О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр. Първомай, 26.02.2015 г.

РАЙОНЕН СЪД – ГР. ПЪРВОМАЙ, ІІ гр. състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и петнадесета година, в състав

Председател: София Монева

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 285 по описа на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по препратен със съпроводително писмо изх. № 11011/16.07.2014 г. на Районен съд – Пловдив “иск” на А.И.Д., с ЕГН: ********** от гр. Пловдив, първоначално адресиран до и постъпил във Върховен касационен съд с вх. № 6196/03.07.2014 г. по ч. гр. дело № 2903/2013 г.

С разпореждане на настоящия съдебен състав от 06.08.2014 г. на основание чл. 129 ал. 2 от ГПК на ищеца е указано да изправи констатираните в “иска” му нередовности.

Без да предприема съответни корекционни процесуални действия, същият депозира жалба вх. № 3681/15.08.2014 г., адресирана до Председателя на ВКС, с която уточнява, че обездвиженият негов “иск” вх. № 6196/03.07.2014 г. следва да се счита подаден на основание чл. 303, чл. 280 и чл. 281 от неконкретизиран нормативен акт, както и че до отстраняване на пороците в произнесените от различните съдебни инстанции крайни актове, включително и в тези на ВКС, не бил в състояние да формулира иск.

С Разпореждане № 704/22.08.2014 г. настоящият състав е постановил делото ведно с жалба вх. № 3681/15.08.2014 г. да се изпрати по компетентност на ВКС по съображения, че допускайки правнотерминологично смешение на понятията “иск” и “жалба” и респективно на процесуалния ред за релевиране на нищожност на влязъл в сила и на неокончателен съдебен акт, с “иск” вх. № 6196/03.07.2014 г. жалбоподателят атакува Определение № 456/16.06.2014 г. по ч. гр. дело № 2903/2013 г. на ВКС, ІV ГО.

С Разпореждане № 289/03.09.2014 г. на Председателя на ВКС делото е върнато за събиране на дължимата държавна такса съгласно чл. 19 от ДТССГПК, след изпълнение на което досието на производството ведно с жалба вх. № 3681/15.08.2014 г. и междувременно постъпилите молба вх. № 4302/26.09.2014 г. и жалба вх. № 4333/29.09.2014 г. са изпратени на ВКС по Разпореждане на настоящия съдебен състав от 13.10.2014 г.

С необжалваемо Определение № 792/04.11.2014 г. по ч. гр. дело № 6148/2014 г., разглеждайки както „иск” вх. № 6196/03.07.2014 г. с характер на частна жалба, така и допълнителни жалби вх. № 3681/15.08.2014 г. и вх. № 4333/29.09.2014 г., състав на ВКС, ІІІ ГО е потвърдил Определение № 456/16.06.2014 г. по ч. гр. дело № 2903/2013 г. на ВКС, ІV ГО, а с окончателно Определение № 119/18.02.2015 г. по ч. гр. дело № 6148/2014 г. е постановил връщане на всички писмени „становища” с характер на молби за отмяна по чл. 303 и сл. от ГПК на влязло в сила Определение № 792/04.11.2014 г., депозирани от жалбоподателя под вх. № № 206/09.01.2015 г., 413/14.01.2015 г. и 525/16.01.2015 г. Съдържателно идентичен екземпляр на „становище” вх. № 413/14.01.2015 г. е заведен и в Районен съд - Първомай под вх. № 20/05.01.2015 г.

Доводи срещу Определение № 792/04.11.2014 г. на ВКС жалбоподателят излага и във „възражение”, което подава както в Районен съд – Първомай, където е заведено с вх. № 5229/24.11.2014 г., така и във ВКС, където е регистрирано под вх. № 10317/25.11.2015 г. В изпълнение на Разпореждане от 24.11.2014 г. на настоящия съдебен състав със съпроводително писмо изх. № 1066/25.11.2014 г. първото от тях е препратено на ВКС за прилагане по ч. гр. дело № 6148/2014 г., но със съпроводителни писма, изведени съответно по вх. № 10431/2014 г./02.12.2014 г. и по вх. № 10317/2014 г./02.12.2014 г., и двата екземпляра на „възражението” са върнати на първоинстанционния Районен съд – Първомай с указания на Председателя на ІІІ ГО на ВКС за провеждане на процедура по чл. 306 от ГПК, тъй като съдържат искания за отмяна по чл. 303 и сл. от ГПК.

Отделно от горното, сезиран с множество жалби на същия жалбоподател срещу Определение № 482/19.07.2013 г. и Определение № 456/16.06.2014 г., съдията докладчик по гр. дело № 2903/2013 г. по описа на ВКС се произнесъл с Разпореждане № 12/14.01.2015 г., с което, позовавайки се на окончателно Определение № 792/04.11.2014 г. по гр. дело № 6148/2014 г. по описа на ВКС, изпратил делото на Районен съд – Първомай за продължаване на съдопроизводствените действия по така предявения „иск” за обявяване на нищожност.

Във връзка с горното съдът намира за целесъобразно да възпроизведе процесуалната хронология, предшестваща образуването на настоящото производство, както следва:

С влязло в сила Решение № 14/11.04.2001 г. по гр. дело № 607/2000 г. по описа на Районен съд – гр. Първомай е признато за установено по отношение на Иван Д. Анастасов, с ЕГН: ********** *** /баща на жалбоподателя А.И.Д./, че Марийка Иванова Анастасова, с ЕГН: **********, Ванко Георгиев Анастасов, с ЕГН: ********** – и двамата от гр. София, Диана Георгиева Йовчева, с ЕГН: ********** от гр. София, и Мариана Димова Анастасова, с ЕГН: ********** от гр. Първомай, наред с него притежават наследствени права върху признатите му и възстановени с план за земеразделяне с решение от 03.03.1993 г. по преписка № 532-04/24.02.1992 г. земеделски земи в землището на с. Татарево, обл. Пловдив, тъй като произтичат от наследството на Димо Анастасов Тодоров, бивш жител ***.

С Определение № 5745/31.10.2011 г. по адм. дело № 2793/2011 г., намирайки, че е сезиран с молба за иницииране на извънинстанционен контрол по отношение на влязло в сила Решение № 14/11.04.2001 г. по гр. дело № 607/2000 г. по описа на Районен съд – гр. Първомай, Административен съд – гр. Пловдив прекратил производството, образувано по жалба вх. № 18035/25.10.2011 г. на А.И.Д., и изпратил същото по компетентност на Районен съд – Първомай за изпълнение на процедура по чл. 306 ал. 3 от ГПК.

Със свое Определение № 6 от 09.01.2012 г. Районен съд – гр. Първомай постановил връщане на жалба вх. № 18035/25.10.2011 г. /по описа на Административен съд – гр. Пловдив/ поради неотстраняване в срок на допуснати нередовности. Поради оттегляне на депозираната срещу цитирания съдебен акт частна жалба, администриращият съд постановил връщането й с Определение № 203/20.06.2012 г., потвърдено с Определение № 116/10.01.2013 г. по ч. гр. дело № 3771/2012 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, което състав на ВКС, ІV ГО не допуснал до касационна проверка с Определение № 482/19.07.2014 г. по гр. дело № 2903/2013 г. За връщане на подадените срещу този акт две идентични жалби, едната от които постъпила във ВКС с вх. № 3724/15.04.2014 г., а другата - в Районен съд – гр. Първомай с вх. № 1761/15.04.2014 г., касационният състав се произнесъл с Определение № 456/16.06.2014 г. по ч. гр. дело № 2903/2013 г., съобщено на жалбоподателя на 27.06.2014 г.

Преди изтичане на законоустановения едноседмичен срок за неговото обжалване жалбоподателят депозирал “иск”, регистиран във ВКС с вх. № 6196/03.07.2014 г, който по разпореждане на съдията докладчик от 11.07.2014 г. по ч. гр. дело № 2903/2013 г. по описа на ВКС, е изпратен по компетентност на Районен съд – Пловдив, който, от своя страна, със съпроводително писмо изх. № 11011/16.07.2014 г. го препраща на образувалия настоящото гр. дело № 285/2014 г. Районен съд – Първомай.

След като съобрази, че „иск” вх. № 6196/03.07.2014 г. няма характер на искова молба и не въвежда искова претенция за обявяване нищожност на съдебен акт, доводи в който смисъл се извеждат както от жалба – уточнение вх. № 3681/15.08.2014 г., депозирана в изпълнение на указанията по чл. 129 ал. 2 от ГПК, дадени с Разпореждане от 06.08.2014 г., така и от обстоятелството, че същият е разгледан от ВКС с характер на частна жалба по ч. гр. дело № 6148/2014 г., по което е произнесено окончателно Определение № 792/04.11.2014 г., съдът намира, че настоящото производство е лишено от самостоятелен предмет и подлежи на прекратяване, като окомплектованите в досието му материали следва да се приложат по гр. дело № 607/2000 г. по описа на Районен съд – Първомай.

В съответствие с инструкциите на Председателя на ІІІ ГО при ВКС постъпилото „възражение” вх. № 5229/24.11.2014 г. /по описа на Районен съд – Първомай/ и вх. № 10317/25.11.2015 г. /по описа на ВКС/, третирано с характер на молба за отмяна по чл. 303 и сл. от ГПК, ведно със съпроводителни писма по вх. № 5229/24.11.2014 г. и по вх. № 10317/25.11.2015 г. на ВКС, следва също да се свържат към материалите на гр. дело № 607/2000 г. по описа на Районен съд – гр. Първомай, след което да се пристъпи към администрирането им по реда на чл. 306 от ГПК.

Касателно „становище” вх. № 20/05.01.2015 г. /по описа на Районен съд – Първомай/, което отново е относимо към гр. дело № 607/2000 г. по описа на Районен съд – Първомай, провеждане на процедура по реда на чл. 306 от ГПК не се дължи, тъй като по същото, но заведено с вх. № 413/14.01.2015 г. /по описа на ВКС/, такава вече е реализирана и финализирана с Определение № 119/18.02.2015 г. по ч. гр. дело № 6148/2014 г. по описа на ВКС, ІІІ ГО.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 285/2014 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав.

След влизане в сила на настоящото определение:

§ досието на гр. дело № 285/2014 г. по описа на Районен съд – Първомай,

§ „възражение” вх. № 5229/24.11.2014 г. /по описа на Районен съд – Първомай/ и вх. № 10317/25.11.2015 г. /по описа на ВКС/ ведно със съпроводителни писма, изведени по вх. № 5229/24.11.2014 г. и по вх. № 10317/25.11.2015 г., както и „становище” вх. № 20/05.01.2015 г. /по описа на Районен съд – Първомай/, постъпили от името на А.И.Д., с ЕГН: ********** от гр. Пловдив,

да се приложат по гр. дело № 607/2000 г. по описа на Районен съд – Първомай /към което са приложени досиетата на гр. дело № 254/1995 г. по описа на Районен съд – Първомай, гр. дело № 518/1998 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, гр. дело № 1358/2001 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, гр. дело № 1201/2002 г. по описа на Върховен касационен съд, гр. дело № 857/2003 г. по описа на Върховен касационен съд, гр. дело № 303/2004 г. по описа на Върховен касационен съд, адм. дело № 2793/2011 г. по описа на Административен съд – Пловдив, частно гр. дело № 3771/2012 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, частно гражданско дело № 2903/2013 г. по описа на Върховен касационен съд, и ч. гр. дело № 6148/2014 г. по описа на Върховен касационен съд/, след което същото ДА СЕ ДОКЛАДВА.

Определението в прекратителната му част подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на молителя.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: