по НОХД № 57 / 2015 година

Производството е по реда на Глава двадесет и седма от НПК.

Повдигнато е обвинение от Районна прокуратура – Първомай против:

Ø подсъдимия С.Г.Й. за това, че на 09.11.2014 година в землището село Виница, област Пловдив, отдел 7 „ж” от територията на Териториално поделение „Държавно горско стопанство - Първомай”, град Първомай, в условията на опасен рецидив - след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК - в съучастие като извършител с И.Г.Й. без редовно писмено позволително сече от горския фонд (държавна горска територия) дървета – едно цяло и два пространствени кубични метра дърва за огрев от акация на обща стойност 36,30 лева (тридесет и шест лева и тридесет стотинки), включително отсечени или паднали - престъпление по чл. 235, ал. 4, предложение второ във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква А от НК;

Ø подсъдимия И.Г.Й. за това, че на 09.11.2014 година в землището село Виница, област Пловдив, отдел 7 „ж” от територията на Териториално поделение „Държавно горско стопанство - Първомай”, град Първомай, в съучастие като извършител със С.Г.Й. без редовно писмено позволително сече от горския фонд (държавна горска територия) дървета – едно цяло и два пространствени кубични метра дърва за огрев от акация на обща стойност 36,30 лева (тридесет и шест лева и тридесет стотинки), включително отсечени или паднали, като деянието представлява маловажен случай - престъпление по чл. 235, ал. 6 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК.

Граждански иск не е предявен.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение на подсъдимия С.Г.Й. ***, за престъпление по чл. 235, ал. 4, предложение второ във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква А от НК и на подсъдимия И.Г.Й. ***, за престъпление по чл. 235, ал. 6 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК и счита за безспорно установено от доказателствата по делото същите да са извършили престъплението, предмет на делото, и фактическата обстановка, подробно описана в Обвинителния акт.

Същите признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт, съгласни са да не се събират други доказателства за тях.

При определяне на наказанието за процесното деяние, извършено от подсъдимия С.Г.Й., изразява мнение Съдът да вземе предвид, от една страна, като смекчаващи вината обстоятелства самопризнанието на подсъдимия, оказаното съдействие на досъдебното производство за разкриване на обективната истина и сравнително ниската стойност на предмета на престъплението, а като отегчаващи – предишните му осъждания, и да преценява извършеното при условията на чл. 58а, ал. 4 във връзка с чл. 55 от НК, предвид реда, по който се разглежда делото, и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК. Изразява становище на подсъдимия С.Г.Й. да бъде определено наказание при условията на чл. 58а, ал. 4 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК – лишаване от свобода в размер около минимума за предвиденото в посочения текст и съответно намалено с една трета, като счита, че с оглед на постигане на целите на наказанието по чл. 36 от НК и най-вече с оглед на поправянето и превъзпитанието на подсъдимия същото следва да се изтърпи реално при първоначален строг режим на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС. Предлага на основание чл. 55, ал. 3 от НК на подсъдимия С.Г.Й. да не се налага по-лекото наказание глоба, което чл. 235, ал. 4 от НК предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

По отношение на подсъдимия И.Г.Й. счита, че същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност за престъпление по чл. 235, ал. 6 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК, тъй като причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени и са налице останалите предпоставки на този законов институт. Счита, че наказанието глоба следва да е в размер около минимума на предвиденото.

Предлага веществените доказателства – каруца, находяща се на съхранение в разсадник „Мечка” при ТП „Държавно горско стопанство - Първомай” - Първомай, собственост на подсъдимия С.Г.Й., и моторен трион „King Saw 460”, находящ се на съхранение в РУ на МВР – Първомай, собственост на подсъдимия И.Г.Й., на основание чл. 53, ал. 1, буква А от НК като вещи, послужили за извършване на престъплението – да се отнемат в полза на държавата.

Служебният защитник на подсъдимите адвокат С. Я. Я. от Адвокатска колегия – Пловдив моли от името на подзащитните си Съдът да прояви снизхождение към тях за извършеното деяние, тъй като и двамата се разкайват за стореното, направили са пълни самопризнания и са съдействали на съдебното следствие; извършили са престъпното деяние в резултат на сиромашия и на немотия, а не за да задоволяват някакви прищевки, защото са безработни.

С оглед на това, че И.Й. е неосъждан, моли за налагане на наказание глоба, а за С.Й., за когото настоящото престъпление не е първо деяние, да се наложи минимално възможното наказание, което позволява законът за случая, с оглед на ниска стойността на отнетото имущество.

Подсъдимият С.Г.Й. и подсъдимият И.Г.Й. се присъединяват към казаното от защитника си, признават изцяло вината си и фактите в обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК, като се съгласяват да не се събират доказателства за тези факти. Изразяват съжаление за стореното.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият С.Г.Й. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, женен, с начално образование, безработен, с адрес: *.

Същият до момента е осъждан, както следва:

1. С Присъда № 45 от 27.09.1994 година по НОХД № 8 / 1994 година по описа на Районен съд – Първомай, влязла в сила на 12.10.1994 година, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК, извършено на 10.03.1994 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на една година, чието изпълнение е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

2. Със Споразумение от 22.08.2001 година по НОХД № 209 / 2001 година по описа на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 22.08.2001 година, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 2, ал. 1 от НК, извършено през периода месец май 1993 година – 22.11.1993 година, му е определено наказание лишаване от свобода в размер на една година, чието изпълнение е отложено за срок от три години, считано от 22.08.2001 година.

С Протоколно определение от 22.08.2001 година, влязло в сила на 30.08.2001 година, по НОХД № 209 / 2001 година на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК Районен съд – Първомай групира наказанията по НОХД № 209 / 2001 година и НОХД № 8 / 1994 година и налага едно общо, най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на една година, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага за срок от три години.

3. Със Споразумение от 04.03.2002 година по НОХД № 58 / 2002 година по описа на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 04.03.2002 година, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, извършено на 08.07.1993 година, му е определено наказание лишаване от свобода в размер на една година, чието изпълнение е отложено за срок от три години, считано от 04.03.2002 година.

С Протоколно определение от 04.03.2002 година, влязло в сила на 20.03.2002 година, по НОХД № 58 / 2002 година на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК Районен съд – Първомай групира наказанията по НОХД № 58 / 2002 година, НОХД № 209 / 2001 година и НОХД № 8 / 1994 година и налага едно общо, най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на една година, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага за срок от три години, считано от 12.10.1994 година.

4. С Присъда № 259 от 10.12.2007 година по НОХД № 2249 / 2007 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, потвърдена с Решение № 49 / 06.03.2008 година по НОХД № 35 / 2008 година на Апелативен съд – Пловдив, оставено в сила с Решение № 242 / 04.06.2008 година по НД № 187 / 2008 година на Върховния касационен съд, влязла в сила на 04.06.2008 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на една година при първоначален общ режим за престъпление по чл. 198, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, извършено на 11 / 12.01.1995 година.

Със същата присъда на основание чл. 68, ал. 1 от НК е постановено да се изтърпи при първоначален общ режим наказанието от една година лишаване от свобода, наложено по НОХД № 8 / 1994 година на Районен съд – Първомай.

С протоколно определение от 20.10.2008 година по ЧНД № 1453 / 2008 година по описа на Окръжен съд - Пловдив, влязло в сила на 05.11.2008 година, на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК са групирани наказанията на С.Г.Й. по НОХД № 209 / 2001 година на Районен съд – Първомай, НОХД № 58 / 2002 година на Районен съд - Първомай и НОХД № 2249 / 2007 година на Окръжен съд - Пловдив и е наложено едно общо, най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на една година, което да се изтърпи при първоначален общ режим, а на основание чл. 68, ал. 1 от НК е постановено да се изтърпи при първоначален общ режим наказанието от една година лишаване от свобода, наложено по НОХД № 8 / 1994 година на Районен съд – Първомай, като е приспаднато времето, през което осъденият е започнал да търпи наказанието по НОХД № 8 / 1994 година, считано от 17.06.2008 година до влизане на определението в сила.

Видно от Справка рег. № 7310 / 11.06.2015 година на Началник-сектор „Режимна дейност” в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, подсъдимият С.Г.Й. *** на 17.06.2008 година за изтърпяване на наказанието една година лишаване от свобода, наложено по НОХД № 8 / 1994 година на Районен съд – Първомай, което е изтърпяно на 16.06.2009 година, като от тази дата започва да търпи определеното на основание чл. 25, чл. 23 общо наказание една година лишаване от свобода по НОХД № 2249 / 2007 година на Окръжен съд – Пловдив, НОХД № 58 / 2002 година и НОХД № 209 / 2001 година на Районен съд – Първомай, а на 01.04.2010 година е освободен по изтърпяване.

Подсъдимият И.Г.Й. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с начално образование, безработен, живущ ***.

Около 18:00 часа вечерта на 09.11.2014 година, без да имат надлежно разрешително, подсъдимите С.Г.Й. и И.Г.Й. ***, с намерението да нарежат дърва за огрев. Всеки от тях е със собствена каруца и кон, а подсъдимият И.Г.Й. носи и моторния си трион „King Saw 460”.

В отдел 7 „ж” на Териториално поделение „Държавно горско стопанство - Първомай” – Първомай, представляващ Държавен горски фонд, подсъдимите забелязват акациеви дървета и започват да режат с триона, като двамата товарят нарязаното в каруцата на подсъдимия С.Г.Й..

В същото време наблизо минават свидетелите В.М. и Р.С. - горски стражари в Териториално поделение „Държавно горско стопанство - Първомай” - Първомай - чуват шум от бензинов моторен трион и тръгват по посока на шума. В отдел 7 „ж” виждат подсъдимия И.Й., когото познават, да реже дърветата от акация, забелязват че с него има още едно лице, което разбират по-късно, че е брат му – подсъдимият С.Й.. Когато последният вижда горската стража, прави опит да избяга с натоварената с нарязани дърва каруца, но свидетелите М. и С. го задържат, след което измерват с ролетка немаркираните с контролна горска марка дърва и установяват, че са едно цяло и два пространствени кубични метра.

На 12.11.2014 година свидетелят В.М. съставя на подсъдимите актове за установяване на административно нарушение в Кметството на село Виница. С акта на подсъдимия И.Й. е иззет моторният трион „King Saw 460”, а с акта на подсъдимия С.Й. - инкриминираното количество дърва и каруцата, които са оставени на отговорно пазене у служител на Териториално поделение „Държавно горско стопанство - Първомай” - Първомай. В хода на разследването същите са приобщени като веществени доказателства, като дървата са върнати на представител на ощетеното юридичеко лице, каруцата е оставена на съхранение в разсадник „Мечка”, а моторният трион - в РУ на МВР Първомай.

От заключението на извършената в хода на разследването лесотехническа експертиза е видно, че определената от вещото лице стойност на инкриминираното имущество е 36,30 лева.

От предоставената писмена информация от Директора на Регионална дирекция по горите - Пловдив се установява, че подсъдимият И.Й. има констатирани предходни нарушения от същия характер, за които е наказан по административен ред, а подсъдимият С.Й. няма.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства, а именно: Справки за съдимост (л. 24 – л. 25 от делото, л. 82 – л. 85 от дознанието), преписи от бюлетини (л. 26 – л. 30 от делото), Справка рег. № 7310 / 11.06.2015 година (л. 32 от делото), Писмо изх. № АИ-18-511 / 20.11.2014 година (л. 5, л. 59 от дознанието), Акт за установяване на административно нарушение, серия ЮЦДП, № 011683 / 12.11.2014 година (л. 6, л. 63 от дознанието), Разписка за отговорно пазене серия ЮЦДП, № 004563 / 09.11.2014 година (л. 7, л. 64, л. 65 от дознанието), Писмо изх. № 803 / 18.11.2014 година (л. 8, л. 40, л. 55, л. 61 от дознанието), Рапорт вх. № 1502 / 12.11.2014 година (л. 9, л. 56, л. 62 от дознанието), Пълномощно изх. № 1070 / 24.02.2014 година (л. 31 от дознанието), Лесотехническа експертиза (л. 39 от дознанието), Протоколи за доброволно предаване (л. 41 – л. 43 от дознанието), Приемателно-предавателен протокол (л. 44 от дознанието), Постановление за връщане на веществени доказателства (л. 45 от дознанието), Писмо изх. № 181 / 25.03.2015 година и скица (л. 47 – л. 48 от дознанието), Писмо изх. № АИ-18-512 / 20.11.2014 година (л. 50, л. 52 от дознанието), Писмо изх. № АИ-18-564 / 17.12.2014 година (л. 51 от дознанието), Акт за установяване на административно нарушение, серия ЮЦДП, № 011684 / 12.11.2014 година (л. 53 от дознанието), Разписка за отговорно пазене серия ЮЦДП, № 004564 / 12.11.2014 година (л. 54 от дознанието), Писмо изх. № 464-1 / 23.01.2015 година и скица (л. 60 от дознанието), Писмо рег. № И-5238 / 24.04.2015 година (л. 79 от дознанието), Характеристични справки (л. 80, л. 81 от дознанието), от обясненията на подсъдимите, дадени в качеството им на обвиняеми на досъдебното производство (л. 26, л. 28, л. 30 от дознанието), от показанията на свидетелите на досъдебното производство (л. 32 – л. 37 от дознанието) – приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК, и от веществените доказателства – всички преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК.

Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт, и счита, че направеното от всеки от подсъдимите самопризнание в съдебно заседание изцяло се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства по делото, които са обективни, взаимно допълващи се, и въз основа на логическото им единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

Лесотехническата експертиза се кредитира от настоящата инстанция като компетентно изготвена с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорена от страните и съответстваща на събрания по делото доказателствен материал.

В кредитираната доказателствена съвкупност няма противоречия, които да са съществени и да касаят обстоятелства по предмета на доказване, за да са в състояние да повлияят върху преценката на Съда за вината на всеки от подсъдимите и участието му в престъплението, за което е привлечен под наказателна отговорност.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си:

ü подсъдимият С.Г.Й. осъществява обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл. 235, ал. 4, предложение второ във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква А от НК, тъй като на 09.11.2014 година в землището село Виница, община Първомай, област Пловдив, отдел 7 „ж” на Териториално поделение „Държавно горско стопанство - Първомай” – Първомай, в условията на опасен рецидив - след като е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК - в съучастие като извършител с И.Г.Й. ***, без редовно писмено позволително сече от горския фонд дървета (държавна горска територия) дървета – едно цяло и два пространствени кубични метра дърва за огрев от акация на обща стойност 36,30 лева (тридесет и шест лева и тридесет стотинки), включително отсечени или паднали;

ü подсъдимият И.Г.Й. осъществява обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл. 235, ал. 6 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, тъй като на 09.11.2014 година в землището село Виница, община Първомай, област Пловдив, отдел 7 „ж” на Териториално поделение „Държавно горско стопанство - Първомай” – Първомай, в съучастие като извършител със С.Г.Й. ***, без редовно писмено позволително сече от горския фонд дървета (държавна горска територия) дървета – едно цяло и два пространствени кубични метра дърва за огрев от акация на обща стойност 36,30 лева (тридесет и шест лева и тридесет стотинки), включително отсечени или паднали, като деянието представлява маловажен случай.

От обективна страна с действията си всеки от подсъдимите реализира обективните признаци от състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, тъй като на инкриминираната дата незаконно се сдобива с дървен материал.

Особеност в случая е, че за подсъдимия С.Г.Й. деянието е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, буква А от НК. Влезлите в сила горепосочени съдебни актове по НОХД № 2249 / 2007 година, НОХД № 58 / 2002 година и НОХД № 209 / 2001 година са за тежки умишлени престъпления, наказанията по които са групирани (т.е. налице е едно осъждане), и определеното общо наказание не е по-малко от една година лишаване от свобода, не е отлагано по чл. 66 от НК и не са изтекли 5 години от изтърпяването му по смисъла на чл. 30, ал. 1 от НК, което квалифицира престъплението на лицето, предмет на настоящото дело, по чл. 29, ал. 1, буква А от НК.

Друга особеност е, че за подсъдимия И.Г.Й. престъплението представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.

Цитираната разпоредба указва като маловажен случай извършено престъпление с липса или незначителност на вредните последици или което, с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид.

При съвкупна преценка на обстоятелствата, характеризиращи обществената опасност на деянието и на всеки от виновните, смекчаващите и отегчаващите отговорността им обстоятелства и вредните последици от престъплението, настоящият състав е на мнение, че за подсъдимия И.Г.Й. намира приложение законовият институт на чл. 93, т. 9 от НК.

С оглед на значимостта на засегнатите от престъплението права и отношения, подбудите и мотивите на подсъдимите за извършване на престъплението Съдът отчита, че и двамата не са трудово ангажирани, нямат постоянни доходи, с начално образование са, което е пречка за намиране на постоянна работа. Същевременно са социално ангажирани, тъй като са семейни. В контекста на горното се имат предвид и ниската стойност на предмета на престъплението, самопризнанията и оказаното съдействие за разкриване на обективната истина, но подсъдимият И.Г.Й. е с чисто съдебно минало, а подсъдимият С.Г.Й. е с две предишни осъждания (предвид групиране на наказанията по три от четирите осъждания, която група квалифицира деянието по настоящото дело извършено в условията на опасен рецидив), като за нито едно от тях не е настъпила реабилитация, т.е. в настоящия казус деянието на подсъдимия С.Г.Й. не може да се квалифицира като маловажен случай.

От обективна страна престъплението и за двамата се квалифицира с признаците на съизвършителство, тъй като всеки от подсъдимите взема активно участие в осъществяването му, за да реализира противозаконните си намерения.

От субективна страна. Всеки от подсъдимите извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му с пряк умисъл, с целени и настъпили обществено опасни последици. Всеки от тях съзнава обществено опасния характер на стореното от него, предвижда и иска настъпването на обществено опасните последици, като знае, че и другият с него действа за настъпването на целения общ обществено опасен резултат.

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимите престъпление, за което всеки е подведен под наказателна отговорност, за да определи наказанието предвид целите по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 58а от НК (съгласно императива на чл. 373, ал. 2 от НПК), Съдът намира следното:

И за двамата подсъдими са налице смекчаващи отговорността обстоятелства като факта, че признават вината си, съдействат за разкриване на обективната истина на досъдебното производство и в съдебно заседание, и ниската стойност на противозаконно отнетото – значително под минималната работна заплата за страната към инкриминирания период.

За подсъдимия И.Г.Й. като смекчаващо отговорността обстоятелство се отчита и чистото му съдебно минало, а като отегчаващо - предишните нарушения по Закона за горите, за което са му съставени актове за установяване на административно нарушение и са издадени наказателни постановления. Отегчаващо отговорността на подсъдимия С.Г.Й. обстоятелство е предишното му осъждане по НОХД № 8 / 1994 година, тъй като общото наказание по НОХД № 2249 / 2007 година, НОХД № 58 / 2002 година и НОХД № 209 / 2001 година на основание чл. 56 от НК е отчетено в квалификацията на деянието.

Оценени в цялост, горните обстоятелства характеризират конкретното деяние с невисока степен на обществена опасност, заради причинената щета, въпреки интензитета на този вид престъпления, подсъдимият И.Г.Й. се характеризира като лице с ниска степен на обществена опасност, а брат му – подсъдимият С.Г.Й. – като лице със сравнително невисока степен на обществена опасност. Въпреки отегчаващите отговорността обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест със смекчаващите, последните се явяват многобройни по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК и за двамата подсъдими.

С оглед на посоченото Съдът е на мнение, че предвиденото в чл. 235, ал. 4, предложение второ във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква А от НК наказание лишаване от свобода следва да се определи за подсъдимия С.Г.Й. при условията на чл. 58а, ал. 4 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК под минимума на посоченото, а именно в минималния размер по чл. 39, ал. 1 от НК - три месеца.

Предвид факта, че С.Г.Й. е рецидивист по смисъла на § 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗИНЗС, наказанието следва да бъде изтърпяно реално от подсъдимия в затвор или затворническо общежитие от закрит тип на основание чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС при първоначален строг режим на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.

На основание чл. 55, ал. 3 от НК на подсъдимия С.Г.Й. не следва да се налага по-лекото наказание глоба, което чл. 235, ал. 4 от НК предвижда наред с наказанието лишаване от свобода, тъй като по-тежкото наказание в посочения размер е достатъчно за изпълнение на целите по чл. 36 от НК.

С оглед на установената правна квалификация на извършеното от подсъдимия И.Г.Й. престъпление Съдът намира, че същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба на основание чл. 78а от НК, тъй като са налице всички кумулативни предпоставки за приложението на този законов институт.

Престъплението по чл. 235, ал. 6 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, извършено от подсъдимия И.Г.Й. предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация или глоба от сто до триста лева. Причинените от деянието имуществени вреди са възстановени, подсъдимият е пълнолетно лице с чисто съдебно минало, друг път не са се ползвал от привилегията на този законов институт и не е налице някое от отрицателните условия, посочени в разпоредбата на чл. 78а, ал. 6 от НК.

Предвид отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, настоящата инстанция е на мнение, че наказанието глоба следва да се определи в минимума на посочения в нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК размер, а именно 1000 (хиляда) лева.

Всяко от определените наказания съответства на обществената опасност на виновния и на извършеното от него деяние, на семейното и имотното му състояние и е в състояние да изиграе своята поправяща, превъзпитаваща и предупредителна роля.

Причини за извършване на деянието - ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред, свързан със собствеността и стопанисването – управлението, възпроизводството, ползването и опазването на горите в Република България.

Подбуди – користни.

На основание чл. 53, ал. 1, буква А от НК следва да се отнемат в полза на държавата вещите, принадлежащи на виновните и послужили за извършване на умишленото престъпление:

Ø каруца, находяща се на съхранение в разсадник „Мечка” при ТП „Държавно горско стопанство - Първомай” - Първомай, собственост на подсъдимия С.Г.Й.;

Ø моторен трион „King Saw 460”, находящ се на съхранение в РУ на МВР – Първомай, собственост на подсъдимия И.Г.Й..

Воден от горните съображения, Съдът постанови Присъдата.

Председател: (п)

СЗ / АГ