по НОХД № 46 / 2015 година

Производството е по реда на Глава двадесет и седма от НПК.

Повдигнато е обвинение от Районна прокуратура – Първомай против подсъдимия А.Г.С. за това, че през периода 09.04.2011 година - 17.04.2015 година, в село Езерово, община Първомай, област Пловдив, след като е осъден с Решение № 20 / 17.04.2008 година по гражданско дело № 247 / 2007 година на Районен съд - Първомай, влязло в сила на 13.05.2008 година, да издържа свой низходящ – дъщеря си М.А.Г. ***, съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски – четиридесет и осем месечни вноски в размер на по 60,00 (шестдесет) лева всяка, в общ размер на 2880,00 (две хиляди осемстотин и осемдесет) лева, като деянието е извършено повторно, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление – с Присъда № 21 / 08.11.2011 година по НОХД № 154 / 2011 година на Районен съд - Първомай, влязла в сила на 24.11.2011 година - престъпление по чл. 183, ал. 4 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото на подсъдимия обвинение и счита за безспорно установено от доказателствата по делото същият да е извършил престъплението чл. 183, ал. 4 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК и фактическата обстановка, подробно описана в Обвинителния акт.

Изтъква, че осъщественото при условията на пряк умисъл от А.С. деяние следва да се преценява при преценка както на смекчаващите отговорността обстоятелства - самопризнанието и обстоятелството, че е безработен и няма средства, така и на отегчаващите такива – предишното му осъждане за същото такова престъпление и немалкия размер на дължимата сума за издръжка.

Изразява становище да се наложи наказание по чл. 183, ал. 4 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК и във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК – пробация, както следва: задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител, безвъзмезден труд в полза на обществото в завишен размер, както и обществено порицание, което на основание чл. 52 от НК да се изпълни чрез поставяне на присъдата на таблото за съобщения в общината в град Хасково за срок от 14 дни.

Граждански иск не е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство. Като частен обвинител по делото е конституирана М.А.Г. със законен представител З.А.М. и повереник адвокат Н.К.К..

Адвокат Н.К.К. моли подсъдимият да бъде признат за виновен за престъплението, за което му е повдигнато обвинение, а при определяне на наказанието му да се приеме превес на отегчаващите вината обстоятелства –предишното осъждане по НОХД 154 / 2011 година, както и размера на общата дължима сума. Пледира условно осъждане на лишаване от свобода, за чийто размер предоставя на Съда.

Служебният защитник на подсъдимия адвокат Е.А.З. *** моли при произнасяне на присъдата да се имат предвид признаването на фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, съжалението за стореното от нейния подзащитен и обещанието му да си намери редовна работа и да започне редовно изплащане на определената сума за издръжка, както и че е трайно безработен.

Подсъдимият А.Г.С. се присъединява към казаното от защитника си, признава изцяло вината си и фактите в обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Споделя, че постоянно търси дъщеря си чрез нейни братовчеди, но майката не му я дава, при което се разстройва и разплаква.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият А.Г.С. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, с основно образование, безработен, с адресна регистрация: ***, живущ ***.

На същия е ангажирана наказателна отговорност с Присъда № 21 / 08.11.2011 година по НОХД № 154 / 2011 година на Районен съд – Първомай, влязла в сила на 24.11.2011 година, за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, извършено през периода 23.07.2008 година – 08.04.2011 година, и му е определено наказание пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично за срок от осем месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца.

Видно от Справката за съдимост, наказанието е изтърпяно на 07.08.2012 година.

През периода от 1999 година до 2001 година подсъдимият А.Г.С. и свидетелят З.А.М. живеят на съпружески начала и от съвместното им съжителство на *** година е родена М.А.Г.. След раздялата на родителите през 2001 година контактите между тях преустановяват, а детето остава при майката.

През 2007 година свидетелят З.А.М. завежда гражданско дело № 247 / 2007 година за издръжка на малолетното дете, а с Решение № 20 от 17.04.2008 година, влязло в сила 23.05.2008 година, подсъдимият А.Г.С. е осъден да заплаща на свидетеля З.А.М. като майка и законен представител на малолетната М.А.Г. ежемесечна издръжка в размер на по 60 лева, считано от 04.12.2006 година до настъпване на пълнолетие или друга причина за прекратяването или изменяването й.

От влизане в сила на съдебното решение А.Г.С. съзнателно не изпълнява задължението си за изплащане на издръжка до 08.04.2011 година, когато превежда сумата от 200 лева, а впоследствие изплаща месечните вноски от по 60 лева за месеците май, юли, септември, ноември 2011 година и за месец януари 2012 година. За неплащането на издръжка за периода от 23.07.2008 година до 08.04.2011 година – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК – е осъден с Присъда № 21 / 08.11.2011 година по НОХД № 154 / 2011 година на Районен съд - Първомай, влязла в сила на 24.11.2011 година, а в обясненията си на досъдебното производство заявява, че с преведените суми погасява най-старите си задължения за издръжка на дъщеря му.

След осъждането подсъдимият А.Г.С. продължава да не изплаща дължимата издръжка и през месец октомври 2014 година свидетелят З.М. отново сигнализира Прокуратурата с жалба за неизпълнение на задължението на подсъдимия, образувана е преписка вх. № 701 / 2014 година по описа на Районна прокуратура – Първомай, а въз основа на нея – и настоящото наказателно производство.

В хода на разследването при първоначалното привличане на подсъдимия в качеството на обвиняем му е дадена възможност да изплати дължимата издръжка в срок, което не е сторено по отношение нито на цялото, нито на част от задължението, при което А.Г.С. изпада в забава в размер на повече от две месечни вноски, а именно 48 месечни вноски от по 60 лева за периода 09.04.2011 година (края на периода, за който е осъден за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК по НОХД № 154 / 2011 година на Районен съд - Първомай) до 17.04.2015 година, когато е привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл. 183, ал. 4 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК. Общият размер на дължимата от подсъдимия издръжка е 2880 лева.

През целия инкриминиран период подсъдимият не взема детето при себе си за отглеждане, не поддържа връзка с него, не му дава никакви пари, не му прави подаръци. Между него и майката на детето няма уговорка за срокове и начин за заплащане на издръжката, като от неплащането й няма данни през инкриминирания период да са настъпили вредни последици за детето – свидетелят З.М. се грижи за дъщеря си сама и изпитва затруднения при отглеждането, тъй като М.Г. е ученичка. От разпита на детето в съдебно заседание се установява, че никога преди това не е виждало баща си.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства, а именно: Справка от Книга за изпълнение на присъдите (л. 9 от делото), Протокол от 03.06.2015 година по изпълнително дело № 18 / 2014 година от Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Първомай (л. 21 от делото), Справка за съдимост (л. 22 – л. 23 от делото), Служебна бележка (л. 24 от делото), амбулаторен лист и медицинско направление (л. 25 – л. 26 от делото), характеристична справка (л. 31 от дознанието), заверени копия от покана – потвърдително за пощенски записи (л. 34 – л. 35 от дознанието), препис от Решение по гражданско дело № 247 / 2007 година на Районен съд – Първомай (л. 40 – л. 41 от дознанието), препис от Присъда по НОХД № 154 / 2011 година на Районен съд – Първомай (л. 43 от дознанието), копие от изпълнителен лист и разпореждане на ДСИ (л. 45 – л. 46 от дознанието), справка за изплатени суми от Община Първомай по ИД № 18 / 2014 година (л. 49 от дознанието), заверени копия от разписки за пощенски записи (л. 50 – л. 51 от дознанието), от обясненията на подсъдимия, дадени в качеството му на обвиняем на досъдебното производство (л. 25 – л. 26, л. 28 от дознанието), от показанията на свидетел (л. 32, л. 33 от дознанието) - всички приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК и преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК и от показанията на детето М.Г. в съдебно заседание.

Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт, и счита, че направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание изцяло се подкрепя от събраните на досъдебното и в съдебното производство гласни и писмени доказателства по делото, които са обективни, взаимно допълващи се, и въз основа на логическото им единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

В кредитираната доказателствена съвкупност няма противоречия, касаещи обстоятелства по предмета на доказване, които да са в състояние да повлияят върху преценката на Съда за вината на подсъдимия и участието му в престъплението, за което е привлечен под наказателна отговорност.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият осъществява обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл. 183, ал. 4 във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като през периода 09.04.2011 година - 17.04.2015 година, в село Езерово, община Първомай, област Пловдив, след като е осъден с Решение № 20 / 17.04.2008 година по гражданско дело № 247 / 2007 година на Районен съд - Първомай, влязло в сила на 13.05.2008 година, да издържа свой низходящ – дъщеря си М.А.Г. ***, съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски – четиридесет и осем месечни вноски в размер на по 60,00 (шестдесет) лева всяка, или в общ размер на 2880,00 (две хиляда осемстотин и осемдесет) лева, като деянието е извършено повторно, след като деецът е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление - Присъда № 21 / 08.11.2011 година по НОХД № 154 / 2011 година на Районен съд - Първомай, влязла в сила на 24.11.2011 година.

От обективна страна с престъпното си бездействие подсъдимият реализира обективните признаци от състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, тъй като през инкриминирания период не плаща издръжка на свой низходящ. За съставомерността на престъплението по така цитирания текст е необходимо от обективна страна деецът да е осъден, т.е. да има влязло в сила съдебно решение да издържа свой низходящ – в конкретния случай това е Решение № 20 от 17.04.2008 година на Районен съд - Първомай, влязло в сила 23.05.2008 година.

Особеност от обективна страна е, че деянието е осъществено от подсъдимия при условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като е извършено, след като А.Г.С. е осъден за друго такова престъпление с присъда, постановена по НОХД № 154 / 2011 година по описа на Районен съд – Първомай, влязла в сила на 24.11.2011 година. От изтърпяване на наказанието пробация на 07.08.2012 година не е изтекъл предвиденият в разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от НК петгодишен срок.

От субективна страна подсъдимият извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл и с целени и настъпили обществено опасни последици - съзнава обществено опасния характер на стореното от него и предвижда настъпването на обществено опасните му последици.

Неизпълнението на задължението за заплащане на издръжка е съзнателно, тъй като деецът е работоспособен - пълнолетен гражданин е, в трудоспособна възраст и няма пречка да реализира доходи в размер на поне около минималната работна заплата за страната. От него като родител се изисква издължаване на сумите. По тези факти няма спор, а и те са доказани от всички посочени по-горе доказателства по делото. Те именно установяват по категоричен начин, че подсъдимият е осъществил с бездействието си престъплението, за което е предаден на съд, и е без значение обстоятелството, че дъщеря му като спортист претърпява травми, а й е необходима и специална екипировка във връзка с упражняваната от нея дейност. Но е от значение фактът, че до момента на съдебното заседание детето не е виждало баща си и той не е полагал никакви грижи да него.

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимия престъпление, за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи наказанието предвид целите по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 58а от НК (съгласно императива на чл. 373, ал. 2 от НПК), Съдът намира следното:

Налице са смекчаващи отговорността обстоятелства като факта, че подсъдимият признава вината си на досъдебното производство и в съдебно заседание, с което съдейства за разкриване на обективната истина. Като отегчаващи отговорността обстоятелства се отчитат немалкият размер на дължимата сума за издръжка и че никаква част от нея не е погасена.

Не се отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство предишното осъждане на подсъдимия, тъй като в съответствие с разпоредбата на чл. 56 от НК е взето предвид при квалифициране на престъплението, предмет на делото.

При преценка на горепосочените обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест, Съдът е на мнение, че на подсъдимия А.Г.С. е най-справедливо да бъде наложено наказание при хипотезата на чл. 54 от НК, като от алтернативно предвидените в разпоредбата на ал. 4 на чл. 183 от НК най-подходящо е второто – пробация с мерките по чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 6 от НК, но в размер над минимума, съгласно ал. 3, т. 1 от законовия текст за първите две мерки и със завишен размер на третата мярка (по ал. 3, т. 3 от чл. 42а от НК) - към максималния брой часове, а именно:

Ø задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест месеца с периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице три пъти седмично;

Ø задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца;

Ø безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 300 часа за срок от една година и шест месеца.

На подсъдимия следва да се наложи и кумулативно предвиденото наказание обществено порицание, което да бъде изпълнено чрез публично оповестяване на присъдата на информационното табло на Община Хасково за срок от две седмици.

Определените наказания съответстват на обществената опасност на виновния и на извършеното от него деяние, на семейното и имотното му състояние и биха постигнали своята поправяща и превъзпитаваща роля.

Причини за извършване на деянието – ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред, изразяващи се в занижено чувство за родителски дълг у подсъдимия.

Воден от горните съображения, Съдът постанови Присъдата.

Председател: (п)

СЗ / АГ