към присъда по НЧХД № 128 / 2014 година

Частният тъжител А.Ф.Р., ЕГН **********,***, повдига обвинение срещу подсъдимия Ю.Р.К., ЕГН **********,***, че на 25.07.2014 година в село Буково, община Първомай, област Пловдив, му причинява лека телесна повреда, изразяваща се в прободно-порезна рана на гърба – престъпление по чл. 130 от НК.

За съвместно разглеждане е приет граждански иск в размер на 1000 лева за неимуществени вреди - обезвреда за нанесената на 25.07.2014 година от подсъдимия телесна повреда с деянието, за което му е повдигнато обвинение с тъжбата, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата, както и направените деловодни разноски. Частният тъжител е конституиран като граждански ищец.

В съдебно заседание повереникът на А.Ф.Р. адвокат М.Д.Х. *** намира повдигнатото срещу подсъдимия обвинение от страна на частния тъжител за изцяло доказано, а фактическата обстановка, установена в хода на съдебното следствие, за напълно съответстваща на описаното в Тъжбата. Моли със съдебния акт подсъдимият да бъде признат за виновен по обвинението и да му се наложи предвиденото в закона справедливо наказание, както и да се уважи предявеният и приет за съвместно разглеждане граждански иск за причинени неимуществени вреди в пълния му размер. Претендира подсъдимият да заплати и направените по делото разноски.

Частният тъжител и граждански ищец А.Ф.Р. се присъединява към адвоката си.

Защитникът на Ю.Р.К. адвокат Н.Б.Д. от Адвокатска колегия – Бургас счита, че довереникът му не е осъществил деянието по смисъла на чл. 130 от НК, тъй като вината за отношенията, предмет на делото, е на тъжителя по настоящото производство. Моли за присъда, с която да бъде оправдан по повдигнатото обвинение Ю.К. - да бъде признат за невинен, поради несъставомерност на престъплението, както и да се отхвърли предявеният граждански иск като немотивиран и необоснован.

Подсъдимият не се явява в съдебното заседание по същество, за да упражни лично правото си на защита.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият Ю.Р.К. е роден на *** ***, ЕГН **********, турчин, български гражданин, неосъждан, от *.

Подсъдимият Ю.Р.К. със съпругата и близките си – Р. Б. К. (баща), С.Е.К. (майка) и Е.Р.К. (брат) живеят в едно домакинство в село Буково и се препитават със земеделие (тютюнопроизводство) и животновъдство, а Р.К. е пастир и на добитъка на други хора от селото. Тютюна К. садят и обработват на арендувани ниви, някои от които собственост на тъжителя А.Ф.Р. ***, на когото, тъй като има пункт в село Буково, К. продава и млякото от животните си.

През месец май 2014 година във връзка с неразбирателство за ползвана от К. земеделска земя на А.Ф.Р. и дължими им от последния пари за изкупено мляко, между него и фамилията на подсъдимия отношенията се изострят до степен на вражда.

През деня на инкриминираната дата - 25.07.2014 година, Р.К. извежда животните на паша, а свидетелят С.К. със снаха си и синовете си са в близост до дома си в село Буково в предоставен на семейството от друго лице имот за съхранение на земеделска продукция и чакат да им се докара камион с жито.

В съседство с този двор е имотът на А.Р. (дели ги една ограда), в който той живее със съпругата си - свидетеля А.Ф. Р., децата им и майка си, като същия ден заради предстоящия мюсюлмански празник Байрам подсъдимият чака гости: сестрата на А. Р. свидетеля С.Ф.Х. и съпругът й К. А. К., и брата на А. Р. С. Ф. Х. и жена му – свидетеля Х. Х. Н..

След обяд, преди да е дошло житото, подсъдимият и С.К. излизат с автомобил на пътя, към който гледат двата имота, минават покрай майката на тъжителя, чакаща на улицата кравите си от паша, и С.К. през прозореца на колата си иска дължимото за продаденото на А.Р. мляко, защото й трябва да плати зърното, но се обръща към жената с „курво”. Майката на тъжителя е разстроена от грубите думи, казва на С.К., че няма да видят и стотинка и влиза в дома си.

Ю.К. и майка му приключват набързо с работата си навън и се прибират се в ползвания от тях двор, но С.К. и майката на тъжителя продължават да се карат, като жените се намират на тридесетина метра една от друга - всяка в имота си, а в подмятанията на едното към другото семейство се включват съпругата на тъжителя А. Р., подсъдимият и брат му Е.К..

Преди да се е върнал Р.К., пристига камионът с житото и тъй като улицата е тясна, С.К. моли съседката си А.Ш. да отвори портата си, за да може машината да обърне, и жената се съгласява. Тогава майката на А.Р. й извиква от двора си, че отвори ли вратата, и краката си ще трябва да отваря. А.Ш., чийто мъж е в чужбина, се засяга, но пуска камиона да маневрира през тях и излиза на улицата с двете си невръстни деца.

Като виждат, че помага на съседката си, А. Р. и майката на тъжителя също излизат на пътя, нападат я с дървена летва, замерят я с камък, а идва и А.Р., който я рита отзад и бута едно от децата. А.Ш. избягва с децата си до кмета, но не го намира.

През това време житото е разтоварено върху постлан от семейството на подсъдимия на земята найлон и той, съпругата му, майка му и брат му започват да пълнят зърното в чувА..

Към седем-осем часа вечерта на 25.07.2014 година в прибирането на житото се включва и Р.К., върнал се с животните от паша, а А.Ш. отново е на пътя с децата си.

Семействата на подсъдимия и тъжителя - всяко от които в двора си – започват да се псуват взаимно, към А.Р. са отправени обидни реплики, че вечерта ще дойдат и ще разпорят гениталиите на съпругата и майка му, а Р.К. пее неприлични песни по адрес на майка на тъжителя, а съпругата на подсъдимия играе кючек.

През това време на гости на подсъдимия пристигат свидетелят С.Ф.Х. с мъжа си К. А. К. и свидетелят Х. Х. Н. с мъжа си С. Ф. Х., които чуват подмятанията от съседния двор към близките им. Тогава мъжете А.Р., С. Х. и К. К. решават да се разправят със семейството на тъжителя и поведени от подсъдимия, тръгват към тях. Придружават ги жената на последния - С.е Х., и свидетелят А. Р., която, щом излиза на улицата и съзира А.Ш., я нарича „курва”, майката на тъжителя, която е на пътя, я замеря с камък, а съпругата на тъжителя се обръща към С.К. с думите: „Тя изяде боя, сега е вашия ред”.

Като вижда хората на улицата и какво се случва с А.Ш., С.К. остава с впечатление, че жената ще бъде бита и я вика при тях. Съседката й претичва през стопанисвания от Р.К. имот, а след нея с викове и псувни влиза групата с А.Р..

Започва бой - Р.К. и Е.К. вдигат лопати към нападателите, а Ю.К. вади нож; дошлите с А.Р. мъже, един от които носи тояга, събарят и притискат Е.К. върху житото; С.е Х. и С.К. се хващат за косите, тъжителят се нахвърля с метална тръба в ръцете върху бащата на подсъдимия и с нея го удря в главата; Р.К. успява да удари с лопата К. К. през ръцете, но той самият пада, ударен пак от А.Р., който му нанася още удари в главата; Е.К. пък удря С. Х.. Ю.К. се приближава към баща си и удря А.Р. с ножа в гърба, който отвръща с удари с металната тръба през ръцете му и тъжителят се развиква, че му ги чупят, а С.К., съзирайки съпруга си на земята с окървавена глава, започва да крещи: „Убиха баща ви!”.

Тъжителят и неговата група си тръгват и се прибират, а близките на Р.К. го отнасят в дома си в близост до ползвания от тях двор и телефонират на спешен номер 112, а С.К. се обажда и на свидетеля Ш.С.И. с думите: „Отивайте на площада и чакайте бързата помощ!”

Местопроизшествието, на което идват и съседи, е посетено от кварталния инспектор и двама негови колеги полицаи. Пристига и бърза помощ, която откарва Р.К., придружен от съпругата си, в спешния медицински център в град Първомай, като преди това пристигнА.ят дежурен лекар се интересува и от здравословното състояние на А.Р. и близките му. След заминаване на линейката и полицейската кола, заради облачното време, Ш.И. и чичото на подсъдимия завиват с найлона изсипаното жито на пострадалите, от което ръцете им се покриват с кръв, а свидетелят вижда разхвърляни чехли, шапки, тояги. В същото време съпругът на Ш.И. откарва подсъдимия и брат му до центъра за спешна помощ в град Първомай.

На 26.07.2014 година Р.К. депозира жалба в РУ на МВР – Първомай и е започната полицейска проверка за извършено срещу него престъпление от общ характер.

На 28.07.2014 година Ю.Р.К. посещава Катедра по съдебна медицина в град Пловдив и му се издава съдебномедицинско удостоверение за травматичните увреждания: разкъсно-контузна рана по външностраничната повърхност на дясната предмишница и травматичен оток и кръвонасядане по лявата гривнена става, причинени от удар или притискане с или върху твърд тъп предмет, като в заключението се сочи, че от уврежданията, които е възможно да се получат по начин и време по предварителните сведения, разкъсно-контузната рана причинява разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а травматичният оток и кръвонасядането – болка и страдание.

На 30.07.2014 година А.Ф.Р., К. А. К. и С. Ф. Х. отиват до съдебен лекар в град Хасково и се снабдяват със съдебномедицински удостоверения, според които при прегледа:

· по А.Ф.Р. се наблюдават: по хода на гръбнака на нивото на ъглите на лопатките – плитка рана с форма на цепка от 7 мм с гладки ръбове, изпълнена със засъхнала кръв, като в заключение се сочи: прободно-порезна рана на гърба; описаните травматични увреждания са причинени по механизъм на действие от остър предмет и могат да се получат при инцидент по начина и при обстоятелствата, описани от прегледания (нараняване с нож); причинено е разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК;

· по К. А. К. се наблюдават: отвесно разположена 2 см рана с гладки ръбове в дясната тилна област на главата на 1 см от средната линия и болезнено отичане на лявата длан с невъзможност за захват и активни движения на пръстите, за което е издадено медицинско направление за наложена гипсова имобилизация за 20 дни, като в заключение се сочи: порезна рана на главата, контузия на лявата ръка със затруднени движения в областта на дланта и пръстите; описаните травматични увреждания са причинени по механизъм на действие от остър предмет и могат да се получат при инцидент по начина и при обстоятелствата, описани от прегледания (нараняване с нож и лопата); причинено е разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК;

· по С. Ф. Х. се наблюдават: в основата по дясната странична повърхност на шията - дълбоко охлузване в средата с размери 8 / 4 см с дълбочина на плитка рана, покрито от груба надигната кора; по хода на пето ляво ребро по предната мишнична линия - продълговато охлузване с размери 2 / 04 см с надигната коричка, като в заключение се сочи: дълбоко охлузване и плитка разкъсно-контузна рана в основата на шията вдясно и охлузване на гръдния кош вляво; описаните травматични увреждания са причинени по механизъм на действие от твърд тъп предмет и могат да се получат при инцидент по начина и при обстоятелствата, описани от прегледания (удар с лопата и неизвестен предмет); причинено е разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

По делото са назначени и изготвени съдебномедицински експертизи на пострадА.я и подсъдимия, съгласно чиито заключения се установява, че на 25.07.2014 година в село Буково, община Първомай, област Пловдив:

o на А.Ф.Р. е причинена прободно-порезна рана на гърба.

Прободно-порезната рана на гърба е довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК (лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК).

Описаното травматично увреждане е причинено от действието на предмет с остър връх и режещ ръб, а механизмът на причиняването му отговаря добре на обстоятелствата, описани от пострадалия в тъжбата по делото и от свидетелските показания – при нараняване с нож в гърба.

Непосредствено след инцидента пострадалият изпитва незначителни по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно затихват до пълното им изчезване след приключване на оздравителния процес, траял около 10 - 15 дни при благоприятен ход, без настъпване на усложнения в него, за което няма писмени и гласни доказателства по делото.

Тъжителят не е преглеждан, поради големия период от време, изтекъл от инцидента до момента на изготвяне на експертизата.

o на Ю.Р.К. са причинени: разкъсно-контузна рана по външностраничната повърхност на дясната предмишница, травматичен оток и кръвонасядане по лявата гривнена става.

Разкъсно-контузната рана по външностраничната повърхност на дясната предмишница е довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК (лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК); травматичният оток и кръвонасядането по лявата гривнена става по отделно и в съвкупност са му причинили болка и страдание без разстройство на здравето (лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК).

Описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет, от удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно да са получени по начина, посочен от свидетелите – при удари с метална тръба по дясната предмишница и лявата гривнена става.

Непосредствено след инцидента пострадалият изпитва умерени до незначителни по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно затихват до пълното им изчезване след приключване на оздравителния процес, траял около 20 - 25 дни при благоприятен ход, без настъпване на усложнения в него, за което няма писмени и гласни доказателства по делото.

В съдебно заседание експертът поддържа всяко от изготвените заключения.

За А.Ф.Р. вещото лице сочи, че в представената по делото медицинска документация няма описано друго травматично увреждане, освен прободно-порезната рана по гърба, причинена от предмет с остър връх и режещ ръб - налице са данни за пробождане и порязване. Уточнява, че по своето анатомично разположение - на гърба, непосредствено върху гръбначния стълб на нивото на долните ъгли на лопатката - е невъзможно самонараняване, заради труднодостъпното място с ръка, освен ако човекът легне на земята и там има предмет с остър връх и режещ ръб.

За оздравителния процес на причинените на Ю.Р.К. увреждания уточнява, че 20-25 дни са необходим за пълното възстановяване от по-тежкото увреждане – разкъсно-контузната рана. Тя също води със себе си чувство на болки и страдания, които са по-продължителни и съпровождат процеса. При нея има разстройство на здравето, защото е нарушена целостта на кожата – прониква в дълбочина и крие опасност от инфекция и настъпване на други усложнения. Оздравителният процес при травматичния отток и кръвонасядането по лявата гривнена става е с продължителност от 10-15 дни също при благоприятен ход, но в експертизата е посочен по-дългият период на оздравяване, необходим на пострадалия - за разкъсно-контузната рана.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена частично от показанията на свидетелите С.Е.К., А.Ф. Р., С.Ф.Х., Х. Х. Н., А.А.С. и И.Ш.Ф., от показанията на свидетелите В.Н.Т., Р. Х. Ю. и Ш.С.И.; от приобщените по надлежния ред писмени доказателства: Съдебномедицинско удостоверение № 764 / 2014 година от Медицински университет – Пловдив, катедра по съдебна медицина (л. 6, л. 50 от делото), Удостоверение рег. № 325000 / 2359 / 14.08.2014 година на РУ на МВР – Първомай (л. 22 от делото), Карта № 39500 / 25.07.2014 година (рег. № 1622310) на ЦСМП, филиал Първомай (л. 51 от делото), Съдебномедицинско удостоверение № 370 / 2014 година от съдебен лекар при МБАЛ „Хасково” АД (л. 53 от делото), Справка за съдимост рег. № 196 / 01.07.2015 година на Районен съд – Първомай (л. 110 от делото), Съдебномедицинско удостоверение № 370 / 2014 година от съдебен лекар при МБАЛ „Хасково” АД (л. 3 от делото), Съдебномедицинско удостоверение № 371 / 2014 година от съдебен лекар при МБАЛ „Хасково” АД (л. 4 от делото), Съдебномедицинско удостоверение № 372 / 2014 година от съдебен лекар при МБАЛ „Хасково” АД (л. 5 от делото), договори за наем на земеделски земи (л. 78 – л. 80, л. 83 от делото), Съдебномедицинско удостоверение № 764 / 2014 година от катедра по съдебна медицина в Медицински университет – Пловдив (л. 81 от делото), Карта № 39500 / 25.07.2014 година (рег. № 1622310) на ЦСМП, филиал Първомай (л. 82 от делото), Справка за съдимост рег. № 325 / 08.102014 година (л. 93 от делото).

Съдът не приема показанията на свидетеля С.К. в частта, че никой от близките й при нападението не е бил с лопата и че Ю.К. не е удрял с нож подсъдимия, защото съдебномедицинските становища са категорични, че травматичното увреждане на А.Р. е причинено от действието на предмет с остър връх и режещ ръб и е възможно да е получено по начина, посочен от свидетелите – при нараняване с нож в гърба; че травматичните увреждания на К. К. са причинени по механизъм на действие от остър предмет и могат да се получат при инцидент по начина и при обстоятелствата, описани от прегледания (нараняване с нож и лопата); че травматичните увреждания на С. Х. са причинени по механизъм на действие от твърд тъп предмет и могат да се получат при инцидент по начина и при обстоятелствата, описани от прегледания (удар с лопата и неизвестен предмет).

Не се кредитират от настоящата инстанция и показанията на свидетелите А.Ф. Р., С.Ф.Х. и Х. Х. Н. в насока, че просто са отишли до семейството на подсъдимия, без да носят нещо в ръце, за да се разберат; че самите те са нападнати от мъжете К. и едва тогава пострадалият идва, че никой от тях не е удрял Ю., а Р. е ударен по главата с лопата от сина си Е..

Тези думи, отчитани като теза да бъде оневинен пострадалият, заради неправомерното от негова страна поведение, са в противоречие с показанията на свидетелите по време и непосредствено след инцидента и със становището на медицинските специалисти, освидетелствали подсъдимия и изготвили съдебномедицинската експертиза за него. С.К. е категорична, че А.Р. с роднините си ги напада в двора им и че тъжителят е лицето, нанесло неколкократно удари с метална тръба по главата на Р.К. и впоследствие ударило по ръцете и Ю.К.. Отчита се от съда, че жената е съпруга на Р. и майка на Ю., но за истинността на думите й в тази част може да се съди от показанията на свидетеля В.Т., кой виждат групата да влиза в имота, където подсъдимият и близките му пълнят жито, че лицата са водени от А.Р., че някой носи тояга и чува, че тъжителят и придружаващите го се сбиват с мъжете К., а жената и снахата на Р. започват да пищят. Същевременно Ш.И., която след инцидента покрива житото с найлон, свидетелства: „Като постилах найлона, навсякъде кръв ми се залепи по ръцете. В живото – чехли, шапки, тояги – нищо не побарнахме, всичко си оставихме така”.

От друга страна, думите на С.К., че от майката на тъжителя са отправяни закани, че ще трепят мъжа й, както и показанията на близките на А.Р. и на свидетелите А.А.С. и И.Ш.Ф. (също приближени на пострадалия) в частта, в която се твърди, че от страна на Р.К. също са отправени животозастрашаващи закани към жените в дома на А.Р., настоящият състав приема за теза всяка от страните да убеди съда, че е предизвикана от другата и е права за действията си.

В останалата част Съдът кредитира гласните доказателства като логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и съответстващи на приложените по делото писмени доказателства.

Съдът кредитира Съдебномедицинските експертизите за А.Ф.Р. (л. 68 – л. 75 от делото) и за Ю.Р.К. (л. 94 – л. 102 от делото) като пълни, ясни и обосновани и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.

Доколкото в кредитираната доказателствена съвкупност има противоречия, те са несъществени, касаят обстоятелства извън предмета на доказване и не са в състояние да повлияят върху изградената по вътрешно убеждение преценка на Съда за активното участие на Ю. Р.К. в деянието, за което е привлечен като обвиняем – причиняване на 25.07.2014 година в село Буково, община Първомай, област Пловдив, на А.Ф.Р. прободно-порезна рана на гърба, довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК (лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК).

Но от фактически установеното по делото се констатира, че и тъжителят А.Ф.Р. на инкриминираната дата на същото място и по същото време отвръща на подсъдимия Ю. Р. К. със същото телесно увреждане: разкъсно-контузна рана по външностраничната повърхност на дясната предмишница, довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК (лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК), и травматичен оток и кръвонасядане по лявата гривнена става, причинили болка и страдание без разстройство на здравето (лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК).

От субективна страна деянията и на двете лица са осъществени при наличието на пряк умисъл с желани и настъпили обществено опасни последици.

Според настоящата инстанция следва да се приложи институтът на реторсията по чл. 130, ал. 3 от НК, защото е налице взаимно причиняване на еднакви по степен на увреждане леки телесни повреди по чл. 130, ал. 1 от НК между две лица, като няма значение кое от тях първо осъществява състава на престъплението. Ирелевантно е обстоятелството, че на Ю. Р.К. е причинена и лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК – обектът на посегателството е един и същ и по силата на общия принцип по-лекият резултат се поглъща от по-тежкия.

С оглед на горното, Съдът намира, че следва да признае за виновен подсъдимият Ю. Р.К. в нанасяне на лека телесна повреда на тъжителя А.Ф.Р., но тъй като тъжителят му отвръща веднага със същото такова телесно увреждане на основание чл. 130, ал. 3 от НК и двамата следва да бъдат освободени от наказание.

Съгласно константната съдебна практика, реторсията намира приложение и когато подсъдимият причинява лека телесна повреда на пострадА.я след изпадане в състояние на силно раздразнение, но такова психично състояние (емоционално избухване, възникнало под въздействие на външни фактори и заемащо господстващо положение в съзнанието на дееца) не се установява от обективните данни по делото нито за тъжителя, нито за подсъдимия - безспорно е, че преди А.Ф.Р. и роднините му да нападнат семейството на Ю.Р.К. двете групи взаимно се псуват, но според Решение № 46 от 09.03.2009 година на ВКС по н. д. № 654 / 2008 година, „Произнасянето на псувня е от категорията действия, които поначало могат да предизвикат гневно състояние, но те не са такива, от които са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни”.

Независимо от приложението на института на реторсията, предявеният граждански иск подлежи на разглеждане, доколкото освобождаването от наказание не освобождава деликвента от гражданската отговорност за вреди по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.

Приетия за съвместно разглеждане срещу подсъдимия Ю.Р.К. граждански иск за неимуществени вреди Съдът намира за доказан по своето основание и размер. Причинените болки и страдания на пострадалия са пряка и непосредствена последица от престъплението, предмет на делото. Деянието е извършено от подсъдимия виновно и съставлява деликт по смисъла на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, а съгласно същия законов текст, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Увреждането и последствията му се установяват от кредитираните от Съда гласни и писмени доказателства и експертното заключение.

При определяне на размера на предявения неимуществен иск Съдът отчита причинените на подсъдимия увреждания, но с оглед на изпитваните от пострадалия умерени до незначителни по сила и интензитет болки и страдания за около 10 - 15 дни непосредствено след инцидента, претендираната сума не се явява завишена и в съответствие с разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите е справедливо да се уважи искът изцяло - 1000 (хиляда) лева – обезвреда за нанесените от подсъдимия на пострадалия на 25.07.2014 година с деянието по чл. 130 от НК лека телесна повреда, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата.

Съгласно разпоредбите на чл. 189 и чл. 190 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, а ако бъде признат за невинен по наказателно дело от частен характер, разноските се възлагат на тъжителя.

В случая, макар и освободени от наказание, и подсъдимият, и тъжителят са признати за виновни, за което разноските, които всеки от тях е направил, остават за негова сметка, но двамата следва да поделят по равно изплатените от Районен съд – Първомай 110 лева за възнаграждение на вещото лице за изготвената на подсъдимия съдебномедицинска експертиза (т.е. по 55 лева), а Ю.Р.К. следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Първомай и сумата от 50 лева - държавна такса върху уважения граждански иск.

Воден от горните съображения, Съдът постанови присъдата.

Председател: (п)

СЗ / АГ