РЕШЕНИЕ

 

№ 32

 

град Първомай, 11.08.2015 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав в открито съдебно заседание на единадесети август две хиляди и петнадесета година в състав:

 

Председател

Спасимир Здравчев

 

при участието на секретаря В.Х. и прокурора Валерий Велчев, разгледа докладваното от Председателя АНД № 112 по описа на Съда за 2015 година.

Производството е по реда на Глава двадесет и осма от НПК.

С Мотивирано постановление Районна прокуратура - Първомай повдига обвинение против обвиняемия Д.Т.Т., ЕГН **********,***, за това, че от неустановена дата през месец декември 2014 година в село *****, област ******, като пълнолетно лице, без да е сключил граждански брак, е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст – Р. Р. А. на 14 години от село *****, област ***** - престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, като счита за безспорно установено по делото обвиняемият да е осъществил състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, намира, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК, за което предлага обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба, чийто размер да бъде около минимума на предвиденото в закона.

Обвиняемият Д.Т.Т. не се признава за виновен, възползва се от правото си да не дава обяснения, освен за материалното си състояние. Изразява съгласие с представителя на Държавното обвинение да му се наложи глоба, но в минимума.

 

Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателствени материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна за установено следното:

Обвиняемият Д.Т.Т. е роден на *** ***, ЕГН **********, самоопределящ се като българин, български гражданин, неженен, неосъждан, земеделец на частни начала, с адрес:***.

 

Обвиняемият Д.Т.Т. и пострадалата свидетелка Р. Р. А. живеят в едно село – **** и се познават от деца.

През есента на 2014 година двамата започват да се срещат. За връзката им знаят и не й се противопоставят свидетелят И. Н. И. (бабата, с която обвиняемият живее и която се грижи за него от дете, тъй като родителите му живеят и работят в чужбина) и свидетелят Р. К. А. (майка на Р. А.).

В края на месец септември 2014 година свидетелят Р. А. разбира, че е бременна и споделя с обвиняемия, а след това – с неговата баба и с майка си. Детето е желано и от двамата бъдещи родители, и роднините им. Със съгласието на свидетелите И. Н. И. и Р. К. А. през месец декември 2014 година младежите заживяват на съпружески начала в дома на момчето заедно с баба му.

На 13.12.2014 година свидетелят Р. А. навършва 14 години, а на 21.04.2015 година ражда момиченце, което обвиняемият припознава.

До настоящия момент Д.Т.Т. и Р. Р. А. продължават да живеят на съпружески начала. Обвиняемият се грижи за жена си и детето си, като осигурява доходи от земеделие и е подпомаган родителите си, които работят в чужбина.

 

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от приложените по делото писмени доказателства: Справка за съдимост (л. 8 от делото), Писмо изх. № ЗД-0402-0014 / 03.06.2015 година на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Първомай с приложени към него копия от формуляр за приемане на устен сигнал, декларация от Р. Р. А., декларация от Д.Т.Т., декларация от Р. К. А., социален доклад (л. 23 – л. 29 от дознанието), удостоверение за раждане (л. 30 от дознанието), характеристична справка (л. 32 от дознанието), от обясненията на обвиняемия в досъдебното производство (л. 18 от дознанието), както и от показанията на свидетелите (л. 19 - л. 21 от дознанието) – всички приобщени по реда на чл. 283 от НПК и преценени и по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите и обясненията на обвиняемия като логични, обективни, взаимно допълващи се и съответстващи на останалата доказателствена съвкупност, както и приобщените по предвидения в НПК ред писмени доказателства като кореспондиращи помежду си и в цялост на установената по делото фактическа обстановка.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си обвиняемият Д.Т.Т. осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК за това, че от неустановена дата през месец декември 2014 година в село *****, област ******, като пълнолетно лице, без да е сключил граждански брак, заживява съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст – Р. Р. А. на 14 години от село ******, област ******.

От обективна страна с действията си обвиняемият осъществява обективните признаци от състава на посоченото престъпление - като пълнолетно лице без сключен граждански брак заживява съпружески с ненавършилата 16-годишна възраст Р. Р. А. и в резултат на съвместното съжителство на 21.04.2015 година се ражда дете.

От субективна страна обвиняемият извършва деянието при наличието на пряк умисъл, разбира обществено опасния характер на извършеното от него, като предвижда и обществено опасните последици от деянието си, но въпреки това живее с ненавършилата 16-годишна възраст Р. Р. А., т.е. иска настъпването им.

 

С оглед на така установената правна квалификация на извършеното от обвиняемия Д.Т.Т. престъпление, Съдът намира, че същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба на основание чл. 78а от НК.

Налице са всички кумулативни предпоставки за приложението на този законов институт, тъй като за извършеното от обвиняемия деяние се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание и същото е умишлено. Д.Т.Т. е пълнолетно лице, с чисто съдебно минало, друг път не се ползвал от привилегията на Глава осма, раздел ІV от НК и не са налице отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 от НК.

Съдът отчита смекчаващите отговорността обстоятелства – младата възраст на обвиняемия, направените самопризнания на досъдебното производство и в съдебното следствие, макар и да не се чувства виновен за деянието си, трудовата му ангажираност, чистото му съдебно минало, добрите му характеристични данни, фактът, че обича жена си и дъщеря си и се грижи за тях. Отчита и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства и при съобразяване с разпоредбата на чл. 78а, ал. 5 от НК счита, че размерът на наказанието глоба следва да се определи в минимума на посочения в нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК, а именно 1000 (хиляда) лева, поради ниската степен на обществена опасност на деянието и дееца.

Съдът е на мнение, че в настоящия казус не са налице предпоставките на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като от фактите по делото е видно, че в резултат на действия на обвиняемия с още малолетната Р. Р. А. се ражда дете.

Това наказание е най-справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на имущественото му положение и е в състояние да постигне целите, предвидени в чл. 36 от НК.

Причини за извършване на деянието - ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред.

Воден от горните съображения, Съдът

 

РЕШИ:

 

Признава обвиняемия Д.Т.Т., роден на *** ***, ЕГН **********, самоопределящ се като българин, български гражданин, неженен, неосъждан, земеделец на частни начала, с адрес:***, за виновен в това, че от неустановена дата през месец декември 2014 година в село ****, област ****, като пълнолетно лице, без да е сключил граждански брак, заживява съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст – Р. Р. А. на 14 години от село ****, област **** - престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК, но на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го освобождава от наказателна отговорност, като му налага административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева.

 

Решението подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд - Пловдив в 15-дневен срок от днес.

 

 

 

 

 

Председател:

(п)

 

СЗ / ВХ