МОТИВИ

 

към присъда по НЧХД № 12 / 2014 година

 

Частният тъжител М.М.К., ЕГН **********,***, повдига обвинение срещу подсъдимия Д.И.П., ЕГН **********,***, за това, че:

1. на 28.11.2013 година около 21:30 часа в град Първомай, улица „*” № *, пред входната врата на къщата умишлено й нанася лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, а именно: кръвонасядане в областта на лявата мишница – престъпление по чл. 130, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК;

2. на същата дата и място казва нещо унизително за честта и достойнството й, а именно думите: „курво мръсна, мръсница” – престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК.

С тъжбата са предявени и приети за съвместно разглеждане по делото граждански искове от тъжителя М.М.К. срещу подсъдимия Д.И.П. общо в размер на 4000 лева, ведно със законната лихва от датата на деликта – 28.11.2013 година, и направените по делото разноски, както следва: 3000 лева - обезщетение за претърпените от тъжителя неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, страх и притеснение в резултат от деянието по чл. 130, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК; 1000 лева - обезщетение за претърпените от тъжителя неимуществени вреди, изразяващи се в унижение и срам в резултат от деянието по чл. 146, ал. 1 от НК, а тъжителят М.М.К. е конституирана в качеството на граждански ищец.

В съдебно заседание повереникът на М.М.К. адвокат Р.А.Д. *** поддържа подадената от името на доверителката й Частна тъжба за извършени от страна на подсъдимия спрямо пострадалата деяния по чл. 130, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК и по чл. 146, ал. 1 от НК и счита, че в хода на процеса са събрани достатъчно доказателства за всички факти и обстоятелства, изложени в Тъжбата, от които безспорно се установяват извършените от Д.И.П. две престъпления. Описва фактическа обстановка с посочване на кои свидетелски показания следва да се даде вяра, на кои - не и защо. Аргументира, че предявените граждански искове са доказани по своето основание и размер. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен и по двете деяния така, както е предаден на съд, като се уважат приетите граждански искове изцяло, ведно със законната лихва от датата на деликта. Претендира разноски.

Частният тъжител се присъединява към повереника си.

Адвокат К.В.Е. ***, защитник на подсъдимия, моли за постановяване на оправдателна присъда, тъй като счита обвиненията за недоказани от гледна точка на авторството, и твърди, че частното обвинение интерпретира тенденциозно и погрешно редица факти и обстоятелства.

Намира, че е невъзможно телесната повреда да бъде причинена по варианта, посочен в Частната тъжба, защото описаният от пострадалата механизъм и според показанията на разпитаните й близки не съответства на обективната съдебномедицинска находка. Сочи, че не следва да се приемат за достоверни показанията на тези свидетели и че са налице достатъчно доказателства подзащитният му да бъде оправдан както за причиняване на телесната повреда на М.М.К., така и за отправяне на обиди спрямо нея.

Твърди, че на инкриминираната дата на Д.И.П. от близките на тъжителката - М.Д.К. (син), Д.М.К. (съпруг) - и от самата М.М.К. е нанесен побой, но тези данни не са изяснени с назначаването на експертиза, която да потвърди или отхвърли механизма, за който подсъдимият дава обяснения, а в предварителните сведения в приложено по делото съдебномедицинско удостоверение на Д.И.П. са заявени такива данни.

Счита, че е налице тенденциозно отношение към подсъдимия и майка му М.К.С. от страна на прокуратурата и полицията, тъй като техните жалби, молби и оплаквания завършват с откази да се уважат исканията им във връзка с инцидента, предмет и на настоящото дело.

Подсъдимият се присъединява към защитника си.

Повереникът на тъжителя взема отношение по пледоарията на защитника, като счита, че направената интерпретация на доказателствата е с непълно цитиране на свидетелски показания и неправилно изложение на описаното в Тъжбата. Намира механизмът на деянието по чл. 130, ал. 2 от НК за точен и изяснен от Съдебномедицинската експертиза, а посоченото в защитната реч – в сферата на предположенията и хипотезите, защото са налице достатъчно категорични доказателства механизмът на причиняване на телесната увреда на М.М.К. да е посоченият в Тъжбата, а авторът му да е именно подсъдимият.

Обръща внимание, че в обясненията си подсъдимият премълчава сочения от него в съдебномедицинското му удостоверение, цитирано от защитника, механизъм на телесните увреждания, защото е запознат с извършената Съдебномедицинска експертиза по НЧХД № 229 / 2013 година на Районен съд – Първомай (образувано по Тъжба на Д.И.П. срещу М.Д.К., Д.М.К. и М.М.К. за извършено на същата дата престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК), в която вещите лица дават заключения, че телесните му повреди не могат да бъдат причинени така, както съобщава той.

Частният тъжител се присъединява изцяло към повереника си. Взема кратко отношение за събитията на 28.11.2013 година и за причините, довели до инцидента.

Защитникът отново пледира с искане при произнасянето от съда да се вземе под внимание заявеното от повереника и частната тъжителка за начина на причиняване на телесната й повреда и намира, че делото не е изяснено. В тази връзка твърди, че трябва да се приемат възраженията, че щом заключението на вещото лице е в противоречие с показанията на свидетелите, то показанията се явяват недостоверни и не е задължение на подсъдимия и неговата защита да се грижат за обосноваността на частното обвинение.

Счита, че в настоящия процес свидетели, които са длъжни да казват всичко и да не премълчават истината, правят точно обратното, като се спира на показанията на М.Д.К. и Р. Д.К. (дъщеря на пострадалата).

Отново изразява становище, че има данни за реторсия с оглед на нанесените на подзащитният му телесни повреди.

Подсъдимият заявява, че се чувства невинен и че се иска осъждането му за пари и с цел да не може да вижда детето си – прави се всичко възможно да бъде отделен от него и да му се направи „всякакъв вид мръсотия”. Заклева се, че е невинен и иска да бъде оправдан.

 

Подсъдимия Д.И.П. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, неработещ, от ***, с адресна регистрация ***.

 

През месец ноември 2011 година Д.И.П. и свидетелят Р. Д.К. заживяват на семейни начала в дома на родителите на момичето – свидетелят Д.М.К. и частната тъжителка М.М.К.,***, където живее и свидетелят М.Д.К. (син на тъжителката) със съпругата и детето си.

Докато жената на подсъдимия е бременна в петия месец, двамата заминават в Гърция на гости на свекървата – свидетеля М.К.С., където Р. Д.К. разбира, че не може да се омъжи за бащата на детето си, тъй като той вече е женен – има неразтрогнат граждански брак, сключен с българка в Гърция. Но въпреки това остават заедно и от съвместното им съжителство на 03.10.2012 се ражда синът им М..

След около повече от година съвместен живот подсъдимият с дъщерята на пострадалата и детето им се премества и заживява в дома на баща си И. Д. П. ***, където обитават преходни хол и спалня на втория етаж на къщата, до които се стига по стълбище и остъклена площадка.

Бащата на подсъдимия, шофьор в международния транспорт, заедно със свидетеля Б.Д.С. и дъщеря й, свидетеля С.Д.Б., която учи средно образование в град Пловдив, обитават приземния етаж на жилището със самостоятелен вход. Когато И. П. отсъства от дома си, жена му през повечето време е при близките си в град Пловдив.

В началото на месец ноември 2013 година Д.П. и баща му заминават с камиона за Испания. Около 20 ноември подсъдимият телефонира на Р. К., казва й, че ще се прибира и че с майка му са решили да заминат всички заедно с детето в Турция, където да живеят и работят. Р. К. не разбира какво ще работят в Турция, но се притеснява за детето и отказва, като заявява на Д.П., че не знае езика, че в България има прекрасни условия, а там не познава никого.

На 23 ноември Р. К. с Б.С. и С.Б. с колата на И. П. отиват до град Пловдив да заберат Д.П., който ги чака на кръговото кръстовище до паметника на Скобелева майка, и се прибират в град Първомай на улица „*” № *, а на следващия ден свидетелите С. и Б. предпочитат да се върнат в град Пловдив, щом И. П. отсъства от дома си.

Вечерта на 27 ноември Р. К. с детето и Д.П. отиват на улица „**” № *, където със семейството на М.К. и на тъжителката празнуват рожден ден на свидетеля Д.К., а след това Р., Д. и М. остават да пренощуват.

По време на празненството Д.П. споделя намерението си да отидат в Турция, но това не се коментира, а на следващия ден, когато си тръгват, Д.П. заявява на висок тон, че заминават за Турция и на въпрос от Д.К. защо там, след като в България е пълно с работа, отговаря, че майка му е уредила нещата.

Преди обяд на 28 ноември 2013 година Д.П. и Р. К. се прибират на улица „*” № *, а детето е оставено на грижите на М.К., за да може дъщеря й да свърши домакинската си работа. Докато са в дома си, свидетелят П. продължава да говори на свидетеля К. да заминат за Турция и Р., притеснена от тези приказки, си помисля, че може да я изведат насилствено извън граница, и когато отива на обяд до дома на родителите си, за да занесе храната от детската кухня за М. П., оставя там и документите на детето, и своите лични, между които и международния си паспорт, след което се връща при мъжа си. Довършва домакинските задължения и ляга да си почине.

През това време М.С. взема с автомобила си подсъдимия и двамата отиват до свидетеля Н.Т.Б., когото водят да огледа площадка в дома на свидетеля С. на улица „***” № * в град Първомай, тъй като там се извършват ремонтни дейности и е налице предварителна уговорка да се налива бетон. Разбират се за следващия ден, след което Н.Б. е откаран до дома си, а Д.П. и майка му се връщат в къщата на улица „*” № *.

След 19:00 часа Р. К. се събужда и вижда как в другата стая М.С. разговаря със сина си. След като свидетелят С. разбира от Р., че международният й паспорт и актът за раждане на М. са занесени в дома на тъжителката, се ядосва.

Малко след това М.К. телефонира на дъщеря си да си вземат детето, тъй като Д.К. е с повишено кръвно налягане и не се чувства добре. Р. К. и Д.П. тръгват с автомобила на М.С., която остава на „*” № *, но след няколкостотин метра подсъдимият заявява, че това са глупости, обръща и се връща пред къщата си.

Свидетелят К. е притеснена за здравословното състояние на баща си и решава да отиде сама, но подсъдимият й казва да влиза вътре, хваща я за ръцете и я вкарва в двора. Двамата се прибират в къщата, където Р. влиза в спалнята, а Д.П. остава в другата стая на дивана до майка си. М.С. заключва вратата, прибира ключа и кара сина си да вземе телефона на свидетеля К..

Последната е изплашена и под предлог, че й се ходи до тоалетната, която е в двора, е пусната да излезе, след което побягва към външната врата на имота, но е настигната и спряна от Д.П., който й казва, че няма да ходи никъде, и я бута навътре към къщата, при което Р. К. пада на колене. Докато е на земята, М.С. слиза по стълбите, хваща я за косата и я блъска с ръце по главата. Свидетелят К. се опитва да се изправи и да се защити, а майката на подсъдимия й извива ръцете. Д.П. и М.С. замъкват нагоре по стълбите Р. К., вкарват я в стаите и заключват вратата, като ключът отново остава у майката на подсъдимия.

От стълкновението между двете жени на Р. К. са причинени травматичен оток и охлузване в областта на главата, кръвонасядане в областта на лявата мишница, счупване на основната фаланга на втори десен пръст и охлузвания по двете коленни стави, а на М.С. – счупване на крайната фаланга на пети пръст на дясната ръка с нарушаване на целостта на отвеждащото сухожилие и кръвонасядане и травматичен оток в областта на първи пръст на лявата ръка.

Докато трае инцидентът, тъжителката, притеснена защо дъщеря й не идва да си вземе детето, се опитва да се свърже с нея по телефона и звъни многократно, на което подсъдимият, у когото е мобилният апарат на Р. К., или прекъсва повикванията, или вдига и непосредствено след това затваря, а на едно от позвъняванията се извиква: „Духайте супата!” и затваря телефона.

М.К. слиза на етажа при М.К., у когото е на гости свидетелят П. Н. А., приятел на сина на тъжителката, който в това време поправя компютъра му. Майката разказва на сина си, че няма връзка със сестра му, която й е казала, че тръгват да си приберат М., но вече около един час никой не пристига. Качва се обратно при съпруга си, но малко по-късно отново слиза при сина си още по-разтревожена и споделя, че се е свързала с телефона на Р., но е отговорил Д., който е обидил тъжителката и е затворил. Пред сина си и приятеля му М.К. набира няколко пъти телефона на дъщеря си, като на третия-четвъртия път отново вдига подсъдимият и на въпрос от тъжителката какво се случва и защо той не дава телефона на Р., Д.П. отговоря, че единствено личните й документи ще им останат за спомен от нея.

Притеснена за дъщеря си, М.К. тръгва с велосипед за улица „*” № *, Д.П. връща мобилния апарат на Р. К. след проведения разговор с тъжителката, а от телефона на М.С. подсъдимият и майка му чрез телефон за спешни повиквания 112 се свързват с РУ „Полиция” – Първомай и съобщават, че очакват „неканени гости”, като визират семейството на свидетеля Д.К..

Заради дрязгите със снаха си свидетелят М.С. отива до полицията, за да подаде оплакване, а свидетелят С.С. - оперативен дежурен в оперативната част на РУ „Полиция” – Първомай, който вече е приел телефонното обаждане чрез телефон 112, й обяснява, че може да си пусне жалба когато си поиска, и майката на подсъдимия си тръгва.

Прибира се в жилището си на улица „***” № **, където я очакват свидетелят Й.П.К. и Е. Я., които правят оградата в дома й и с които тя трябва да се разбере за наливането на бетона на следващия ден. На тях майката на подсъдимия разказва, че снаха й е скочила да я бие и й е счупила единия пръст на ръката.

Пристигнала пред дома на дъщеря си, М.К. вижда как майката на подсъдимия излиза от двора и тръгва с автомобила си, телефонира на съпруга си Д.К., казва му къде е и го моли да дойде, а той от своя страна моли сина си да го закара с колата, за което съпругата на М.К. се качва на етаж на родителите му да наглежда вече спящия М. П., а съпругът и синът на тъжителката, придружени от свидетелят П. А., отиват с автомобила до дома на подсъдимия.

След пристигането си тримата мъже застават на отсрещния тротоар под уличната лампа срещу входната дворна врата на улица „*” № *, а пострадалата отново прави опити да се свърже по телефона с дъщеря си, като на едно от позвъняванията тя вдига и майка й й казва да излезе, че те са отвън на улицата.

Р. К. взема якето си, обува се, излиза навън и се затичва към дворната врата (метална, плътна в долната си половина, с орнаменти в горната, отваряща се надясно към къщата, като от двете й страни има постройки, чиито стени оформят открит коридор). До средата на двора е, когато след нея на бегом се задава подсъдимият.

Свидетелят Р. К. стига до дворната врата и успява да я отвори леко, а М.К. си провира лявата ръка, за да й помогне да излезе, но в този момент Д.П. застига жена си, избутва я назад, хвърля се върху вратата, блъска я с ръце, като си помага и с крак. Прави това нееднократно и по този начин затиска ръката на тъжителката, като в същото време я обижда с думите „мръсница” и „курво мръсна”.

М.К., който вижда притиснатата в металната каса ръка на викащата от болка своя майка, се засилва от отсрещния тротоар и бута с рамо вратата към двора, като изблъсква и Д.П., който залита и си удря главата в стената на постройката зад себе си.

Р. К. излиза от двора и вижда баща си и свидетеля П. А. от другата страна на улицата.

Подсъдимият излиза след нея, разбутва М., М. и Р. К., заявява им, че сега ще стане много страшно и тръгва да тича надолу по улицата.

Отива в дома на майка си, като носи в ръка счупените си очила, и разказва, че родителите на Р. са го набили – блъскали са го и са го ритали, а М.К. дори е извадил пистолет, с който го е ударил в гърба.

В същото време К. решават да подадат жалба в полицията. Прибират колелото в багажника на колата, качват се и потеглят, като свидетелят П. А. е с тях, а по пътя Р. К. споделя, че е била заключена и държана против волята си в къщата от Д.П. и майка му, че е бита от М.С., че показалецът на дясната ръка я боли.

Когато пристигат, свидетелят М.К. паркира на паркинга на пожарната в непосредствена близост до Полицейското управление и си тръгва пеш заедно със свидетеля П. А., а Р. К., майка й и баща й отиват на гишето при свидетеля С.С. и обясняват, че Д. и Р. са се скарали, че Р. била заключена и не я пускали да си тръгва, че майка й и баща й са ходили на място и са взели дъщеря си.

Свидетелят С.С. казва на Р. К., че може да подаде жалба, дава й лист хартия и тя започва да пише. На полицейския служител му прави впечатление, че на две-три думи жената спира да пише, оплаква се от ръката си, казва, че е ударена. Наблюдава я 5-10 минути и забелязва как при разресване на косата с пръсти в ръката й остава сноп косми.

Докато тя продължава да пише, свидетелят С.С. излиза от дежурната стая на стълбите пред Районното управление заедно със свидетеля Д.К. и забелязва в осветения парк отсреща да приближава подсъдимият Д.П. с майка си. За да не възникнат нови скандали пред сградата на полицията, ги моли да изчакат на отсрещния тротоар (на 5-6 метра от Полицейското управление) и обяснява на свидетеля М.С. това, което й е обяснил и при първото й идване – че той не може да разреши проблема в момента и че може да се подаде жалба или сега, или на следващия ден.

Р. К. предава писменото си оплакване на дежурния полицай, подсъдимият и майка му изчакват семейство К. да излязат, тръгват си и те.

К. се качват в колата и търсят спешна медицинска помощ в град Първомай, защото Р. плаче от болка. От там ги насочват към бърза и неотложна помощ в град Пловдив, където впоследствие ръката е гипсирана заради фрактура.

В центъра за спешна медицинска помощ в град Първомай е прегледана и тъжителката.

На следващия ден – 29.11.2013 година – тъжителката и дъщеря й, както и подсъдимият и майка му посещават Катедрата по съдебна медицина към УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД – Пловдив. Всички са освидетелствани за травматичните си увреждания.

След инцидента на 28.11.2013 година отношенията между семействата на тъжителката, от една страна, и подсъдимия и майка му, от друга, се влошават. Започват помежду си да завеждат тъжби за образуване на дела от частен характер, водят граждански дела по Закона за защита от домашното насилие, сезират и Районна прокуратура - Първомай.

От изготвената по настоящото дело съдебномедицинска експертиза по писмени данни (л. 216 – л. 225) се установява, че на инкриминираната дата на М.М.К. е причинено кръвонасядане в областта на лявата мишница, причинило болка и страдание без разстройство на здравето (лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК). Съгласно заключението, травматичното увреждане е следствие от удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно да се получи по начина, посочен от пострадалата – при притискане между металната врата и касата на същата на лявата ръка в областта на мишницата в средната трета, без да се засегнат други части на ръката и тялото, като лявата ръка е притисната след пъхане между вратата и касата до средната трета на лявата мишница.

Непосредствено след инцидента пострадалата е изпитвала незначителни по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно са затихнали до пълното им изчезване след приключване на оздравителния процес, траял около 14 - 20 дни при благоприятен ход, без настъпването на усложнения в него, за което няма писмени и гласни доказателства в делото.

В съдебно заседание експертът поддържа заключението си.

 

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена частично от обясненията на подсъдимия, частично от показанията на свидетелите С.Д.Б., Б.Д.С., от показанията на свидетелите М.К.С., Р. Д.К., Д.М.К., М.Д.К., Й.П.К., С.Н.С., П. Н. А., Н.Т.Б., от приобщените по надлежния ред писмени доказателства: Съдебномедицинско удостоверение № 1352 / 2013 година (л. 5, л. 142), Карта № 4589 / 277547 (л. 6, л. 15, л. 143), Жалба до Районна прокуратура – Първомай, вх. № 866 / 13 / 03.12.2013 година (л. 18), Съдебномедицинско удостоверение № 1350 / 2013 година на катедра по съдебна медицина при Медицински университет „Пловдив” (л. 19, л. 25), Молба до Районен съд – Първомай срещу М.Д.К., М.М.К., Д.М.К. и Р. Д.К. с правно основание чл. 8, чл. 9 и чл. 10 от Закона за защита от домашно насилие, към която са приложени 4 декларации по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН по отношение на лицата (л. 20 – л. 24), Молба до Районен съд – Първомай от Р. Д.К. против Д.И.П. и М.К.С. с правно основание чл. 18 от ЗЗДН (л. 26 – л. 28), Съдебномедицинско удостоверение № 1351 / 2013 година на катедра по съдебна медицина при Медицински университет „Пловдив” (л. 29), и Декларация от 02.12.2013 година (л. 30 – л. 31), Писмо № 866 / 13 / 27.01.2014 година и Постановление от 13.01.2014 година на Районна прокуратура – Първомай (л. 35 – л. 37), писмо изх. № 9647 / 09.05.2014 година на „Космо България Мобайл” ЕАД – София (л. 139), писмо изх. № 13572 / 23.06.2014 година на „Космо България Мобайл” ЕАД – София(л. 140), писмо изх. № 10645 / 12.05.2014 година на „Мобилтел” ЕАД – София (л. 141), Лист от 29.11.2013 година за изпращане на Р. Д.К. за образно изследване на фас и профил дясна длан (л. 144), Лист за преглед на пациент в спешно отделение от 29.11.2013 година на името на Р. Д.К. - два броя (л. 145 – л. 146), Амбулаторен лист № 000123 / 05.03.2014 година, издаден на името на Р. Д.К. (л. 147), Резултати от извършени на 05.03.2014 година изследвания на Р. Д.К. (л. 148), на гръцки език с превод на български от Иск за развод от 25.05.2012 година от Д.И.П. срещу Г.С.А., предявен пред Едночленния първоинстанционен съд в Атина (л. 149 – л. 152), превод от гръцки на български език на Доклад за подаване на съдебен иск на 29.05.2013 година (л. 149), Предложение № 861 / 2013 / 14.05.2014 година по чл. 194, ал. 1, т. 4 от НПК на Районна прокуратура – Първомай (л. 154), Постановление № 3378 / 2014 / 20.05.2014 година на Окръжна прокуратура – Пловдив (л. 155), Съдебномедицинско удостоверение № 1349 / 2013 година на Катедра по съдебна медицина при Медицински университет – Пловдив и Допълнение към Съдебномедицинско удостоверение № 1349 / 2013 година на Катедра по съдебна медицина при Медицински университет – Пловдив (л. 156 – л. 157), Амбулаторен лист № 007523 / 11.12.2013 година, издаден на името на Д.И.П. (л. 158), Медицинско направление № 001774 / 11.12.2013 година по Амбулаторен лист № 007523 (л. 159), Декларация за информирано съгласие с подпис и ЕГН без имена и лист за изпращане на Д.И.П. до Клиника по образна диагностика (л. 160), Лист за преглед на пациент в спешно отделение № 092147 от 12.12.2013 година на името на Д.И.П. (л. 161), Лист за изпращане на Д.И.П. за образно диагнностично изследване на: рентгенография на цервикални прешлени, рентгенография на череп – обзорна (л. 162), Допълнителен лист към Лист за преглед на пациент в спешно отделение № 92147 - два броя (л. 163 – л. 164), Рецепта за Д.П. и фискален бон от 11.12.2013 година (л. 165 – л. 166), Писмо рег. № 105850-123 / 09.05.2014 година на Началника на „Районен център – 112” – Кърджали в Дирекция „Национална система 112” към Министерство на вътрешните работи и снимка на електронен картон № 13645444 за повикването от № 0893938166 (л. 203), Писмо изх. № 13572 / 23.06.2014 година на „Космо България Мобайл” ЕАД – София с приложение (л. 205), Писмо изх. № **3 / 09.01.2015 година „Теленор България” ЕАД (л. 206), Писмо изх. № 11-00-6** / 16.01.2015 година на Заместник-директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив (л. 208), Писмо изх. № 558 / 09.01.2015 година „Мобилтел” ЕАД – София (л. 210 – л. 211), Справка за съдимост рег. № 57 / 25.02.2015 година на тъжителката (л. 212), Фактура № 720*62706 / 25.12.2013 година на „Космо България Мобайл” ЕАД – София ведно с извадка за проведени телефонни разговори (л. 228 – л. 229), Фактура № 7201506375 / 05.12.2013 година на „Космо България Мобайл” ЕАД – София ведно с извадка за проведени телефонни разговори (л. 230 – л. 231), Грамота от *.05.2009 година от Кмета на Община Първомай и Председателя на Общински съвет – Първомай за награждаване на М.М.К. (л. 232), Справка за съдимост рег. № 5* / 23.04.2015 година на Районен съд – Първомай (л. 233), от приложените веществени доказателства 6 цветни снимки с размер 10 х 15 см (л. 167), аудиозапис на прието повикване от телефон 112 (л. 204).

Съдът кредитира експертизата като пълна, ясна и обоснована и съответстваща на събрания по делото доказателствен материал.

Не се кредитират от Съда обясненията на подсъдимия, че на инкриминираната дата още сутринта в дома на М. К. е удрян два пъти от нея в корема, че вечерта в дома му на улица „*” Р. К. напада майка му, а малко по-късно е пребит в двора от пострадалата, съпруга и сина й. Изложената от него версия е в противоречие с останалата доказателствена съвкупност и според настоящата инстанция е изказана с цел да се оневини престъпното поведение и да се избегне следващата се за него наказателна отговорност. В тази връзка съдът не приема и думите на Б.С. и С.Б. за нанесен над Д.П. побой от М., М. и Д. К., а ги намира за подкрепящи оневиняващата теза от подсъдимия, заради близките си отношения с него, още повече, че буди съмнение С.Б. изобщо да се е намирала в град Първомай на инкриминираната дата при информация от „Космо България Мобайл” ЕАД – София с Писмо изх. № 13572 / 23.06.2014 година, че по това време от мобилния й телефон е ползван интернет в град Пловдив.

От друга страна, показанията на Р. К., Д.К., М.К. и П. А. са единни и логични по отношение на обстоятелството кой и как причинява телесната повреда на пострадалата и кой отправя обидни реплики към нея – подсъдимият Д.П..

Отчита се от Съда, че К. са едно семейство и че П. А. е приятел на М.К., но думите им се подкрепят и от заключението на експерта досежно механизма на увреждането.

Съдът отчита и че по Съдебномедицинско удостоверение № 1350 / 2013 година (л. 19 и л. 25 от делото) при прегледа на 29.11.2013 година на Д.И.П. са установени: по окосмената част на главата отдясно в слепоочието, непосредствено над горния ръб на ушната мида – овално кръвонасядане с размери 3/2 см с петнист характер и синкав цвят; в областта на лявото коляно по предната повърхност на кожата – охлузване с размери 11/3 см с вертикален ход, покрито с кафеникава коричка на нивото на околната кожа; в горната трета на лявата подбедрица по предната повърхност – охлузване с размери на 3/2 см, покрито с кафеникава коричка на нивото на околната кожа, и травматичните увреждания са причинени от удари или притискане с или върху твърд тъп предмет.

Но не могат да се пренебрегнат думите на Р. К. за начина на притискане на ръката на М.К. с металната врата от Д.П. и реакцията на брат й, когато вижда и чува какво се случва: „Отвътре на вратата има пощенска кутия и той с крака затискаше точно пощенската кутия, а с ръце държеше вратата и я затискаше. Майка ми се извика, а той я обиждаше и й каза „мръсница” и „курва”. След това брат ми дойде и блъсна вратата с рамо, за да освободи на майка ми ръката, за да не бъде счупена. ... Брат ми, като блъсна вратата, Д. се удари отзад в гаража. Удари се на гаража отзад. Главата си удари - брат ми като блъсна вратата, с вратата удари Д., Д. залитна и се удари на гаража отзад. Не е падал Д.”.

Като се има предвид ден след инцидента при медицинския преглед на подсъдимия какви увреждания са установени и разположението им по тялто му и с оглед на горецитираните показания на дъщерята на пострадала, може и без специални знания из областта на медицината да се прави обоснован извод, че на Д.П. действително е причинено нараняване от член на семейство К., а именно от М., но не при нанесен му петминутен побой, както твърди в обясненията си, а с еднократен изключващ умисъл за увреда акт, за да се спрат пративоправните му действия.

Що се отнася до показанията на М.С. за обидни думи от Р. К. към нея, нахвърляне, блъскане и извиване на пръсти, както и за обстоятелството тя самата блъскала ли я е и причинявала ли й е някакво телесно увреждане (което премълчава по силата на чл. 121 от НПК), настоящият състав не счита да обсъжда, тъй като е извън предмета на доказване по настоящия казус.

В останалата част Съдът кредитира гласните доказателства като логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се с писмените и веществени такива, въз основа на чиято съвкупна оценка се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

Доколкото във възприетия доказателствен комплекс има противоречия, те са несъществени, стоят извън фактически обстоятелства, подлежащи на несъмнено установяване, и не са в състояние да повлияят върху преценката на Съда за вината на подсъдимия и участието му в престъпленията, за които е привлечен под наказателна отговорност.

 

При така установената фактическа обстановка от правна страна Районният съд е на становище, че подсъдимият Д.И.П. осъществява от обективна и субективна страна фактическия състав на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, тъй като на 28.11.2013 година в град Първомай, област Пловдив, пред входната врата на къщата на улица „*” № *, нанася на М.М.К. ***, лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на кръвонасядане в областта на лявата мишница болка и страдание без разстройство на здравето (престъпбение по чл. 130, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК) и казва в нейно присъствие – на М.М.К. – нещо унизително за честта и достойнството й, а именно: „курво мръсна”, „мръсница” (престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК).

От обективна страна подсъдимият с действията си – нахвърляне върху дворната врата и блъскането й с ръце, като си помага и с крак, докато лявата ръка на пострадалата е между металните врата и каса, причинява на М.К. съответните увреждания, подробно описани в съдебномедицинската експертиза, водещи до болка и страдание без разстройство на здравето; същевременно подсъдимият в присъствието на частната тъжителка я нарича с обидни епитети, които стигат до съзнанието й и засягат чувството й на лично достойнство и положителната самооценка за личността й.

От субективна страна подсъдимият осъществява и двете деяния виновно при форма на вината пряк умисъл. Същият съзнава обществено опасния характер на извършеното и казаното от него, с което предвижда и иска настъпването на обществено опасните последици.

С оглед на кредитираната от настоящият състав доказателствена съвкупност за извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК е неприложим институтът на реторсията по ал. 3 на посочения законов текст.

Съгласно визираната разпоредба, когато пострадалият отвръща веднага на дееца със същата телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание, т.е. на злото е отвърнато със същото зло и засегнатият намира удовлетворение с причиняване на същото деяние на засегналия го, като според съдебната практика характеристиката на това престъпление и обстоятелството, че и двете страни се поставят в еднакво положение пред наказателния закон, води до изключение от правилото за всяко престъпление, извършено от наказателноотговорно лице, да се налага съответно наказание и е без значение коя от двете срани първа осъществява престъпното посегателство против личността и коя първа сезира съда.

По посоченото, за да се приложи реторсията, трябва да са налице доказателства за взаимно причиняване между нападател и пострадал на еднаква по вид лека телесна повреда, но в случая липсват доказателства за това.

Според показанията на С.Б., след като Р. К. изскача навън от къщата и след нея – Д.П., на дворната врата отвън стоят М., М. и Д. К.. Чуват се караници, подсъдимият се затичва навътре, след него – М.К., който го настига, ударя го по тила с пистолет и Д.П. пада. В двора влизат пострадала и съпругът й и тримата ритат и удрят на земята подсъдимия, а Р. К. стои отстрани и гледа. Родителите и брат й си тръгват след около 4-5 минути.

Б.С. заявява, че Р. К. излиза към пътната врата, малко след нея излиза Д.П., чуват се викове на вратата – има кавга; тя поглежда с дъщеря си през прозореца и вижда подсъдимият да тича навътре към къщата, а след него - М.К., който държи пистолет в дясната ръка, с който го ударя по тила. Д.П. залита и пада, иска да се хване за стълба на асмата, но не успява, удря се в стълба в слепоочието и пада на земята. Влизат майката и бащата на Р. К. и тримата около пет минути ритат подсъдимия, след което си тръгват. Д.П. се изправя след още 5 минути, залитайки тръгва към пътната врата и излиза навън.

От своя страна подсъдимият обяснява, че след като Р. К. излиза от къщата, а 2-3 минути след нея и той, я вижда с М., М. и Д. К. от външната страна на дворната врата. Приближава, Р. се прибира, той решава да затвори вратата, но М.К. се опитва да нахлуе и в този момент М.К. ми насочва пистолет към главата с думите: „Ще те убия!”. Д.П. тръгва да бяга навътре към двора, но синът на пострадалата рита вратата със силен шут и го подгонва, ударя го отзад в тила с дръжката на пистолета, подсъдимият залита, ударя си дясното слепоочие в бетонния стълб на асмата и пада на земята. М., М. и Д. К. са около него и го ритат – М.К. го рита по главата, Д.К. го рита навсякъде около корема и дори с юмруци по гърба, където свари, а М.К. му тъпче лявото коляно, на което има две операции. Р. К. стои на два метра встрани. Д.П. изпада в безсъзнание и когато се събужда, около него няма никой.

Дори хипотетично да се приемат тези обяснения на подсъдимия и показания на свидетелите Б.С. и С.Б. за верни, никой от тях не споменава някой от семейство К. да е получил каквото и да е нараняване, още повече пострадалата от Д.П., а при липса на данни за реципрочност на телесно увреждане и то единствено между извършител и пострадал според процесуалното им качество по делото, не могат да се правят изводи за евентуално приложение на реторсия.

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършените от подсъдимия престъпления, за които е подведен под наказателна отговорност, за да определи наказанията за всяко от тях, предвид целите по чл. 36 от НК, Съдът отчита чистото съдебно минало на Д.И.П. като смекчаващо отговорността обстоятелство и липсата на отегчаващи такива. Това характеризира дееца като лице с ниска степен на обществена опаснот, но причиняването на телесна повреда с оглед на систематичното й място в НК е пристъпление с висока степен на обществена опасност, а обеществената опасност на обидата е отчетена от законодателя с предвиденото за нея.

При преценка на горепосочените обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест, и като се отчита, че единственото смекчаващо не се явява изключително по смисъла на чл. 55 от НК, за да се счете, че и най-лекото, предвидено в закона наказание, е несъразмерно тежко, Съдът е на мнение, че на подсъдимия Д.И.П. е най-справедливо наказанието за всяко от извършените от него престъпления да се определи при хипотезата на чл. 54 от НК.

За причинените болка и страдание без разстройство на здравето при съобразяване с императива на чл. 57, ал. 1 от НК за налагане на най-подходящото по вид и размер наказание във връзка с целите на чл. 36 от НК, настоящата инстанция счита, че от алтернативно предвидените в разпоредбата на чл. 130, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК най-подходящо е второто в размер на законовия минимум на мерките по чл. 42а и чл. 42б от НК, а именно пробация, както следва:

Ø     задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично;

Ø     задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

За нанесената на пострадалата обида наказанието също следва да е в минимума на посоченото в текста на чл. 146, ал. 1 от НК, а именно глоба в размер на 1000 (хиляда) лева.

Така определените наказания са най-справедливи, съответстват на обществената опасност на всяко от деянието, на дееца и на имотното му състояние и са в състояние да постигнат целите на генералната и специалната превенции, предвидени по НК да се повлияе превъзпитателно и предупредително на дееца и другите членове на обществото.

Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК, ако с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях.

В случая на Д.И.П. следва да се наложи по-тежкото измежду определените му наказания за двете престъпления, а именно пробация с посочените по-горе пробационни мерки, но е справедливо към него на основание чл. 23, ал. 3 от НК изцяло да се присъедини по-лекото – 1000 лева глоба.

Причини за извършване на деянияета: ниска правна култура, слаби волеви задръжки и незачитане на установения в страната правов ред, изразяващо се в неуважение към телесната неприкосновеност, честта и достойнството на гражданите.

 

За приетите за съвместно разглеждане срещу подсъдимия Д.И.П. граждански искове за неимуществени вреди Съдът намира следното:

И двата иска са доказани по своето основание, тъй като причинената лека телесна повреда и обидата на пострадалата са пряка и непосредствена последица от престъпленията, предмет на делото. Всяко от деянията, обективиращо признаците на състав по чл. 130, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК и състав по чл. 146, ал. 1 от НК, е извършено от подсъдимия виновно и съставлява деликт по смисъла на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, а съгласно същия законов текст всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Телесното увреждане и последствията му се установяват от кредитираните от гласни и писмени доказателства и от приетата съдебномедицинска експертиза и като се отчитат сравнително непродължителния оздравителен процес от 14-20 дни при благоприятен ход на протичане и липсата на данни за усложнения, Съдът намира, че е най-справедливо да уважи иска за сумата от 2000 (две хиляди) лева, което обезщетение в случая е съответно на претърпените от пострадалата неимуществени вреди, а до пълния му предявен размер от 3000 лева гражданският иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

За да определи размера на обезвредата за нанесените в нейно присъствие думи „курво мръсна”, „мръсница”, настоящият състав отчита от една страна самооценката на М.М.К. за честта и достойноството й, предвид че е дългогодишен детски учител, награждаван за висок професионализъм, заслуги и принос в развитието на образованието на Община Първомай, а от друга страна – че обидата й е нанесена в присъствието на най-близките за нея хора – деца и съпруг, за което този иск следва да се уважи в пълния му предявен размер от 1000 (хиляда) лева.

Уважените суми за обезщетение и по двата иска се дължат ведно със законната лихва от 28.11.2013 година - датата на увреждането - до окончателното им изплащане на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, тъй като при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.

В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК Д.И.П. следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 50 (петдесет) лева – допълнително присъдено за съдебномедицинската експертиза възнаграждение на вещото лице над определения и внесен депозит от 100 лева, както и сумата от сумата от 120 (сто и двадесет) лева - държавна такса върху уважената част от предявените граждански искове. На посоченото правно основание подсъдимият следва да заплати на М.М.К. сумата от 500 (петстотин) лева за процесуално представителство и сумата от 117,10 лева (сто и седемнадесет лева и десет стотинки) за деловодни разноски.

По гореизложените съображения Съдът постанови присъдата си.

 

Председател: (п)

СЗ / АГ