по НОХД № 188 / 2014 година

Производството е по реда на Глава двадесет и седма от НПК.

Повдигнато е обвинение от Районна прокуратура – Първомай против подсъдимия Н.Д.М. за това, че през периода от 09.04.2013 година до 09.09.2014 година в град Първомай, област Пловдив, след като е осъден (с Решение № 82 / 25.08.2011 година по граждански дело № 212 / 2011 година на Районен съд, град Първомай, влязло в сила на 09.09.2011 година) да издържа свои низходящи – малолетните си деца Д.Н. М. и Г.Н. М., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер повече от две месечни вноски - за детето Д.Н. М. 17 (седемнадесет) месечни вноски по 100 лева всяка една в общ размер на 1700 (хиляда и седемстотин) лева и за детето Г.Н. М. 17 (седемнадесет) месечни вноски по 100 лева всяка една в общ размер на 1700 (хиляда и седемстотин) лева, или за двете деца в общ размер на 3400 (три хиляди и четиристотин) лева, като деянието е извършено повторно - след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление - с Присъда № 14 от 13.05.2014 година по НОХД № 81 / 2013 година на Районен съд - Първомай, влязла в сила на 29.05.2014 година - престъпление по чл. 183, ал. 4 във връзка с ал.1 във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК.

Граждански иск не е предявен.

Пострадалият свидетел А.Н.Д. като майка и законен представител на малолетните Д.Н. М. и Г.Н. М. е конститурана в качеството на частен обвинител.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото на подсъдимия обвинение и счита за безспорно установено от доказателствата по делото същият да е извършил умишлено с желани и настъпили обществено-опасни последици престъплението по чл. 183, ал. 4 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК и фактическата обстановка, подробно описана в Обвинителния акт.

Намира, че при определяне на наказанието Съдът следва да вземе предвид като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства самопризнанието и оказаното съдействие в хода на досъдебното и на съдебното производство, а като отегчаващи – предишните му осъждания. Иска да бъде наложено наказание по чл. 183, ал. 4 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК – алтернативно предвиденото в чл. 183, ал. 4 от НК наред с лишаването от свобода наказание пробация, както следва: задължителна регистрация по настоящ адрес, задължителни периодични срещи с пробационен служител и безвъзмезден труд в полза на обществото, като счита, че срокът на пробационните мерки следва да бъде завишен, както и кумулативно предвиденото в чл. 184, ал. 4 от НК наказание обществено порицание.

Частният обвинител А.Н.Д. заявява, че иска подсъдимият да бъде наказан да си плаща издръжката.

Служебният защитник на подсъдимия адвокат С.Я.Я. от Адвокатска колегия - Пловдив от името на подзащитния си Н.Д.М. моли да му бъде наложено наказание пробация с оглед на събраните по делото доказателства, които той не отрича и признава всичко, което е по обвинителния акт. Моля съдът при постановяване на наказанието да има предвид, че Н.Д.М. е безработен, няма постоянни доходи, както и факта, че в хода на досъдебното производство е сътрудничил активно на разследващите органи.

Подсъдимият Н.Д.М. се присъединявам се към казаното от защитника си, признава изцяло вината си и фактите в обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Дава обяснения, че частният обвинител не е добре здравословно и че не може да се грижи за децата, които сами отиват при него.

Подсъдимият Н.Д.М. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, женен, с висше военно образование, безработен, с адрес: ***

На същия до момента е ангажирана наказателната отговорност, както следва:

1. С Присъда № 105 / 14.06.1977 година по НЧХД № 8 / 1977 година на Районен съд - Първомай, влязла в сила на 01.08.1977 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на шест месеца за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години.

Видно от отбелязването върху Справката за съдимост, лицето е реабилитирано по право.

2. С Присъда № 51 / 24.06.1985 година по НОХД № 274 / 1985 година на Окръжен съд - Бургас, потвърдена от Върховен съд на Народна република България, влязла в сила на 25.12.1985 година, за престъпление по чл. 212, ал. 3 от НК е осъден на три години лишаване от свобода.

3. С Присъда № 41 / 26.04.1988 година по НОХД № 224 / 1988 година на Районен съд - Левски, потвърдена с Решение на Софийски градски съд, за престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК е осъден на една година лишаване от свобода и за престъпление по чл. 319 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 23 от НК е определено едно общо наказание от една година лишаване от свобода при първоначален строг режим.

Видно от Справка рег. № И-1006 / 29.01.2015 година на Началник-сектор „Пробация” в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието, подсъдимият изтърпява по второто и третото си осъждане едно общо наказание, определено по реда на чл. 23, чл. 25 от НК, в размер на три години лишаване от свобода в Затвора – София за времето от 20.06.1987 година до 03.08.1989 година, когато е освободен по изтърпяване.

4. Със Споразумение № 11 / 11.04.2007 година по НОХД № 28 / 2007 година на Районен съд - Първомай, влязло в сила на 11.04.2007 година, за престъпление по чл. 149, ал. 1 във връзка с ал. 2 от НК, извършено в края на месец август 2006 година, е определено наказание от една година лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години и на основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е задържан, считано от 26.03.2007 година до 11.04.2007 година.

5. С Присъда № 14 / 13.05.2014 година по НОХД № 81 / 2013 година на Районен съд - Първомай за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК е осъден на пробация, както следва: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година; безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 300 часа за срок от една година.

Видно от Справка рег. № И-1006 / 29.01.2015 година на Началник-сектор „Пробация” в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието, изпълнението на наказанието е започнало на 21.07.2014 година в сектор „Пробация” при Областна служба „Изпълнение на наказанията” – Пловдив, звено – Първомай.

Подсъдимият Н.Д.М. и частният обвинител А.Н.Д. живеят без сключен граждански брак на съпружески начала от 2004 година до началото на 2011 година. Имат две малолетни деца – Д.Н. М. (роден на *** година) и Г.Н. М. (роден на *** година). След раздялата им децата остават за отглеждане при майка си.

С Решение № 82 от 25.08.2011 година по гражданско дело № 212 / 2011 година на Районен съд - Първомай, влязло в сила на 09.09.2011 година, Н.Д.М. е осъден на основание чл. 143, ал. 2 от Семейния кодекс да заплаща чрез свидетеля А.Н.Д. като майка и законен представител на малолетните деца месечна издръжка в общ размер на 200 лева - 100 лева за детето Д.Н. М. и 100 лева за детето Г.Н. М., считано от предявяване на иска - 02.06.2011 година, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката.

По искане на частния обвинител на 20.09.2011 година е образувано изпълнително дело № 18 / 2011 година по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Първомай, по което на основание чл. 152, ал. 1 от Семейния кодекс от Държавата чрез Община Първомай по реда на Наредбата за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка и в съответствие с § 11 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2012 година, в периода от 15.05.2012 година до 17.09.2012 година на всяко от децата е изплатена издръжка по 60 лева месечно, или по 300 лева на дете. Длъжникът по делото на 04.11.2011 година изпраща извънсъдебно (с пощенски запис) 100 лева - по 50 лева на всяко от децата.

Плащането чрез общината е прекратено, защото е установено, че длъжникът притежава недвижими имоти, към които е насочено принудителното изпълнение, поради което не са налице предпоставките на чл. 152, ал. 2 от Семейния кодекс, при които държавата изплаща на ненавършилите пълнолетие български граждани присъдена издръжка за сметка на неизправния длъжник.

От 09.09.2011 година - датата на влизане в сила на Решение № 82 от 25.08.2011 година по гражданско дело № 212 / 2011 година на Районен съд - Първомай – до 09.04.2013 година подсъдимият не заплаща на пострадалата като майка и законен представител на малолетните деца месечни вноски, за което е осъден за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, извършено през периода от 09.09.2011 година до 09.04.2013 година, с Присъда № 14 / 13.05.2014 година по НОХД № 81 / 2013 година на Районен съд - Първомай.

След осъждането подсъдимият продължава да не изпълнява задължението си за издръжка, за което пострадалата А.Д. с Жалба през месец юни 2014 година сигнализира Районна прокуратура – Първомай и е образувано настоящото наказателно производство.

В хода на разследването подсъдимият продължава съзнателно да не изпълнява задължението си, като по този начин изпада в забава в размер на повече от две месечни вноски. От 09.04.2013 година (края на периода, за който подсъдимият е осъден за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК по НОХД № 81 / 2013 година) до 09.09.2014 година, когато е привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл. 183, ал. 4 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК по настоящото производство, Н.М. не заплаща на пострадалата като майка и законен представител на малолетните им деца нито една месечна вноска, съгласно съдебното решение, т.е. за посочения период изпада в забава със 17 (седемнадесет) месечни вноски в общ размер на 3400 лева и за двете малолетни деца.

През целия инкриминиран период подсъдимият взема децата при себе си веднъж за около двадесет дни през лятото на 2014 година, но нито на тях, нито на свидетеля А.Д. не дава парични суми, нито пък между него и майката на децата съществува уговорка за сроковете и начина на заплащане на издръжката.

Пострадалата А.Д. заявява на досъдебното производство, че от неплащането на издръжката през инкриминирания период няма настъпили вредни последици за децата, тъй като тя се грижи за тях сама, но изпитва трудности при отглеждането им, тъй като получава единствено пенсия по болест в размер на 130 лева, която не е достатъчна.

Общият брой на дължимите от Н.Д.М. месечни издръжки от 09.04.2013 година до момента на привличането му към наказателна отговорност за престъплението, предмет на делото – 09.09.2014 година, е седемнадесет месечни вноски в размер на по 200 лева – по 100 лева за всяко от децата, или общият размер на дължимата издръжка за инкриминирания период е 3400 лева.

В хода на разследването по делото при първоначалното привличане в качеството на обвиняем на 01.10.2014 година на Н.Д.М. е дадена възможност да изпълни задължението си, но той не се възползва от нея в дадения му срок - никаква част от дължимите пари не е погасена.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства, а именно: Справка рег. № И-1006 / 29.01.2015 година на Началник-сектор „Пробация” в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието (л. 21 от делото), Справка за съдимост (л. 23 – л. 25 от делото), Протокол на Държавния съдебен изпълнител при Районен съд – Първомай от 19.02.2015 година по изпълнително дело № 18 / 2011 година (л. 27 – л. 30 от делото), Решение № 82 от 25.08.2011 година по гражданско дело № 212 / 2011 година на Районен съд – Първомай (л. 30 – л. 31 от дознанието), Регистрационна карта, График да посещения в Дирекция „Инспекция по труда” и Писмо изх. № 10-06-12-144 # 1 /09.10.2014 година на Директора на Дирекция „Бюро по труда” - Първомай (л. 35 – л. 36 от дознанието), Характеристична справка (л. 40 от дознанието); от обясненията на подсъдимия, дадени в качеството му на обвиняем на досъдебното производство (л. 23 – л. 25 от дознанието); от показанията на свидетеля, дадени на досъдебното производство (л. 26 от дознанието) - всички приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК и преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК.

Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт, и счита, че направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание изцяло се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства по делото, които са обективни, взаимно допълващи се, и въз основа на логическото им единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

При обсъждането на приетите доказателства Съдът не констатира наличието на противоречия досежно обстоятелства, включени в предмета на доказване.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият осъществява обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл. 183, ал. 4 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като през периода 09.04.2013 година – 09.09.2014 година в град Първомай, след като е осъден с Решение № 82 / 09.09.2011 година по гражданско дело № 212 / 2011 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 09.09.2011 година, да издържа свои низходящи – децата си Д.Н. М. и Г.Н. М.,***, съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски - за детето Д.Н. М. 17 (седемнадесет) месечни вноски по 100 лева всяка, в общ размер на 1700 лева, и за детето Г.Н. М. 17 (седемнадесет) месечни вноски по 100 лева всяка, в общ размер на 1700 лева, или за двете деца в общ размер на 3400 лева, като деянието е извършено повторно, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление – с Присъда № 14 / 13.05.2014 година по НОХД № 81 / 2013 година на Районен съд – Първомай, влязла в сила на 29.05.2014 година.

От обективна страна с престъпното си бездействие подсъдимият реализира обективните признаци от състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, тъй като през инкриминирания период не плаща издръжка на свои низходящи. За съставомерността на престъплението по така цитирания текст е необходимо от обективна страна деецът да е осъден, т.е. да има влязло в сила съдебно решение да издържа свой низходящ – в конкретния случай това е Решение № 82 / 09.09.2011 година по гражданско дело № 212 / 2011 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 09.09.2011 година.

Особеност от обективна страна е, че престъплението е извършено от подсъдимия в условията на повторност по чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като наказанието пробация по НОХД № 81 / 2013 година на Районен съд – Първомай е наложено за същото престъпление – по чл. 183, ал. 1 от НК (за каквото деяние е подведен под отговорност и по настоящото дело) и не са изтекли 5 години по смисъла на чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от НК. Нещо повече - наказанието все още не е изтърпяно.

От субективна страна подсъдимият извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл и с целени и настъпили обществено опасни последици - съзнава обществено опасния характер на стореното от него и предвижда настъпването на обществено опасните му последици.

Неизпълнението на задължението за заплащане на издръжка е съзнателно, тъй като деецът е работоспособен - пълнолетен гражданин е, в трудоспособна възраст и няма пречка да реализира доходи в размер на поне около минималната работна заплата за страната. От него като родител се изисква издължаване на сумите. По тези факти няма спор, а и те са доказани от всички посочени по-горе доказателства по делото. Те именно установяват по категоричен начин, че подсъдимият е осъществил с бездействието си престъплението, за което е предаден на съд.

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимия престъпление, за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи наказанието предвид целите по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 58а от НК (съгласно императива на чл. 373, ал. 2 от НПК), Съдът намира следното:

Отчита се фактът, че подсъдимият признава вината си в съдебно заседание, с което съдейства за разкриване на обективната истина, а като отегчаващи отговорността обстоятелства се отчитат немалкият размер на дължимата сума за издръжка и че никаква част от нея не е погасена, както и обстоятелството, че подсъдимият не изпълнява задължението си за заплащане на издръжка, въпреки имотното си състояние (видно от Протокола на Държавния съдебен изпълнител при Районен съд – Първомай от 19.02.2015 година). Същевременно се има предвид и фактът, че въпреки свития пазар на труда в Община Първомай, през 2013 година Н.Д.М. се е регистрирал в „Бюро по труда” като активно търсещ работа по професията си.

При преценка на горепосочените обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест, Съдът е на мнение, че на подсъдимия Н.Д.М. е най-справедливо при хипотезата на чл. 54 от НК отново да бъде наложено алтернативно предвиденото в разпоредбата на чл. 183, ал. 4 във връзка с ал. 1 от НК наказание пробация, но със завишени мерки, а именно:

ü задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и два месеца с периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично;

ü задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и два месеца;

ü безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 320 часа за срок от една година.

Необходимо е и налагането на кумулативно предвиденото наказание обществено порицание, което да се изпълни чрез оповестяване на присъдата на таблото за съобщения в администрацията по местоживеене на подсъдимия.

Определените наказания съответстват на обществената опасност на виновния и на извършеното от него деяние, на семейното и имотното му състояние и биха постигнали своята поправяща и превъзпитаваща роля.

Причини за извършване на деянието – ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред, изразяващи се в занижено чувство за родителски дълг у подсъдимия.

По гореизложените съображения Съдът постанови присъдата.

Председател: (п)

СЗ / АГ