по АНД № 96 / 2015 година

Производството е по реда на Глава двадесет и осма от НПК.

С Мотивирано постановление Районна прокуратура - Първомай повдига обвинение против А.Е.Д. ***, за това, че на 07.06.2014 година в град Първомай, област Пловдив, на кръстовището на ул. „Бор” с ул. „Х. Смирненски”, при управление на МПС (лек автомобил „Пежо 106” с peг. № * (собственост на Д.К.П от град *) е нарушил правилата за движение по пътищата (чл. 5, ал. 2, т. 1 от Закона за движение по пътищата: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства”; чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”; чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на пътното превозно средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”; чл. 116 от Закона за движение по пътищата: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, и към престарелите хора” и чл. 119, ал. 1 от Закона за движение по пътищата: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре”) и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на И.Д.Ш., ЕГН **********, изразяваща се в счупване на три зъба по горната челюст - първи, втори и трети отляво, при запазени антагонисти по долната челюст, което счупване се приравнява към избИ.е на съответните зъби, т.е. касае се за избИ.е на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето, като деянието е извършено на пешеходна пътека - престъпление по чл. 343, ал. 3, предложение 5, буква А, предложение 1, алтернатива 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, като счита за безспорно установено по делото обвиняемият да е осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, предложение 5, буква А, предложение 1, алтернатива 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК и че са налице предпоставките на чл. 78а от НК, за което предлага същият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер към минимума на предвиденото в закона. Предлага обвиняемият да бъде лишен от право да управлява моторно превозно средство, както и да бъде осъден да заплати направените по делото разноски.

Защитникът на обвиняемия адвокат С.С.М. от Адвокатска колегия - Пловдив моли на подзащитния й да бъде наложено минималното предвидено в закона наказание с оглед на семейното и имущественото му положение и предвид признаването на вината за извършване на престъплението, предмет на делото.

Обвиняемият А.Е.Д. се присъединява към адвоката си, възползва се от правото си да не дава обяснения, като признава вината си и по повдигнатото обвинение заявява, че съзнава, че е ударил пострадалия с управлявания от него автомобил. Изяснява семейно и имуществено състояние. Моли за минимално наказание.

Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателствени материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна за установено следното:

Обвиняемият А.Е.Д. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, неработещ, живущ ***.

Сутринта на 07.06.2014 година пострадалият свидетел И.Д.Ш. тръгва към намиращия се близо до дома му магазин за хранителни стоки.

След около 100 метра от дома си стига до кръстовището на улиците „Х. Смирненски” и „Бор”, където пътната настилка е асфалтова, суха, хоризонтална, равна, с обозначени пешеходни пътеки. Застава до пешеходната пътека на улица „Бор”, изчаква да преминат автомобилите, движещи се и в двете посоки по улицата, и стъпва на пешеходната пътека, за да пресече платното за движение.

В същото време по улица „Х. Смирненски” се движи лек автомобил „Пежо 106” с ДК № * (собственост на Д.К.П от град *), управляван от обвиняемия А.Е.Д. със скорост от около 21 км/ч по платното за движение от ул. „Х. Смирненски” в посока от изток на запад, който предприема завой на ляво към улица „Бор”, при което следва удар между автомобила и пешеходеца И. Ш. в момента, в който той пресича платното за движение на ул. „Бор” от запад на изток от дясно на ляво пред пежото.

Пострадалият пада на асфалта, а обвиняемият А.Д. спира колата, потегля на заден ход и се качва на тротоара, за да не пречи на движението. Излиза от автомобила и отива до лежащия на асфалта пострадал.

По същото време свидетелят Д. Х., движещ с автобус по ул. „Бор” в посока към надлеза, вижда вече падналия пред пежото на своя познат А.Д. пострадал, без да е свидетел на самия удар, и спира автобуса преди кръстовището. Слиза и също отива при пострадалия.

Двамата с обвиняемия вдигат свидетеля И. Ш. от платното за движение, пренасят го на тротоара и го карат да седне. Тъй като по устната на пострадалия има кръв, обвиняемият и свидетелят Х. предполагат, че е наранена, и измиват лицето на Ш.. Обвиняемият го пита дали се чувства добре и настоява или да извикат екип на „Бърза помощ”, или да го откара до местната болница, но пострадалият отказва, като отговаря, че се чувства добре.

Тогава обвиняемият му предлага да го отведе до дома му и го придружава до там, където двамата разговарят, свидетелят Ш. благодари на Д. и му казва да отива на работа, след което обвиняемият си тръгва.

Около 10:30 часа същия ден обвиняемият е извикан в РУ на МВР - Първомай, питан е дали е участвал в ПТП, на което отговаря положително. Автомобилът му е огледан за щети, извършена е проверка на документите и е освободен.

Същият ден свидетелят Х. Д. Н. и съпругата му отиват до дома на пострадалия да му раздадат, понеже е Задушница. Звънят на звънеца и викат, но никой не излиза. Двамата тръгват да се качват по стълбите и когато наближават вратата на етажа, излиза пострадалият, а свидетелят Н. забелязва, че лявата страна на лицето и челото вляво са подути, лявото му око - полузатворено, а по носа и ръката има кръв.

Свидетелят пита Ш. какво се е случило - да не паднал или да го е ударила кола, но последния отговаря, че не си спомня нищо, дори къде е ходил. Тогава свидетелят Н. изпраща съпругата си за лед, с който да наложат оттока, и спирт и памук за промивка на раните.

После помагат на пострадалия да си легне, свидетелят Н. му предлага да го заведе на лекар, но Ш. отказва.

Свидетелят Н. се обажда на свидетеля А. Н. Х., който се грижи за свидетеля Ш., и му разказва в какво състояние го е намерил в дома му.

Х. веднага отива в дома на пострадалия, пита го какво се е случило и как се е ударил, но и на него Ш. отговаря, че нищо не си спомня.

Междувременно свидетелят Н. споделя със свидетеля Х., че е видял пострадалия по-рано на същия ден да отива до магазина за хляб.

Свидетелят Х. излиза на улицата, за да види дали няма следи от кръв. Когато стига до кръстовището на улица „Х. Смирненски” и улица „Бор”, среща свидетеля Т. Т., който му казва, че чичо В. е претърпял злополука, че той лично нищо не е видял, но снаха му, свидетелят Е. Х.Т., която простирала на терасата, е видяла всичко, което се е случило.

Свидетелят А. Х. телефонира на своя позната лекарка и й обяснява за състоянието на Ш., тя го съветва да го откара в болница, тъй като може да е получил сътресение на мозъка.

Свидетелят Х. отвежда с автомобила си пострадалия до болницата в град Първомай, където е извършен преглед, почистени са раните и е назначена консултация с хирург и неврохирург.

Свидетелят И. Ш., придружен от свидетеля Х., е откаран в хирургиите в град Пловдив на бул. „Пещерско шосе”. Там са му назначени редица изследвания, предложено му е да остане в болницата за наблюдение, но разбрал, че няма счупвания, пострадалият отказва.

В град Първомай свидетелят оставя И. Ш. в дома му и телефонира за случката на дъщеря му, живееща в град София. Тя пристига при баща си още същата вечер.

В понеделник на 09.06.2014 година свидетелят А. Х. закарва с колата си пострадалия в отделението по съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Георги” - Пловдив, за да бъде освидетелстван, но тъй като пристигат късно, не го приемат.

На следващият ден свидетелят Ш. отива с дъщеря си в болницата в град Първомай, за да бъде освидетелстван, но му е отговорено, че нямат такива правомощия.

На 11.06.2014 година свидетелят А. Х. отново води пострадалия в отделението по съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Георги” - Пловдив, където след преглед е издадено Съдебномедицинско удостоверение № 566 / 2014 година.

На 16.06.2014 година за настъпилото на 07.06.2014 година пътнотранспортно произшествие свидетелят И. Ш. подава жалба в Районна прокуратура - Първомай.

В хода на разследването е извършен оглед на местопроизшествието на кръстовището на улиците „Х. Смирненски” и „Бор” в град Първомай, като в огледния протокол и фотоалбума към него са отразени ширина на пътните платна на двете улици и хоризонталната маркировка, пешеходните пътеки на ул. „Х. Смирненски” и ул. „Бор”.

От заключението на извършената в хода на разследването Съдебномедицинска експертиза № 424 / 2014 година по писмени данни е видно, че при настъпилото пътнотранспортно произшествие на 07.06.2014 година на свидетеля И.Д.Ш. са причинени: счупване на три зъба по горната челюст - първи, втори и трети отляво, при запазени антагонисти по долната челюст; кръвонасядания по кожата и лигавицата на горната устна отпред и отляво, охлузване по долната устна, обширни кръвонасядания по лявата лицева половина и по шията отляво, лекостепенно мозъчно сътресение, кръвонасядане по предната повърхност на лявата раменна област, охлузвания по левия горен крайник в областта на лакътната става и по тръбната повърхност на дланта, като счупването на първи, втори и трети горни леви зъби, което е до нивото на венеца, се приравнява на избИ.е на съответните зъби, т.е. касае се за избИ.е на зъби, без които се затруднява дъвченето и говореното - средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК, мозъчното сътресение протича със степенно разстройство на съзнанието, без пълна загуба на съзнание до степен на кома – разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а останалите травматични увреждания му причиняват болка и страдание.

От заключението на извършената в хода на разследването автотехническа експертиза се установява, че ударът настъпва на пешеходна пътека по платното за движение в конфликтна точка на първоначален контакт, която приблизително се намира по дължина на около 2-3 метра южно от северния край на платното за движение на улица „Х. Смирненски”, а по широчина на около 2-3 метра източно от западния край на платното за движение на улица „Бор”; че скоростта на движение на лекия автомобил „Пежо 106” непосредствено преди задействане на спирачната му система е около 21 км/ч, че от момента, в който пешеходецът навлиза в платното за движение, водачът на автомобила при своевременна реакция и задействане на спирачната система има техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и по този начин да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, тъй като в този момент мястото на удара е извън опасната зона на автомобила; че водачът на пежото има техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако в момена, в който реагира, се движи със скорост по-малка от 18 км/ч, както и че в случая няма технически условия, налагащи движение на автомобила с по-ниска от установената скорост; че най-вероятно от техническа гледна точка водачът на пежото реагира на 8,8 м преди мястото на удара, като екстрено задейства спирачната система, но въпреки това след 1,6 секунди настъпва вече неизбежният удар в предната част на лекия автомобил, след който пострадалият пада на платното, а автомобилът спира; че основна причина за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е водачът на пежото да не е пропуснал пострадалия да премине пред автомобила и да не е реагирал своевременно на опасността от удар с пешеходеца.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от приложените по делото писмени доказателства: справка за съдимост (л. 12 от делото), Протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум (л. 3 – л. 7 от дознанието), Съдебномедицинско удостоверение № 566 / 2014 година (л. 15, л. 38 – л. 39 от дознанието), Съдебномедицинска експертиза (л. 31 - л. 35 от дознанието), Автотехническа експертиза с приложена към нея скица (л. 41 – л. 52 от дознанието), Информация от Кмета на Община Първомай и скици (л. 64 – л. 66 от дознанието), Справки за лекия автомобил, за регистрирани криминални прояви и нарушения и наложени наказания по Закона за движение по пътищата на подсъдимия (л. 67 - л. 70 от дознанието), медицинска документация на пострадалия (л. 71, л. 77 - л. 80 от дознанието), от обясненията на обвиняемия на досъдебното производство (л. 99 – л. 100 от дознанието), от показанията на свидетелите (л. 24 – л. 29, л. 101 – л. 102 от дознанието), протокол за очна ставка (л. 103 от дознанието) – приобщени по реда на чл. 277, чл. 282 и чл. 283 от НПК и преценени и по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК.

Съдът кредитира заключенията на обсъдените по делото и приети по съответния ред експертизи като компетентно изготвени, с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорени от страните и съответстващи на събрания доказателствен материал.

Кредитирана доказателствена съвкупност Съдът възприема като логична, обективна, взаимно допълваща се и кореспондираща помежду си и в цялост на установената по делото фактическа обстановка, а доколкото са налице противоречия, същите са несъществени за предмета на доказване и не влияят върху преценката на Съда, изградена по вътрешно убеждение.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си обвиняемият А.Е.Д. осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, предложение последно, буква А, предложение 1, алтернатива 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, тъй като на 07.06.2014 година в град Първомай, област Пловдив, на кръстовището на улица „Бор” с улица „Х. Смирненски” при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Пежо 106” с ДК № * (собственост на Д.К.П от град *) нарушава правилата за движение по пътищата: чл. 5, ал. 2, т. 1 от Закона за движение по пътищата: Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства; чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата: Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението; чл. 116 от Закона за движение по пътищата (Изм. и доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.): Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора; чл. 119, ал. 1 от Закона за движение по пътищата: При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, и по непредпазливост причинява на И.Д.Ш., ЕГН **********, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на три зъба на горната челюст - първи, втори и трети зъб до нивото на венеца, приравняващо се на избИ.е на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето, - като деянието е извършено на пешеходна пътека.

От обективна страна с действията си обвиняемият осъществява обективните признаци от състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, тъй като на инкриминираната дата в град Първомай, област Пловдив, нарушава императивни правила от Закона за движение по пътищата като водач на моторно превозно средство при избиране на скоростта на движение да се съобрази с възникването на предвидима опасност за движението, за да е в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, и на пешеходна пътека не пропуска, а блъска с автомобила си възрастния пострадал и му причинява средна и леки телесни повреди.

От субективна страна деянието е извършено при наличието на престъпна небрежност от страна на обвиняемия, който не предвижда настъпването на обществено опасните последици на извършеното от него, но е длъжен и може да ги предвиди.

Същевременно при така установената безспорна доказателствена съвкупност обвиняемият А.Е.Д. следва да бъде признат за невинен да е нарушил чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата: Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, и да бъде оправдан по повдигнатото обвинение в тази част.

Съгласно решение № 19 от 24.01.2008 година на ВКС по н. д. № 684 / 2007 година, III н. о., Причинната връзка между инкриминираното деяние, очертано чрез конкретни нарушения на правилата за движение по пътищата, и престъпния резултат е изискуем и задължителен обективен елемент на престъплението, определя неговата наказателноправна квалификация и представлява обективно основание за наказателна отговорност.

Престъплението, предмет на обвинението, не се обективира с нарушение на правната норма на чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, вменяваща задължения за движение със скорост, позволяваща непрекъснато владеене от водачите на управляваните превозни средства. В настоящия случай контролът на обвиняемия върху пътното превозно средство е непрекъснат, защото при движение със скорост дори по-ниска от разрешената в градски условия, реагира адекватно с вземане и реализиране на решения за намаляване на скоростта, щом забелязва пешеходеца, и незабавно започване спиране. Друг е въпросът, че неговите действия не са съобразени до степен да се предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие при обективна възможност да предвиди опасността при преминаването на пострадалия, с което свое поведение нарушава разпоредбите на чл. 20, ал. 2, чл. 116 и чл. 119 от Закона за движение по пътищата и което се явява причина за настъпване на престъпния резултат.

С оглед на така установената правна квалификация на извършеното от обвиняемия А.Е.Д. престъпление, Съдът намира, че същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба на основание чл. 78а от НК.

Налице са всички кумулативни предпоставки за приложението на този законов институт, тъй като за извършеното от обвиняемия деяние се предвижда наказание лишаване от свобода от една до пет години и същото е непредпазливо. А.Е.Д. е пълнолетно лице, с чисто съдебно минало и друг път не се ползвал от привилегията на Глава осма, раздел ІV от НК, от престъплението няма причинени имуществени вреди и не са налице отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 от НК.

За да определи размера на предвидените по закон наказания за това деяние, Съдът отчита отегчаващите отговорността обстоятелства: с престъплението на пострадалия са причинени една средна и леки телесни повреди по смисъла на чл. 130 от НК; обвиняемият има и предишни нарушения на правилата за движение по пътищата, но се отчитат се и смекчаващите отговорността обстоятелства: няма причинени съставомерни имуществени вреди, А.Д. е с чисто съдебно минало, признава вината си и оказва съдействие за разкрИ.е на обективната истина на досъдебното производство и в съдебното следствие, трудово (макар и непостоянно) и семейно ангажиран е.

Всички тези обстоятелства охарактеризират дееца на лице с невисока степен на обществена опасност, а деянието с оглед на конкретно установените факти – със средна степен на обществена опасност. Съпоставени по относителната си тежест, имащи значение за отговорността на обвиняемия, и с оглед най-вече генералната превенция настоящата инстанция е на мнение, че размерът на наказанието глоба следва да се определи в минимума на посочения в нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК, а именно 1000 (хиляда) лева.

На основание чл. 343г във връзка с чл. 343, ал. 3, предложение последно, буква А, предложение 1, алтернатива 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК обвиняемият А.Е.Д. трябва да бъде лишен от право да управлява моторно превозно средство, тъй като по силата на чл. 343г от НК „Във всички случаи на чл. 343… съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7…”.

За да се определи размера на наказанието лишаване от право чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, освен споменатите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, се отчита и необходимостта от управление на автомобил от обвиняемия, поради семейната му ангажираност, затова Съдът счита, че срокът от една година е достатъчен за превъзпитанието на А.Е.Д..

Тези наказания са най-справедливи, съответстват на обществената опасност на деянието и на дееца, на имотното му състояние и са в състояние за постигане целите, предвидени в чл. 36 от НК.

Причини за извършване на деянието - ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред и правилата за движение по пътищата.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК обвиняемият следва да заплати по сметка на Областна дирекция на МВР - Пловдив направените по делото разноски общо в размер на 253,00 (двеста петдесет и три) лева за изготвените на досъдебното производство експертизи - 70 (седемдесет) лева за съдебномедицинска и 183 (сто осемдесет и три) лева за автотехническа.

Воден от горните съображения, Съдът постанови решението.

Председател: (п)

СЗ / АГ