Р Е Ш Е Н И Е

№ 127

гр. Първомай, 18.12.2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на осемнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: София Монева

при секретаря Петя Монева,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 272 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 234 ал. 1 от ЗМВР и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът Д.Г.С., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Н.Ш.Б., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, моли съда да осъди Областна дирекция на МВР – Пловдив, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявана от старши комисар Х. Г. Р. в качеството на Директор и по пълномощие от гл. юрисконсулт И.И.П., да му заплати сумата от 19 796, 00 лева – представляваща еднократно обезщетение за прослужени години, полагащо се при прекратяване на служебното му правоотношение като държавен служител в структурата на МВР, и сумата от 137, 61 лева – представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 17.07.2015 г. до датата на подаване на исковата молба в съда, както и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът ангажира писмени доказателства и пледира за присъждане на сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

Претенцията се обосновава с фактически твърдения, че със Заповед № 317з-3524/12.12.2014 г., издадена на основание чл. 226 ал. 1 т. 13 от ЗМВР от Директора на ОД на МВР – Пловдив, служебното правоотношение на ищеца като държавен служител, изпълняващ длъжността „младши оперативен дежурен” в „Оперативна дежурна част” при Районно управление „Полиция” – Първомай при ОД на МВР – Пловдив, било прекратено, считано от 29.12.2014 г. С цитираната заповед в полза на служителя било разпоредено изплащане на полагащото му се обезщетение по чл. 234 ал. 1 от ЗМВР в размер на 19 796, 00 лева, равняващо се на двадесет месечни възнаграждения, като последното брутно такова за месец декември 2014 г. възлизало на 979, 04 лева.

Продължителното отсъствие на доброволна престация мотивирало ищеца да адресира до ответната дирекция покана, деловодно заведена в администрацията му с вх. № 317000-8729/09.07.2015 г. до ОД на МВР – Пловдив, за издължаване най-късно в срок до 17.07.2015 г., след изтичане на който плащане също не било предприето.

Според ищеца ответникът дължи и обезщетение за забава в претендирания с исковата молба размер, считано от датата на изтичане на предоставения с указаната покана срок за изпълнение.

В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът чрез упълномощения си процесуален представител в лицето на гл. юрисконсулт И.И.П. депозира писмен отговор вх. № 4549/15.09.2015 г., с който признава дължимостта на вземането по чл. 234 ал. 1 от ЗМВР в исковия размер и неговата забава, но отрича вина за допускане на просрочието с твърдения, че полагащото се на ищеца обезщетение по чл. 234 ал. 1 от ЗМВР в размер на 19 796, 00 лева е своевременно заявено за изплащане от служителите на ОД на МВР - Пловдив чрез бюджетно платежно нареждане от 23.01.2015 г., но не са отпуснати средства за целта от Министерството на вътрешните работи. С така изтъкнатите доводи моли за освобождаване от отговорност за съдебно-деловодни разноски, а при условията на евентуалност противопоставя възражение за прекомерност на уговореното в полза на довереника на ищеца адвокатско възнаграждение. В подкрепа на горното представя писмени доказателства.

В открито съдебно заседание ищецът чрез довереника си адв. Н.Ш.Б. *** поддържа исковете, а ответната дирекция не делегира процесуален представител.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, в контекста на наведените от страните доводи, намира от фактическа страна следното:

Въз основа на обявеното по реда на чл. 146 ал. 1 т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение във фактическите твърдения на страните, се установява, че със Заповед № 317з-3524/12.12.2014 г., издадена на основание чл. 226 ал. 1 т. 13 от ЗМВР от Директора на ОД на МВР – Пловдив, служебното правоотношение на ищеца като държавен служител, изпълняващ длъжността „младши оперативен дежурен” в „Оперативна дежурна част” при Районна управление „Полиция” – Първомай при ОД на МВР – Пловдив, било прекратено, считано от 29.12.2014 г. С цитираната заповед в полза на служителя било разпоредено изплащане на полагащото му се обезщетение по чл. 234 ал. 1 от ЗМВР в размер на 19 796, 00 лева, начислено и осчетоводено от ответника с представената разплащателна ведомост от 06.01.2015 г. и равняващо се на сбора от двадесет месечни възнаграждения.

Продължителното отсъствие на доброволна престация мотивирало ищеца да адресира до ответната дирекция покана, заведена в деловодството й с вх. № 317000-8729/09.07.2015 г., за издължаване най-късно в срок до 17.07.2015 г. Видно от приложеното бюджетно платежно нареждане до „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД – клон Пловдив от 23.01.2015 г., депозирано в посочената банкова институция за изпълнение на 24.01.2015 г., ОД на МВР – Пловдив наредила превод на сумата от 19 796, 00 лева по банковата сметка на ищеца, като ответникът признава, че до датата на изготвяне на депозирания по делото отговор на исковата молба транзакцията не е реализирана.

При така установените правнозначими факти съдът по правилата на чл. 235 ал. 2 от ГПК приема от правна страна следното:

Анализът на доказателствената съвкупност обосновава извод, че в качеството на „младши оперативен дежурен” в „Оперативна дежурна част” при Районна управление „Полиция” – Първомай при ОД на МВР – Пловдив ищецът е изпълнявал служебни задължения на държавен служител по смисъла на чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР /в редакцията му, обн. с ДВ, бр. 98 от 28.11.2014 г., в сила от 28.11.2014 г./ на длъжност, класифицирана според чл. 143 ал. 1 т. 7 от ЗМВР в категорията „младша изпълнителска”.

Съгласно чл. 234 ал. 1 от ЗМВР с прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 226 ал. 1 т. 13 от ЗМВР, считано от 29.12.2014 г., ищецът е придобил право на обезщетение за прослужени години в размер на сумата от двадесет месечни възнаграждения, възлизаща на 19 796, 00 лева. Материалноправно легитимирана да отговаря за изпълнението на визираното парично задължение се явява именно ответната структура, ръководителят на която е нормативно овластен съобразно чл. 159 ал. 1 т. 1 и чл. 227 от ЗМВР да учредява и да прекратява служебните правоотношения на държавни служители, заемащи младши изпълнителски позиции в системата на МВР.

В редакцията си към времевъзникване на процесното задължение уредбата на ЗМВР не обвързва изпълнението му с определен срок, какъвто се въвежда с новоприетата със Закона за изменение и допълнение на ЗМВР /обн. ДВ, бр. 14 от 20.02.2015 г./ ал. 10 на чл. 234 от ЗМВР. Визираната материалноправна норма е лишена от ретроактивно действие, поради което в обсъждания случай на основание чл. 69 ал. 1 от ЗЗД кредиторът би могъл да изисква незабавно изпълнение. Доколкото съгласно чл. 81 ал. 2 от ЗЗД финансовите затруднения не екскулпират длъжника и с оглед признатото от ответника престационно бездействие, предявеният главен иск се явява изцяло основателен и следва да се уважи.

На основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД ответникът дължи обезщетение за вредите от неизпълнението в размер на законната лихва от деня на забавата, за настъпване на която по отношение на безсрочните задължения чл. 84 ал. 2 от ЗЗД изисква отправянето на покана.

Такава ответната дирекция е получила на 09.07.2015 г., поради което от датата на изтичане на предоставения й срок за доброволно издължаване – 17.07.2015 г., изпада в забава и дължи закъснителна лихва, чийто размер, изчислен по реда на чл. 162 от ГПК за периода до деня на завеждане на разглежданата искова молба, се равнява на исковия. Подлежи на присъждане и законната лихва върху дължимата сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

След като съобрази, че при указания изход на спора кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 78 ал. 2 от ГПК не са удовлетворени, тъй като именно поведението на ответната дирекция, свързано с неизпълнение на процесното притезание, е предпоставило необходимостта от искова защита, наред с което отсъства обективирано признание на исковите претенции, съдът на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК намира, че същата дължи репариране на сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за процесуална защита. Доколкото размерът на изплатения съгласно представеното пълномощно от 05.08.2015 г. адвокатски хонорар се преценя за прекомерен с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, възражението на ответника по чл. 78 ал. 5 от ГПК следва да се уважи, като в полза на ищеца се присъди минималният такъв от 1 123, 88 лева, определен съобразно чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложи и на дължимата се в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса за разглеждане на уважените обективно кумулативно съединени искове в общ размер на 841, 84 лева, от внасянето на която ищецът е освободен на основание чл. 83 ал. 1 т. 1 от ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Пловдив, с ЕИК: 129009870, със седалище и адрес на управление: ***, представлявана от старши комисар Х. Г. Р. в качеството на Директор и по пълномощие от гл. юрисконсулт И.И.П., да заплати на Д.Г.С., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Н.Ш.Б., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, както следва:

§ сумата от 19 796, 00 лева – представляваща еднократно обезщетение за прослужени години, полагащо се при прекратяване на служебното му правоотношение като държавен служител в структурата на МВР, ведно със законната лихва, считано от 10.08.2015 г. /датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателно изплащане на задължението;

§ сумата от 137, 61 лева – представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 17.07.2015 г. до 10.08.2015 г. /датата на подаване на исковата молба в съда/, както и

§ сумата от 1 123, 88 лева – съдебно-деловодни разноски за платено адвокатско възнаграждение за процесуална защита.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Пловдив, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявана от старши комисар Х. Г. Р. в качеството на Директор и по пълномощие от гл. юрисконсулт И.И.П., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 841, 84 лева – дължима държавна такса за съдебно разглеждане на уважените искове.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

СМ/ПМ