със собствеността и стопанисването – управлението, възпроизводството, ползването и опазването на горите в Република България.

Подбуди – користни.

 

Воден от горните съображения, Съдът постанови Присъдата.

 

Председател: (п)

СЗ / АГ