№ 30

град Първомай, 09.07.2015 година

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в открито заседание на единадесети юни две хиляди и петнадесета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря В.Х.,

като разгледа докладваното от Председателя АНД № 6 по описа на Съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 14 – 0325 – 000485 – 640 / 12.12.2014 година на Началника на РУ „Полиция” - Първомай, с което на П.Г.Г., ЕГН **********,***, са наложени:

глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца на основание чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата за нарушение на същия текст от закона;

Ø глоба в размер на 10 (десет) лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предложения 1 и 2 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата;

Ø глоба в размер на 10 (десет) лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение 3 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателят П.Г. Гергиев чрез процесуалния си представител адвокат М.И.З. *** моли Съдът да отмени атакуваното Наказателно постановление по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание на въззивната инстанция.

Въззиваемата страна Началникът на РУ „Полиция” – Първомай, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е неоснователна.

На 05.12.2014 година свидетелят П.Г.И., старши полицай в група „Масови мероприятия” при Зонално жандармерийско управление - Пловдив, и колегата му В.Д. вземат участие в специализирана полицейска операция за охрана на обществения ред, наблюдение на престъпността и охрана на гражданите в малки населени места.

В 20:00 часа в униформи с отличителни знаци се явяват на инструктаж в РУ „Полиция” – Първомай, издаден им е маршрут, по който да провеждат дежурството. Започват патрулиране с бус „Собол” с отличителни знаци – светлоотразителни надписи „Жандармерия” и лампи.

Около полунощ патрулират в село Градина и тръгват към село Крушево. В.Д. управлява служебния автомобил със скорост за оглеждане на обстановката от около 20 км/ч.

Внезапно от една от пресечките от левия край на служебния автомобил изскача тъмносиня кола, която за малко не блъска патрула и продължава движението си пред него към моста на река Марица с криволичене по платното от крайно ляво до крайно дясно.

Свидетелят П.Г.И. предполага, че водачът е пиян, включва светлинен и звуков сигнал и разпорежда на колегата си да кара по-назад от синята кола, която вече навлиза в обсега на моста. По моста наблюдаваният автомобил се движи между перилата ту в лява, ту в дясна част на пътя.

Патрулиращите го следват няколко минути на 20-30 метра, като през цялото време подават звуков и светлинен сигнал.

В първата пряка вляво след моста водачът завива и на около 100-150 метра спира в улицата, а полицаите - на около три метра от него и му разпореждат да изгаси двигателя и да излезе. Лицето отваря шофьорската врата, изговаря нещо нечленоразделно и се свлича на земята, след което се изправя с подпиране на автомобила.

Свидетелят П.Г.И. изисква документи за проверка, но водачът псува, обижда, заплашва органите на реда, плаче за жена си. Казва си наизуст единния граждански номер.

Тъй като жандармеристите нямат правомощия да съставят актове за установяване на административни нарушения, а проверяваният мирише и на алкохол, свидетелят П.Г.И. се свързва с дежурен полицай в Управлението в град Първомай, обяснява какво се е случило и моли за съдействие да бъде изпратен автоконтрольор.

Много бързо на мястото пристигат свидетелите Я.Г.Д., младши автоконтрольор, и Д.Х.Х. – служители на РУ „Полиция” – Първомай, които са униформени и с отличителни знаци. Те се представят на водача, разясняват действията си, изискват документи за проверка: лична карта, свидетелство за правоуправление, талон на автомобила, документ за сключена застраховка „Гражданска отговорност”, но нищо не им е представено – водачът отказва съдействие.

След установяване на самоличността по справка в АИС на МВР по БДС чрез дежурния по управление заради съмнение, че автомобилът е управляван под въздействие на алкохол, П.Г.Г. е поканен до патрулния автомобил за изпробване с техническо средство за наличие на алкохол, но той категорично отказва, за което свидетелят Я.Г.Д. на място съставя Акт за установяване на административно нарушение № 690 / 06.12.2014 година (бланка № 925650), в който като свидетел посочва В.Д., присъствал и на спирането за проверка, и на отказа за алкохолна проба. Отказът да бъде подписан актът е установен и с имена, ЕГН и подпис на свидетеля Д.Х.Х..

Издаден и Талон за изпращане на медицинско изследване № 0024107 / 06.12.2014, който П.Г. също отказва да подпише, удостоверено с подпис на свидетел.

И актът, и талонът са връчени на място на нарушителя.

След приключване на случая свидетелят П.Г.И. още по време на смяната си отива в РУ „Полиция” – Първомай и иска от дежурния по установения ЕГН да му покаже от системата лицето, при което установява, че човекът, паднал от автомобила си, и П.Г.Г. са едно и също лице.

Въз основа на акта е издадено и атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитаните в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетели П.Г.И., Я.Г.Д. и Д.Х.Х., които се кредитират като обективни и логични, от приобщените по надлежния ред писмени доказателства и от приложената административнонаказателна преписка.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДП, Водач на моторно превозно средство…, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол… или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство… за срок от 2 години и глоба 2000 лв., като текстът инкорпорира в себе си както задължителната норма на поведение, така и следващата се за неизпълнението й санкция.

Правилно е ангажирана и административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за движение по пътищата: Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория, контролния талон към него и свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке. Точно е определена и следващата се наказателна санкция – по предложение първо и второ на т. 1 от ал. 1 на чл. 183 от Закона за движение по пътищата: Наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон; и по предложение трето на същия законов текст: Наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи - свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство.

И трите нарушения са формални, а за нарушението по чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата е без значение дали водачът е употребил, или не алкохол, защото отказът за изпробване по надлежния ред се санкционира. Относно наложените наказания Съдът намира, че са в границите на посоченото в закона, съгласно нормата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, като и за трите нарушения санкцията е конкретно определена и административнонаказващият орган не може да преценя размера й.

Настоящата инстанция не следва да се произнася относно неосъщественото с Наказателното постановление отнемане на 12 контролни точки за нарушението по чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата на основание чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, тъй като административнонаказващият орган не го е сторил с акта си за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Съгласно чл. 157, ал. 1 от Закона за движение по пътищата контролните точки служат за отчет на извършваните нарушения и се отнемат съобразно допуснатото нарушение, което не е нито наказание, нито принудителна административна мярка, а фактическо действие с контролно-отчетен характер, извършвано от наказващия орган в условията на обвързана компетентност.

Нарушенията са описани в АУАН и Наказателното постановление, конкретизирани са по време, място, извършител и са в съответствие с всички други изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН, а наложените наказания са съобразени с текстовете на чл. 18 и чл. 27 от ЗАНН – за всяко нарушение е определена отделна глоба в размер на посоченото в Закона за движение по пътищата.

Несъстоятелни са възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя за нарушение на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, тъй като актосъставителят е категоричен за връчването както на акта, така и на талона за медицинско изследване на нарушителя.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и чл. 64, б. А от ЗАНН, Районният съд – Първомай, първи съдебен състав

РЕШИ:

Потвърждава Наказателно постановление № 14 – 0325 – 000485 – 640 / 12.12.2014 година на Началника на РУ „Полиция” - Първомай, с което на П.Г.Г., ЕГН **********,***, са наложени:

Ø глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца на основание чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата за нарушение на същия текст от закона;

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Председател: (п)

СЗ / АГ