№ 41

град Първомай, 24.11.2015 година

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател

Спасимир Здравчев

при участието на секретаря В.Х. и прокурора Валерий Велчев, разгледа докладваното от Председателя АНД № 231 по описа на Съда за 2015 година.

Производството е по реда на Глава двадесет и осма от НПК.

С Мотивирано постановление Районна прокуратура - Първомай повдига обвинение против обвиняемия Д.И.С., ЕГН **********,***, за това, че на 16.10.2015 година в село Градина, област Пловдив, не изпълнява Заповед за защита от домашно насилие от 18.09.2015 година, издадена въз основа на Решение № 96 от 18.09.2015 година по гражданско дело № 256 / 2015 година на Районен съд - Първомай, с която се задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Г.В.С. с адрес:***, отстранен е от съвместно обитаваното с Г.В.С. жилище, находящо се в ***, за срок от 18 месеца, считано от датата на издаване на заповедта за защита, и му се забранява да приближава Г.В.С. и нейното жилище, находящо се ***, на разстояние по-малко от 50 метра за срок от 18 месеца, считано от датата на издаване на заповедта за защита – престъпление по чл. 296, ал. 1, предложение 2 от НК.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, като счита за безспорно установено по делото обвиняемият да е осъществил състава на престъплението по чл. 296, ал. 1, предложение 2 от НК и че са налице предпоставките на чл. 78а от НК, за което предлага същият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на минимума на предвиденото в закона.

Адвокат С.Д.К. ***, служебен защитник на обвиняемия, моли за решение, с което подзащитният й да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на минимума, като Съдът отчете, че същият е пенсионер и предвид факта, че е съдействал на досъдебното производство с признаване на вината си и изразяване на съжаление за стореното.

Обвиняемият Д.И.С., редовно призован, не се явява и не упражнява правото си на лична защита.

Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателствени материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна за установено следното:

Обвиняемият Д.И.С. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, женен, неосъждан, неграмотен, пенсионер, с постоянен адрес:***, ***.

Обвиняемият и свидетелят Г.В.С.са съпрузи от 1962 година.

През 2001 година двамата закупуват на внука си В.Т.С. ***, която обитават съвместно с него и свидетеля В.Д.Х. – жената, с която В.Т.С. живее на съпружески начала.

Свидетелят Г.В.С. постоянно се кара със съпруга си и през 2015 година завежда гражданско дело № 256 / 2015 година по описа на Районен съд - Първомай, което приключва с Решение № 96 от 18.09.2015 година (обявено в Регистъра на съдебните решения по чл. 235, ал. 5 от ГПК на 18.09.2015 година), влязло в сила на 28.09.2015 година.

Със съдебния акт обвиняемият Д.И.С. е задължен на основание чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за защита от домашно насилие да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо съпругата си Г.В.С. с адрес:***, отстранен е от съвместно обитаваното с Г.В.С. жилище, находящо се в ***, за срок от 18 месеца, считано от датата на издаване на Заповедта за защита, и му е забранено да приближава Г.В.С. и нейното жилище, находящо се в ***, на разстояние по-малко от 50 метра за срок от 18 месеца, считано от датата на издаване на Заповедта за защита.

На 18.09.2015 година – датата на решението – Съдът издава и Заповед за защита на основание чл. 15, ал. 2 от Закона за защита от домашно насилие.

С писмо изх. № 1091 от 18.09.2015 година Районен съд – Първомай изпраща на РУ на МВР – Първомай съобщение, ведно с приложени преписи от Решението и Заповедта за защита, за връчване на свидетеля Г.В.С. и на обвиняемия Д.И.С..

Свидетелят З.Ж.З., служител в РУ на МВР - Първомай, връчва документите на обвиняемия на 18.09.2015 година и заради неграмотността му, му изчита съдържанието им, като му разяснява и отговорността по чл. 21, ал. 3 от Закона за защита от домашно насилие, а на 22.09.2015 година на обвиняемия е съставен Протокол за предупреждение по реда на Закона за МВР във връзка със спазване на Заповедта за защита.

След като обвиняемият е запознат с Решение № 96 / 18. 09.2015 година по гражданско дело № 256 / 2015 година на Районен съд Първомай и издадената въз основа на него Заповед за защита от същата дата, се премества да живее в малка кухня, намираща се в същия двор на около 100 метра от жилището, обитавано от съпругата му.

Около 12:00 часа на 16.10.2015 година след употреба на алкохол Д.И.С. взема пръчка, влиза в стая на къщата на улица *** при Г.В.С. и започна да я обижда и псува. Свидетелката успява да го изгони извън помещението, но обвиняемият застава до прозореца на стаята и продължава да псува съпругата си.

В това време от град Пловдив се прибират внукът и свидетелят В.Д.Х.. Г.В.С. им разказва какво се случва, взема мобилния телефон на свидетеля В.Т.С. и звъни на 112, но тъй като недочува, дава апарата на жената на внука си, която обяснява на оператора, че дядо й е пиян, вика и псува и баба й се оплаква от него.

По нареждане на Административно-дежурната част на РУ на МВР – Първомай адресът е посетен от полицейски служители – свидетелите Я.М.П. и Г.П.К., които виждат обвиняемия на мястото, на което го заварва малко преди това внукът му – отвън на къщата до прозореца на стаята.

Д.И.С. е отведен в полицейското управление, където е задържан със заповед по чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР. Уведомена е Районна прокуратура - Първомай и е образувано настоящото наказателно производство.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си приложени по делото писмени доказателства: справка за съдимост (л. 8 от бързото производство), характеристична справка (л. 9 от бързото производство), справка от АИС на МВР (л. 10 от бързото производство), писмо изх. № 1091 от 18.09.2015 година (л. 18 от бързото производство), Заповед за защита (л. 19 и л. 26 от бързото производство), разписки от връчени съобщения по ГПК (л. 20, л. 21 от бързото производство), Протокол за предупреждение (л. 22 от бързото производство), Решение № 96 / 18.09.2015 година по гражданско дело № 256 / 2015 година (л. 23 – л. 25 от бързото производство), съобщение с разписка за връчване по ГПК (л. 27 от бързото производство), Заповед за задържане на лице (л. 28 от бързото производство), от самопризнанието на обвиняемия на досъдебното производство, макар и без обяснения относно случая (л. 7 от бързото производство), от показанията на свидетелите на досъдебното производство (л. 11 – л. 17 от бързото производство) – всички приобщени по реда на чл. 283 от НПК и преценени и по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите и самопризнанието на обвиняемия като логични, обективни, взаимно допълващи се и съответстващи на приобщените по предвидения в НПК ред писмени доказателства като кореспондиращи помежду си и в цялост на установената по делото фактическа обстановка.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си обвиняемият Д.И.С. осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 296, ал. 1, предложение 2 от НК за това, че на 16.10.2015 година в село Градина, област Пловдив, не изпълнява Заповед за защита от домашно насилие от 18.09.2015 година, издадена въз основа на Решение № 96 / 18.09.2015 година по гражданско дело № 256 / 2015 година на Районен съд - Първомай, с която е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Г.В.С. с адрес:***, отстранен е от съвместно обитаваното с Г.В.С. жилище, находящо се в ***, за срок от 18 месеца, считано от датата на издаване на заповедта за защита, и му е забранено да приближава Г.В.С. и нейното жилище, находящо се в ***, на разстояние по-малко от 50 метра за срок от 18 месеца, считано от датата на издаване на заповедта за защита.

От обективна страна с действията си обвиняемият осъществява обективните признаци от състава на посоченото престъпление, като на инкриминираната дата не изпълнява Заповед за защита от домашно насилие от 18.09.2015 година в нейната цялост, издадена по силата на Решение № 96 / 18.09.2015 година по гражданско дело № 256 / 2015 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 28.09.2015 година.

От субективна страна обвиняемият извършва деянието, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл и с целени и настъпили обществено опасни последици - съзнава обществено опасния характер на стореното от него, предвижда и иска настъпването на обществено опасните му последици.

С оглед на така установената правна квалификация на извършеното от обвиняемия Д.И.С. престъпление Съдът намира, че същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба на основание чл. 78а от НК, тъй като са налице всички кумулативни предпоставки за приложението на този законов институт.

Престъплението, извършено от него, предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба до 5000 лева. Обвиняемият е пълнолетно лице, към датата на деянието и постановяване на настоящото решение не е ангажирана с влязъл в сила съдебен акт наказателната му отговорност и не е освобождаван от нея по Раздел ІV на Глава осма от особената част на НК, нито е налице някое от отрицателните условия, посочени в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК. Обстоятелството, че има данни към инкриминираната дата Д.И.С. да е употребил алкохол (установено със свидетелски показания), не се явява елемент от престъпния състав на деянието, за което му е предявено обвинение.

За да определи размера на глобата, Съдът отчита както липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, така и смекчаващите отговорността – чистото съдебно минало, направеното самопризнание и фактът, че лицето е пенсионер.

Всички тези обстоятелства, съпоставени в относителната си тежест и имащи значение за отговорността на обвиняемия, го характеризират като лице с невисока, степен на обществена опасност, а обществената опасност на деянието му е отчетена в предвиденото по закон наказание за този род престъпления.

С оглед на горното настоящата инстанция е на мнение, че размерът на наказанието глоба следва да се определи в минимума на посочения в нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК, а именно 1000 (хиляда) лева.

Това наказание е най-справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на семейното и имущественото му положение и е в състояние да постигне целите, предвидени в чл. 36 от НК.

Причини за извършване на деянието - ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред.

Воден от горните съображения, Съдът

Признава обвиняемия Д.И.С., роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, женен, неосъждан, неграмотен, пенсионер, с постоянен адрес:***, ***, за виновен в това, че на 16.10.2015 година в село Градина, област Пловдив, не изпълнява Заповед за защита от домашно насилие от 18.09.2015 година, издадена въз основа на Решение № 96 / 18.09.2015 година по гражданско дело № 256 / 2015 година на Районен съд – Първомай (влязло в сила на 28.09.2015 година), с която е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Г.В.С. с адрес:***, отстранен е от съвместно обитаваното с Г.В.С. жилище, находящо се в ***, за срок от 18 месеца, считано от датата на издаване на заповедта за защита, и му е забранено да приближава Г.В.С. и нейното жилище, находящо се в ***, на разстояние по-малко от 50 метра за срок от 18 месеца, считано от датата на издаване на заповедта за защита – престъпление по чл. 296, ал. 1, предложение 2 от НК, но на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го освобождава от наказателна отговорност, като му налага административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева.

Решението подлежи на обжалване и протест пред Пловдивски окръжен съд в 15-дневен срок от днес.

Председател:

(п)

СЗ / ВХ