РЕШЕНИЕ

3

 

град Първомай, 08.01.2015 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в открито заседание на четвърти ноември две хиляди и четиринадесета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря А.Г.,

като разгледа докладваното от Председателя АНД № 115 по описа на Съда за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № ІI-1879 / 23.06.2013 година на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Пловдив, с което на Б.Ц.Ц., ЕГН **********,***, на основание чл. 417, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е наложена глоба в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл. 132, ал. 1, т. 18 от същия Закон и чл. 21, ал. 2 (Раздел VI) от Наредба № 44 от 20.04.2006 година за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти.

Жалбоподателят Б.Ц.Ц. чрез процесуалния си представител адвокат И.С.Д. от Адвокатска колегия – Пловдив моли Съдът да отмени атакуваното Наказателно постановление по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание на въззивната инстанция.

Въззиваемата страна Директорът на Областна дирекция по безопасност на храните – Пловдив, чрез старши юрисконсулт И.П.Г. редовно призована, не изпраща представител, не изразява становище по Жалбата.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания и е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е основателна.

 

Във връзка с жалба на гражданин от 07.03.2014 година до Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Пловдив срещу Б. и Ж.Ц., че отглеждат доста прасета, от които се носят миризми и мръсотии, на 13.03.2014 година актосъставителят д-р Г.И.М., главен инспектор в отдел „Здравеопазване на животните” в Дирекцията и официален ветеринарен лекар на Община Първомай, заедно с колегата си д-р Н.Н.Ч. отиват в село Дълбок извор, община Първомай, област Пловдив, за да направят проверка.

Първо посещават в края на селото адреса, на който се намира животновъдният обект с регистрационен номер 4280-0292, но не откриват никого и се връщат на центъра, където Б. и Ж.Ц. имат недвижим търговски обект, но е обяд и магазинът е затворен, при което проверяващите се прибират в Общинска ветеринарна служба – Първомай (работното място на актосъставителя).

На 18.03.2014 година здравните инспектори повторно отиват в село Дълбок извор и намират съпругата на жалбоподателя Ж.Ц. в търговския обект. Легитимират се и обясняват целта на посещението си, включително защо е важно за здравето на хората да се следят определените ветеринарно-санитарни изисквания при отглеждането на животни, както и че Законът за ветеринарномедицинската дейност предвижда санкции при недопускане на контролен орган за извършване на проверка в животновъден обект на собствениците на животни.

Ж.Ц. заявява, че от години водят дела с лицето, подало сигнала до ОБДХ – Пловдив, и че няма да ги допусне до животновъдния обект.

Инспекторите си тръгват и по искане на свидетеля д-р Г.И.М. за 25.03.2014 година от 10:00 часа от Началника на РУ „Полиция” – Първомай е осигурено съдействие за проверка.

На посочената дата свидетелят д-р Г.И.М., колегата му д-р Н.Н.Ч. и униформен полицейски инспектор К. Г. К. пристигат в село Дълбок извор и в магазина на Ц. заварват жалбоподателя. Легитимират се и му обясняват, че идват на проверка относно жалба, на което получават отказ от Б.Ц. да ги допусне до животновъдния си обект. Проверяващите обясняват и че според ветеринарното законодателство при положение че не им се осигури достъп до животните и до ветеринарномедицинската документация относно тях, нямат друга възможност, освен да съставят акт, но жалбоподателят им отговаря, че няма да го подпише.

Свидетелят д-р Г.И.М. прибира в чантата си кочана с бланките за актове и с колегата си и с полицейския служител се прибрат в град Първомай, където в Общинска ветеринарна служба е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 0000732 / 25.03.2014 година.

На същата дата - 25.03.2014 година, актосъставителят изпраща до Б.Ц. уведомително писмо, с което го кани да се яви в 09:00 часа на 01.04.2014 година в Общинска ветеринарна служба – Първомай, за да подпише съставения акт за установяване на административно нарушение, като го предупреждава, че неявяването му ще се счита за отказ.

Жалбоподателят не се явява нито на посочения ден, нито на следващия и на 03.04.2014 година свидетелят д-р Г.И.М. и полицейски инспектор К. Г. К. пристигат в село Дълбок извор, намират Б.Ц. пред търговския му обект и го подканват да подпише акта, но той отново отказа, след което К. Г. К. се подписва като свидетел за отказа на жалбоподателя, д-р Г.И.М. къса съответните екземплярите от кочана и ги връчва на нарушителя.

Въз основа на акта на 23.06.2014 година Директорът на Областна дирекция по безопасност на храните - Пловдив издава Наказателно постановление № IІ-1879.

 

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция актосъставител като свидетел, които се кредитират като обективни и логични, от приетите писмени доказателства и от приложената административнонаказателна преписка.

Несъстоятелно е изложеното от Б.Ц. в жалбата му, че никога не е имал животновъден обект, тъй като не е подавал заявление за регистрация на такъв. От доказателстквената съвкупност се установява, че от края на 90-те години до 2007–2008 година, когато се въвежда интегрирана електронна информационна система с данни за собствениците, животновъдните обекти и животните в тях, участъковите ветирарни лекари обхождат къщи, дворища и др., в които се отглеждат животни, подлежащи на идентификация (овце, кози, говеда и свине), маркират ги с ушни номера и ги завеждат на хартиен носител, а обектът, в който се отглеждат животните се определя с осем цифри, първите 4 от които - кодът на населеното място, а вторите 4 – поредният номер на регистриран животновъден обект в същото населено място. По този начин жалбоподателят е определен като 292 пореден номер регистриран животновъд с подлежащи на идентификация животни в село Дълбок извор. Съществуващите данни по-късно се въвеждат в електронна система, в която Б.Ц.Ц. от 29.02.2008 година е регистриран като собственик на свине и всяко животно е посочено в системата със съответната ушна марка. Нещо повече – със собственоръчно Заявление № 345 / 24.04.2014 година до Директора на ОДБХ – Пловдив Б.Ц.Ц. иска да бъде закрит животновъдният му обект с номер 4280-0292.

Правилно е квалфицирано деянието на жалбоподателя по текста на чл. 132, ал. 1, т. 18 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, съгласно който Собствениците на селскостопански животни осигуряват постоянен достъп до животновъдния обект на контролните органи от БАБХ и други компетентни органи (текстът на чл. 21, ал. 2 от Раздел VI на Наредба № 44 от 20.04.2006 година вменява също такова задължение). Точно е определена по чл. 417, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и следващата се за неправомерното поведение на Б.Ц.Ц. санкция: Собственик на селскостопански животни, който не изпълни задължение по чл. 132, ал. 1, т. 1 - 3, 5, 10, 11, 13, 15 - 20, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 5000 лв.

 

Въпреки горното, атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила още при съставянето на Акта за установяване на нарушението.

Съставянето на акт за установяване на административно нарушение е поредица от действия на актосъставителя в присъствие на нарушителя, при които последният узнава защо му се съставя акт, след което самият акт се изписва в съответствие с изискванията на чл. 42 от ЗАНН и се предявява на нарушителя за запознаване и подпис, като му се разясняват и правата по закон. Когато нарушителят е известен, акт за установяване на административно нарушение в негово отсъствие се съставя само при две хипотези: когато не може да се намери или когато след покана не се яви.

В случая от думите на актосъставителя се установява, че актът за административното нарушение не е съставен в присъствието на нарушителя, защото същият заявява, че няма да го подпише. Но от показанията на лицето се установява още, че Б.Ц.Ц. изобщо не е поканен за съставяне на АУАН № 0000732 / 25.03.2014 година, а задължението по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН за съставяне на акт в присъствието на нарушителя гарантира правото му на защита - непосредствено да възприема действията на актосъставителя, свидетелите и посочените в акта обстоятелства.

Жалбоподателят е поканен с официално писмо да се яви на 01.04.2014 година в Общинска ветеринарна служба – Първомай, но за да подпише вече „направения” акт с предупреждение, че неявяването му ще се счита за отказ (от какво?!). Разпоредбата на чл. 44, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН предвижда изпращане на сътветната служба или на общинската администрация по местоживеене на нарушителя за предявяване и подписване на акта за установяване на административно нарушение, когато е съставен в отсъствие на нарушителя, който акт се връчва срещу разписка, а „в акта се отбелязва датата на неговото подписване” – процедура, която в случая не е изпълнена.

По думите на свидетеля д-р Г.И.М. той и полицейски инспектор К. Г. К. на 03.04.2014 година в село Дълбок извор отиват да връчат екземпляр от АУАН № 0000732 / 25.03.2014 година на Б.Ц.Ц., който отново отказва да подпише и в акта фигурират имената на полицейския служител - освен като свидетел при установяване на нарушението, и като свидетел на отказа за подпис, но не е отбелязана дата и от документа не е ясно К. Г. К. дали се е подписал на 25.03.2014 година и като свидетел на отказа на жалбоподателя да му се състави акт, или се е подписал на 03.04.2014 година като свидетел, че Б.Ц.Ц. не желае да се подпише на разписката за получаване на АУАН № 0000732 / 25.03.2014 година.

Отбелязването на датата, на която нарушителят се запознава с нарушението, което му се вменява в отговорност, не е самоцел, защото от този момент за него започва да тече преклузивният тридневен срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН за предварителна защита - възможност за възражения срещу обвинението, че е извършил административно нарушение.

Посочените процесуални нарушения се явяват от рода на съществените, ограничаващи правото на защита на административнонаказаното лице, поради което Наказателното постановление следва да бъде отменено.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Първомай, първи съдебен състав

 

 

Отменя Наказателно постановление № ІI-1879 / 23.06.2013 година на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Пловдив, с което на Б.Ц.Ц., ЕГН **********,***, на основание чл. 417, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е наложена глоба в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл. 132, ал. 1, т. 18 от същия Закон и чл. 21, ал. 2 (Раздел VI) от Наредба № 44 от 20.04.2006 година за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

Председател: (п)

СЗ / АГ