О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. Първомай, 27.02.2015 г.

РАЙОНЕН СЪД – ГР. ПЪРВОМАЙ, втори състав, в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: София Монева

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 48 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба вх. № 827/19.02.2015 г., с която Д.Х.Т., с ЕГН: **********, с посочен постоянен адрес:*** и с настоящ адрес: гр. Хаден, провинция Северен Рейн-Вестфалия, Федерална република Германия, процесуално представлявана от адв. Е.А.З. при Пловдивска адвокатска колегия, със служебен адрес на практиката: гр. Първомай, ул. „Княз Борис І” № 1Б, ет. 2, офис № 15, предявява срещу Ради Иванов Р., с ЕГН: **********, с посочен адрес:***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 127 ал. 2 във вр. с чл. 59 и с чл. 143 ал. 2 от СК.

С претенциите си ищецът въвежда съдебен спор досежно местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на роденото от безбрачното съжителство на страните ненавършило пълнолетие дете Ради Иванов Р., с ЕГН: **********. Според наведените в исковата молба данни настоящо местопребиваване на детето се намира в гр. Хаден, провинция Северен Рейн-Вестфалия, Федерална република Германия, където се сочи, че се отглежда под грижите на ищцата.

Така изложените обстоятелства от конкретиката на случая разкриват наличие на международен елемент, субсумиращ процесните въпроси в предметния обхват на пряко приложимия с приоритет пред националното законодателство Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност /Регламент (ЕО) № 2201/2003/. Служебно задължен да следи за международната си компетентност /в този смисъл Определение № 354 от 9.06.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 304/2011 г., IV г. о., ГК/, чиито привързващи критерии по претенциите за родителската отговорност се определят от правилата на чл. чл. 8-15 от цитирания регламент, настоящият съд намира следното:

Съгласно чл. 8 § 1 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 общата международна компетентност по делата, свързани с родителската отговорност, принадлежи на съдилищата на държава-членка, където детето има обичайно местопребиваване по времето, когато съдът е сезиран, което член 16 § 1 б. „а” от Регламента свързва с момента на подаване на исковата молба.

След като съобрази данните за трайна отседналост на детето на територията на страна-членка, различна от Република България, към датата на депозиране на исковата молба, и след като прецени отсъствието на предпоставки за прилагане на чл. 9, чл. 10 и чл. 12 от Регламент (ЕО) № 2201/2003, съдът намира и следва служебно да прогласи в изпълнение на ангажимента си по чл. 17 от Регламент (ЕО) № 2201/2003, че на основание чл. 8 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 не разполага с компетентност да разгледа така предявените искове, правно квалифицирани според националното право на сезирания съд по чл. 127 ал. 2 във вр. с чл. 59 и с чл. 143 ал. 2 от СК /в този смисъл Определение № 6 от 7.01.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 636/2012 г., III г. о., ГК, Определение № 7 от 9.01.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6366/2013 г., I г. о., ГК, Определение № 19 от 9.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7363/2014 г., III г. о., ГК, Определение № 426 от 3.08.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 435/2009 г., III г. о., ГК/, като същата принадлежи на съда на друга държава-членка в лицето на Федерална република Германия.

Съдът счита за необходимо да посочи, че визираното разрешение и в конкретната хипотеза максимално кореспондира с водещия принцип, прокламиран в пункт 12 от преамбюла на Регламент (ЕО) № 2201/2003, според който основанията за определяне на компетентността по делата за родителската отговорност са оформени в светлината на най-добрия интерес на детето и особено на критерия на близостта, което означава, че компетентността, на първо място, следва да се отнася към държавата-членка на обичайното пребиваване на детето, чиито признаци, бидейки изцяло фактически, не са обвързани от гражданството му, от това на родителите му или от формалната му адресна регистрация в държавата по произход.

Макар уредбата на задълженията за издръжка, произтичащи от семейни, родствени, брачни отношения или отношения по сватовство, да е предметно изключена от приложното поле на Регламент (ЕО) № 2201/2003, акцесорния характер на претенцията за издръжка, от една страна, не позволява на българския съд да я отдели и разгледа самостоятелно и независимо от спора за упражняване на родителските права, за решаване на който по гореизложените съображения е лишен от правомощия, а от друга, чл. 3 б. „г” от приложимия Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка, консолидира компетентността именно на съдебната юрисдикция, овластена да разгледа водещия иск относно родителската отговорност.

Водим от горното и на основание чл. 8 § 1 и чл. 17 от Регламент № 2201/2003 г., съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 48/2015 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав поради липса на международна компетентност на съдилищата на Република България за разглеждане на предявените с искова молба вх. № 827/19.02.2015 г. обективно съединени искове.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: