към присъда по НЧХД № 157 / 2014 година

Частният тъжител Р.Б.К., ЕГН **********,***, повдига обвинение срещу подсъдимия А.Ф.Р., ЕГН **********,***, че около 20:30 часа на 25.07.2014 година в село Буково, община Първомай, област Пловдив, му причинява лека телесна повреда, изразяваща се в пет разкъсно-контузни рани в областта на главата, кръвонасядане на клепачите на лявото око, контузия на лявата очна ябълка, сътресение на мозъка – престъпление по чл. 130 от НК.

За съвместно разглеждане е приет граждански иск в размер на 2000 лева за неимуществени вреди - обезвреда за нанесената на 25.07.2014 година от подсъдимия телесна повреда с деянието, за което му е повдигнато обвинение с тъжбата, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата, както и направените деловодни разноски. Частният тъжител е конституиран като граждански ищец.

В съдебно заседание повереникът на Р.Б.К. адвокат Н.Б.Д. от Адвокатска колегия - Бургас намира, че показанията на посочените от подсъдимия свидетели са едностранчиви, необективни, даже тенденциозни и счита, че А.Ф.Р. следва да носи наказателна отговорност по смисъла на закона, по който му е повдигнато обвинение, а по отношение на приетия граждански иск - че са налице законовите предпоставки за търсене на гражданска отговорност на подсъдимия, тъй като деянието, осъществено по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК, е породило болки и страдания у пострадалия Р.Б.К. с посочен в експертизата продължителен интензитет от 20-25 дни. Моли за решение, съобразно закона.

Частният тъжител и граждански ищец Р.Б.К. се присъединява към повереника си.

Защитникът на А.Ф.Р. адвокат М.Д.Х. *** намира повдигнатото с тъжбата обвинение срещу подсъдимия за недоказано, моли да бъде отхвърлен приетият за съвместно разглеждане граждански иск. Счита за безспорно установено, че между семействата на страните е налице стар конфликт, предхождащ значително инкриминираната дата, а кулминацията на конфликта са действията на страните на инкриминираната дата. Изтъква, че не е установена по категоричен начин причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимия и посочените телесни увреждания на пострадалия, а появата на А.Ф.Р. на местопроизшествието и намесата му са единствено и само да предотврати увреждащи действия от страна на тъжителя спрямо свой близък и счита, че деянието му се квалифицира като неизбежна отбрана, за да запази живота и здравето на друго лице.

Моли за присъда, с която да бъде признат подзащитният му за невинен по така повдигнатото обвинение и да се присъдят в негова полза направените съдебноделоводни разноски.

Подсъдимият А.Ф.Р. се присъединява към адвоката си. Счита, че е невинен и иска да бъде оправдан.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият А.Ф.Р. е роден на *** ***, ЕГН **********, турчин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно специално образование, земеделски производител, от *.

Тъжителят Р.Б.К. и близките му – С. Е. К. (съпруга), Ю. Р.К. (първороден син), Н. П. К. (снаха - съпруга на големия син) и Е. Р.К. (втори син) живеят в едно домакинство в село Буково и се препитават със земеделие (тютюнопроизводство) и животновъдство, а Р.К. е пастир и на добитъка на други хора от селото. Тютюна К. садят и обработват на арендувани ниви, някои от които собственост на подсъдимия А.Ф.Р. ***, на когото, тъй като има пункт в село Буково, семейството на тъжителя продава и млякото от животните си.

За стопанската 2014 година К. се договарят с А.Ф.Р. да ползват негова земя за тютюнопроизводство, но през месец май, когато тъжителят с разширеното си семейството започва сеитбата, подсъдимият идва до нивата с трактор и заявява, че е дадена на друг. Между него и семейство К. възниква пререкание, което достига до разправа с физически средства.

От този случай отношенията между двете семейства се изострят, уведомен е кметът на село Буково, сезирани са органите на реда.

През деня на инкриминираната дата - 25.07.2014 година, Р.К. извежда животните на паша, а синовете му Ю. К. и Е. К. и свидетелите С. К. и Н. К. са в близост до дома си в село Буково в предоставен на семейството от друго лице имот за съхранение на земеделска продукция и чакат да им се докара камион с жито.

В съседство с този двор е имотът на А.Р. (дели ги една ограда), в който той живее със съпругата си - свидетеля А. Ф.Р., децата им и майка си Б., като същия ден заради предстоящия мюсюлмански празник Байрам подсъдимият чака гости: сестрата на А. Р. и съпругът й – свидетелите с. Ф. Х. и К.А.К., и брата на А. Р. – свидетелят С.Ф.Х. с жена му Х..

След обяд, преди да е дошло житото, Ю. К. и майка му излизат с автомобил на пътя, към който гледат двата имота, минават покрай майката на подсъдимия Б., чакаща на улицата кравите си от паша, и С. К. през прозореца на колата си иска дължимото за продаденото на А.Ф.Р. мляко, защото й трябва да плати зърното, но се обръща към Б. с „курво”. Майката на подсъдимия е разстроена от грубите думи, казва на С. К., че няма да си видят парите, че снаха й е българка в турска фамилия и е с развалена психика, след което влиза в дома си.

Големият син на тъжителя и съпругата му приключват набързо с работата си навън, прибират се в двора, в който чакат товара зърно, но С. К. и Б. продължават да се карат, като жените се намират на тридесетина метра една от друга - всяка в имота си.

Преди да се е върнал тъжителят, пристига камионът с житото. Тъй като улицата е тясна, С. К. моли съседката си А. Ш. С. да отвори портата си, за да може машината да обърне, и жената се съгласява. Тогава Б., майката на А.Р., й извиква от двора си, че отвори ли вратата, и краката си ще трябва да отваря. А. С., чийто мъж е в чужбина, се засяга, но пуска камиона да маневрира през тях и излиза на улицата с двете си невръстни деца.

Като виждат, че помага на съседката си, А. Р. и майката на подсъдимия също излизат на пътя и с дървена летва първата удря свидетеля С., но е бутната на земята. Тогава Б. взема летвата и удря А. С. по рамото, идва и А.Р., който я рита отзад и бута едно от децата. Свидетелят С. избягва с децата си до кмета, но не го намира.

През това време житото е разтоварено върху постлан от семейството на тъжителя на земята найлон и Ю., Е., Н. и С. К. започват да пълнят зърното в чували.

Към седем-осем часа вечерта на 25.07.2014 година в прибирането на житото се включва и Р.К., върнал се с животните от паша, а свидетелят А. С. отново е на пътя с децата си.

Между семействата на подсъдимия и тъжителя - всяко от които в двора си - започват словесни нападки и подмятания: псуват се взаимно, а Р.К. пее неприлични песни по адрес на Б. и снаха му играе кючек.

През това време на гости на подсъдимия пристигат свидетелите с. Ф. Х., К.А.К. и С.Ф.Х. с жена си Х., които чуват подмятанията от съседния двор към близките им. Тогава мъжете А.Р., С.Х. и К.К. решават да се разправят със семейството на тъжителя и поведени от подсъдимия, тръгват към тях. Придружават ги жената на последния - с. Х., и свидетелят А. Р., която, щом излиза на улицата и съзира свидетеля С., я нарича „курва”, а Б., майката на подсъдимия, която е на пътя, я замеря с камък.

Като вижда хората на улицата и какво се случва с А. С., С. К. остава с впечатление, че жената ще бъде бита и я вика при тях. Свидетелят С. претичва през стопанисвания от Р.К. имот, а след нея с викове и псувни влиза групата с А.Р..

Започва бой - Р.К. и Е. К. вдигат лопати към нападателите, а Ю. К. вади нож; дошлите с А.Р. мъже, един от които носи тояга, събарят и притискат Е. К. върху житото; с. Х. и С. К. се хващат за косите, А. Р. тръгва към Н. К. (бременна тогава) и я събаря на земята, подсъдимият се нахвърля с метална тръба в ръцете върху тъжителя и с нея го удря в главата; Р.К. успява да удари с лопата К.К. през ръцете, но той самият пада, ударен пак от А.Р., който му нанася още няколко удара в главата; Е. К. пък удря С.Х., Ю. К. удря А.Р. с ножа в гърба, който отвръща с удари с металната тръба през ръцете му и той се развиква, че му ги чупят, а С. К., съзирайки съпруга си на земята с окървавена глава, започва да крещи: „Убиха баща ви!”.

Подсъдимият и неговата група си тръгват и се прибират, а близките на Р.К. го отнасят в дома си в близост до двора с житото и телефонират на спешен номер 112, а С. К. се обажда и на свидетеля Ш.С.И. с думите: „Отивайте на площада, чакайте бързата помощ!”.

Местопроизшествието, на което идват и съседи, е посетено от кварталния инспектор и двама негови колеги полицаи. Пристига и бърза помощ, която откарва Р.К., придружен от съпругата си, в спешния медицински център в град Първомай, като преди това пристигналият дежурен лекар се интересува и от здравословното състояние на А.Р. и близките му. След заминаване на линейката и полицейската кола, заради облачното време, Ш.И. и чичото на подсъдимия завиват с найлона изсипаното жито на пострадалите, от което ръцете им се покриват с кръв, а свидетелят вижда разхвърляни шапки, кофи, чували, черги, тояги. В същото време съпругът на Ш.И. откарва синовете на тъжителя до центъра за спешна помощ в град Първомай.

На 28.07.2014 година Р. Б.К. посещава Катедра по съдебна медицина в град Пловдив, където се оплаква от главоболие, световъртеж и повръща неколкократно, за което е насочен към консултация с неврохирург. При прегледа му са установени множество травми в областта на главата – вляво теменно има умерено напоен с кръв марлен тампон, фиксиран с три хирургически конеца; по кожата на челото вляво има почти вертикално разположена 1 см рана с неравни охлузени и кръвоснабдени ръбове, обработена хирургически (зашита); 1,5 см рана с подобни характеристики се установява по долния ляв клепач; 1 см рана има по кожата в областта на лявата скула; двата клепача на лявото око са значително оточни и кръвонаседнати с морав цвят на площ от 2,5 / 3 см; лигавицата на лявата очна ябълка е дифузно кръвонасадена с ясно червен цвят; по гърба на носа в близост до основата са вижда кръвонасядане със синкаво-червен цвят на площ от 2,5 / 3 см; по гърба на носа в средата има овално охлузване с червеникавокафеникава коричка над нивото на кожата с диаметър от 0,8 см; лявата ушна мида е дифузно оточна и кръвонаседната със синкаво-червен цвят по предната повърхност; горната и долна устни са умерено оточни, а лигавицата по вътрешната повърхност е кръвонаседната с тъмночервен цвят. Съгласно представената при прегледа Карта № 32478 / 25.07.2014 година на ЦСМП, филиал Първомай, пациентът е в съзнание без данни за ОНС. В заключение се сочи, че за Р.Б.К. се установява наличие на пет разкъсно-контузни рани в областта на главата, кръвонасядане по клепачите на лявото око, контузия на лявата очна ябълка, сътресение на мозъка, като травматичните увреждания са причинени от удари или притискане с твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да се получат така, както се съобщава в предварителните сведения (нападение от група мъже и нанасяне на побой с юмруци, ритници и метална тръба). Сътресението на мозъка и разкъсно-контузните рани сами за себе си причиняват разстройство на здравето (зашеметяване) без данни за пълна загуба на съзнание до степен на травматична кома – разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

На 28.07.2014 година Р.Б.К. постъпва в хирургично отделение на Многопрофилната болница за активно лечение в град Кърджали, откъдето е изписан на 01.08.2014 година и е насочен към личен лекар, като на 29.07.2014 година е освидетелстван от съдебен лекар в град Кърджали, който издава съдебномедицинско удостоверение със същите констатации, както при прегледа на лицето в град Пловдив, с допълнение, че установените кръвонасядания и охлузвания на кожата на главата и лицето са причинили болка и страдание.

На 30.07.2014 година А.Ф.Р., К.А.К. и С.Ф.Х. отиват до съдебен лекар в град Хасково и се снабдяват със съдебномедицински удостоверения, според които при прегледа:

· по А.Ф.Р. се наблюдават: по хода на гръбнака на нивото на ъглите на лопатките – плитка рана с форма на цепка от 7 мм с гладки ръбове, изпълнена със засъхнала кръв, като в заключение се сочи: прободно-порезна рана на гърба; описаните травматични увреждания са причинени по механизъм на действие от остър предмет и могат да се получат при инцидент по начина и при обстоятелствата, описани от прегледания (нараняване с нож); причинено е разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК;

· по К.А.К. се наблюдават: отвесно разположена 2 см рана с гладки ръбове в дясната тилна област на главата на 1 см от средната линия и болезнено отичане на лявата длан с невъзможност за захват и активни движения на пръстите, за което е издадено медицинско направление за наложена гипсова имобилизация за 20 дни, като в заключение се сочи: порезна рана на главата, контузия на лявата ръка със затруднени движения в областта на дланта и пръстите; описаните травматични увреждания са причинени по механизъм на действие от остър предмет и могат да се получат при инцидент по начина и при обстоятелствата, описани от прегледания (нараняване с нож и лопата); причинено е разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК;

· по С.Ф.Х. се наблюдават: в основата по дясната странична повърхност на шията - дълбоко охлузване в средата с размери 8 / 4 см с дълбочина на плитка рана, покрито от груба надигната кора; по хода на пето ляво ребро по предната мишнична линия - продълговато охлузване с размери 2 / 04 см с надигната коричка, като в заключение се сочи: дълбоко охлузване и плитка разкъсно-контузна рана в основата на шията вдясно и охлузване на гръдния кош вляво; описаните травматични увреждания са причинени по механизъм на действие от твърд тъп предмет и могат да се получат при инцидент по начина и при обстоятелствата, описани от прегледания (удар с лопата и неизвестен предмет); причинено е разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

По делото е назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза на пострадалия (л. 69 – л. 83 от делото), съгласно чието заключение се установява, че на 25.07.2014 година в село Буково, община Първомай, област Пловдив на Р.Б.К. са причинени: пет разкъсно-контузни рани в областта на главата; кръвонасядане на клепачите на лявото око; охлузване по гърба на носа; контузия на лявата очна ябълка; сътресение на мозъка.

Наличието на пет разкъсно-контузни рани в областта на главата и мозъчното сътресение (протекло със степенно разстройство на съзнанието под формата на зашеметяване) по отделно и в съвкупност са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК (лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК); кръвонасядането на клепачите на лявото око, охлузването по гърба на носа и контузията на лявата очна ябълка по отделно и в съвкупност са причинили болка и страдание без разстройство на здравето (лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК).

Описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет, от удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие, както и от действието на твърд тъп предмет с цилиндрична форма и е възможно да са получени по начина, посочен от пострадалия в тъжбата по делото и от свидетелите – при удари с метална тръба, дръжка на лопата или дървен кол по главата.

Непосредствено след инцидента пострадалият изпитва умерени до незначителни по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно затихват до пълното им изчезване след приключване на оздравителния процес, траял около 20 - 25 дни при благоприятен ход, без настъпване на усложнения в него, за което няма писмени и гласни доказателства по делото.

Намаляването на слуха на дясното ухо, за което съобщава пострадалият и за което е представена епикриза по делото, касае възпаление на средното ухо не от травматичен характер, за което няма писмени и гласни доказателства.

В съдебно заседание експертът поддържа изготвеното заключение, като на зададени от страните и съда въпроси прави следните уточнения:

· между намаляването на слуха на дясното ухо, за което се съобщава от пострадалия и има епикриза по делото, и причинените му разкъсно-контузни рани няма пряка причинно-следствена връзка - в епикризата окончателната диагноза е остро серозно възпаление на дясното ухо (вътремикробна инфекция на средното ухо), което не може да бъде от травматичен характер - никъде в медицинската документация не фигурира травма на дясното ухо; възпалението може да се дължи на други неща, но не е в причинна връзка с инцидента;

· всяка една от разкъсно-контузните рани в главата и мозъчното сътресение водят до разстройство на здравето;

· невъзможно е травматичните увреждания, причинили само болка и страдание, да са последица от тези, причинили разстройство на здравето, защото кръвонасядането на клепачите на лявото око и охлузването по гърба на носа са разположени в различни анатомични области от разкъсно-контузните рани и са причинени от пряко действие на твърд тъп предмет в тези области;

· петте разкъсно-контузни рани в областта на главата са разположени: две в окосмената част на главата - в лявата теменна област и в централната челна област (белези с дължина 4 см); една - централно в горната трета на челото (белег с дължина 1 см); една - в средната част на лявата вежда (белег с дължина 1 см); една - по долния клепач на лявото око, като белезите от раните са с една и съща характеристика – седефенобели, и са на повече от 4-5 месеца;

· по своята анатомична разположеност белезите са в различни области на главата и е невъзможно да станат от еднократен удар - за причиняването на разкъсно-контузните рани е необходимо нанасянето на 5 или повече удара;

· кръвонасядането на лявото око е възможно да е последица от разкъсно-контузна рана само по долния клепач, по горния няма разкъсно-контузна рана; възможно е един удар в областта на лявото око да причини кръвонасяданията, контузиите на лявата очна ябълка и разкъсно-контузната рана на долния клепач, но разкъсно-контузната рана на долния клепач не може да направи контузии - разкъсвания и кръвонасядане - на горния клепач, ако ударът не е нанесен там;

· последователността на причиняването на телесните увреждания не може да бъде определена, поради краткия период на нанасянето им - минути, и от съдебномедицинска гледна точка няма обективен критерий, по който да се констатира (по белезите) кое е първото по ред травматично увреждане;

· от съдебномедицинска гледна точка травматични увреждания в областта на главата - 5 разкъсно-контузни рани, кръвонасядане и контузия на клепачите на лявото око и лявата очна ябълка и охлузване по гърба на носа - по своята характеристика не са тежки да доведат до загуба на съзнание (до падане и загубване на съзнанието на човека), но с оглед на размерите на разкъсно-контузните рани - две в лявата теменна и в теменно-челната окосмена част на главата са с дължина от 4 см, а останалите са с по-малки размери - е възможно след нанасянето на двете по-големи рани човек да загуби равновесие, да падне и да припадне.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена частично от показанията на свидетелите А. Ф.Р., с. Ф. Х., К.А.К., С.Ф.Х., А. А. С., И. Ш. ф., С. Е. К. и Н. П. К., от показанията на свидетелите В. Н. Т., Р. Х. Ю., Ш.С.И. и А. Ш. С.; от приобщените по надлежния ред писмени доказателства: Епикриза на Р.Б.К. с ИЗ № 11347 от хирургично отделение при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” АД - Кърджали (л. 6 от делото), Медицинско удостоверение от 18.08.2014 година от д-р Георги Янчев, хирург (л. 7 от делото), Съдебномедицинско удостоверение № 763 / 2014 година, издадено от главен асистент в катедра „Съдебна медицина” при Медицински университет - Пловдив (л. 8 от делото), Епикриза на Р.Б.К. от УНГ отделение при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” АД – Кърджали (л. 9 от делото), Карта № 39478 – фиш за спешна медицинска помощ (рег. № 1622310) (л. 10 от делото), Съдебномедицинско удостоверение № 184 / 2014 година, издадено от съдебен лекар в град Кърджали (л. 11 – л. 12 от делото), Аудиометрично изследване на слуха от 13.10.2014 година (л. з5 от делото), Аудиометрично изследване на слуха от 13.03.2015 година (л. 36 от делото), Съдебномедицинско удостоверение № 370 / 2014 година (л. 38 от делото), Съдебномедицинско удостоверение № 371 / 2014 година (л. 39 от делото), Медицинско направление амб. № 238 / 30.07.2014 година (л. 40 от делото), Лист за преглед на пациент в спешно отделение № 11460 / 30.07.2014 година (л. 41 от делото), Искане за образно изследване от 30.07.2014 година с резултати от него (л. 42 от делото), Съдебномедицинско удостоверение № 372 / 2014 година (л. 43 от делото), Справка за съдимост рег. № 195 / 01.07.2015 година на Районен съд – Първомай (л. 91 от делото) и от приложената като веществено доказателство фотоснимка (л. 37 от делото).

Не се кредитират от настоящата инстанция показанията на свидетелите А. Ф.Р., с. Ф. Х., К.А.К. и С.Ф.Х., както и на свидетелите А. А. С. и И. Ш. ф. (също приближени на подсъдимия) в насока, че А.Р. и роднините му просто са отишли до семейството на тъжителя, без да носят нещо в ръце, за да се разберат; че самите те са нападнати от мъжете К. и едва тогава подсъдимият идва; че никой от тях не е удрял Ю., а Р. е ударен по главата с лопата от сина си Е..

Тези думи, отчитани като теза да бъде защитен подсъдимият, заради неправомерното му поведение, са в противоречие показанията на други свидетели по време и непосредствено след инцидента и със становището на медицинските специалисти, освидетелствали и изготвили съдебномедицинската експертиза за пострадалия. С. К. и Н. П. са категорични, че А.Р. с роднините си ги напада в двора им и че подсъдимият е лицето, неколкократно нанесло удари с метална тръба по главата на Р.К. и впоследствие ударило по ръцете и Ю. К.. Отчита се от съда, че двете жени са съпруги на бащата и големия син К., но за истинността на думите им в тази част може да се съди от показанията на свидетелите В. Т. и А. С.. Първият вижда групата да влиза в имота, където К. пълнят жито, и че лицата са водени от А.Р., както и че някой носи тояга, а вторият, докато бяга през двора, в който са К., от пристигналата там с викове и псувни група чува от подсъдимия: „Хайде!”. Същевременно Ш.И., която след инцидента покрива житото с найлон, свидетелства: „В житото чехли, шапки, кофи, чували, черги, тояги – всичко имаше. Нищо не побарнахме…”. От друга страна, не може да се счете, че Е. К. удря случайно баща си с лопата в главата, тъй като според вещото лице, изготвило експертизата, петте разкъсно-контузни рани в областта на главата (причинени от действието на твърд тъп предмет, от удар или притискане с или върху твърд тъп предмет с цилиндрична форма или неговото тангенциално действие) по анатомичната разположеност на белезите са в различни области и е невъзможно да станат от еднократен удар - необходимо е нанасянето на 5 или повече удара.

Съдът не приема показанията на свидетелите С. К. и Н. П. в частта, че никой от близките им при нападението не е бил с лопата и че Ю. К. не е удрял с нож подсъдимия, защото и тук съдебномедицинските становища са категорични, че травматичното увреждане на А.Р. е причинено от действието на предмет с остър връх и режещ ръб и е възможно да е получено по начина, посочен от подсъдимия и от свидетелите – при нараняване с нож в гърба; че травматичните увреждания на К.К. са причинени по механизъм на действие от остър предмет и могат да се получат при инцидент по начина и при обстоятелствата, описани от прегледания (нараняване с нож и лопата); че травматичните увреждания на С.Х. са причинени по механизъм на действие от твърд тъп предмет и могат да се получат при инцидент по начина и при обстоятелствата, описани от прегледания (удар с лопата и неизвестен предмет).

Настоящата инстанция намира за изказани с цел оневиняване на противоправното поведение на А.Р. и на неговите роднини и показанията на свидетелите А. Ф.Р., с. Ф. Х., А. А. С. и И. Ш. ф. в насока, че от страна на Р.К. са отправени закани, че щом се стъмни, ще грабне нож и ще разпори жените в дома на подсъдимия, откъдето ще излязат и трупове, защото тези твърдения не се подкрепят от другите доказателства, а и свидетелите С.Ф.Х. и К.А.К. говорят за псувни и обиди: че вечерта, ще разтворят краката на жената и на майката на подсъдимия, че ще им разпорят гениталиите и че А.Р. не се справя с мъжките си задължения, но не свидетелстват за животозастрашаващи закани.

В останалата част Съдът кредитира гласните доказателства като логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и съответстващи на приложените по делото писмени доказателства.

Съдът кредитира Съдебномедицинската експертиза за Р. Б.К. като пълна, ясна и обоснована и съответстваща на събрания по делото доказателствен материал.

Доколкото в кредитираната доказателствена съвкупност има противоречия, те са несъществени, касаят обстоятелства извън предмета на доказване и не са в състояние да повлияят върху изградената по вътрешно убеждение преценка на Съда за активното участие на А.Ф.Р. в деянието, за което е привлечен като обвиняем.

Неприложим е институтът на неизбежна отбрана по отношение подсъдимия, в каквато насока са твърденията на защитника му. Текстът на чл. 12, ал. 1 от НК предполага нападение, което не е позволено от закона, и в който случай правото на такава отбрана възниква вследствие на противоправните действия на нападателя, за чието пресичане се появява необходимост да му бъдат причинени вреди. В настоящия казус безспорно се установява, че А.Р. с близките си влизат в ползвания от Р.К. и семейството му двор и ги нападат, а доколкото подсъдимият получава телесно увреждане и самият пострадал осъществява такова, на А.Р., то е причинено от Ю. К., а пострадалият удря през ръцете свидетеля К.К., но не и подсъдимия.

Във връзка с горното, според настоящия състав за извършеното от А.Р. е неприложима и разпоредбата на чл. 132 от НК, защото за осъществяване на състава на това престъпление деецът следва да е в психично състояние на силно раздразнение, предизвикано от определено противоправно поведение на пострадалия, изразяващо се в насилие, тежка обида, клевета или с друго противозаконно действие, от което са могли да настъпят тежки последици за виновния или негови близки. А от обективните данни по делото е безспорно, че преди А.Ф.Р. и роднините му да нападнат семейството на Р.Б.К., двете групи взаимно само се псуват, но според Решение № 46 от 09.03.2009 година на ВКС по н. д. № 654 / 2008 година, „Произнасянето на псувня е от категорията действия, които поначало могат да предизвикат гневно състояние, но те не са такива, от които са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни”.

При така установената фактическа обстановка от правна страна районният съд е на становище, че подсъдимият А.Ф.Р. осъществява от обективна и субективна страна фактическия състав на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, тъй като на 25.07.2014 година в село Буково, община Първомай, област Пловдив, причинява на Р.Б.К., ЕГН **********,***, леки телесни повреди – пет разкъсно-контузни рани в областта на главата и мозъчно сътресение, протекло със степенно разстройство на съзнанието под формата на зашеметяване, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК (лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК), и кръвонасядане на клепачите на лявото око, охлузване по гърба на носа и контузия на лявата очна ябълка, причинили болка и страдание без разстройство на здравето (лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК) - престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.

От обективна страна подсъдимият с действията си - нанасяне на удари с метална тръба в областта на главата на пострадалия Р.Б.К. – му причинява съответните увреждания, подробно описани в съдебномедицинската експертиза, водещи до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК (лека телесна повреда).

От субективна страна подсъдимият осъществява деянието виновно, при форма на вината пряк умисъл. Същият съзнава обществено опасния характер на извършеното от него, предвижда и иска настъпването на обществено опасните му последици.

Отчита се от настоящата инстанция, че с противоправното си поведение освен разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК (лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК за петте разкъсно-контузни рани в областта на главата и мозъчното сътресение, протекло със степенно разстройство на съзнанието под формата на зашеметяване, довели по отделно и в съвкупност до разстройството на здравето) подсъдимият причинява на пострадалия и болка и страдание без разстройство на здравето (лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК за кръвонасядането на клепачите на лявото око, охлузването по гърба на носа и контузията на лявата очна ябълка, причинили по отделно и в съвкупност болката и страданието), но за тези увреждания действа принципът на поглъщането (обектът на посегателството е един и същ и по-лекият резултат се поглъща от по-тежкия) – налице е едно престъпление, квалифицирано по по-тежкия резултат при едновременно причинени на едно лице две или повече различни по вид телесни повреди.

С оглед на така посочената по-горе правна квалификация, Съдът е на становище, че подсъдимият А.Ф.Р. следва да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК с налагане на административно наказание глоба, тъй като са налице всички законови предпоставки за прилагането на този институт. За извършеното от него умишлено деяние по чл. 130, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация. Същият е пълнолетно лице, с чисто съдебно минало, друг път не се ползвал от привилегията на Глава осма, раздел ІV от НК и не са налице отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 от НК.

За да определи размера на глобата в съответствие с целите на наказанието по чл. 36 от НК, Съдът отчита отегчаващите отговорността обстоятелства: начинът и интензитетът на причиняване на повредата – с нееднократни удари с твърд тъп метален предмет, от които настъпват и няколкото травматични увреждания в областта на главата на Р.Б.К.. Но като смекчаващи отговорността обстоятелства се имат предвид чистото съдебно минало на А.Ф.Р. и трудовата му и семейна ангажираност – същият работи и се грижи за семейство.

Съпоставени по относителната си тежест и имащи значение за отговорността на подсъдимия, горните обстоятелства характеризират дееца на лице с невисока степен на обществена опасност, а деянието, предвид че такова нарушаване на обществените отношения, свързани с телесната неприкосновеност на гражданите, е с висока степен на обществена опасност, но с оглед на конкретно установените факти в случая е със средна степен на обществена опасност, за постигане на специалната и генералната превенция настоящата инстанция е на мнение, че размерът на наказанието глоба следва да се определи в минимума на посочения в нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК, а именно 1000 (хиляда) лева.

Този размер е най-справедлив, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и на имотното му състояние и е в състояние да постигне целите, предвидени по НК да се повлияе превъзпитателно и предупредително на дееца и другите членове на обществото.

Причини за извършване на деянието: ниска правна култура, слаби волеви задръжки и незачитане на установения в страната правов ред, изразяващо се в неуважение към телесната неприкосновеност на гражданите.

Приетия за съвместно разглеждане срещу подсъдимия А.Ф.Р. граждански иск за неимуществени вреди Съдът намира за доказан по своето основание и размер. Причинените болки и страдания на пострадалия са пряка и непосредствена последица от престъплението, предмет на делото. Деянието е извършено от подсъдимия виновно и съставлява деликт по смисъла на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, а съгласно същия законов текст, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Увреждането и последствията му се установяват от кредитираните от Съда гласни и писмени доказателства и експертното заключение.

При определяне на размера на предявения неимуществен иск Съдът отчита, че освен разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, на тъжителя са причинени и болка и страдание по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК, в следствие на които непосредствено след инцидента той изпитва умерени до незначителни по сила и интензитет болки и страдания за около 20 - 25 дни, претендираната сума не се явява завишена и в съответствие с разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите е справедливо да се уважи искът изцяло - 2000 (две хиляди) лева – обезвреда за нанесените от подсъдимия на пострадалия на 25.07.2014 година с деянието по чл. 130 от НК леки телесни повреди, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият А.Ф.Р. следва да заплати за деловодни разноски: на пострадалия Р.Б.К. сумата от общо 119,50 лева за завеждане на делото и за предварителен депозит за съдебномедицинска експертиза, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 50,00 лева, платени допълнително за съдебномедицинската експертиза, и сумата от 80,00 лева - държавна такса върху уважения граждански иск.

Воден от горните съображения, Съдът постанови присъдата.

Председател: (п)

СЗ / АГ