№ 37

град Първомай, 09.11.2015 година

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав в открито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател

Спасимир Здравчев

при участието на секретаря В.Х. и прокурора Валерий Велчев, разгледа докладваното от Председателя АНД № 207 по описа на Съда за 2015 година.

Производството е по реда на Глава двадесет и осма от НПК.

С Мотивирано постановление Районна прокуратура - Първомай повдига обвинение против обвиняемия Д.И.С., ЕГН **********,***, за това, че на 05.10.2015 година в село Градина, област Пловдив, не е изпълнил Заповед за защита от домашно насилие от 18.09.2015 година, издадена въз основа на Решение № 96 от 18.09.2015 година по гражданско дело № 256 / 2015 година на Районен съд - Първомай в частта й, с която се задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Г. В. С. с адрес:*** и му се забранява да приближава Г. В. С. и нейното жилище, находящо се в ****, на разстояние по-малко от 50 метра за срок от 18 месеца, считано от датата на издаване на заповедта за защита – престъпление по чл. 296, ал. 1, предложение 2 от НК.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, като счита за безспорно установено по делото обвиняемият да е осъществил състава на престъплението по чл. 296, ал. 1, предложение 2 от НК и че са налице предпоставките на чл. 78а от НК, за което предлага същият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на минимума на предвиденото в закона.

Адвокат С.Д.К. ***, служебен защитник на обвиняемия, моли за решение, с което подзащитният й да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на минимума, като Съдът отчете, че същият е пенсионер и предвид факта, че е съдействал на досъдебното производство, признава вината си, съжалява за извършеното.

Обвиняемият Д.И.С., редовно призован, не се явява и не упражнява правото си на лична защита.

Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателствени материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна за установено следното:

Обвиняемият Д.И.С. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, женен, неосъждан, неграмотен, пенсионер, с постоянен адрес:***, ***.

С Решение № 96 от 18.09.2015 година по гражданско дело № 256 / 2015 година по описа на Районен съд - Първомай (обявено в Регистъра на съдебните решения по чл. 235, ал. 5 от ГПК на 18.09.2015 година и влязло в сила на 28.09.2015 година, обвиняемият Д.И.С. е задължен на основание чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за защита от домашно насилие да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо съпругата си Г.В.С. с адрес:***, отстранен е от съвместно обитаваното с Г.В.С. жилище, находящо се в ***, за срок от 18 месеца, считано от датата на издаване на Заповедта за защита, и му е забранено да приближава Г.В.С. и нейното жилище, находящо се в ***, на разстояние по-малко от 50 метра за срок от 18 месеца, считано от датата на издаване на Заповедта за защита. От 18.09.2015 година - датата на решението –Съдът издава и Заповед за защита на основание чл. 15, ал. 2 от Закона за защита от домашно насилие.

С писмо изх. № 1091 от 18.09.2015 година Районен съд – Първомай изпраща на РУ на МВР – Първомай съобщение за връчване на свидетеля Г. С. и на обвиняемия Д.С., ведно с приложените преписи от Решението и Заповедта за защита от 18.09.2015 година.

Свидетелят З.Ж.З., служител в РУ на МВР - Първомай, връчва документите на обвиняемия на 18.09.2015 година и заради неграмотността му, му изчита съдържанието им, като му разяснява и отговорността по чл. 21, ал. 3 от Закона за защита от домашно насилие, а на 22.09.2015 година на обвиняемия е съставен Протокол за предупреждение по реда на Закона за МВР във връзка със спазване на Заповедта за защита.

След като обвиняемият Д.С. е запознат с Решение № 96 / 18. 09.2015 година по гражданско дело № 256 / 2015 година на Районен съд Първомай и издадената въз основа на него Заповед за защита от същата дата, се премества да живее в малка кухня, намираща се в същия двор на около 100 метра от жилището, обитавано от свидетеля Г.С., на улица ***.

Около 12:00 часа на 05.10.2015 година след употреба на алкохол обвиняемият Д.С. забелязва свидетеля Г.С. на двора, започва да вика и да я псува, взема дървен кол и я приближава на около 10 метра, при което тя се изплашва, прибира се вкъщи и заключва вратата. Веднага се обажда на спешен телефон 112 и са сигнализирани органите на полицията.

Адресът е посетен от служители при РУ на МВР – Първомай, между които и свидетелите Д.Х.Х. и З.Ж.З., които на около 30 метра от дома на свидетеля С. заварват обвиняемия. Д.С. е отведен в полицейското управление, където е задържан със заповед по чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР и е изпробван за алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510” с № АRВА - 0058, отчело наличие на алкохол в кръвта му 1,00 на хиляда, за което свидетелят Х. изготвя докладна записка. Уведомена е Районна прокуратура - Първомай и е образувано настоящото наказателно производство.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си приложени по делото писмени доказателства: Решение № 96 / 18.09.2015 година по гражданско дело № 256 / 2015 година по описа на Районен съд – Първомай, Заповед за защита от същата дата и разписки за връчването им на обвиняемия и на пострадалата (л. 14 – л. 15, л. 16, л. 18 – л. 20 от дознанието), Протокол за предупреждение от 22.09.2015 година (л. 21 от дознанието), Докладни записки, обяснение (л. 22 – л. 24 от дознанието), Заповед за задържане на лице от 05.10.2015 година (л. 25 от дознанието), справка от АИС на МВР (л. 26 от дознанието), характеристична справка (л. 27 от дознанието), справка за съдимост (л. 28 от дознанието), от обясненията на обвиняемия на досъдебното производство (л. 7 от дознанието), от показанията на свидетелите на досъдебното производство (л. 8 – л. 11 от дознанието) - всички приобщени по реда на чл. 283 от НПК и преценени и по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите и самопризнанието на обвиняемия като логични, обективни, взаимно допълващи се и съответстващи на останалата доказателствена съвкупност, както и приобщените по предвидения в НПК ред писмени доказателства като кореспондиращи помежду си и в цялост на установената по делото фактическа обстановка.

Фактът, че в обясненията си обвиняемият заявява, че не помни да е казвал нещо на съпругата си, нито разказва дали я е нападал с дървен кол, по никакъв начин не повлиява на безспорно установеното за извършеното от него на инкриминираната дата деяние, за което сочи останалата доказателствена съвкупност.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си обвиняемият Д.И.С. осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 296, ал. 1, предложение 2 от НК за това, че на 05.10.2015 година в село Градина, област Пловдив, не е изпълнил Заповед за защита от домашно насилие от 18.09.2015 година, издадена въз основа на Решение № 96 от 18.09.2015 година по гражданско дело № 256 / 2015 година на Районен съд - Първомай в частта й, с която се задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Г.В.С. с адрес:*** и му се забранява да приближава Г.В.С. и нейното жилище, находящо се в ***, на разстояние по-малко от 50 метра за срок от 18 месеца, считано от датата на издаване на заповедта за защита.

От обективна страна с действията си обвиняемият осъществява обективните признаци от състава на посоченото престъпление, като на инкриминираната дата не изпълнява Заповед за защита от домашно насилие от 18.09.2015 година в частта, с която се задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Г.В.С. и с която му се забранява да приближава нея и жилището й на разстояние по-малко от 50 метра за срок от 18 месеца, считано от датата на издаване на заповед за защита по силата на Решение № 96 от 18.09.2015 година по гражданско дело № 256 / 2015 година на Районен съд – Първомай.

От субективна страна обвиняемият извършва деянието, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл и с целени и настъпили обществено опасни последици - съзнава обществено опасния характер на стореното от него, предвижда и иска настъпването на обществено опасните му последици.

С оглед на така установената правна квалификация на извършеното от обвиняемия Д.И.С. престъпление Съдът намира, че същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба на основание чл. 78а от НК, тъй като са налице всички кумулативни предпоставки за приложението на този законов институт.

Престъплението, извършено от него, предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба до 5000 лева. Обвиняемият е пълнолетно лице с чисто съдебно минало, друг път не се ползвал от привилегията на този законов институт и не е налице някое от отрицателните условия, посочени в разпоредбата на чл. 78а, ал. 6 от НК, тъй като обстоятелството, че към инкриминираната дата Д.И.С. е употребил алкохол (установено с техническо средство), не се явява елемент от престъпния състав на деянието, за което му е предявено обвинение.

За да определи размера на глобата, Съдът отчита както липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, така и смекчаващите отговорността – чистото съдебно минало, оказаното съдейстиве за разкриване на обективната истина на досъдебното производство, направените самопризнания и фактът, че лицето е пенсионер.

Всички тези обстоятелства, съпоставени в относителната си тежест и имащи значение за отговорността на обвиняемия, го характеризират като лице с невисока, степен на обществена опасност, а обществената опасност на деянието му е отчетена в предвиденото по закон наказание за този род престъпления.

С оглед на горното настоящата инстанция е на мнение, че размерът на наказанието глоба следва да се определи в минимума на посочения в нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК, а именно 1000 (хиляда) лева.

Това наказание е най-справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на семейното и имущественото му положение и е в състояние да постигне целите, предвидени в чл. 36 от НК.

Причини за извършване на деянието - ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред.

Воден от горните съображения, Съдът

Признава обвиняемия Д.И.С., роден на *** *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, женен, неосъждан, неграмотен, пенсионер, с постоянен адрес:***, ***, за виновен в това, че на 05.10.2015 година в село Градина, област Пловдив, не изпълнява Заповед за защита от домашно насилие от 18.09.2015 година, издадена въз основа на Решение № 96 от 18.09.2015 година по гражданско дело № 256 / 2015 година на Районен съд – Първомай, в частта, в която се задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Г.В.С. от *** и му се забранява да приближава Г.В.С. и жилището й, находящо се ***, на разстояние по-малко от 50 метра за срок от 18 месеца, считано от датата на издаване на заповедта за защита – престъпление по чл. 296, ал. 1, предложение 2 от НК, но на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го освобождава от наказателна отговорност, като му налага административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева.

Решението подлежи на обжалване и протест пред Пловдивски окръжен съд в 15-дневен срок от днес.

Председател:

(п)

СЗ / ВХ