РАЗПОРЕЖДАНЕ № 356

 

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в разпоредително заседание на двадесет и осми юли две хиляди и петнадесета година с

 

Председател Спасимир Здравчев

 

след като се запозна с материалите по АНД № 120 по описа на Съда за 2015 година, образувано по изпратеното с писмо рег. № 210 / 2015 от 10.07.2015 година от Районна прокуратура - Първомай мотивирано постановление, провери на основание чл. 248, ал. 2 от НПК писмените доказателства, приложени към Дознание № 158 / 2015 година по описа на РУ на МВР – Първомай, и намери, че делото не подлежи на разглеждане, а са налице основания за прекратяване на наказателното производство, поради забраната на императивното правило на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК - non bis in idem.

Дознанието е образувано и водено срещу М.Т.А., ЕГН **********,***, за това, че през периода от 14.10.2012 година до 25.05.2013 година в землището на град Първомай, област Пловдив, и в град Първомай, област Пловдив, без съответно свидетелство за управление в едногодишния срок от наказването му по админисративен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление (с Наказателно постановление № К - 665 / 2012 от 08.08.2012 година на Началника на РУ на МВР – Хисаря, влязло в сила на на 10.10.2012 година) в условията на продължавано престъпление управлява моторно превозно средство: 1) на 14.10.2012 година в землището на град Първомай, област Пловдив, на път трети клас № 667 от републиканската пътна мрежа на 7 км и 300 м - лек автомобил „Мазда МХ-3” с ДК № *; 2) на 24.03.2013 година в землището на град Първомай, област Пловдив, на общински път № PDV 2215 на 1 км и 0 м – лек автомобил „Опел Астра” с ДК № **; 3) на 25.05.2013 година в град Първомай, област Пловдив, - лек автомобил „Мазда МХ-3” с ДК № * - престъпление по чл. 343в, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.

С Постановление от 08.07.2015 година М.Т.А. е привлечен в качеството на обвиняем за посоченото престъпление и след приключване на разследването на основание чл. 375 от НПК Районна прокуратура - Първомай внася делото в съда с мотивирано постановление от 10.07.2015 година, с което счита, че са налице основанията за приложението на чл. 78а от НК и предлага обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност за престъпление по чл. 343в, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК с налагане на административно наказание глоба.

След запознаване с доказателствената съвкупност по Дознанието, настоящият състав счита следното:

Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Репулика България Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Със Закон за ратифициране на Протокол № 4 и Протокол № 7 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (обн., ДВ, бр. 87 от 24.10.2000 година, в сила от 24.10.2000 година) международният акт е възприет по конституционен ред - обнародван е и е влязъл в сила за страната, което го прави част от вътрешното право на Република България и което му дава предимство пред противоречащите му разпоредби от вътрешното законодателство.

По силата на чл. 4, т. 1 от Протокол № 7 към Конвенцията Никой не може да бъде съден или наказан от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден съгласно закона и наказателната процедура на тази държава. Това правило е аналогично с нормата от националното право - чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК.

Приложното поле на цитирания международен нормативен акт се очертава с даденото от Европейския съд по правата на човека автономно тълкуване по Конвенцията на понятието „престъпление” по начина на правоприлагането й за идентични случаи, постановените решения по които имат задължителен косвен ефект спрямо всяка от договарящите държави, признали юрисдикцията на Съда в Страстбург, каквато е и Република България. От друга страна, следва да се установи дали в конкретния случай е постановен влязъл в материална законна сила акт (наказателно постановление или решение на съда) по отношение на същото лице за същото деяние.

Понятието „престъпление” е идентичено с понятието „наказателно обвинение”, употребено в чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, и утвърдените критерии за неговото дефиниране са: 1) квалификация по националното право; 2) характер на нарушението (инициирано ли е производството от орган на власт по силата на законово правомощие да прилага това производство принудително, има ли правната норма наказателен характер, налагането на санкцията в зависимост от установяване на виновно поведение ли е и пр.); 3) тежестта и максималният размер на наказанието, предвидено от приложимия закон. Във връзка с посоченото вторият и третият критерий са в условията на алтернативност - достатъчно е конкретното нарушение по характера си да е „престъпление” от гледна точка на Конвенцията или наказанието, предвидено за това нарушение, по тежестта си да попада в обхвата на „наказателната” област (в този смисъл решение от 21.02.1984 година по делото „Йозтюрк срещу Германия”).

Съгласно решението по делото „Цоньо Цонев срещу България” под „наказателно обвинение” се има предвид не само обвинение за престъпление, но и за извършено административно нарушение, а според мотивите на решението по делото „Сергей Золотухин срещу Русия” съдът трябва да се абстрахира от правната характеристика на правонарушенията по вътрешното право и да вземе предвид фактите като единствена отправна точка за сравнение.

В конкретния казус се установява, че е налице тъждество между фактите, предмет на настоящото дело, и тези, осъществяващи състав на нарушение на правилата за движение по пътищата, за които М.Т.А. е наказан по административен ред с влезли в сила наказателни постановления за включени в състава на продължаваното престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК деяния, за което е предявено обвинение – касаят едни и същи по време, място, авторство, механизъм на извършване и засегнат обект на посегателство – и с оглед на всичко гореизложено е безспорно, че всяко от нарушенията по чл. 150 от Закона за движение по пътищата, за които е санкционирано лицето по чл. 177, ал. 1, т. 2, предложение 1 от същия закон, представлява „престъпление” по смисъла на чл. 4, т. 1 от Протокол № 7 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Без значение е обстоятелството, че за нарушенията по специалния закон наказанието е глоба, а за престъплението по чл. 343в, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК се предвижда лишаване от свобода, като в случая дори съвпада и предвиденото наказание глоба с оглед на задължителното приложение на чл. 78а от НК при законовите предпоставки за това.

И тъй като всяко от административнонаказателните производства, деянията по които са включени в състава на престъплението, предмет на делото, е приключило с влязъл в сила акт на наказващия орган – Наказателно постановление № К - 665 / 2012 от 08.08.2012 година на Началника на РУ „Полиция” – Хисаря, влязло в сила на на 10.10.2012 година, Наказателно постановление № 639 / 19.10.2012 година на Началника на РУ „Полиция” – Първомай, влязло в сила на на 12.12.2012 година, Наказателно постановление № 115 / 29.03.2013 година на Началника на РУ „Полиция” – Първомай, влязло в сила на на 17.05.2013 година и Наказателно постановление № 213 / 29.05.2013 година на Началника на РУ „Полиция” – Първомай, влязло в сила на на 29.06.2013 година – е налице пречка за образуване на производство срещу същото лице по същото обвинение и заведеното следва да бъде прекратено като недопустимо, защото целта на чл. 4, т. 1 от Протокол 7 е насочена към забрана не само за повторно осъждане, но и за повторно образуване на производство, приключило вече с окончателен акт по „наказателно обвинение” - в случая по ЗАНН.

Настоящият състав отчита, че с ТР № 85 / 01.11.1966 година на ОСНК на ВС е прието, че при идентичност на фактическите състави, обуславящи административнонаказателната и наказателната отговорност на едно лице, приоритет има реализацията на наказателната отговорност, но решението е прието преди Република България да е страна по Конвенцията и към днешна дата, когато съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията ратифицираните международни актове се ползват с предимство пред нормите на вътрешното законодателство, които им противоречат, е налице колизия на дадените с Тълкувателното решение указания с поетите от българската държава международни ангажименти по Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

Отчита се от съда и разпоредбата на чл. 70, ал. 1, буква Г от ЗАНН за възобновяване на административноказателното производство при евентуалното му дублиране с процедура по НК, но това е допустимо само след влязла в сила присъда и само по предложение на съответния окръжен прокурор, а не по инициатива на осъдения, което поставя последния в изключително неблагоприятно положение и води до нарушаване на гарантираното му право по чл. 4, т. 1 от Протокол 7 към Конвенцията за недопускане не само на повторно осъждане, но и на повторен висящ процес, както бе посочено-по-горе, а е и незаконосъобразно от посочената норма на ЗАНН да се обосновава допустимост на повторна наказателна процедура.

Воден от горното и на основанвие чл. 250, ал. 1, т. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК Съдът

 

РАЗПОРЕДИ:

 

Прекратява наказателното производство по АНД № 120 по описа на Районен съд - Първомай за 2015 година.

Отменя мярката за неотклонение подписка спрямо М.Т.А..

Да се връчи на Районна прокуратура – Първомай и на обвиняемия препис от настоящото разпореждане.

 

Разпореждането подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд – Пловдив по реда на Глава ХХІ от НПК в 15-дневен срок от връчването.

 

Председател: (п)

Сз / АГ