по НОХД № 125 / 2015 година

Производството е по реда на чл. 370 – чл. 374 от НПК.

Районна прокуратура – Първомай повдига обвинение против подсъдимите:

· Е.З.А. за това, че на 30.12.2014 година в село Искра, област Пловдив, след предварително сговаряне в немаловажен случай със С.Д.С. ***, е отнела чужда движима вещ: лек автомобил „Фиат Пунто” с ДК № * на стойност 1650 лева, ведно с намиращите се в него вещи: комбинирани очила с диоптър на стойност 81 лева и четири автомобилни гуми 13 цола – три зимни и една лятна – на обща стойност 56 лева – всичко на обща стойност 1787 (хиляда седемстотин осемдесет и седем) лева, от владението на И.П.И. ***, без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК;

· С.Д.С. за това, че на 30.12.2014 година в село Искра, област Пловдив, като непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, след предварително сговаряне в немаловажен случай с Е.З.А. ***, е отнел чужда движима вещ: лек автомобил „Фиат Пунто” с ДК № * на стойност 1650 лева, ведно с намиращите се в него вещи: комбинирани очила с диоптър на стойност 81 лева и четири автомобилни гуми 13 цола – три зимни и една лятна – на обща стойност 56 лева – всичко на обща стойност 1787 (хиляда седемстотин осемдесет и седем) лева, от владението на И.П.И. ***, без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

В съдебно заседание чрез адвокат М. М. от Адвокатска колегия – Пловдив е представена Молба от И.П.И., който в качеството си на пострадал свидетел от престъплението, предмет на НОХД № 125 / 2015 година на Районен съд - Първомай, моли да бъде конституиран като частен обвинител в наказателното производство.

В Молбата се сочи, че с прокурорско постановление от 16.06.2015 година лекият автомобил „Фиат Пунто” без регистрационни табели с рама № * и двигател № * е върнат с множество липсващи компоненти, без които не може да се използва по предназначение, че след консултация с автомонтьор се установява, че възстановяването на колата ще струва много повече от закупуването на друга, че самото снабдяване с регистрационни табели е свързано с доста разходи, поради което автомобилът е предаден на вторични суровини срещу сумата от 154,62 лева.

Предявява се граждански иск срещу подсъдимите Е.З.А. и С.Д.С. за обезщетяване на причинените и невъзстановени от престъплението вреди в размер на 1495,38 лева, представляващи разликата от определената действителна стойност на отнетия лек автомобил и сумата, получена от предаването му за отпадно желязо, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.12.2014 година до окончателното изплащане на сумата.

Гражданският иск не е приет, тъй като заради начина, по който е предявен, би затруднил наказателното производство с оглед на реда на насрочване на делото и би довел до отлагане за събиране на нови доказателства, а предвид разпоредбата на чл. 88, ал. 2 от НПК, разглеждането на гражданския иск не може да стане причина за отлагане на наказателното дело, чиято цел е реализиране на наказателна отговорност на лица при доказана вина.

Пострадалият свидетел е конституиран като частен обвинител срещу подсъдимата Е.З.А. с процесуален представител адвокат М. Т. М. от Адвокатска колегия – Пловдив, а като недопустимо е отхвърлено искането за конституиране на пострадалия свидетел И.П.И. като частен обвинител срещу непълнолетния подсъдим С.Д.С..

Прокурорът поддържа изцяло повдигнатите обвинения по отношение на подсъдимите Е.З.А. *** за престъпление чл. 195, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК и С.Д.С. ***, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. Счита за безспорно установено от доказателствата по делото същите да са извършили престъплението, за което на всеки е повдигнато обвинение.

При определяне на наказанието за престъплението, извършено от подсъдимата Е.А., намира, че следва да се имат предвид като смекчаващи вината й обстоятелства чистото й съдебно минало, самопризнанието и оказаното съдействие на досъдебното и в съдебното производство, предлага да й бъде наложено наказание по чл. 195, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК във връзка с чл. 54, ал. 1 във връзка с чл. 58а, ал. 1 от НК лишаване от свобода в размер около минимума на съответно предвиденото в посочения текст от НК и съответно намалено с 1/3, като няма пречка изпълнението на наказанието да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок в размер също около минимума на предвидения, както и на основание чл. 67, ал. 2 от НК полагането на възпитателните грижи спрямо осъдената през изпитателни срок следва да бъде възложено на съответния полицейски инспектор по местоживеенето й.

При определяне на наказанието за престъплението, извършено от подсъдимия С.С., намира, че следва да се имат предвид като смекчаващи вината му обстоятелства чистото му съдебно минало, самопризнанието и оказаното съдействие на досъдебното и в съдебното производство, предлага да му бъде наложено наказание по чл. 195, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК и след редукцията на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, предвидена за непълнолетите извършители, какъвто е бил подсъдимият към момента на извършване на деянието, а и към настоящия момент, и във връзка с чл. 54, ал. 1 във връзка с чл. 58а, ал. 1 от НК лишаване от свобода в размер също около минимума на съответно предвиденото в посочения текст от НК и съответно намалено с 1/3, като на основание чл. 69, ал. 1 във връзка с чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на него изпълнението на наказанието да бъде отложено с изпитателен срок в размер също около минимума на предвидения, както и на основание чл. 67, ал. 2 от НК полагането на възпитателните грижи спрямо осъдения през изпитателни срок следва да бъде възложено на съответния полицейски инспектор по местоживеенето му.

Моля подсъдимите да бъдат осъдени да заплатят направените по делото разноски.

Повереникът поддържа обвинението по отношение на двамата обвиняеми и се придържа към казаното от прокурора по отношение на подсъдимия С.С., но за обвинението по отношение на Е.А. моли да бъде обърнато внимание на обстоятелствата, че същата е извършила деянието в момента, в който пострадалият И.И. е бил опиянен от алкохол и е бил поставен в безпомощно състояние. Сочи, че след като са отнели лекия автомобил, двамата обвиняеми заедно и в частност Е.А. са прекарали три вечери в същия и осъзнавайки обществената опасност на деянието си, са задържали колата в продължение на три дни без намерение да я върнат, а впоследствие са се възползвали от автомобила, като са разпродали негови части, а накрая са предали останалото чрез неизвестни лица на пункт за вторични суровини и са реализирали финансов приход. В тази връзка иска на подсъдимата Е.А. да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на около две години, като същото бъде намалено с една трета.

Адвокат З.Н.Т., служебен защитник на подсъдимата Е.А., моли за справедлива присъда. Изтъква, че подзащитната й е с чисто съдебно минало, признава всички факти и обстоятелства, съдейства за разкриване на обективната истина. Счита, че целите на наказанието ще бъдат постигнати с налагане на наказание по чл. 195, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, ориентирано към минимума на лишаването от свобода.

Подсъдимата Е.З.А. се присъединявам се към адвоката си, признава изцяло вината си и фактите в обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти и изразява съжаление за постъпките си. Моли за минимално наказание.

Адвокат С.Д.К., служебен защитник на подсъдимия С.С., моли за минимална присъда, тъй като подзащитният й признава всички факти и обстоятелства, изложени в Обвинителния акт, съдейства изцяло на разследващите органи на досъдебното и в съдебното производство, заявява, че съжалява, с чисто съдебно минало е, с ниска възраст, водеща към лекомислие и податливост на чуждо влияние, с ниска правна култура.

Подсъдимият С.Д.С. се присъединявам се към адвоката си, признава изцяло вината си и фактите в обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти и изразява съжаление за постъпките си. Надява се на минимално наказание.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимата Е.З.А. е родена на *** ***, ЕГН **********, българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, с начално образование (завършен шести клас), не работи, с адресна регистрация: *.

Подсъдимият С.Д.С. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с начално образование (завършен седми клас), неучещ и неработещ, с адрес: ***.

Следобед на 30.12.2014 година подсъдимите Е.З.А. и С.Д.С. (майка и син) отиват на гости на пострадалия свидетел И.П.И. ***, където той живее сам.

Тримата се почерпват с ракия. Прекалил с алкохола, домакинът заспива, а подсъдимите решават да си тръгнат за град Пловдив, като вземат паркирания пред дома негов автомобил „Фиат Пунто” с ДК № *.

Излизат от къщата, проверяват колата, че е отключена, а ключовете са на таблото. Вътре са диоптричните очила на собственика, а в багажника – четири гуми (три зимни и една лятна). За да не вдигат шум, най-напред я избутват по улицата и след като се отдалечават, палят двигателя. Подсъдимият С.С. се качва да управлява, а подсъдимата Е.А. сяда да се вози до него.

След като пристигат в град Пловдив, оставят фиата пред жилищен блок в квартал „Изгрев” и отиват да спят у свои познати, а впоследствие три вечери подсъдимите нощуват в автомобила и у свои познати.

На втория ден продават акумулатора на колата, тъй като нямат пари, а на третия - 03.01.2015 година - посредством две неустановени по делото лица от ромски произход, двамата подсъдими се свързват със свидетеля Н.Б.Р., работещ в автоморга („Р. транс” ЕООД), и след представяне на личната си карта подсъдимата Е.А. му продава автомобила за скрап - подписва договор, получава пари, двамата със сина си изхвърлят регистрационните номера и малкия талон.

Свидетелят Н.Б.Р., платил 250 лева за колата, решава да я задържи за себе си, а не за фирмата, за която работи, и да я ползва за части.

На 13.01.2015 година на местоработата му идват полицейски служители и питат за автомобила, свидетелят Р. им го показва, а те го уведомяват, че фиатът е обект на престъпление. Свидетелят го предава доброволно с протокол.

При извършен на 17.04.2015 година оглед на вещественото доказателство, последван от разпит на пострадалия, се установяват липсващите принадлежности и части от автомобила: акумулатор „Искра” 45 А/ч, картер за двигателя, стъклопочистващо устройство, авторадиокасетофон „Панасоник”, катализатор, три релета, делко, динамо, крик, ключ за гуми, аптечка, триъгълник, подвижното стъкло на предната дясна врата, двете регистрационни табели на автомобила и малкия талон. Липсват и вещи, които към момента на кражбата се намират в автомобила: диоптрични очила и четири 13-цолови гуми - три зимни и една лятна.

По-късно автомобилът е върнат на собственика, който на 21.07.2015 година го предава за скрап.

От заключението на назначената по делото автооценъчна експертиза се установява, че стойността на автомобила, предмет на престъплението, е 1650,00 (хиляда и шестстотин и петдесет) лева.

Според извършената впоследствие оценъчна експертиза на липсващите вещи и части от автомобила общата им стойност е 866,00 (осемстотин шестдесет и шест) лева, от които комбинирани очила с диоптър на стойност 81 лева и четири автомобилни гуми 13 цола – три зимни и една лятна – на обща стойност 56 лева.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства: справки за съдимост (л. 31 – л. 32 от делото), Покупко-изплащателна сметка от „Евметал” ЕООД – Садово, издадена на 21.07.2015 година (л. 52 от делото), Свидетелство за регистрация, част І за лек автомобил „Фиат Пунто” (л. 53 от делото и 41 от дознанието), Характеристични справки (л. 20, л. 23, л. 34 от дознанието), Протоколи за доброволно предаване (л. 40, л. 54 от дознанието), Автооценъчна експертиза (л. 43 – л. 45 от дознанието), Протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум (л. 47 – л. 53 от дознанието), Постановления за връщане на веществени доказателства (л. 55, л. 56 от дознанието), Стоково-оценъчна експертиза (л. 77 – л. 78 от дознанието), от обясненията на подсъдимите, дадени в качеството им на обвиняеми на досъдебното производство (л. 9, л. 13, л. 16 – л. 17, л. 25, л. 28 – л. 29, л. 32 от дознанието) и от показанията на свидетелите (л. 36 - л. 39, л. 75 от дознанието) - всички приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК и преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК.

Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт и счита, че направеното от всеки от подсъдимите самопризнание в съдебно заседание изцяло се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства по делото, които са обективни, взаимно допълващи се, и въз основа на логическото им единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

Всяка от експертизите се кредитира от настоящата инстанция като компетентно изготвена с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорена от страните и съответстваща на събрания по делото доказателствен материал.

При обсъждането на събраните по делото доказателствени материали, сочени по-горе, настоящата инстанция не констатира наличието на противоречия досежно обстоятелства, включени в предмета на доказване.

При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че:

Ø с деянието си подсъдимата Е.З.А. осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението кражба с квалифициращите признаци, а именно по чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, тъй като на 30.12.2014 година в село Искра, община Първомай, област Пловдив, в съучастие като извършител със С.Д.С. ***, отнема чужда движима вещ – лек автомобил „Фиат Пунто” с ДК № * на стойност 1650 лева ведно с намиращите се в него вещи: комбинирани очила с диоптър на стойност 81 лева и четири автомобилни гуми 13 цола – три зимни и една лятна – на обща стойност 56 лева – всичко на обща стойност 1787 лева, от владението на И.П.И. ***, без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои;

Ø с деянието си подсъдимият С.Д.С. осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението кражба с квалифициращите признаци, а именно по чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, тъй като на 30.12.2014 година в село Искра, община Първомай, област Пловдив, като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в съучастие като извършител с Е.З.А. ***, отнема чужда движима вещ – лек автомобил „Фиат Пунто” с ДК № * на стойност 1650 лева ведно с намиращите се в него вещи: комбинирани очила с диоптър на стойност 81 лева и четири автомобилни гуми 13 цола – три зимни и една лятна – на обща стойност 56 лева – всичко на обща стойност 1787 лева, от владението на И.П.И. ***, без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои.

От обективна страна с действията си всеки от подсъдимите реализира обективните признаци от състава на престъплението кражба, тъй като с присвоително намерение отнема посочените движими вещи от пострадалия без съгласието му, като прекъсва владението му върху тях и успява да установи своя фактическа власт.

От обективна страна при извършване на деянието всеки от подсъдимите активно участва с другия в промяна на фактическото владение върху отнетите вещи, т.е. съучастническият му принос се квалифицира като извършителство по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК.

От субективна страна. Всеки от подсъдимите извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл, с целени и настъпили обществено опасни последици, като подсъдимият С.Д.С. разбира свойството и значението на деянието и може да ръководи постъпките си. Налице е общност на умисъла – и двамата съзнават обществено опасния характер на стореното, предвиждат и искат настъпването на обществено опасните последици, като всеки от двамата знае, че и другият действа заедно с него за настъпването на целения общ обществено опасен резултат.

Умисълът за кражбата се обективира от продажбата на лекия автомобил - последващо действие на подсъдимите след противозаконното отнемане.

От кредитираната доказателствена съвкупност се установява, че престъплението е извършено съвместно от подсъдимите, но няма данни решението за реализиране на деянието да е взето предварително в една сравнително спокойна обстановка, предхождаща по време самото изпълнение, за осъществяване на противозаконните намерения, за което и на основание чл. 304 от НПК всеки от тях следва да бъде признат за невинен да е извършил деянието след предварително сговаряне в немаловажен случай с другия и да бъде оправдан по повдигнатото обвинение по т. 5 на чл. 195, ал. 1 от НК.

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимия деяние, за да определи наказанието му, предвид целите по чл. 36 от НК, Съдът намира следното:

И за двамата подсъдими като смекчаващи вината обстоятелства се отчитат чистото съдебно минало, самопризнанията и оказаното съдействие на досъдебното и в съдебното производство, а възрастта на подсъдимия С.С. е отчетена с предвидените от законодателя особени правила за непълнолетните. Отегчаващи отговорността обстоятелства няма, но предвид сравнително високата стойност на противозаконно отнетото и че никаква част от щетата не е възстановена, според настоящата инстанция смекчаващите вината обстоятелства не се явяват многобройни или изключителни по смисъла на чл. 55 от НК.

Оценени в цялост, горните обстоятелства характеризират конкретното престъпление с висока степен на обществена опасност, заради причинената щета и интензитета на този вид престъпни посегателства, но всяко от лицата е с ниска степен на обществена опасност. Като се отчитат материалното и социалното положение на подсъдимите – не работят, а непълнолетният и не учи, - Съдът е на мнение, че предвиденото в закона наказание лишаване от свобода следва да се определи при условията на чл. 54 от НК в размер към минимума, съгласно текста на чл. 39, ал. 1 от НК, тъй като разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от НК не предвижда минимум на наказанието, като след прилагане на редукцията по чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК за непълнолетния подсъдим, най-справедлив е размерът от девет месеца за всеки.

Предвид реда на съдебното следствие и императива на чл. 373, ал. 2 във връзка с чл. 372, ал. 4 от НПК така определеното за всеки от подсъдимите наказание на основание чл. 58а, ал. 1 от НК следва да бъде намалено с една трета, а именно на шест месеца лишаване от свобода.

Никой от подсъдимите не е осъждан и с оглед на наложените и намалени наказания, предвид целите, визирани в чл. 36 от НК и най-вече за поправянето и превъзпитанието на осъдените, лишаването от свобода не следва да бъде търпяно реално и може да се отложи - на основание чл. 66, ал. 1 от НК за подсъдимата Е.А. за минималния срок от три години, за подсъдимия С.Д.С. също за минимален срок, но от една година на основание чл. 69, ал. 1 във връзка с чл. 66, ал. 1 от НК.

Така индивидуализираното наказание съответства на обществената опасност на всеки от виновните и на извършеното от него деяние, на семейното му и имотно състояние и би постигнало своята поправяща и превъзпитаваща роля.

Причини за извършване на деянието - незачитане на установения в страната правов ред, неуважение към чуждата собственост и желание за лично облагодетелстване по неправомерен начин.

Подбуди - користни.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК всеки от подсъдимите Е.З.А. и С.Д.С. следва да заплати по сметка на Областна дирекция на МВР – Пловдив сумата от 56,22 лева - ½ от сумата от 112,44 лева – 60,00 лева за автооценъчна експертиза и 52,44 лева за оценъчна експертиза, както и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

По гореизложените съображения Съдът постанови присъдата.

Председател: (п)

СЗ / АГ