ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 5
Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в
закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и петнадесета година с
Председател Спасимир Здравчев
след разглеждане на материалите по Д
ЧНД № 210 по описа на Съда за 2014 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.
С Постановление рег. № 339 / 13 от 19.11.2014 година на основание чл. 243,
ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК Районна прокуратура –
Първомай прекратява наказателното производство по Дознание № 115 / 2013 година
по описа на РУ „Полиция” - Първомай, образувано по реда на чл. 212, ал. 2 от
НПК срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 237, ал. 2 от НК и водено срещу И.М.Д. ***, и И.Т.С. от град Пловдив за престъпление по чл. 237, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал.
2 във връзка с ал. 1 от НК.
За да обоснове прекратителната си теза, прокурорът намира, че „с
извършеното от всеки един обвиняемите И.Т.С. и И.М.Д., се нарушават
едновременно наказателна (чл. 237, ал. 1 от НК) и административни (чл. 86, ал.
2, т. 2 от ЗЛОД) норми, охраняващи един и същ обект”, както и че „извършеното
от всеки един от обвиняемите формално осъществява състава на престъплението по
чл. 237, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, но след преценка на
така съдържащите се по делото материали (с оглед времето и начина на
извършването му, мотивите, както и личността на обвиняемите и предвид липсата
на данни за други констатирани предишни нарушения по ЗЛОД, респ. наложени им
наказания, преди деянието по настоящето), … поради своята по-ниска степен на
обществена опасност, същото представлява нарушение по смисъла на ЗЛОД, а не
престъпление по чл. 237, ал. 1 от НК”.
С Постановлението представителят на държавното обвинение изпраща Дознанието
на Директора на Регионална дирекция по горите – Пловдив по компетентност „за
реализиране на административно-наказателна отговорност на лицето, предвидена в посочения
нормативен акт, като административно-наказващия орган, съгласно ЗЛОД, във
връзка със субсидиарното приложение на ЗАНН следва да реши и въпроса за
веществените доказателства (1 бр. дългоцевно оръжие с нарезна цев, марка „ИЖ”,
модел 18МН”, кал. 30-6-, Spr.,
сер. № 001801808, 1бр. оптичен прибор с неустановен модел, 1бр. платнен калъф
за огнестрелно оръжие, 1бр. нарезна полуавтоматична карабина „SLR”, модел „95Н”, кал. 7,62 х 39 мм., сер. № ВА 480262, 1бр. оптичен мерник с
бял надпис „3-9 х 40 EG” и 1
бр. пълнител за карабина – метален, находящи се в РУП – Първомай и 1бр.
автомобил марка „Тойота”, модел „Хайлукс”, с ДНК РВ 57 67 МР, оставен на
отговорно пазене у обв. И.С.) и подлежащи на отнемане в полза на Държавата”.
На Съда е служебно известно, че срещу Постановление рег. № 339 / 13 от 19.11.2014
година от Директора на Регионална дирекция по горите - Пловдив, е депозирана Жалба вх. № 5548
/ 10.12.2014 година с искане прокуроският акт да
бъде отменен. По Жалбата, с която е представено Дознание № 115 / 2013 година по
описа на РУ „Полиция” - Първомай, е образувано ДЧНД № 204 / 2014 година по
описа на Районен съд – Първомай, приключило с неокончателно Определение № 3 /
20.02.2015 година за оставяне на оплакването на Директора на Регионална
дирекция по горите - Пловдив без разглуждане като недопустимо.
По депозирана на
12.12.2014 година в Районна прокуратура - Първомай молба от И.Т.С. с искане да се
разпореди на РУ „Полиция“ - Първомай да му бъдат върнати приложените като
веществени доказателства по делото 1) един брой дългоцевно огнестрелно оръжие с
нарезна цев, марка „ИЖ“, модел „18 МН“, калибър 30-06, сер. № 001801808,
„Spring“, 2) един брой оптичен прибор с неустановен модел, 3) един брой платнен
калъф за огнестрелно оръжие, 4) четири броя патрони 30-06, 5) кожен патрондаш
за десет патрона, с Постановление рег. № 339 / 13 от 15.12.2014
година
Районна прокуратура – Първомай установява, че с акта си от 19.11.2014 година за
прекратяване на наказателното производство не се е произнесла относно част от
приобщените в хода на разследването веществени доказателства - четири броя
патрони, калибър 30-06, Spr., осем броя патрони, калибър 7,62 х 39 мм и един
брой калъфче, кафяво на цвят, - иззети с протокол за оглед на
местопроизшествие, и постановява намиращите се в РУ „Полиция” – Първомай
посочени вещи „да останат на съхранение там, до надлежното разпореждане с тях
от компетентния орган – Директора на Регионална дирекция по горите гр. Пловдив,
съгласно разпоредбите на Закона за лова и опазване на дивеча, свързаните с него
нормативни актове и субсидиарното приложение на ЗАНН”. С Постановлението от 15.12.2014 година Районна прокуратура – Първомай оставя и искането
на И.Т.С. без уважение с мотиви, че вече е налице прокурорско разпореждане по
отношение на веществените доказателства при прекратяване на наказателното производство
и е недопустимо повторно произносяне за същите вещи.
На настоящия състав е служебно известно, че срещу Постановление рег. № 339
/ 13 от 15.12.2014 година от И.Т.С. е депозирана
Частна
жалба вх. № 5846 / 22.12.2014 година с искане Съдът с
определение по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК да разпореди връщане на вещите му,
иззети по Досъдебно производство № 115 / 2013
година по описа на РУ „Полиция” – Първомай, прекратено на основание чл. 243,
ал. 1, т. 1 от НПК. По Частната жалба е образувано ДЧНД № 207 / 2014 година по
описа на Районен съд – Първомай, приключило с неокончателно Определение № 4 /
20.02.2015 година за оставяне на оплакването на И.Т.С. без уважение като
неоснователно.
По депозирана
на 16.12.2014 година в Районна прокуратура - Първомай молба от И.М.Д. чрез
адвокат И.И.С. с искане да се разпореди връщане на приложените като веществени
доказателства по делото, предадени от него с Протокол за доброволно предаване
от 20.04.2013 година вещи: 1) един брой нарезна полуавтоматична карабина „SLR“,
модел „95Н“, калибър 7,62 х 39 мм, сериен № ВА 480262, 2) един брой оптичен
мерник с бял надпис „3-9 х 40 EG“, 3) един брой метален пълнител за карабина, с
Постановление рег. № 339 / 13 от 16.12.2014 година Районна прокуратура –
Първомай оставя искането на И.М.Д. без уважение с мотиви, че с Постановлението
от 19.11.2014 година Прокуратурата в град Първомай вече е прекратила
наказателното производство по дознание № 115 / 2013 година и се е произнесла на
основание чл. 243, ал. 2 от НПК и по въпроса за веществените доказателства,
намиращи се на съхранение в РУ „Полиция“ – Първомай, като е постановено същите да
останат на съхранение там до надлежното разпореждане с тях, съгласно
разпоредбите на Закона за лова и опазване на дивеча, от компетентния орган – Директора
на Регионална дирекция по горите – Пловдив.
Недоволен от отказа на Районна прокуратура – Първомай остава процесуалният
представител на И.М.Д. адвокат И.И.С., която с Жалба вх. № 5897 / 30.12.2014
година от името на доверителя си и на И.Т.С. иска на основание чл. 243, ал. 3 (ал. 5 според Съда) от НПК Постановление
рег. № 339 / 13 от 15.12.2014 година и Постановление
рег. № 339 / 13 от 16.12.2014 година – и двете Районна прокуратура – Първомай,
да бъдат отменени и да се разпореди връщане на вещите на И.М.Д., иззети с
Протокол за доброволно предаване от 20.04.2013 година.
В частта й
срещу Постановление рег. № 339 / 13 от 15.12.2014 година Жалбата
следва да се остави без разглеждане като недопустима. От приложеното на л. 20,
том І от Дознание № 115 / 2013 година (приложено по ДЧНД № 204 / 2013 година на
Районен съд – Първомай) Пълномощно от 27.09.2013 година по Договор за правна
защита и съдействие № 83308 / 27.09.2013 година се установява, че адвокат И.И.С.
е упълномощена единствено от И.М.Д. и няма доказателства, от които да се прави
извод за представителна власт на този защитник и по отношение на И.Т.С., а от
друга страна Постановление рег. № 339 / 13 от 15.12.2014
година
не касае вещи на И.М.Д., а само на другия обвиняем, по чието искане в същата
насока – да се върнат вещите му, приложени по Дознание № 115 / 2013 година –
съдът вече се произнесъл (виж по-горе).
Жалбата в
частта срещу Постановление рег. № 339 / 13 от 16.12.2014 година на Районна прокуратура – Първомай изхожда от името на лице (обвиняем) от кръга на посочените в разпоредбата на чл. 243, ал. 3 от НПК и е депозирана в
преклузивния срок по посочения текст, за което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно текста на чл. 243, ал. 2 от
НПК с постановлението, с което се прекратява наказателното производство, прокурорът се произнася и по въпроса за
веществените доказателства.
В досъдебното производство прокурорът осъществява ръководно-решаваща
функция и е изцяло в компетенциите му при прекратяване на наказателното
производство да прецени има ли извършено административно нарушение и да изпрати
материалите от разследването (включително и събраните при разследването
веществени доказателства) на съответния административнонаказващ орган за
реализиране на отговорността на дееца по административен ред. За това и
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН в този случай позволява образуването на
административнонаказателна преписка без съставяне на акт за административно
нарушение, каквото е общото императивно правило.
В рамките на компетенциите си по Раздел ІV от Глава трета от ЗАНН
наказващият орган следва да се произнесе по същество, като издаде наказателно
постановление, с което да наложи на нарушителя съответно административно
наказание (чл. 53) или да прекрати преписката с мотивирана резолюция, когато
установи, че деянието не е нарушение, че нарушението не е извършено от лицето,
посочено като нарушител, или че то не може да му се вмени във вина (чл. 54).
Когато се реализира административнонаказателна отговоронст на дееца, в
съответствие с текста на чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН с наказателното
постановление се отнемат в полза на държавата вещите, принадлежащи на
нарушителя, които са послужили за извършване на умишлено административно
нарушение, или са предмет на нарушението, както и вещите, предмет на
нарушението, притежаването на които е забранено, стига това отнемане да е
предвидено в съответен закон или указ (чл. 20 от ЗАНН), а чл. 95 от Закона за
лова и опазване на дивеча при конкретно посочени нарушения предвижда отнемане
на оръжието и другите средства за ловуване, включително и превозното средство,
ако е използвано като средство за ловуване, или заплащане на равностойността на
вещите. Когато наказващият орган прекратява административнонаказателната
преписка, постановява да се върнат иззетите вещи, освен ако притежаването им е
забранено, или да се заплати тяхната равностойност в случаите на чл. 46, ал. 4 (чл. 54 от ЗАНН). Но и в
двата случая не прокурорът, а вече административноказващият орган е компетентен
и следва да се произнесе относно веществените доказателства.
С оглед на гореизложеното Районен съд – Първомай, първи съдебен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без разглеждане като недопустима
Жалба вх. № 5897 / 30.12.2014 година от адвокат И.И.С. като доверител на И.Т.С.
в частта, в която се иска отмяна на основание чл. 243, ал. 5 от НПК на Постановление
рег. № 339 / 13 от 15.12.2014 година на
Районна прокуратура – Първомай.
Оставя без уважение като неоснователна
Жалба вх. № 5897 / 30.12.2014 година от адвокат И.И.С.
в частта против Постановление рег. № 339 / 13 от
16.12.2014 година на Районна прокуратура – Първомай за
отказ да се върнат вещите на И.М.Д., приобщени с Протокол за доброволно
предаване от 20.04.2013 година по Досъдебно производство № 115 / 2013 година по описа на РУ „Полиция” – Първомай, наказателното
производство по което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 24,
ал. 1, т. 1 от НПК е прекртено с Постановление рег. № 339 / 13 от 19.11.2014
година и Дознанието е изпратено на Директора на Регионална дирекция по горите –
Пловдив за реализиране на административнонаказателна отговорност на виновните
лица.
Определението
подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд – Пловдив в седемдневен срок от
съобщаването му.
Председател: (п)
СЗ / АГ