по НОХД № 30 / 2015 година

Производството е по реда на Глава двадесет и седма от НПК.

Повдигнато е обвинение от Районна прокуратура – Първомай против подсъдимия Х.Р.М. за това, че на 22.08.2014 година в село Дълбок извор, община Първомай, област Пловдив, в условията на опасен рецидив - след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода, за умишлени престъпления от общ характер, като за нито едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, прави опит да отнеме чужди движими вещи: бутилка олио „Бемина”, един литър, на стойност 2,45 лева, 500 грама шпеков салам „Орехите гастро” на стойност 9,79 лева, три двестаграмови пакета мляно кафе „Нова Бразилия” на стойност 8,97 лева – всичко на обща стойност 21,21 лева от владението на З.П.В. ***, без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото на подсъдимия обвинение и счита за безспорно установено от доказателствата по делото да е извършил престъплението чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК и фактическата обстановка, подробно описана в Обвинителния акт. Изтъква, че осъщественото при условията на пряк умисъл и недовършено по независещи от дееца причини деяние следва да се преценява при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, предвид реда, по който се разглежда делото, и съгласно разпоредбите на чл. 373, ал. 2 от НПК. Изразява становище при преценка на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства на подсъдимия да се наложи наказание по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК и във връзка с чл. 58а, ал. 1 от НК лишаване от свобода в размер около минимума на предвиденото в посочения текст, което да бъде намалено с една трета, като визираните в чл. 36 от НК цели счита, че биха се постигнали с реално осъждане в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим.

Моли още Съдът да осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски.

Граждански иск не е предявен. Пострадалият свидетел З.В. е конституиран в качеството на частен обвинител, който поддържа обвинението наред с прокурора.

Служебният защитник на подсъдимия адвокат С.Я.Я. моли за снизхождение и за минимално наказание, редуцирано с една трета, като изтъква, че подзащитният му се разкайва за извършеното, съдейства изцяло на досъдебното и в съдебното производство, а и стойността на отнетото имущество е почти символична.

Подсъдимият Х.Р.М. се присъединява към казаното от защитника си, признава изцяло вината си и фактите в обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление за стореното.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият Х.Р.М. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, женен, с основно образование, пастир на животни, с адрес: ***.

На същия е ангажирана наказателна отговорност, както следва:

1. С Присъда № 10 / 14.05.2002 година по НОХД № 412 / 2000 година на Районен съд – Първомай, влязла в сила на 14.06.2002 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на шест месеца за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, извършено на 28.09.2000 година, като на основание чл. 66 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години.

2. С Присъда № 481 / 25.11.2002 година по НОХД № 76 / 2002 година на Районен съд – Димитровград, влязла в сила на 28.12.2002 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на шест месеца за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, извършено на 03.11.2000 година, като на основание чл. 66 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години.

3. С Присъда № 133 / 11.03.2003 година по НОХД № 15 / 2002 година на Районен съд – Димитровград, влязла в сила на 14.04.2003 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на три месеца за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 5 от НК, извършено през месец август 1994 година, като на основание чл. 66 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години и на основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето на предварителното задържане за периода 17.12.2002 година – 11.03.2003 година.

С протоколно определение от 18.03.2004 година по същото дело, влязло в сила на 06.04.2004 година, Районен съд – Димитровград групира наложените на подсъдимия наказания по НОХД № 412 / 2000 година, НОХД № 76 / 2002 година и НОХД № 15 / 2002 година и определя едно общо, най-тежко наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 от НК отлага изтърпяването на наказанието за срок от три години и на основание чл. 59, ал. 1 от НК приспада времето на предварителното задържане за периода 17.12.2002 година – 11.03.2003 година.

4. Със Споразумение № 4 от 29.01.2004 година по НОХД № 21 / 2004 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 29.01.2004 година, му е определено наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца при първоначален общ режим за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК, извършено на 05.07.2003 година.

С протоколно определение от 26.05.2004 година по същото дело, влязло в сила на 11.06.2004 година, Районен съд – Първомай на основание чл. 68, ал. 1 от НК отменя условното осъждане по НОХД № 15 / 2002 година на Районен съд – Димитровград и постановява наложеното наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода да се изтърпи отделно и изцяло при първоначален общ режим от наказанието по НОХД № 21 / 2004 година, като на основание чл. 59, ал. 1 от НК приспада времето на предварителното задържане по НОХД № 15 / 2002 година за периода 17.12.2002 година – 11.03.2003 година.

5. С Присъда № 58 / 30.01.2006 година по НОХД № 930 / 2004 година на Районен съд – Хасково, влязла в сила на 14.02.2006 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на една година и три месеца при първоначален общ режим за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предложение 1 и т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, извършено през месец август 2003 година, като на основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето на предварителното задържане от 16.09.2005 година.

Със същата присъда са групирани наказанията, наложени му по НОХД № 930 / 2004 година и НОХД № 21 / 2004 година и е определено едно общо наказание в размер на една година и три месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим, като на основание чл. 68, ал. 1 от НК е постановено определеното общо наказание по НОХД № 15 / 2002 година на Районен съд – Димитровград от шест месеца лишаване от свобода да се изтърпи отделно и изцяло от определеното общо наказание по НОХД № 930 / 2004 година.

6. С Присъда № 4 / 09.03.2010 година по НОХД № 218 / 2009 година на Районен съд – Първомай, влязла в сила на 25.03.2010 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на една година при първоначален строг режим за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, извършено през периода 27.01.2009 година – 27.07.2009 година.

Видно от отбелязването в справката и върху бюлетина за съдимост, наказанието с начало 15.04.2011 година е изтърпяно на 15.04.2011 година с помощта на един ден работа в полза на осъдения.

7. С Присъда № 5 / 09.03.2010 година по НОХД № 33 / 2013 година на Районен съд – Първомай, влязла в сила на 13.04.2013 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на три месеца при първоначален строг режим за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква А във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, извършено през периода 29.06.2012 година – 06.10.2012 година.

Видно от писмо рег. № И – 4839 / 17.04.2015 година на Началник-сектор „Режимна дейност” към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София при Министерство на правосъдието, подсъдимият Х.Р.М. е изтърпял наложените му наказания лишаване от свобода, както следва:

§ в Затвора – Пловдив – определеното общо наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца по НОХД № 15 / 2002 година на Районен съд – Димитровград, НОХД № 76 / 2002 година на Районен съд – Димитровград и НОХД № 412 / 2000 година на Районен съд – Първомай (със зачетен предварителен арест два месеца и 25 дни) от 09.02.2004 година до 13.05.2004 година, като от същата дата търпи наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца по НОХД № 21 / 2004 година на Районен съд – Първомай до 12.11.2004 година, когато е освободен по изтърпяване;

§ на 13.03.2006 година (начало 16.09.2005 година) постъпва в Затвора – Пловдив за изтърпяване на наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца по НОХД № 15 / 2002 година на Районен съд – Димитровград, което не се привежда в изпълнение, тъй като е изтърпяно предварително, и търпи общо наказание в размер на една година и три месеца лишаване от свобода, определено по НОХД № 930 / 2004 година на Районен съд – Хасково и търпяното по НОХД № 21 / 2004 година на Районен съд – Първомай. Освободен е от Затвора – София на 16.06.2006 година по изтърпяване;

§ в Затвора – Пазарджик - наказанието лишаване от свобода в размер на една година по НОХД № 218 / 2009 година на Районен съд – Първомай - от 16.04.2010 година до 15.04.2011 година, когато е освободен по изтърпяване;

§ в Затвора – Пазарджик - наказанието лишаване от свобода в размер на три месеца по НОХД № 33 / 2013 година на Районен съд – Първомай - от 29.04.2013 година до 29.07.2013 година, когато е освободен по изтърпяване.

Преди обяд на 22.08.2014 година подсъдимият Х.Р.М. е на кафе в заведение центъра на село Дълбок извор, област Пловдив, където около 10:30 часа идва и пострадалият свидетел З.П.В..

Около обяд, докато пострадалият е още в заведението, подсъдимият си тръгва и по пътя минава покрай къщата на свидетеля З.В. *** в селото). Тъй като знае, че пострадалият живее сам, а и по същото време е все още в заведението, Х.М. решава да влезе в жилището с намерение да открадне, ако намери, ракия. За целта прескача оградата, влиза в двора и отива до къщата, входната врата на която се оказва заключена, но на приземния етаж един от прозорците е отворен.

Подсъдимият къса мрежата против насекоми и влиза. Качва се на втория етаж, преравя секциите в две от стаите, но не намира нищо за крадене. Връща се на долния етаж, проверява секцията в една от стаите, но и там не намира нищо.

В кухненските шкафове открива три пакета кафе и ги изважда, от хладилника взема бутилка олио и шпеков салам и тъй като не намира ракия, излиза от къщата с олиото и салама, а кафето забравя.

В това време свидетелят З.В., който към 13:30 часа е напуснал заведението на центъра, се прибира и на 10 метра от дома си забелязва подсъдимия да прескача оградата му, за да излезе на улицата, и му извиква да спре.

Х.М. се изплашва, в бързината зарязва откраднатото върху керемидите на оградата и побягва.

Когато приближава имота си, пострадалият забелязва оставените бутилка олио и салам, разбрал, че подсъдимият е бил в къщата му, отключва пътната врата, влиза в двора, установява, че и входната врата е заключена, но забелязва скъсаната мрежа против насекоми на прозореца на приземния етаж. Сигнализира органите на Полицията, които извършват оглед на местопроизшествието.

От назначената по делото стоково-оценъчна експертиза се установява, че общата стойност на противозаконно отнетото от владението на З.В. възлиза в размер на 21,21 лева.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства, а именно: Справка за съдимост, ведно с преписи от бюлетините по предишните осъждания на подсъдимия (л. 22 – л. 31 от делото), Писмо рег. № И – 4839 / 17.04.2015 година на Началник-сектор „Режимна дейност” към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София при Министерство на правосъдието (л. 33 от делото), Протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум (л. 3 – л. 11 от дознанието), Стоково-оценъчна експертиза (л. 16 от дознанието), характеристична справка (л. 26 от дознанието); от обясненията на подсъдимия, дадени в качеството на обвиняем на досъдебното производство (л. 13 от дознанието); от показанията на свидетеля, дадени на досъдебното производство (л. 14 от дознанието) - всички приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК и преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК.

Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт, и счита, че направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание изцяло се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства по делото, които са обективни, взаимно допълващи се, и въз основа на логическото им единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

Съдът кредитира заключението на експертизата като компетентно изготвено с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорено от страните и съответстващо на събрания по делото доказателствен материал.

Доколкото в кредитираната доказателствена съвкупност има противоречия, те са несъществени, касаят обстоятелства извън предмета на доказване и не са в състояние да повлияят върху преценката на Съда за вината на подсъдимия и участието му в престъплението, за което е привлечен под наказателна отговорност.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с действията си подсъдимият Х.Р.М. осъществява обективните и субективни признаци на престъплението кражба с квалифициращите признаци, за които му е повдигнато обвинение, а именно по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК, тъй като на 22.08.2014 година в село Дълбок извор, община Първомай, област Пловдив, в условията на опасен рецидив - след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода, за умишлени престъпления от общ характер, като за нито едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, прави опит да отнеме чужди движими вещи: бутилка олио „Бемина”, един литър, на стойност 2,45 лева, 500 грама шпеков салам „Орехите гастро” на стойност 9,79 лева, три двестаграмови пакета мляно кафе „Нова Бразилия” на стойност 8,97 лева – всичко на обща стойност 21,21 лева от владението на З.П.В. ***, без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини.

От обективна страна с действията си подсъдимият реализира обективни признаци от състава на кражбата, тъй като на инкриминираната дата с присвоително намерение прави опит да отнеме посочените движими вещи от пострадалия без негово съгласие и да прекъсне владението му върху тях, но не успява да установи своя фактическа власт, тъй като по независещи от него причини деянието остава недовършено.

Престъплението се квалифицира с признаците на повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, тъй като подсъдимият, за да реализира противозаконните си намерения, разкъсва мрежата против насекоми на прозорец в къщата на пострадалия.

Особеност от обективна страна е, че кражбата е осъществена при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК.

Наложеното с влезлия в сила съдебен акт по НОХД № 218 / 2009 година наказание не по-малко от една година лишаване от свобода, от изтърпяването на което не са изтекли 5 години по смисъла на чл. 30, ал. 1 от НК, е за тежко умишлено престъпление, и не е отлагано по чл. 66 от НК, т.е. квалифицира престъплението, предмет на настоящото дело, по чл. 29, ал. 1, буква А от НК. Същевременно този съдебен акт и осъждането по НОХД № 33 / 2013 година, от изтърпяването на което също не са изтекли 5 години по смисъла на чл. 30, ал. 1 от НК, касаят умишлени престъпления от общ характер, като за нито едно от тях наложеното наказание не е отлагано по чл. 66 от НК, т.е. е налице хипотезата и на чл. 29, ал. 1, буква Б от НК. За тях не могат да намерят приложение и разпоредбите на чл. 25 и чл. 23 от НК, за да се счете, че поради групиране е налице едно осъждане по смисъла на чл. 29, ал. 1, буква А от НК.

От субективна страна опитът за кражба е извършен с пряк умисъл, с целени, макар и ненастъпили общественоопасни последици, защото се обективира твърдо намерение у дееца да извърши конкретното престъпление, като подсъдимият съзнава обществено опасния характер на стореното от него, предвижда и иска настъпването на обществено опасните последици.

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимия престъпление, за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи наказанието на всеки от тях предвид целите му по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 58а от НК (съгласно императива на чл. 373, ал. 2 от НПК), Съдът намира следното:

За подсъдимия са налице отегчаващи отговорността обстоятелства - предишните му седем осъждания, все за престъпления против собствеността, шест от които са квалифицирани състави на кражбата. Налице са обаче и смекчаващи отговорността му обстоятелства като факта, че признава вината си, съдейства за разкриване на обективната истина на досъдебното производство и в съдебно заседание, невисоката стойност на противозаконно отнетото и тежкото му материално положение – сезонен работник на неквалифицирана работа с нередовни ниски доходи.

Отегчаващите обстоятелства са достатъчни, за да характеризират подсъдимия като лице с висока степен на обществена опасност, но смекчаващите отговорността обстоятелства са многобройни и най-високото, предвидено в закона наказание, би се оказало несъразмерно тежко. При съпоставка на тези обстоятелства и като се отчита степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението остава недовършено, настоящият състав е на мнение, че следва да приложи разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от същия Кодекс, предвид реда, по който се разглежда делото, и да наложи наказание под минимума по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК, а именно четири месеца лишаване от свобода, за да се изпълнят генералната и индивидуалната превенции на наказанието.

С оглед на изложеното и предвид факта, че Х.Р.М. е рецидивист по смисъла на § 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗИНЗС, наказанието следва да бъде изтърпяно реално от подсъдимия в затвор или затворническо общежитие от закрит тип на основание чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС при първоначален строг режим на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.

Това наказание съответства на обществената опасност на виновния и на извършеното него деяние, на семейното му и имотно състояние и би постигнало своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо същия.

Причини за извършване на деянието - незачитане на установения в страната правов ред, неуважение към чуждата собственост и желание за лично облагодетелстване по неправомерен начин.

Подбуди - користни.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият следва да заплати по сметка на Районен съд – Първомай сумата в размер на 30,00 (тридесет) лева за стоково-оценъчна експертиза на досъдебното производство, както и сумата от 5,00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

По изложените съображения Съдът постанови присъдата.

Председател: (п)

СЗ / АГ