РЕШЕНИЕ
№ 6
град Първомай, 08.01.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в
открито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година с
Председател Спасимир
Здравчев
при
секретаря А.Г.,
като
разгледа докладваното от Председателя АНД № 72 по описа на Съда за 2014
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от
ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 16 – 000164 /
08.04.2014 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив към
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, с което на К.Р.К., ЕГН **********,***, на
основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложена глоба в размер 1500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 във
връзка с чл. 1, ал. 2 от същия Кодекс.
Жалбоподателят К.Р.К. чрез процесуалния си
представител адвокат Р.В.Р. *** моли Съдът да отмени наказателното
постановление по съображения, изложени в жалбата.
Въззиваемата страна, Дирекция „Инспекция по труда” –
Пловдив, чрез процесуалния си представителя си старши юрисконсулт Т.Г.М. моли
Съдът да остави жалбата без уважение и да потвърди наказателното постановление
като правилно и законосъобразно.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, от фактическа и правна
страна намира следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
и е процесуално допустима, а
разгледана по същество, същата е неснователна.
По повод на постъпил сигнал в Дирекция „Инспекция по
труда” – Пловдив (Жалба вх. № 0058 – 0122 / 07.01.2014 година по описа на
Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив, подписана от жители и притежатели на
имоти в село Драгойново), че в овцеферма в село Драгойново, стопанисвана от К.Р.К.,
работят лица без трудови договори, на 15.01.2014 година К.В. (актосъставител) и
колегата му В.С. отиват в село Драгойново със служебен автомобил.
Тъй като не знаят къде точно се намира обектът,
посещават кметския наместник на селото, който ги уведомява, че същата сутрин К.К.
и двама негови работници са били и може би все още са в Кметството във връзка с
адресна регистрация. И защото пътят до овцефермата – на около километър извън
селото - е трудно проходим, кметският наместник откарва проверяващите до там
със своя автомобил.
Когато отиват, на обекта не заварват никого и
изчакват.
Не след дълго пристигат три лица, кметският наместник
ги разпознава, че са същите, които са били в Кметството, остава в колата отвън,
а служителите на Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив влизат вътре в обекта,
питат кой е К.К., представят му се със служебните карти, казват му, че са дошли
на проверка по трудовото законодателство, той им отговаря, че стопанисва
обекта. В присъствието на жалбоподателя другите две лица им обясняват, че
постоянно живеят във фермата и че се занимават с отглеждането и храненето на
овцете, за което К.К. им плаща, а самият той не отрича този факт.
На двете лица - свидетеля И.С. и М.Г. - проверяващите
раздават за попълване справки на основание чл. 402 от КТ, в които да опишат
отношенията си с жалбоподателя, длъжността, работно време, трудово
възнаграждение и други елементи, свързани с трудовите правоотношения.
Свидетелят И.С. собственоръчно попълва справката, от
която проверяващите установяват, че работи при К.К. от 15.12.2013 година като пастир
с трудово възнаграждение в размер на 120 лева и работно време от 9 до 17 часа,
като в пункт 9 „Подписвали ли сте трудов / граждански договор” огражда и двата
отговора – да / не.
Проверката продължава от свидетеля К.В. с оглед на
обекта за нарушения по безопасност на труда, а колегата му В.С. връчва на К.К. призовка
за представяне на документи в Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив.
На уречената дата К.К. се явява в Дирекцията, но не
представя трудов или друг договор, сключен с И.С., за което на 21.01.2014
година в негово присъствие е съставен Акт
№ 16 – 000164 за установяване на административно нарушение за това, че е
допуснал до работа И.С. като пастир при установени елементи на трудово
отношение, без да е сключил с него трудов договор в писмена форма, с което е
нарушил чл. 62, ал, 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда. Актът е
връчен на жалбоподателя, който го подписва пред актосъставителя на „нарушител”
и „получател”.
Въз основа на Акта е издадено и атакуваното
Наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка Съдът приема за
безспорно установена от показанията на разпитаните в съдебно заседание на
въззивната инстанция свидетели К.В. и П.П., които се кредитират като обективни
и логични, и от приобщената по съответния процесуален ред
административнонаказателна преписка.
При постановяване на крайния си акт Съдът не взема
предвид показанията на свидетеля И.С. в частта, в която заявява, че по време на
проверката от Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив е заявил пред инспекторите,
че е дошъл на гости на приятеля си К.К., за да му помогне за агнетата „за някой
и друг ден” и че е вписал в бланката за справка на основание чл. 402, ал. 1, т.
3, чл. 402, ал. 2 от Кодекса на труда „120 лева”, защото му ги е заел
жалбоподателят, както и че си е мислел, че проверяващите си правят с него
„майтап” и каквото са го питали, това е писал. Тези думи представляват негова
позиция, изказана с цел да оневини противоправното поведение на своя
работодател, тъй като кметският наместник е категоричен в показанията си, че И.С.
и М.Г. работят в овцефермата от повече от година преди проверката.
Констатираното на 15.01.2014 година нарушение от страна на К.К.
е квалифицирано от административнонаказващия орган по чл. 62, ал. 1 във връзка
с чл. 1, ал. 2 от КТ, съгласно чиито текстове трудовият договор се сключва в
писмена форма, а отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само
като трудови правоотношения.
Точно е определено и следващото се за нарушението
административно наказание по чл. 414 ал. 3 ат КТ, който визира, че нарушилият
разпоредбите на чл. 62, ал. 1 от КТ работодател се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15000 лева.
Глобата е в съответствие с разпоредбите на чл. 27 от
ЗАНН, тъй като нарушението представлява неизпълнение на задължение при наемане
на работна сила за осъществяване на дейност и е в минимума на границите,
предвидени по закон.
И актът, и Наказателното постановление са съставени
при спазване на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като съдържат всички
реквизити, посочени там, т.е. същите са изправни от формална страна.
Ето защо и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен
съд – Първомай, първи съдебен състав
РЕШИ:
Потвърждава Наказателно
постановление № 16 – 000164 / 08.04.2014 година на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – Пловдив към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда”, с което на К.Р.К., ЕГН **********,***,
на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложена глоба в размер 1500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 във
връзка с чл. 1, ал. 2 от същия Кодекс.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му.
Председател: (п)
СЗ / АГ