№ 20

град Първомай, 05.06.2015 година

Районен съд- Първомай, първи съдебен състав, в открито заседание на девети април две хиляди и петнадесета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря А.Г.,

като разгледа докладваното от Председателя АНД № 13 по описа на Съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 14 – 0325 – 000497 - 554 / 10.11.2014 година на Началника на РУ „Полиция” - Първомай, с което на Б.О.В., ЕГН **********, с адрес: ***, са наложени:

· глоба в размер на 500 (петстотин) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 174, ал. 1 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от същия закон и на основание Наредба № Iз-2539 / 2012 година на Министъра на вътрешните работи са отнети 10 контролни точки;

· глоба в размер на 10 (десет) лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение 2 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от същия закон;

· глоба в размер на 30 (тридесет) лева на основание чл. 181, т. 1 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл. 147, ал. 1 от същия закон;

· глоба в размер на 20 (двадесет) лева на основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл. 76 от същия закон.

Жалбоподателят Б.О.В. чрез процесуалния си представител адвокат Д.П.П. *** моли да се отмени Наказателното постановление по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание на въззивната инстанция.

Въззиваемата страна, Началникът на РУ „Полиция” – Първомай, редовно призована, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е неоснователна.

След 00:00 часа на 18.10.2014 година полицаи И.П.П. (актосъставител) и Г.П.К. са на смяна и изпълняват служебните си задължения по опазване на обществения ред и контрол на автомобилния транспорт в град Първомай.

Около 01:00 часа на улица „Орфей” забелязват да се движи лек автомобил с включени светлини със син цвят и го спират до дом № 8. Установяват, че моторното превозно средство е тъмен на цвят „Фолксваген Пасат” с ДК № *, управляван от жалбоподателя.

Органите на реда конститарт още, че автомобилът не е преминал годишен технически преглед за 2014 година, а Б.О.В. не може да им представи контролния талон към свидетелсктвото си за правоуправление.

Тъй като водачът лъха на алкохол, е изпробван от актосъставителя с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510” с № ARBA – 0058 и по издишания въздух уредът отчита концентрация от 0,98 промила алкохол в кръвта на нарушителя, по чието желание е издаден Талон за медицинско изследване № 0428547 / 18.10.2014 година.

След като Б.О.В. е запознат с данните от техническото средство за констатираните нарушения, на място е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 554 / 18.10.2014 година (бланка № 658373), въз основа на който е издадено атакуваното Наказателно постановление.

От списък с рег. № У-66819 / 04.06.2014 година на лаборатория за проверка на средствата за измерване се установява, че използваният на 18.10.2014 година от полицаите дрегер успешно е преминал последваща проверка и е със срок на валидност до 27.11.2014 година.

От Писмо изх. № 392 / 24.02.2015 година на Директора на ЦСМП – Пловдив и приложеното заверено копие от страница 51 от медицински журнал е видно, че Б.О.В. изпълнява издадения му талон за медицинско изследване – на 18.10.2014 година в 02:10 часа от фелдшер П. на лицето е взета кръвна проба.

Пробата е изследвана в Специализирана химическа лаборатория в град Пловдив и е изготвен Протокол за химическа експертиза № 996 / 21.10.2014 година, съгласно който наличието на етилов алкохол в кръвта на водача е 0,54 промила.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция актосъставител, които се кредитират като обективни и логични, от приетите по съответния по НПК ред писмени доказателства и от приложената административнонаказателна преписка.

По фактически установеното Съдът намира, че наказващият орган правилно ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата: На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества.

Правилно е посочена и следващата се за нарушението санкция по чл. 174, ал. 1 от Закона за движение по пътищата: Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство… за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 500 до 1000 лв., който управлява моторно превозно средство… с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и / или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух.

Отчита се от настоящата инстанция, че по показанията на техническото средство измереното количество алкохолна концентрация в кръвта на нарушителя е 0,98 ‰, а съгласно химическата експертиза – 0,54 ‰. Според текста на на чл. 2 от Наредба № 30 от 27.06.2001 година за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства употребата на алкохол се установява с лабораторно изследване в случаите, когато от водача е взета некачествена проба или се оспорват показанията на техническото средство, или водачът откаже или физическото му състояние не позволява извършване на проверка с техническо средство. Но в настоящия казус липсват доказателства да е налице която и да е от посочените четири хипотези и според съда обстоятелството, че в атакуваното Наказателно постановление се сочат данните от дрегера, а не от кръвното изследване, не е процесуално нарушение от кръга на съществените, възпрепятстващо правото на защита на жалбоподателя.

Текстът на чл. 174, ал. 1 от ЗДП е санкционната норма, определяща релевантните граници на алкохолното съдържание в кръвта, и правнозначимият факт е, че установеното при Б.О.В. попада в тези законови граници от 0,5 до 1,2 промила, с което е осъществен съставът на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата, а и няма спор в насока жалбоподателят да не знае какво му се вменява в отговорност, защото сам заявява на органите на реда при проверката, че е пил едно уиски.

Точно са вменени в отговорност на Б.О.В. и другите нарушения от Закона за движение по пътищата, както и следващите се за тях наказания:

v по чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата: Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него, за което чл. 183, ал. 1, т. 1 от Закона визира: Наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство;

v по чл. 147, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, според който Регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. За това нарушение чл. 181, т. 1 от Закона предвижда: Наказва се с глоба до 50 лв. собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед;

v по чл. 76 от Закона за движение по пътищата: Забранено е използването на други светлини, освен предвидените в този закон и издадените въз основа на него нормативни актове, а според чл. 76 от закона и чл. 17 от правилника за прилагането му предните светлини през нощта на намиращо се на платното за движение пътно превозно средство могат да бъдат само бели или жълти на цвят. И тъй като няма изрична санкционна разпоредба за неизпълнение на това задължение е приложим чл. 185 от закона: За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба до 20 лв.

Наложените наказания са в границите на предвиденото в закона, съгласно нормата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, като за нарушенията по чл. 5, ал. 3, т. 1, чл. 76 и чл. 147, ал. 1 от ЗДП глобите и лишаването от право да се управлява МПС за първото са съобразени с изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, като са отчетени смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, имотното състояние на нарушителя и другите факти във връзка с конкретното деяния, предвид че няма данни жалбоподателят и друг път да е нарушавал правилата за движение по пътищата, а за нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДП санкцията е конкретно определена и административнонаказващият орган не може да преценя размера й.

Всяко нарушение и следващата се за него административнонаказателна разпоредба са описани в АУАН и Наказателното постановление, конкретизирани по време, място, извършител и са в съответствие с всички други изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН, за което изложеното в жалбата за допускане на процесуални нарушения, водещи до нарушаване на правото на защита, се явяват несъстоятелни – да разбере Б.О.В. какво в действителност му се вменява в административнонаказателна отговорност.

Не се споделят от състава на съда и възраженията за липса на материална компетентност на Началника на РУ „Полиция” – Първомай, тъй като, видно от самото Наказателно постановление, същият е оправомощен за това в съответствие с текста на чл. 189, ал. 12 от Закона за движение по пътищата.

Настоящата инстанция не следва да се произнася отделно за отнетите контролни точки за нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата, съгласно Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, тъй като съгласно чл. 157, ал. 1 от Закона за движение по пътищата те служат за отчет на извършваните нарушения и отнемането им не е нито наказание, нито принудителна административна мярка, а фактическо действие с контролно-отчетен характер, извършвано от наказващия орган в условията на обвързана компетентност, а в случая отнемането е съобразено с текста на чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредбата, който визира: За нарушения на Закона за движението по пътищата на водачите на МПС се отнемат контролни точки, както следва: за управление на МПС… с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително (чл. 174, ал. 1 ЗДвП) - 10 контролни точки.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Районен съд – Първомай, първи съдебен състав

РЕШИ:

Потвърждава Наказателно постановление № 14 – 0325 – 000497 - 554 / 10.11.2014 година на Началника на РУ „Полиция” - Първомай, с което на Б.О.В., ЕГН **********, с адрес: ***, са наложени:

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Председател: (п)

СЗ / АГ