РЕШЕНИЕ

 

6

 

град Първомай, 08.01.2015 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в открито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря А.Г.,

като разгледа докладваното от Председателя АНД № 72 по описа на Съда за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 16 – 000164 / 08.04.2014 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, с което на К.Р.К., ЕГН **********,***, на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложена глоба в размер 1500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от същия Кодекс.

Жалбоподателят К.Р.К. чрез процесуалния си представител адвокат Р.В.Р. *** моли Съдът да отмени наказателното постановление по съображения, изложени в жалбата.

Въззиваемата страна, Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив, чрез процесуалния си представителя си старши юрисконсулт Т.Г.М. моли Съдът да остави жалбата без уважение и да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, от фактическа и правна страна намира следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е неснователна.

 

По повод на постъпил сигнал в Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив (Жалба вх. № 0058 – 0122 / 07.01.2014 година по описа на Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив, подписана от жители и притежатели на имоти в село Драгойново), че в овцеферма в село Драгойново, стопанисвана от К.Р.К., работят лица без трудови договори, на 15.01.2014 година К.В. (актосъставител) и колегата му В.С. отиват в село Драгойново със служебен автомобил.

Тъй като не знаят къде точно се намира обектът, посещават кметския наместник на селото, който ги уведомява, че същата сутрин К.К. и двама негови работници са били и може би все още са в Кметството във връзка с адресна регистрация. И защото пътят до овцефермата – на около километър извън селото - е трудно проходим, кметският наместник откарва проверяващите до там със своя автомобил.

Когато отиват, на обекта не заварват никого и изчакват.

Не след дълго пристигат три лица, кметският наместник ги разпознава, че са същите, които са били в Кметството, остава в колата отвън, а служителите на Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив влизат вътре в обекта, питат кой е К.К., представят му се със служебните карти, казват му, че са дошли на проверка по трудовото законодателство, той им отговаря, че стопанисва обекта. В присъствието на жалбоподателя другите две лица им обясняват, че постоянно живеят във фермата и че се занимават с отглеждането и храненето на овцете, за което К.К. им плаща, а самият той не отрича този факт.

На двете лица - свидетеля И.С. и М.Г. - проверяващите раздават за попълване справки на основание чл. 402 от КТ, в които да опишат отношенията си с жалбоподателя, длъжността, работно време, трудово възнаграждение и други елементи, свързани с трудовите правоотношения.

Свидетелят И.С. собственоръчно попълва справката, от която проверяващите установяват, че работи при К.К. от 15.12.2013 година като пастир с трудово възнаграждение в размер на 120 лева и работно време от 9 до 17 часа, като в пункт 9 „Подписвали ли сте трудов / граждански договор” огражда и двата отговора – да / не.

Проверката продължава от свидетеля К.В. с оглед на обекта за нарушения по безопасност на труда, а колегата му В.С. връчва на К.К. призовка за представяне на документи в Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив.

На уречената дата К.К. се явява в Дирекцията, но не представя трудов или друг договор, сключен с И.С., за което на 21.01.2014 година в негово присъствие е съставен Акт № 16 – 000164 за установяване на административно нарушение за това, че е допуснал до работа И.С. като пастир при установени елементи на трудово отношение, без да е сключил с него трудов договор в писмена форма, с което е нарушил чл. 62, ал, 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда. Актът е връчен на жалбоподателя, който го подписва пред актосъставителя на „нарушител” и „получател”.

Въз основа на Акта е издадено и атакуваното Наказателно постановление.

 

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитаните в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетели К.В. и П.П., които се кредитират като обективни и логични, и от приобщената по съответния процесуален ред административнонаказателна преписка.

При постановяване на крайния си акт Съдът не взема предвид показанията на свидетеля И.С. в частта, в която заявява, че по време на проверката от Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив е заявил пред инспекторите, че е дошъл на гости на приятеля си К.К., за да му помогне за агнетата „за някой и друг ден” и че е вписал в бланката за справка на основание чл. 402, ал. 1, т. 3, чл. 402, ал. 2 от Кодекса на труда „120 лева”, защото му ги е заел жалбоподателят, както и че си е мислел, че проверяващите си правят с него „майтап” и каквото са го питали, това е писал. Тези думи представляват негова позиция, изказана с цел да оневини противоправното поведение на своя работодател, тъй като кметският наместник е категоричен в показанията си, че И.С. и М.Г. работят в овцефермата от повече от година преди проверката.

Констатираното на 15.01.2014 година нарушение от страна на К.К. е квалифицирано от административнонаказващия орган по чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, съгласно чиито текстове трудовият договор се сключва в писмена форма, а отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Точно е определено и следващото се за нарушението административно наказание по чл. 414 ал. 3 ат КТ, който визира, че нарушилият разпоредбите на чл. 62, ал. 1 от КТ работодател се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15000 лева.

Глобата е в съответствие с разпоредбите на чл. 27 от ЗАНН, тъй като нарушението представлява неизпълнение на задължение при наемане на работна сила за осъществяване на дейност и е в минимума на границите, предвидени по закон.

И актът, и Наказателното постановление са съставени при спазване на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като съдържат всички реквизити, посочени там, т.е. същите са изправни от формална страна.

Ето защо и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Първомай, първи съдебен състав

 

РЕШИ:

 

Потвърждава Наказателно постановление № 16 – 000164 / 08.04.2014 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, с което на К.Р.К., ЕГН **********,***, на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложена глоба в размер 1500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от същия Кодекс.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

Председател: (п)

СЗ / АГ