МОТИВИ

 

по НОХД № 17 / 2014 година

 

Районна прокуратура – Първомай повдига обвинение против подсъдимата Й.Д.И. ***, за това, че

1. на неустановена дата през месец май 2013 година – за времето между 07.05.2013 година и 31.05.2013 година - в село Бяла река, община Първомай, област Пловдив, в качеството си на длъжностно лице – учител в ОУ „Любен Каравелов”, село Бяла река, област Пловдив, при изпълнение на службата си причинява на малолетното лице Е.Ш.А. ***, лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК, изразяваща се в контузия на лицето, довела до болка и страдание без разстройство на здравето – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, предложение първо и т. 4, предложение второ във връзка с чл. 130, ал. 2 от НК;

2. на 06.06.2013 година в село Бяла река, община Първомай, област Пловдив, в качеството си на длъжностно лице – учител в ОУ „Любен Каравелов”, село Бяла река, област Пловдив, при изпълнение на службата си причинява на малолетното лице П.И.М. ***, лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, предложение първо и т. 4, предложение второ във връзка с чл. 130, ал. 2 от НК.

Граждански искове не са предявени.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото на подсъдимата обвинение за двете престъпления и счита за безспорно установено от доказателствата по делото тя да е извършила деянията, за които спрямо нея е повдигнато обвинение, и фактическата обстановка, подробно описана в обвинителния акт. Въпреки на места противоречивите показания на малолетните свидетели и дългия период от време от момента на извършване на деянията до провеждане на съдебното следствие, намира за безспорно установено авторството и на двете деяния, извършени виновно от подсъдимата, чиито обяснения се явяват изолирани от останалите доказателства и следва да се приемат като нейна защитна позиция с оглед на избягване на следващата се наказателна отговорност.

Счита, че при определяне на наказанието за престъпленията, извършени от подсъдимата Й.И., следва да се има предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото й съдебно минало.

Предлага да й бъде наложено наказание за всяко едно от двете деяния, предмет на обвинението, както следва - по чл. 131, ал. 1, т. 2, предложение 1 и т. 4, предложение 2 във връзка с чл. 130, ал. 2 от НК и във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК – лишаване от свобода в размер на около минимума на предвиденото, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК да й бъде определено общо наказание, а именно най-тежкото измежду определените й за всяко от двете престъпления, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено изпълнението на така определеното общо наказание с изпитателен срок, определен между минимума и средата на предвидения, а на основание чл. 67, ал. 2 от НК възпитателните грижи в изпитателния срок да се възложат на съответния полицейски инспектор при РУ на МВР по местоживеенето на подсъдимата.

Моли да бъде осъдена подсъдимата да заплати и направените по делото разноски.

Адвокат К.В.Е., защитник на подсъдимата, моли за оправдателна присъда и по двете обвинения, които счита недоказани.

Изразява съмнение относно достоверността на постъпилите с голямо закъснение от потърпевшите оплакваният, които според него са „дирижирани от майката на потърпевшия П.И.М.”; твърди, че не следва да се пренебрегва фактът, че самата директорка на училището, преди да има категорични данни за извършване на деянията от подсъдимата, я кани да напусне училището, което представлява директен натиск върху Й.И. да освободи мястото си на учител в това учебно заведение; изтъква, че свидетелските показания – на малолетните лица и техните родители – са заинтересовани пряко от изхода на делото с цел да бъде максимално злепоставена подсъдимата; твърди, че малолетните свидетели имат мотив да злепоставят своята учителка по математика, тъй като страхът от предмета е по-сериозен, отколкото от който и да било друг предмет; че в училището е проведено от директорката „предварително „педагогическо” разследване” с участието на заинтересовани родители и заинтересовани учители, колеги на И., и показанията на „обработените” по този начин свидетели не могат да бъдат преценявани като обективни във фазата на досъдебното производство, а и пред съда.

Във връзка с недоказаност на обвиненията изтъква и съдебномедицинското освидетелстване на потърпевшите, за чиито телесни повреди няма директни медицински документи, а само гласни доказателства след дълъг период от време.

Изтъква и, че обвинителният акт съдържа части, затрудняващи правото на защита - противоречие между обстоятелствената и диспозитивната част.

Подсъдимата Й.И. се присъединява се към казаното от адвоката си. Заявява, че обича професията си – учител по математика и информатика, която е завършила с много любов, а удаде ли й се възможност, ще я практикува. Твърди, че не се счита за виновна, че никога не е удряла дете, а от Съда иска да бъде оправдана и истината да възтържествува.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

 

Подсъдимата Й.Д.И. е родена на *** ***, ЕГН **********, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, с висше образование, магистър по математика и информатика и банкова администрация, безработна, живуща ***.

 

От 2009 година подсъдимата Й.Д.И. е назначена и работи като учител по математика и информационни технологии в ОУ „Любен Каравелов”, село Бяла река, област Пловдив, като заема длъжността и към инкриминираните дати през 2013 година, когато малолетните пострадали са нейни ученици – свидетелят Е.Ш.А. (тогава на 13 години) е в шести клас, а свидетелят П.И.М. (тогава на 12 години) е в пети клас.

Подсъдимата Й.Д.И. започва учебната 2012 / 2013 година, но в края на календарната 2012 година излиза в отпуск по болест и се връща на работа след Великденските празници на 2013 година (след 6 май).

През месец май 2013 година подсъдимата провежда час по математика със слята паралелка шести и осми клас. Докато обяснява задачи на осмокласниците с гръб към свидетелите Е.Ш.А. и О.С.М., столът, на който е седнал последният, проскърцва. Учителката се обръща и с дясна ръка зашлевя шамар по лявата буза на Е.Ш.А. и му обяснява, че го е ударила, тъй като й скърца със стол.

Детето, което се чувства обидено, не споделя с никой възрастен за случилото се.

Когато наближава краят на учебната година, подсъдимата Й.Д.И. оформя успеха на учениците. Изписва на дъската задача на свидетеля Е.Ш.А., но той не се справя с решението. Тогава учителката го кара да коленичи и да й се помоли, което ученикът прави, за да има крайна оценка четворка.

След часа децата започват да коментират случката, за което на следващия ден - 14.06.2013 година – е проведен разговор с учениците от шести клас, на който присъстват директорката и учителите от прогимназиални курс.

Учениците подробно разказват за случката с поклона, за оскърбления, отправени от Й.И. към О. и Фанка, за говорене на обидни неща по адрес на учители, което подсъдимата отрича.

След края на учебната година свидетелят Ф.М.А., майка на свидетеля Е.Ш.А., научава от началничката си, че из селото се говори как госпожа И. кара детето й да коленичи, за да му пише оценка.

Като се прибира вкъщи, майката разпитва подробно сина си за инцидента. Отначало той не иска да й каже, но впоследствие й обяснява и за счупен стол, и за удряне на шамар още в началото на учебната година, през есента, по повод на сбутване на чина със свидетеля О.С.М., и за шамара в часа по математика заради скърцащия стол, за което свидетелят Ф.М.А. още на другия ден – 20.06.2013 година - отива в училището и подава жалба.

На 20.06.2013 година е свикан е педагогически съвет, на който в присъствието на директорката и на учителите шестокласниците и осмокласниците разказват за отношенията в час между класа и учителката по математика – че Й.И. злослови по адрес на колеги, че не преподава материал, че се държи грубо с учениците – подиграва се, обижда ги, говори нецензурни думи, позволява си да им посегне. Подсъдимата отрича всичко.

На 06.06.2013 година, четвърти учебен час, подсъдимата Й.И. води математика с ученици от смесена паралелка пети и седми клас. Свидетелят П.И.М. стои на първия чин, а учителката пише на дъската. Детето не вижда добре и изчаква госпожата да изпише задачата, за да я препише, при което учителката се обръща, отива при него, поглежда тетрадката му, пита го защо не пише и го зашлевя по лицето.

Детето не се разплаква, но го боли минута-две и изпитва неудобство. Лицето му е зачервено, а след наплискване с вода червенината бързо изчезва.

След приключване на математиката децата имат час на класа и споделят случая със свидетеля И.М. – развълнувани, подробно обясняват едно по едно, отново и отново. Класната пита дали П. не е предизвикал с нещо госпожата, но всички са категорични, че не е виновен. И защото всички се страхуват дали няма да има последствия от страна на госпожа И., в края на часа учениците молят класната си да не разказва на никого.

Същия ден, докато свидетелят З.П.М., майка на П.М., си е вкъщи, й телефонира нейна приятелка, майка на съученичка на сина й, която й казва, че в часа по математика учителката е ударила на детето й два шамара.

След около половин час свидетелят П.М. се прибира. Майка му забелязва, че не е в настроение и го пита какво е станало и той й разказва за неприятната случка в училище.

Още същия ден към 14 часа майката отива и разговаря за инцидента с директорката на училището, заявява, че ще напише жалба, за да се вземат необходимите мерки.

Жалбата е подадена сутринта на 07.06.2013 година.

Когато към 9:30 часа свидетелят И.М. отива на работа за трети час, разбира от директорката, че майката на П. е подала оплакване. Обяснява, че знае за случая от предишния ден, свидетелят А.И. я моли да покани децата от класа си на разговор в дирекцията на училището.

Децата едно по едно обясняват случката, като разказват и за други неща, случили с в часовете по математика – как госпожа И. дърпа косите на ученички, как си позволява нецензурни думи и обиди по отношение на учители и ученици.

За случаите е информирана и взема отношение Дирекция „Социално подпомагане” – Първомай.

От заключенията на изготвените в досъдебното производство Съдебномедицинска експертиза по писмени данни (л. 2 – л. 4, л. 7 – л. 9, том ІІ от досъдебното производство) се установява, че на инкриминираните дати на всеки от пострадалите Е.Ш.А. и П.И.М. е причинена лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК, като травматичните увреди са получени по механизма на удар с или върху твърд, тъп предмет и е възможно да се получат по време, място и начин, както е съобщено в документите от дознанието.

Съгласно заключенията на изготвените на досъдебното производство и в съдебното следствие комплексни съдебнопсихиатрични и психологични експертизи на П.И.М. (л. 87 – л. 91, том І от дознанието), Е.Ш.А. (л. 95 – л. 99, том І от дознанието), С.Ю.Ю. (л. 103 – л. 106, том І от дознанието), О.С.М. (л. 110 – л. 113, том І от дознанието), П.С.М. (л. 117 – л. 120, том І от дознанието), С.Г.А. (л. 173 – л. 176, от делото), И.С.З. (л. 179 – л. 182, от делото) се установява, че всяко от децата може правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и може да дава достоверни показания, както и че интелектуалното развитие е в границите на нормата за възрастта, а личностовото развитие е в п роцес на формиране, че никое от децата не страда от психично заболяване и не се води на диспансерно наблюдение в Център за психично здраве – Пловдив.

 

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена частично от обясненията на подсъдимата Й.Д.И., от показанията на разпитаните свидетели Е.Ш.А., П.И.М., Ф.М.А., З.П.М., И.Г.М., А.Д.И., И.С.З., С.Ю.Ю., О.С.М., Е.А.С., С.Г.А., П.С.М., А.А.И., от приложените по делото писмени доказателства: Справка за съдимост (л. 39 от делото), Протоколи от проведени разговори с ученици (л. 144 – л. 147 от делото), Писмо изх. № 667 / 21.04.2015 година на Директора на Държавна психиатрична болница - Кърджали (л. 241 от делото), Длъжностна характеристика (л. 12 – л. 18, том ІІ от дознанието), Характеристики на пострадалите деца (л. 20, л. 21, том ІІ от дознанието), Допълнителни споразумения към Трудов договор на подсъдимата (л. 24 – л. 28, том ІІ от дознанието), жалби и възражение (л. 29, л. 30, л. 31 – л. 32, том ІІ от дознанието), документи от Дирекция „Социално подпомагане” – Първомай: формуляри за приемане на устен сигнал, протоколи за сформиране на мултидисциплинарен екип, служебни бележки, удостоверения, протокол от 20.06.2013 година, социални доклади от 20.06.2013 година и от 12.06.2013 година, писма, препис-извлечение от акт за смърт, удостоверения за наследници и за семейно положение, съпруг/а и деца (л. 34 – л. 59, том ІІ от дознанието).

 

Във връзка с фактите, предмет на доказване, Съдът кредитира обясненията на подсъдимата Й.Д.И. единствено в частта им, в която потвърждава, че работи като учител по математика и информационни технологии в ОУ „Любен Каравелов”, село Бяла река, област Пловдив, през инкриминираната 2013 година. В частта, в която отрича да е удряла пострадалите деца Е.Ш.А. и П. Илииев М., настоящата инстанция счита обясненията й за защитна позиция, целяща избягване на наказателна отговорност за извършеното престъпление, тъй като се опровергават от доказателствената съвкупност по делото.

Съдът кредитира показанията на свидетелите за обективни, взаимнодопълващи се и кореспондиращи на приобщените по надлежния ред писмени доказателства, въз основа на чието логическо единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка. При отчитане на обстоятелството, че по-голямата част от свидетелите са деца, с оглед на психическото и физическото им развитие, сравнително големият период от време, изминал до датата на съдебното заседание, в което са разпитвани, съществуващите в думите им противоречия са несъществени, касаят обстоятелства извън предмета на доказване и не са в състояние да повлияят върху преценката на Съда за вината на подсъдимата и участието й в престъпленията, за което е привлечена под наказателна отговорност.

Настоящата инстанция приема като компетентно изготвени с необходимите професионални познания и опит в съответната област и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал заключения по представените Съдебномедицински и комплексни съдебнопсихиатрични и психологични експертизи.

Предвид всичко гореизложено неоснователна остава тезата на защитника на подсъдимата за невинност на подзащитната му.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянията си подсъдимата осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъпленията с квалифициращите признаци, за които й е повдигнато обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 2, предложение първо и т. 4, предложение второ във връзка с чл. 130, ал. 2 от НК, тъй като:

Ø                   на неустановена дата през месец май 2013 година – за времето между 07.05.2013 година и 31.05.2013 година - в село Бяла река, община Първомай, област Пловдив, в качеството си на длъжностно лице – учител в ОУ „Любен Каравелов”, село Бяла река, област Пловдив, при изпълнение на службата си причинява на малолетното лице Е.Ш.А. ***, лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК, изразяваща се в контузия на лицето, довела до болка и страдание без разстройство на здравето;

Ø                   на 06.06.2013 година в село Бяла река, община Първомай, област Пловдив, в качеството си на длъжностно лице – учител в ОУ „Любен Каравелов”, село Бяла река, област Пловдив, при изпълнение на службата си причинява на малолетното лице П.И.М. ***, лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето.

 

От обективна страна подсъдимата с действията си - удар с шамар по лицето на всяко от пострадалите деца Е.Ш.А. и П.И.М. – му причинява съответните увреждания, подробно описани в съдебномедицинските експертизи, водещи до болка и страдание без разстройство на здравето - лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК.

Особености от обективна страна са, че всяко от престъпленията по повдигнатото обвинение, е осъществено срещу малолетен и че подсъдимата извършва противоправните си действия при изпълнение на служебни задължения, което квалифицира всяко от деянията срещу телесната неприкосновеност по чл. 131, ал. 1, т. 2, предложение първо и т. 4, предложение второ от НК.

В настоящия казус е неприложим институтът на чл. 26, ал. 1 от НК с оглед на забраната на ал. 6 на законовия текст, тъй като се касае за две отделни престъпления против личността на различни граждани, макар и извършени през непродължителен период от време, при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на вината.

От субективна страна подсъдимата осъществява всяко от деянията виновно, при форма на вината пряк умисъл. Същата съзнава обществено опасния характер на извършеното от нея, предвижда и иска настъпването на обществено опасните му последици.

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимата, за да определи наказанието й, предвид целите му по чл. 36 от НК, Съдът намира следното:

За Й.Д.И. като отегчаващо отговорността обстоятелство се отчита недоброто й отношение към учениците, на които преподава, и към някои от колегите й. Смекчаващо отговорността обстоятелство е чистото съдебно минало.

При преценка горепосочените обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест, Съдът е на мнение, че на подсъдимата Й.Д.И. е най-справедливо да за всяко от престъпленията да й бъде наложено наказание при хипотезата на чл. 54 от НК, като от алтернативно предвидените в разпоредбата на чл. 131, ал. 1 във връзка с чл. 130, ал. 2 от НК най-подходящо е второто в размер към законовия минимум, но над него а именно пробация, както следва:

Ø     задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично;

Ø     задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.

Всяко от наказанията съответства на обществената опасност на виновната и на извършеното от нея деяние, на семейното и имотното й състояние и е в състояние да постигне целите, предвидени в чл. 36 от НК.

Съгласно разпоредбата на чл. 23 от НК, когато едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда по което и да е от тях, му се определя наказание за всяко отделно престъпление и му се налага най-тежкото от тях.

За подсъдимата Й.Д.И. са налице тези условия за наложените по настоящото дело наказания, които следва да се групират и да се определи едно общо наказание, а именно пробация с пробционни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година, като това общо наказание е достатъчно тежко и не следва да се увеличава на основание чл. 24 от НК.

Причини за извършване на деянието: ниска правна култура, слаби волеви задръжки и незачитане на установения в страната правов ред, изразяващо се в неуважение към телесната неприкосновеност на гражданите.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимата Й.Д.И. следва да заплати по сметка на Областна дирекция на МВР – Пловдив сумата от 790,00 лева за експертизи на досъдебното производство и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 585,00 лева за експертизи и явяване на експерти в съдебното производство, както и сумата от 10,00 лева за служебно издаване на изпълнителни листове.

По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

 

Председател: (п)

СЗ / АГ