ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 4

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и петнадесета година с

Председател Спасимир Здравчев

след разглеждане на материалите по Д ЧНД № 207 по описа на Съда за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.

С Постановление рег. № 339 / 13 от 19.11.2014 година на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК Районна прокуратура – Първомай прекратява наказателното производство по Дознание № 115 / 2013 година по описа на РУ „Полиция” - Първомай, образувано по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 237, ал. 2 от НК и водено срещу И.М.Д. от село Плодовитово, област Стара Загора, и И.Т.С. *** за престъпление по чл. 237, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК.

За да обоснове прекратителната си теза, прокурорът намира, че „с извършеното от всеки един обвиняемите И.Т.С. и И. М. Д., се нарушават едновременно наказателна (чл. 237, ал. 1 от НК) и административни (чл. 86, ал. 2, т. 2 от ЗЛОД) норми, охраняващи един и същ обект”, както и че „извършеното от всеки един от обвиняемите формално осъществява състава на престъплението по чл. 237, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, но след преценка на така съдържащите се по делото материали (с оглед времето и начина на извършването му, мотивите, както и личността на обвиняемите и предвид липсата на данни за други констатирани предишни нарушения по ЗЛОД, респ. наложени им наказания, преди деянието по настоящето), … поради своята по-ниска степен на обществена опасност, същото представлява нарушение по смисъла на ЗЛОД, а не престъпление по чл. 237, ал. 1 от НК”.

С Постановлението представителят на държавното обвинение изпраща Дознанието на Директора на Регионална дирекция по горите – Пловдив по компетентност „за реализиране на административно-наказателна отговорност на лицето, предвидена в посочения нормативен акт, като административно-наказващия орган, съгласно ЗЛОД, във връзка със субсидиарното приложение на ЗАНН следва да реши и въпроса за веществените доказателства (1 бр. дългоцевно оръжие с нарезна цев, марка „ИЖ”, модел 18МН”, кал. 30-6-, Spr., сер. № 001801808, 1бр. оптичен прибор с неустановен модел, 1бр. платнен калъф за огнестрелно оръжие, 1бр. нарезна полуавтоматична карабина „SLR”, модел „95Н”, кал. 7,62 х 39 мм., сер. № ВА 480262, 1бр. оптичен мерник с бял надпис „3-9 х 40 EG” и 1 бр. пълнител за карабина – метален, находящи се в РУП – Първомай и 1бр. автомобил марка „Тойота”, модел „Хайлукс”, с ДНК РВ 57 67 МР, оставен на отговорно пазене у обв. И.С.) и подлежащи на отнемане в полза на Държавата”.

На Съда е служебно известно, че срещу Постановление рег. № 339 / 13 от 19.11.2014 година от Директора на Регионална дирекция по горите - Пловдив, е депозирана Жалба вх. № 5548 / 10.12.2014 година с искане прокуроският акт да бъде отменен. По Жалбата, с която е представено Дознание № 115 / 2013 година по описа на РУ „Полиция” - Първомай, е образувано ДЧНД № 204 / 2014 година по описа на Районен съд – Първомай, приключило с неокончателно Определение № 3 / 20.02.2015 година за оставяне на оплакването на Директора на Регионална дирекция по горите - Пловдив без разглуждане като недопустимо.

По депозирана на 12.12.2014 година в Районна прокуратура - Първомай молба от И.Т.С. с искане да се разпореди на РУ „Полиция“ - Първомай да му бъдат върнати приложените като веществени доказателства по делото 1) един брой дългоцевно огнестрелно оръжие с нарезна цев, марка „ИЖ“, модел „18 МН“, калибър 30-06, сер. № 001801808, „Spring“, 2) един брой оптичен прибор с неустановен модел, 3) един брой платнен калъф за огнестрелно оръжие, 4) четири броя патрони 30-06, 5) кожен патрондаш за десет патрона, с Постановление рег. № 339 / 13 от 15.12.2014 година Районна прокуратура – Първомай установява, че с акта си от 19.11.2014 година за прекратяване на наказателното производство не се е произнесла относно част от приобщените в хода на разследването веществени доказателства - четири броя патрони, калибър 30-06, Spr., осем броя патрони, калибър 7,62 х 39 мм и един брой калъфче, кафяво на цвят, - иззети с протокол за оглед на местопроизшествие, и постановява намиращите се в РУ „Полиция” – Първомай посочени вещи „да останат на съхранение там, до надлежното разпореждане с тях от компетентния орган – Директора на Регионална дирекция по горите гр. Пловдив, съгласно разпоредбите на Закона за лова и опазване на дивеча, свързаните с него нормативни актове и субсидиарното приложение на ЗАНН”. С Постановлението от 15.12.2014 година Районна прокуратура – Първомай оставя и искането на И.Т.С. без уважение с мотиви, че вече е налице прокурорско разпореждане по отношение на веществените доказателства при прекратяване на наказателното производство и е недопустимо повторно произносяне за същите вещи.

Недоволен от отказа на Районна прокуратура – Първомай остава И.Т.С., който с Частна жалба вх. № 5846 / 22.12.2014 година иска Съдът с определение по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК да разпореди връщане на вещите му, иззети по Досъдебно производство № 115 / 2013 година по описа на РУ „Полиция” – Първомай, прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК. Към молбата е приложено копие от Писмо изх. № ЮВ-13-200 / 10.12.2014 година на Директора на Регионална дирекция по горите - Пловдив.

Частната жалба срещу Постановление рег. № 339 / 13 от 15.12.2014 година на Районна прокуратура – Първомай е депозирана в преклузивния срок по чл. 243, ал. 3 от НПК, от лице от кръга на посочените в разпоредбата (обвиняем) и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно текста на чл. 243, ал. 2 от НПК с постановлението, с което се прекратява наказателното производство, прокурорът се произнася и по въпроса за веществените доказателства.

В досъдебното производство прокурорът осъществява ръководно-решаваща функция и е изцяло в компетенциите му при прекратяване на наказателното производство да прецени има ли извършено административно нарушение и да изпрати материалите от разследването (включително и събраните при разследването веществени доказателства) на съответния административнонаказващ орган за реализиране на отговорността на дееца по административен ред. За това и разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН в този случай позволява образуването на административнонаказателна преписка без съставяне на акт за административно нарушение, каквото е общото императивно правило.

В рамките на компетенциите си по Раздел ІV от Глава трета от ЗАНН наказващият орган следва да се произнесе по същество, като издаде наказателно постановление, с което да наложи на нарушителя съответно административно наказание (чл. 53) или да прекрати преписката с мотивирана резолюция, когато установи, че деянието не е нарушение, че нарушението не е извършено от лицето, посочено като нарушител, или че то не може да му се вмени във вина (чл. 54).

Когато се реализира административнонаказателна отговоронст на дееца, в съответствие с текста на чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН с наказателното постановление се отнемат в полза на държавата вещите, принадлежащи на нарушителя, които са послужили за извършване на умишлено административно нарушение, или са предмет на нарушението, както и вещите, предмет на нарушението, притежаването на които е забранено, стига това отнемане да е предвидено в съответен закон или указ (чл. 20 от ЗАНН), а чл. 95 от Закона за лова и опазване на дивеча при конкретно посочени нарушения предвижда отнемане на оръжието и другите средства за ловуване, включително и превозното средство, ако е използвано като средство за ловуване, или заплащане на равностойността на вещите. Когато наказващият орган прекратява административнонаказателната преписка, постановява да се върнат иззетите вещи, освен ако притежаването им е забранено, или да се заплати тяхната равностойност в случаите на чл. 46, ал. 4 (чл. 54 от ЗАНН). Но и в двата случая не вече прокурорът, а административноказващият орган е компетентен и следва да се произнесе относно веществените доказателства.

Що се отнася до отказа на Директора на Регионална дирекция по горите – Пловдив (обективиран в Писмо изх. № ЮВ-13-200 / 10.12.2014 година) да върне част от веществените доказателства на И.Т.С. с мотив, че са иззети по Дознание № 115 / 2013 година по описа на РУ „Полиция” – Първомай и се съхраняват в управлението, в настоящото производство Районен съд - Първомай не може да се произнесе.

Целта на съдебния контрол върху досъдебното производство по реда на чл. 243, ал. 4 – ал. 7 от НПК е да се провери обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство и с оглед на направеното оплакване настоящият състав е на мнение, че в случая Районна прокуратура – Първомай правилно и в съответствие със закона се е разпоредила с приложените по Дознание № 115 / 2013 година по описа на РУ „Полиция” – Първомай веществени доказателства.

С оглед на гореизложеното Районен съд – Първомай, първи съдебен състав,

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение като неоснователна Частна жалба вх. № 5846 / 22.12.2014 година от И.Т.С. *** против Постановление рег. № 339 / 13 от 15.12.2014 година на Районна прокуратура – Първомай за отказ да се върнат вещите на лицето, приложени по Досъдебно производство № 115 / 2013 година по описа на РУ „Полиция” – Първомай, наказателното производство по което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекртено с Постановление рег. № 339 / 13 от 19.11.2014 година и Дознанието е изпратено на Директора на Регионална дирекция по горите – Пловдив за реализиране на административнонаказателна отговорност на виновните лица.

Определението подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд – Пловдив в седемдневен срок от съобщаването му.

Председател: (п)

СЗ / АГ