№ 42

 

град Първомай, 30.11.2015 година

 

 

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в открито заседание на десети септември две хиляди и петнадесета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря В.Х.,

разгледа докладваното от съдията АНД № 58 по описа на Съда за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвани са две Наказателни постановления от 20.04.2015 година на Началника на РУ „Полиция” към Областна дирекция на МВР – Пловдив, Районно управление - Първомай, с които на Г.В.С., ЕГН ***********,***, е ангажирана административнонаказателната отговорност, както следва:

Ø       с Наказателно постановление № 15-0325-000081 / 20.04.2015 година за нарушение на чл. 315, ал. 1 от Кодекса за застраховането на основание т. 1 от същия текст от Кодекса е наложена глоба в размер на 400 (четиристотин) лева;

Ø       с Наказателно постановление № 15-0325-000084 / 20.04.2015 година:

ü              за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предложения 1 и 2 от същия Закон е наложена глоба в размер на 10 (десет) лева;

ü              за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от същия Закон е наложена глоба в размер на 20 (двадесет) лева.

 

Жалбоподателят Г.В.С. чрез процесуалния си представител адвокат Х.И.Р. *** моли Съдът да отмени атакуваните наказателни постановления по съображения, изложени в жалбите и в съдебно заседание на въззивната инстанция.

Въззиваемата страна - Началникът на РУ „Полиция” към Областна дирекция на МВР – Пловдив, Районно управление – Първомай - редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбите.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и правна страна следното:

Всяка от жалбите е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

 

От фактическа страна:

На 13.04.2015 година свидетелят Г.Д.Г., младши автоконтрольор при РУ „Полиция” – Първомай, и негов колега са дежурни. Автопатрулират по улица „Орфей” в град Първомай, когато забелязват движещ се пред тях лек автомобил „Фиат Брава” с ДК № *.

Автомобилът спира до аптека „Марешки” на реда с други автомобили на улицата, паркирали в нарушение на пътен знак В27 „Забранени са престоят и паркирането”.

Органите на реда започват да санкционират шофьорите за нарушението, когато при тях идва водачът на фиата - жалбоподателят Г.С.. Обяснено й е, че е паркирала в забранена зона и са й поискани за проверка документите за правоуправление, но тя казва, че не ги носи. Полицаите уведомяват жалбоподателката, че ще й бъде съставен акт за неправилното паркиране и липсата на документи, и извършват справка, от която установяват, че за лекия автомобил няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

На място в присъствието на Г.В.С. са й съставени Акт за установяване на административно нарушение № 81 / 13.04.2015 година (бланка серия Т № 889360) и Акт за установяване на административно нарушение № 84 / 13.04.2015 година (бланка серия Т № 889359), въз основа на които са издадени атакуваните Наказателни постановления.

От приложената по делото разпечатка от сайта на Гаранционен фонд (http://guaranteefund.org/bg/) е видно, че последната задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за моторно превозно средство с ДК № * е сключена с „Дженерали застраховане” АД на 22.04.2015 година в 13:08 часа и е активна от 13:13 часа на посочената дата, а предпоследната такава задължителна застраховка за посочения автомобил е сключена със ЗАД „Булстрад ВИГ” в 14:14 часа на 23.07.2012 година и е с покритие от 00:00 часа на 23.07.2012 година до 23:59 часа на 23.07.2013 година.

 

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетел Г.Д.Г. (актосъставител), които се кредитират като обективни, логични и кореспондиращи с приетите по съответния процесуален ред подробно посочени писмени доказателства и приложените административнонаказателни преписки.

 

От правна страна страна:

Правилно с Наказателно постановление № 15-0325-000081 / 20.04.2015 година на Г.В.С. е вменено в административнонаказателна отговорност нарушение по чл. 315, ал. 1 от Кодекса за застраховането и й е наложена санкция по т. 1 от посочената разпоредба, чийто текст визира: Лице, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка по чл. 249, т. 1 или 2 или което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се наказва със: глоба от 400 до 600 лв. - за физическо лице, тъй като на 13.04.2015 година жалбоподателката управлява лек автомобил „Фиат Брава” с ДК № *, за който няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

Законовият текст инкорпорира в себе си както задължителната норма на поведение, така и следващата се за неизпълнението й санкция, като текстът на чл. 249, т. 1 и т. 2 от Кодекса е указателен кои са задължителните застраховки - „Гражданска отговорност” на автомобилистите по раздел II, буква „А”, т. 10.1 от приложение № 1 (Всяка отговорност за вреди, възникваща при използването на сухопътни моторни превозни средства), наричана по-нататък „задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите” (т. 1) и „Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз по раздел II, буква „А”, т. 1 от приложение № 1 (Злополука (включително производствени злополуки и професионални заболявания):фиксирани парични суми; обезщетения; комбинация от горните две; обезщетения на пътници), наричана по-нататък „задължителна застраховка „Злополука” на пътниците” (т. 2).

Във връзка с горното са несъстоятелни възраженията на процесуалния представител на Г.В.С., че не е ясно за какво е санкционирана доверителката му и че административнонаказващият орган е следвало да приложи нормата на чл. 100, ал. 3 от Закона за движение по пътищата.

В съответствие с разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. от ЗАНН в Наказателно постановление № 15-0325-000081 / 20.04.2015 година ясно и точно са описани фактите на нарушението, датата и мястото, където е извършено, и обстоятелствата, при които е извършено, а чл. 100, ал. 3 от Закона за движение по пътищата вменява задължение на водачите на моторни превозни средства, които не са спрени от движение, да залепят в долния ляв ъгъл на предното стъкло валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и да носят контролен талон към знака, което явно няма как да стане в случая при липса на сключена такава застраховка за лек автомобил „Фиат Брава” с ДК № * към датата на деянието и проверката.

Въз основа на установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира, че наказващият орган с Наказателно постановление № 15-0325-000084 / 20.04.2015 година правилно ангажира административнонаказателната отговорност на Г.В.С. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата - Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него, и за нарушение на чл. 6, т. 1 от същия Закон - Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка – актосъставителят е категоричен в показанията си, че към датата на инкриминираното деяние жалбоподателката, която управлява моторно превозно средство, не носи свидетелството си за правоуправление и контролния талон към него и спира автомобила си на улица „Орфей” в град Първомай в зона, обозначена с пътен знак, забраняващ престоя и паркирането.

Неоснователни са възраженията на защитника, че в това атакувано Наказателно постановление е налице процесуален пропуск във връзка с нарушението по чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата, тъй като не е упомената посока на спрелия автомобил, а и се твърди, че само в едната посока е забраната, защото текстовете на чл. 40, ал. 1 и чл. 41, ал. 1 от Правилника за приложение на закона сочат, че пътните знаци, поставени от дясната страна на пътя срещу посоката на движението, са валидни за цялата широчина на частта от платното за движение, предназначена за движение в съответната посока, а по показанията на полицейския служител Г.В.С. спира на десет метра от знак В27 „Забранени са престоят и паркирането”.

За всяко от нарушенията в Наказателно постановление № 15-0325-000084 / 20.04.2015 година точно е посочена и наказателната разпоредба – чл. 183, ал. 1, т. 1, предложения 1 и 2 от Закона за движение по пътищата: Наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон…, за нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от същия Закон; чл. 183, ал. 2, т. 1 от Закона за движение по пътищата: Наказва се с глоба 20 лв. водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно, за нарушението по чл. 6, ал. 1 от същия Закон.

Наложените наказания са в съответствие с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, тъй като са в границите на предвиденото в текстовете на съответния приложим специален закон – по чл. 315, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането е в минимума на посоченото там при липса на данни за предишни нарушения от жалбоподателя, а по чл. чл. 183, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за движение по пътищата глобите са фиксирани от законодателя и наказващият орган няма правомощието да определя размера им.

И Актовете, и издадените въз основа на тях Наказателни постановления са конкретизирани по време, място, извършител и са в съответствие с всички други изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН. Несъстоятелни са доводите на процесуалния представител на жалбоподателката, че в един ден в един и същи час са издадени два акта за установяване на административно нарушение за едни и същи нарушения, принудили административнонаказващия орган да издаде две наказателни постановления за едно и също нарушение, като нарушенията се разминават и в броя, и в наложените санкции и по двете наказателни постановления.

Фактът, че в обстоятелствената част на Наказателно постановление № 15-0325-000081 / 20.04.2015 година е упоменато, че на предното обзорно стъкло липсва залепен валиден стикер е във връзка с констатацията, че Г.В.С. управлява лекия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, а обстоятелството, че в Наказателно постановление № 15-0325-000084 / 20.04.2015 година е описано, че жалбоподателката не може да представи документ за сключена застраховка „Гражданска отговорност” за 2015 година, за което й е съставен „АУАН № 889360 / 13.04.2015 г.” по никакъв начин не се отразява на точно посочените нарушения, които й се вменяват в административна отговорност и наказанията, които й се налагат за тях в съответствие с чл. 18 от ЗАНН.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Първомай, първи съдебен състав,

 

РЕШИ:

 

Потвърждава Наказателно постановление № 15-0325-000081 / 20.04.2015 година на Началника на РУ „Полиция” към Областна дирекция на МВР – Пловдив, Районно управление - Първомай, с което на Г.В.С., ЕГН ***********,***, за нарушение на чл. 315, ал. 1 от Кодекса за застраховането на основание чл. 315, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането е наложена глоба в размер на 400 (четиристотин) лева.

Потвърждава Наказателно постановление № 15-0325-000084 / 20.04.2015 година на Началника на РУ „Полиция” към Областна дирекция на МВР – Пловдив, Районно управление - Първомай, с което на Г.В.С., ЕГН ***********,***, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предложения 1 и 2 от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на 10 (десет) лева и за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на 20 (двадесет) лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

Председател: (п)

СЗ / АГ