по НОХД № 107 / 2015 година
Производството е по
реда на Глава двадесет и четвърта от НПК.
Районна прокуратура - Първомай
повдига обвинение против подсъдимия С.П.М. ***, за това, че на 13.06.2015 година в
село Градина, област Пловдив, управлява моторно превозно средство (лек автомобил - марка „Фолксваген
Голф“ с ДК № ***) с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а
именно 2,35 на хиляда, установено по надлежния ред с „Дрегер Алкотест 7510” с № ARBA-0058
- престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа изцяло така
повдигнатото обвинение, като счита за безспорно установено по делото
подсъдимият да е осъществил състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК
и фактическата обстановка, подробно описана в обвинителния акт. Намира, че при
определяне на наказанието, от една страна, като смекчаващи отговорността
обстоятелства следва да се отчетат чистото съдебно минало на подсъдимия и
оказаното съдействие на досъдебното производство, а от друга, като отегчаващи –
сравнително високата концентрация на алкохол в кръвта над допустимото,
управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол в светлата
част на денонощието в населено място и причиненото пътнотранспортно
произшествие, както и наличието на други нарушения и наказания по Закона за
движение по пътищата. Предлага да бъде наложено наказание при условията на чл.
54, ал. 1 от НК лишаване от свобода в
размер около минимума на предвиденото в закона, чието изпълнение на основание
чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок също в размер около
минималния, като на основание чл. 67, ал. 2 от НК се възложи на съответен
инспектор от РУ „Полиция” по местоживеене на подсъдимия полагането на
възпитателни грижи през изпитателния срок. Счита, че следва да се наложи и
наказание по чл. 343г във връзка с чл. 343б, ал. 1 във връзка с чл. 37, ал. 1,
т. 7 от НК – лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство за срок между минимума и средата на предвиденото,
като на основание чл. 59, ал. 4 от НК се приспадне времето, през което подсъдимият
е лишен от това право по административен ред, считано от 25.06.2015 година.
Адвокат С.К.С. ***, служебен защитник
на подсъдимия, счита, че обвинението не е доказано по категоричен и безспорен
начин, тъй като в рамките на съдебното разглеждане не е установен фактът на
шофиране на превозното средство в нетрезво състояние от подзащитния му.
Алтернативно моли, ако съдът приеме наличието на достатъчно доказателства за
виновността на подсъдимия, да се постанови присъда, с която да бъде наложено
наказание пробация в минимален
размер, защото с оглед на смекчаващите отговорността обстоятелства - чистото
съдебно минало, оказаното съдействие в рамките на досъдебното производство и
здравословното състояние на подзащитния му – е възможно приложението на чл. 55
от НК.
Подсъдимият С.К.С., редовно уведомен
от предно съдебно заседание, не се явява, не взема становище по обвинението.
Съдът, след запознаване с
приложените по делото доказателствени материали, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна за установено
следното:
Подсъдимият С.П.М. е роден на ***
***, ЕГН **********, българин, български гражданин, разведен, неосъждан, със
средно техническо образование, пенсионер, с адрес: ***.
На 13.06.2015 година свидетелите И.П.
(младши автоконтрольор в звено „Пътен контрол” при РУ „Полиция” – Първомай), Г.К.
(младши инспектор при РУ „Полиция” – Първомай) и колегата им С.Б.
са дежурен автопатрул в град Първомай и се намират в квартал Дебър на улица
„Княз Борис І”, когато около 15:00 часа по разпореждане на Административно-дежурната част
при РУ „Полиция” – Първомай посещават пътнотранспортно произшествие на главния
път в село Градина, община Първомай, област Пловдив.
Органите на реда пристигат на
мястото на инцидента за 5-6 минути и виждат на пътното платно на улица „Христо
Ботев” до дом № 86 катастрофирал челно в крайпътно дърво на тротоара червен лек
автомобил „Форксваген Голф” с ДК № ***. Констатират, че в автомобила има
възрастно лице, чиито крака са при педалите, а горната част на тялото - на
дясната седалка. Установяват, че това е собственикът на колата - С.П.М..
Подсъдимият не носи свидетелството
си правоуправление и контролния талон към него и след справка полицаите
констатират, че същият притежава СУМПС № * на отчет в сектор „Пътна полиция“
при Областна дирекция на МВР - Пловдив, но същото е с изтекъл срок на валидност
на 05.04.2014 година.
С.П.М. е изпробван от свидетеля И.П.
с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510” с фабр. № ARBA – 0058 за наличие на алкохол в
кръвта, при което уредът отчита положителна проба от 2,35 промила.
На подсъдимия е издаден Талон за
изпращане на медицинско изследване № 0024003 / 13.06.2015 година, с който да се
яви в ЦСМП – Първомай, съставени са му и актове за установяване на
административно нарушение заради шофирането в нетрезво състояние, неносенето на
необходимите документи при управление на моторно превозно средство и
непредставяне в срок на изтеклото му свидетелство за правоуправление, които
книжа подсъдимият отказва да подпише, удостоверено с подпис на свидетел.
С.П.М. е прегледан от екип на спешна
медицинска помощ, пристигнал на местопроизшествието, но отказва на лекаря да
посети здравното заведение.
Заради обстоятелството, че не желае
да даде кръв за изследване и заради здравословното му състояние (лицето е с
катетър), органите на реда го отвеждат до дома му по решение на дежурния по
управление.
Впоследствие свидетелят И.П. посещава
Центъра за спешна медицинска помощ в град Първомай и установява, че С.П.М. не
се е явил за вземане на кръвна проба.
Със Заповеди от 15.06.2015 година на
Началника на РУ „Полиция” – Първомай за прилагане на принудителни
административни мерки по чл. 171 от Закона за движение по пътищата на
25.06.2015 година на подсъдимия са отнети свидетелството му за правоуправление
и контролния талон към него и свидетелството за регистрация на моторното му
превозно средство.
Горната фактическа обстановка Съдът
приема за безспорно и категорично установена от дадените в съдебно заседание показания на свидетелите И.П.П. и Г.П.К.
и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства: Справка в АИС на МВР (л. 4 от делото), Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 15-0325-000033 (л. 5 от делото), Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 15-0325-000034 (л. 6 от
делото), Експертно решение № 0409 / 075 / 10.05.2005 година (л. 18 от делото),
Акт за установяване на административно нарушение № 048625 / 13.06.2015 година (л.
3 от БП), Талон за изпращане на медицинско изследване № 0024003 / 13.06.2015
година (л.4 – л. 5 от БП), Справка за нарушител / водач (. л. 5 от БП), Справка
за съдимост (л. 8 от БП), Характеристична справка (л. 16 от
БП).
Съдът възприема гласната
доказателствена съвкупност като обективна, логична, взаимно допълваща се и
кореспондираща с писмената, въз основа на които се установява в цялост
гореизложената фактическа обстановка.
Не се констатират
противоречия в показанията на свидетелите и останалите кредитирани доказателства
досежно обстоятелствата, включени в предмета на делото.
При така установената
безспорна фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че с деянието си
подсъдимият С.П.М. осъществява
обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 343б, ал.
1 от НК за това, че на 13.06.2015 година в село Градина, община Първомай,
област Пловдив, управлява моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с ДК № *** - с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а
именно 2,35 на хиляда, установено по надлежния ред с „Дрегер Алкотест 7510” с №
ARBA-0058.
От
обективна страна с
действията си подсъдимият осъществява обективните признаци от състава на
престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, като управлява посоченото моторно
превозно средство след употреба на алкохол, установено с надлежно техническо
средство „Дрегер Алкотест 7510” с № ARBA-0058, като съдържанието на алкохол в
кръвта му надвишава инкриминираната граница от 1,2 на хиляда, а именно 2,35 на
хиляда.
От
субективна страна
деянието е извършено при наличието на пряк умисъл. Подсъдимият разбира
обществено опасния характер на извършеното от него, като предвижда и обществено
опасните последици от деянието си, но въпреки това съзнателно кара след
употреба на алкохол, с което иска и настъпването на тези последици.
Несъстоятелни са
доводите на защитата, че обвинението не е доказано по ясен и категоричен начин.
От недвусмислените показания на разпитаните свидетели безспорно се установява,
че местопроизшествие е посетено от органите на реда не по-късно от половин час
от настъпване на инцидента, през което време С.П.М., управлявал преди това
автомобила си, не го е напускал и обстоятелствата са констатирани от полицаите в
личен разговор с подсъдимия.
С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация на извършеното
от подсъдимия престъпление, за което е подведен под наказателна отговорност, за
да определи наказанието му предвид целите по чл. 36 от НК, както и
обстоятелствата по чл. 54, ал. 1 от НК, Съдът намира следното:
За подсъдимия като смекчаващо
отговорността обстоятелство следва да се отчете чистото му съдебно минало. Като
такова обстоятелство следва да се отчете и оказаното от него съдействие в хода
на досъдебното производство с признаването на вината и даване на обяснения за
случая, макар и тези обяснения да не се вземат предвид при постановяване на
присъдата, тъй като не събрани от съда устно и непосредствено в хода на
съдебното следствие.
Но са налице и
отегчаващи отговорността обстоятелства - наличието на данни за извършени други
3 нарушения и наложени наказания по Закона за движение по пътищата, едно от
които също за управление на МПС след употреба на алкохол; управление на моторно
превозно средство със свидетелство за правоуправление с изтекъл срок на
валидност, при наличие, че лицето е ивалидизирано и за преиздаване на
свидетелството евентуално е необходимо освидетелстване от ТОЛЕК или ТЦЛЕК;
причиняване на пътно транспортно произшествие в населено място и най-вече високата
концентрация на алкохол в кръвта му над допустимото – почти два пъти над
инкриминирания от законодателя минимум.
Всички тези
обстоятелства, съпоставени в относителната си тежест и имащи значение за
отговорността на подсъдимия, макар и неосъждан, го характеризират като лице с
висока степен на обществена опасност и в тази връзка са несъстоятелни доводите
на защитника му за приложението на чл. 55 от НК при определяне на наказанието и
за налагане на пробация и то с мерки в
минимума на посоченото в закона.
От съда се отчита също,
че управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол е деяние
с висока степен на обществена опасност, поради потенциалната заплаха за
здравето и дори живота на останалите участници в движението.
При
съвкупна преценка на горното настоящата инстанция е на мнение, че е най-справедливо
на подсъдимия за престъплението му по чл.
343б, ал. 1 от НК във връзка с чл.
54, ал. 1 от НК да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер над средата на предвиденото в закона,
а именно осем месеца.
Тъй
като подсъдимият е с чисто съдебно минало и настоящият състав е на мнение, че
целите на наказанието биха се изпълнили без същото да се търпи реално, на основание
чл. 66, ал. 1 от НК то следва да бъде отложено за срок, съобразен с
разпоредбата на чл. 66, ал. 2 от НК, който срок за поправянето на дееца да е
минималният от три години.
Според настоящата инстанция не е необходимо през
изпитателния срок на условното осъждане полагане на възпитателни грижи спрямо С.П.М.,
в каквато насока е искането на прокурора, но на основание чл. 343г във връзка с чл. 343б, ал. 1 от НК във
връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК
подсъдимият следва да бъде лишен от право
да управлява моторно превозно средство за срок от една година, като се отчитат
отегчаващите отговорността му обстоятелства.
На основание чл. 59, ал. 4 от НК следва да се
приспадне времето, през което подсъдимият С.П.М. е лишен по административен ред
от възможността да упражнява правото си
да управлява моторно превозно средство, считано от 25.06.2015 година до влизане на присъдата
в сила.
Тези наказания са
най-справедливи, съответстват на обществената опасност на деянието и на дееца,
на семейното и имущественото му положение и са в състояние да постигнат целите,
предвидени в чл. 36 от НК.
Видно от документите по делото, С.П.М.
последно придобива свидетелство за управление на моторно превозно средство на
26.04.2012 година, а фактът, че валидността на СУМПС е изтекла на 05.04.2014
година не прави подсъдимия неправоспособен водач, по аргумент от разпоредбите
на Наредба № 31 / 26.07.1999 година за изискванията, условията и реда за
придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство,
Наредба № І – 157 / 01.10.2002 година за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и
тяхната дисциплина и Наредба № 38 / 16.04.2004 година за условията и реда за
провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните
изпити.
Причини
за извършване на деянието
- ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред и правилата
за движение по пътищата.
Воден от горните
съображения, Съдът постанови присъдата.
Председател: (п)
СЗ / АГ