по НОХД № 69 / 2015 година

Производството е по реда на Глава двадесет и осма от НПК.

Районна прокуратура - Първомай повдига обвинение против обвиняемия А.П.А. ***, за това, че на 04.01.2015 година в землището на град Първомай, област Пловдив, без редовно писмено позволително от отдел „7в” от територията на Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Първомай”, град Първомай, взема и извозва от горския фонд (държавна горска територия) дървета: едно цяло и пет пространствени кубични метра дърва за огрев от акация на стойност 55,68 лева (петдесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки), включително отсечени и паднали, като деянието представлява маловажен случай - престъпление по чл. 235, ал. 6 във връзка с ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, като счита за безспорно установено по делото обвиняемият да е осъществил състава на престъплението по чл. 235, ал. 6 във връзка с ал. 1 от НК, но намира, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК и предлага същият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на минимума на предвиденото в закона.

Адвокат И.С.Д., служебен защитник, заявява, че обвиняемият признава вината си на досъдебното и в съдебното производство и оказва съдействие за разкриване на обективната истина. Изтъква, че мотивът за извършване на деянието е липсата на финансови средства за закупуване на дърва за отопление на болния от рак баща, който вече е покойник. Моли Съдът да постанови решение, с което да наложи минималната предвидена в чл. 78а от НК глоба, тъй като обвиняемият е безработен.

Обвиняемият се възползва от правото си да не дава обяснения освен за материалното си и семейно положение, признава вината си.

Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателствени материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна за установено следното:

Обвиняемият А.П.А. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, без образование (неграмотен), женен, безработен, с адрес: ***.

На същия със Споразумение от 09.08.2000 година по НОХД № 146 / 2000 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 09.08.2000 година, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1 от НК е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 69, ал. 1 във връзка с чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от две години – т.е. А.П.А. е реабилитиран по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 от НК и следва да се счита неосъждан.

През деня на 04.01.2015 година обвиняемият А.П.А. отива с коня и каруцата на баща си – свидетеля П. А.П.,***, да си събере дърва за огрев, тъй като няма средства да си закупи. В отдел „7в” от територията на Териториално поделение „Държавно горско стопанство - Първомай” – Първомай, представляващ Държавна горска територия, вижда отсечени и нарязани дърва за огрев от акация. Натоварва в каруцата си едно цяло и пет пространствени кубични метра от тях и си тръгва.

По пътя към село Виница е спрян за проверка от свидетелите В.Т.М. и Р.С., служители на Териториално поделение „Държавно горско стопанство - Първомай” – Първомай, които установяват, че с каруцата се транспортира горепосоченото количество дърва, немаркирани с контролна горска марка и без документ, доказващ законния им произход. Обвиняемият признава, че няма позволително и обяснява на горските служители мястото, от което е натоварил дървата.

На 06.01.2015 година от свидетеля В.М. на обвиняемия А.П.А. е съставен акт за установяване на административно нарушение по Закона за горите, с който дървата и каруцата са задържани и оставени на отговорно пазене в разсадник „Мечка” при Териториално поделение „Държавно горско стопанство - Първомай” – Първомай.

Впоследствие иззетите вещи са приобщени като веществени доказателства по делото. В хода на разследването дървата са върнати на представител на ощетеното юридическо лице, а каруцата – на свидетеля П. А.П..

От заключението на извършената в хода на разследването Лесотехническа експертиза е видно, че стойността на едно цяло и пет пространствени кубични метра дърва за огрев от акация към инкриминираната дата – 04.01.2015 година - е 55,68 лева.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си приложени по делото писмени доказателства: Справка за съдимост рег. № 183 / 24.06.2015 година (л. 11 от делото), Писмо на Директора на Регионална дирекция по горите - Пловдив (л. 8 от дознанието), Справка за регистрирани криминални прояви (л. 17 от дознанието), Характеристична справка (л. 24 от дознанието), Пълномощно и Договор за управление (л. 28 – л. 36 от дознанието), Протокол за доброволно предаване (л. 39 от дознанието), Постановления за връщане на веществени доказателства (л. 40 – л. 41 от дознанието), Лесотехническа експертиза (л. 43 – л. 44 от дознанието), Писмо и Скица на отдел „7в” (л. 46 – л. 47 от дознанието), Писмо изх. № 1617-1 / 10.03.2015 година и справки (л. 50 – л. 51, л. 53 от дознанието), Рапорт, акт за установяване на административно нарушение и Разписка за отговорно пазене на вещи (л. 55 – л. 57 от дознанието), от обясненията на обвиняемия на досъдебното производство (л. 22 от дознанието) и в съдебното следствие досежно семейното и имуществено състояние, от показанията на свидетелите (л. 25 – л. 27, л. 37 – л. 38 от дознанието) - всички приобщени по реда на чл. 283 от НПК и преценени и по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК.

Съдът кредитира Лесотехническата експертиза компетентно изготвена с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорена от страните и съответстващо на събрания по делото доказателствен материал.

При обсъждането на останалите събрани по делото доказателствени материали, сочени по-горе, Съдът не констатира наличието на противоречия в обстоятелства, включени в предмета на доказване.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си обвиняемият осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 235, ал. 6 във връзка с ал. 1 от НК за това, че на 04.01.2015 година в землището на град Първомай, област Пловдив, без редовно писмено позволително от отдел „7в” от територията на Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Първомай”, град Първомай, взема и извозва от горския фонд (държавна горска територия) дървета: едно цяло и пет пространствени кубични метро дърва за огрев от акация на стойност 55,68 лева (петдесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки), включително отсечени и паднали, като деянието представлява маловажен случай.

От обективна страна с действията си обвиняемият осъществява обективните признаци от състава на посоченото престъпление, като на инкриминираната дата без редовно писмено позволително взема от горския фонд акация за огрев, като с оглед на незначителността на вредните последици – ниската стойност на противозаконно отнетото - и чистото съдебно минало, предвид настъпила реабилитация по право, деянието му се квалифицира с признаците на маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.

От субективна страна обвиняемият извършва деянието, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл и с целени и настъпили обществено опасни последици - съзнава обществено опасния характер на стореното от него, предвижда и иска настъпването на обществено опасните му последици.

С оглед на така установената правна квалификация на извършеното от обвиняемия престъпление Съдът намира, че следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба на основание чл. 78а от НК, тъй като са налице всички кумулативни предпоставки за приложението на този законов институт.

Престъплението, извършено от него, предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от 100 до 300 лева. Причинените от деянието вреди са възстановени с изземане на инкриминираните вещи и връщането им на представител на ощетеното юридическо лице, обвиняемият е пълнолетно лице с чисто съдебно минало (реабилитиран по право), друг път не се е ползвал от привилегията на този законов институт и не е налице някое от отрицателните условия, посочени в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК.

За да определи размера на глобата, Съдът отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство регистрирано нарушение по Закона за горите. Но се отчитат и смекчаващите отговорността - направените самопризнания в съдебното следствие, тежкото материално състояние, семейната ангажираност на обвиняемия, грижещ се за две малолетни деца, и чистото съдебно минало, предвид настъпилата реабилитация.

Всички тези обстоятелства, съпоставени в относителната си тежест и имащи значение за отговорността на обвиняемия, го характеризират като лице с невисока, степен на обществена опасност, а обществената опасност на деянието му е отчетена в предвиденото по закон наказание за този род престъпления.

С оглед на горното настоящата инстанция е на мнение, че размерът на наказанието глоба следва да се определи в минимума на посочения в нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК, а именно 1000 (хиляда) лева.

Това наказание е най-справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на семейното и имущественото му положение и е в състояние да постигне целите, предвидени в чл. 36 от НК.

Причини за извършване на деянието - ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред, свързан със собствеността и стопанисването – управлението, възпроизводството, ползването и опазването на горите в Република България.

Воден от горните съображения, Съдът постанови решението.

Председател: (п)

СЗ / АГ