по НОХД № 140 / 2015 година

Районна прокуратура – Първомай повдига обвинение против подсъдимия Д.А.Д. за това, че на 24.07.2015 година в село Искра, област Пловдив, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Форд”, модел „Фиеста”, рег. номер *, собственост (съсобственост на Г.А.Г. от град Асеновград и А.Й.К. от град Кърджали), с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,77 промила на хиляда, установено по надлежния ред - с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510” с № ARBA - 0058 - престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение и счита за безспорно установено от доказателствата по делото, че подсъдимият е извършил престъплението, предмет на делото, при пряк умисъл, с желани и настъпили обществено опасни последици, съгласно фактическата обстановка, подробно описана в обвинителния акт. Сочи кои от събраните доказателства следва да се кредитират, въз основа на чието хармонично единство и съвкупна преценка се стига до единствения несъмнен и възможен извод, че подсъдимият е извършил на 24.07.2015 година виновно деянието по чл. 343б, ал. 1 от НК, предмет на производството. Сочи и кои свидетелски показания, подкрепящи защитната версия на подсъдимия, който не се признава за виновен, следва да не се приемат от съда като непоследователни, вътрешно противоречиви и необективни.

Излага становище, че извършеното от Д.А.Д. следва да се преценява при отегчаващи отговорността обстоятелства, тъй като управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, след употреба на алкохол в светлата част на денонощието и в населено място, както и наличието на друго нарушение и наказание по Закона за движение по пътищата.

Иска за престъплението по чл. 343б, ал. 1 във връзка с чл. 2, ал. 1 и 2 от НК във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер между средата и максимума на предвиденото в посочения текст (лишаване от свобода до една година до измененията и допълненията на НК, публикувани в ДВ, брой 74 от 26.09.2015 година), като счита, че с оглед на визираните в чл. 36 от НК цели на наказанието и най-вече с оглед поправянето и превъзпитанието на дееца, същото би могло да се постигне и с условно осъждане на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Намира, че на основание чл. 67, ал.2 от НК през изпитателния срок на условното осъждане следва да бъде възложено на полицейски инспектор по местоживеене на подсъдимия полагане на възпитателни грижи.

Защитникът на подсъдимия адвокат И.А.Т. *** счита, че при така повдигнатото и внесено в съда обвинение и при така отразената фактическа обстановка със събраните и приложени по делото доказателства не може да се направи обосновано заключение, че подзащитният му е извършил престъплението, за което е обвинен, тъй като на инкриминираната дата при пристигане на полицейския екип в селото по сигнал на бившата съпруга А.П.М. Д.А.Д. и негови приятели са били в заведение и вероятно са пили, но автомобилът не е бил в движение, подзащитният му не го е управлявал и е бил е на 10-15 метра от него, когато е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство. Сочи кои доказателства следва да се кредитират в тази насока.

Намира, че абсолютно неправомерно и не по установените от закона начин и ред е взета алкохолната проба - не става ясно както в хода на досъдебното, така и на съдебното производство кой от двамата полицейски служители в село Искра пред заведението и между въпросния автомобил „Форд Фиеста” е извършил алкохолната проба; абсолютно неправомерно и не по установения от закона ред Д.А.Д. е транспортиран до полицейското управление, където актосъставителят само по разказ на двамата си колеги съставя акт да установяване на административно нарушение в абсолютно противоречие със закона и административнонаказателните разпоредби за установяване и документиране на подобни случаи.

Твърди, че по такъв начин установените факти и обстоятелства, събраните доказателства са нищожни и не могат да породят никакви правни последици, което сочи и установената съдебна практика на Върховния съд, както и принципите на наказателното право и процес и на административнонаказателния процес.

Счита, че по никакъв начин със своите действия подсъдимият Д.А.Д. не е осъществил състава на престъплението, в което е обвинен – по чл. 343б, ал. 1 от НК, както и със свои действия не е извършил никакво административно нарушение, което да бъде констатирано по съответния ред – когато са пристигнали полицаите, той е бил пешеходец.

Моли след преценка на фактите, обстоятелствата и събраните и приложени по делото доказателства – писмени и гласни, да се постанови присъда, с която да се признае за невинен подзащитният му в извършването на престъплението, за което е обвинен.

Подсъдимият Д.А.Д. се присъединява към адвоката си. Моли да бъде оправдан, защото не е извършил нищо.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият Д.А.Д. е роден на *** ***, ЕГН **********, самоопределящ се като турчин, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование, временен общ работник в земеделието на частни начала, с адрес: *.

Подсъдимият и свидетелят А.П.М. живеят години на съпружески начала и от съжителството си имат две деца – на осем години и на две и половина години. През 2015 година обитават едно жилище в село Искра, община Първомай, област Пловдив, до месец май, когато се разделят - Д.А.Д. заживява на друг адрес ***, а децата остават при жена му.

Вечерта на 24.07.2015 година подсъдимият идва до дома на свидетелят А.П.М. с лек автомобил „Форд Фиеста” с ДК № * (съсобственост на жена от град Асеновград и мъж от град Кърджали) и иска да види децата си, но майката отказва, тъй като вижда, че мъжът е употребил алкохол. Между двамата възниква скандал, при който подсъдимият си тръгва с автомобила, а свидетелят А.П.М. телефонира на органите на реда.

По разпореждане на оперативния в дежурната част на РУ на МВР – Първомай по сигнал за битов скандал в квартал „Изгрев” на село Искра – лице тормози жена си и същевременно е забелязано да управлява лек автомобил из селото в нетрезво състояние – на място са изпратени униформени служители - свидетелите И.М.Б. (водач на патрулен автомобил) и К.Б.С. (охрана на обществения ред).

Още с влизането си в квартала на селото полицаите забелязват лекия автомобил „Форд Фиеста” с кърджалийска регистрация да се движи на няколко метра пред патрулнната кола, след което фордът спира в близост до заведение и водачът му излиза навън. Спират и свидетелите, слизат, установяват самоличността на мъжа по лична карта и след справка с дежурния, от когото са изпратени, разбират, че това е същото лице, за което е подаден сигналът за скандал. Констатират още, че подсъдимият е неправоспособен водач.

В разговора с него Д.А.Д. лъха на алкохол и на въпрос на полицаите дали е употребил, той отговаря положително. Включено е техническото средство „Дрегер Алкотест 7510” с № ARBA - 0058, водачът е изпробван от свидетеля И.М.Б. за употреба на алкохол и уредът отчита положителна проба от 1,77 промила в кръвта на подсъдимия по издишания въздух.

Д.А.Д. е поканен в патрулния автомобил, за да бъде отведен в РУ на МВР – Първомай, като на връщане към града полицейските служители се срещат със свидетеля А.П.М., чиято самоличност установяват и която потвърждава за скандала и че подсъдимият е бил в нетрезво състояние, когато идва при нея.

В полицейското управление свидетелят Я.Г.Д. (младши автоконтрольор) след разговор с колегите си и запознаване с показанията на техническото средство съставя на дееца акт за установяване на административно нарушение и му издадва талон за медицинско изследване, който Д.А.Д. не изпълнява.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Я.Г.Д., И.М.Б., К.Б.С. и А.П.М., както и от приобщените на последната показания от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 2 от НПК (л. 16 от дознанието), от приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 във връзка с ал. 1, т. 1 от НПК показания на свидетеля Я.М.Р. (л. 17 от дознанието), частично от показанията на свидетеля Й.Д.А., частично от обясненията на подсъдимия и от приложените по делото писмени доказателства: Писмо изх. № 1710 / 21.08.2015 година и заверени копия от лист 52 и 53 от Журнал за взети кръвни проби за алкохол (л. 20 – л. 22 от делото), изпратени с Писмо рег. № 325000 – 4510 / 25.09.2015 година на и.ф.з. Началник на РУ „Полиция” – Първомай копия от Писмо рег. № 11937р-9396 / 29.05.2015 година на Директора на Главна дирекция „Полиция” до Директора на Областна дирекция на МВР – Пловдив и Протокол от Лаборатория за проверка на СИ от 26.05.2015 година (л. 24 – л. 26 от делото), Справка за съдимост рег. № 306 / 28.09.2015 година (л. 27 от делото), Докладна записка рег. № 325000 4745 / 10.11.2015 година на младши експерт в РУ на МВР – Първомай (л. 44 от делото), Акт за установяване на административно нарушение серия Г № 048664 и Талон за медицинско изследване № 0024119 (л. 3 и л. 4 от дознанието), Справка рег. № 325000-3497 / 27.07.2015 година (л. 5 от дознанието), справки от сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР - Пловдив (л. 20 – л. 22 от дознанието), справка за нарушител / водач (л. 23 от дознанието), характеристична справка (л. 28 от дознанието).

Съдът кредитира показанията на Я.Г.Д., И.М.Б., К.Б.С. и А.П.М. като обективни, взаимнодопълващи се и кореспондиращи на приобщените по надлежния ред писмени доказателства, въз основа на чието логическо единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка. Доколкото са налице противоречия в тях досежно обстоятелства, включени в предмета на доказване, за втория и третия от посочените свидетели те касаят стойността на отчетеното от техническото средство в издишания от водача въздух наличие на алкохол в кръвта му. Но показанията на уреда - 1,77 промила - се установяват от отразеното от първия свидетел в съставения от него акт за установяване на административно нарушение и то след като се е запознал лично със стойността по дрегера, който, видно от Протокола на специализираната лаборатория, е преминал успешно проверка и е в годност към датата на деянието.

Що се отнася до показанията на четвъртия от посочените свидетели – фактът, че в съдебно заседание жената не си спомня на коя дата подсъдимият идва с автомобил да види децата си, но е в нетрезво състояние, заради което възниква скандал между тях, не основание за съмнение в думите й, още повече, че случаят не е еднократен по заявеното от нея, а и показанията й, че на инкриминираната дата Д.А.Д. управлява форда си след употреба на алкохол, се потвърждават и от останалите приети доказателства.

В тази връзка настоящата инстанция намира обясненията на подсъдимия, в които отрича да е карал пил, за негова защитна позиция, целяща избягване на следващата се за неправомерното му поведение наказателна санкция, а дадените в съдебно заседание показания на свидетелите Й.Д.А. (чичо на подсъдимия) и Я.М.Р. в частта, в която твърдят, че на 24.07.2015 година, без да е управлявал автомобила си, на Д.А.Д. е извършена проверка за алкохол – за изказани с цел да се поставят в услуга на подсъдимия и опит да разколебаят вътрешното убеждение на съда, изградено въз основа на кредитираните доказателства, за виновно извършеното от подсъдимия престъпление. Нещо повече – на нелогичните показания на свидетеля Й.Д.А., който твърди, че когато полицаите проверяват племенника му за употреба на алкохол, фордът е паркиран и е без шофьор пред заведението в квартал „Изгрев” на село Искра, но не може да каже как се е появила колата там и не е виждал друг изобщо да я кара, освен подсъдимия, се противопоставят категоричните думи на свидетелите И.М.Б. и К.Б.С., че Д.А.Д. управлява лекия автомобил преди изпробването му с техническо средство. От своя страна, свидетелят Я.М.Р. в разпита си на досъдебното производство също е категоричен за действията на подсъдимия и последващите събития: „Той тъкмо излезе от колата и полицаите го хванаха. Той беше видимо пиян и полицаите му дадоха да надува дрегера. Колата е на Д. и друг път съм го виждал да я кара”.

При постановяване на крайния си акт Съдът не отчита показанията на свидетеля Г.И.Ц. – думите му са спорадични, не касаят предмета на доказване, като и малкото, заявено от него, създава съмнение за достоверност, с оглед че не може да разпознае подсъдимия от друго лице в залата на съда.

С оглед на горното са несъстоятелни доводите на защитата за липса на осъществен от Д.А.Д. състав на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което е привлечен към наказателна отговорност.

Що се отнася до заявената от адвоката липса на правомощия на полицейските служители да изпробват подзащитния му с техническо средство за употреба на алкохол, настоящият състав следва да отбележи, че те произтичат по силата на закона – чл. 61, ал. 2 от ЗМВР, съгласно чийто текст за осъществяване на индивидуалната превенция на правонарушенията полицейските органи извършват действия по отношение на лица, за които има достатъчно основание да се предположи, че ще извършат престъпни или други противоправни действия, които застрашават обществения ред, а в случая органите на реда посещават местопроизшествието по сигнал за скандал и управление на моторно превозно средство от лице, употребило алкохол.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че може да се направи обоснован извод деянието, предмет на обвинението, да е извършено от Д.А.Д. и че с него подсъдимият осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, тъй като на 24.07.2015 година в село Искра, община Първомай, област Пловдив, управлява моторно превозно средство – лек автомобил „Форд Фиеста” с ДК № * – с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,77 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510” с № ARBA-0058.

От обективна страна с действията си подсъдимият осъществява обективните признаци от състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, като управлява посоченото моторно превозно средство след употреба на алкохол, установено съгласно разпоредбите на Наредба № 30 от 27.06.2001 година за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (чл. 6), като съдържанието на алкохол в кръвта му надвишава инкриминираната граница от 1,2 на хиляда, а именно 1,77 на хиляда.

От субективна страна деянието е извършено при наличието на пряк умисъл. Подсъдимият разбира обществено опасния характер на извършеното от него, като предвижда и обществено опасните последици от деянието си, но въпреки това съзнателно кара след употреба на алкохол, с което иска и настъпването на тези последици.

С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация на извършеното от подсъдимия престъпление, за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи наказанието, предвид целите по чл. 36 от НК и като се съобрази с разпоредбата на чл. 2 от НК - за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му (ал.1) и ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца (ал.2), - Съдът намира следното:

Като отегчаващо отговорността обстоятелства се отчита, че подсъдимият управлява моторно превозно средства, без да е правоспособен водач, за което е наказан по административен ред и санкцията за което нарушение не е платена, а като смекчаващи – чистото му съдебно минало и сравнително невисоката концентрация на алкохол в кръвта му над инкриминирания от законодателя минимум от 1,2 на хиляда, но те не се явяват многобройни или изключителни по смисъла на чл. 55 от НК, за което предвиденото в разпоредбата на чл. 343б, ал. 1 във връзка с чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от НК наказание следва да се определи при условията на чл. 54 от НК.

Горепосочените обстоятелства, съпоставени в относителната си тежест и имащи значение за отговорността на подсъдимия, при съвкупната им преценка го характеризират като лице със сравнително невисока степен на обществена опасност, но от Съда се отчита, че управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол е деяние с висока степен на обществена опасност, поради потенциалната заплаха за здравето и дори живота на останалите участници в движението - още повече, когато дейността се извършва от неправоспособен водач, за което на Д.А.Д. е най-справедливо за престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК във връзка с чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от НК и във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер над минимума по чл. 39, ал. 1 от НК, а тъй като в нормата от специалната част към датата на деянието не се предвижда най-нисък предел - именно шест месеца.

Като взема предвид, че подсъдимият е с чисто съдебно минало, както и размера на определеното наказание лишаване от свобода, настоящата инстанция е на мнение, че за постигане на целите му и преди всичко за поправянето на виновния не е наложително това наказание да се търпи реално и може на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено с минимален изпитателен срок от три години, защото са налице условията на този законов институт.

Това наказание е най-справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на семейното и имущественото му положение и е в състояние да постигне целите, предвидени в чл. 36 от НК.

Не следва на основание чл. 67, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК да се възлага полагането на възпитателни грижи спрямо подсъдимия през изпитателния срок на условното му осъждане, тъй като Д.А.Д. е завършен индивид и възпитателна дейност от страна полицейските органи не би му повлияла. От друга страна, за полицейските органи това не се явява типична дейност, а липсва регламент какви възпитателни дейности биха могли да осъществяват те и не би могло да се очаква превъзпитаване на дееца чрез тази мярка.

Причини за извършване на деянието - ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред и правилата за движение по пътищата.

По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

Председател: (п)

СЗ / АГ