Решение по Гражданско дело 81/2015г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 77

гр. Първомай, 17.07.2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ГР. ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на седемнадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: София Монева

при секретаря Петя Монева,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 81 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ във вр. с чл. 240 ал. 1 във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и по чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 33 ал. 1 от ЗПК във вр. с чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът «БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС» ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** представляван от изпълнителния директор М.М.Ф. и по пълномощие от юрисконсулт Д.И.В., моли съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено, че ответникът С.М.Р., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, дължи следните суми – предмет на Заповед № 10/26.01.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 15/2015 г. по описа на Районен съд – гр. Първомай, І състав:

§ 1 047, 57 лева – главница, дължима по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-01698920/11.09.2012 г.;

§ 209, 34 лева – надбавка по чл. 3 от посочения договор;

§ 65, 76 лева – обезщетение за забава на оставащата непогасена главница по заема за периода от 05.05.2014 г. /настъпване на предсрочната изискуемост на заема/ до 11.01.2015 г., ведно със

§ законната лихва върху дължимите суми, считано от 23.01.2015 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, до окончателното им изплащане.

Ищцовото дружество отправя претенциите си в качеството на изправна страна по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-01698920/11.09.2012 г., сключен с ответника. Навежда фактически твърдения за предоставен му по силата на посочения договор паричен заем в размер на 2 770, 00 лева. С превеждане на кредитната сума по сметка на кредитополучателя заемодателят изпълнил задължението си съгласно чл. 1 от посочения контракт. След редовно издължаване на осемнадесет от уговорените в тежест на ответника общо двадесет и четири месечни вноски – всяка в размер на 209, 78 лева, а последната – на 209, 81 лева, калкулиращи дължимата главница и надбавката по чл. 3 от договора според инкорпорирания в него погасителен план, на 04.04.2014 г. клиентът преустановил престациите. В причинна връзка с констатирано просрочие на две месечни вноски съгласно чл. 5 от договора на 05.05.2015 г. настъпила предсрочна изискуемост на целия неплатен остатък от вземането, възлизащ на 1 256, 91 лева и равняващ се на сбора от останалите неиздължени шест месечни вноски.

Позовавайки се на длъжникова забава, която продължила и след адресирана през месец ноември 2014 г. до ответника и надлежно връчена му съгласно чл. 10 от договора писмена покана, кредиторът пристъпил към принудително удовлетворяване на вземанията си по реда на чл. 410 от ГПК и по силата на издадена в негова полза Заповед № 10/26.01.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 15/2015 г. по описа на Районен съд – гр. Първомай, І състав заемополучателят бил задължен да заплати процесните суми, както и сумата от 26, 45 лева – разноски за платена държавна такса за разглеждане на заявлението и сумата от 300, 00 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ищцовото дружество обосновава правния си интерес от установяване дължимостта на вземанията си по исков ред с оглед своеверменно постъпилото в заповедното производство възражение на длъжника по реда на чл. 414 от ГПК.

Ищецът ангажира писмени доказателства и пледира за присъждане на сторените в заповедното и в настоящото исково производство съдебно-деловодни разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК ответникът не депозира писмен отговор и не застъпва становище по исковете.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество не делегира процесуален представител, като с молба вх. № 2969/16.06.2015 г., постъпила от негово име чрез пълномощника му юрисконсулт Даниела Иванова Въчева, поддържа исковите претенции с доводи за тяхната доказаност, а ответникът се явява лично и излага предположение за вероятната им основателност.

При служебна проверка, включително въз основа и на материалите от приложеното ч. гр. дело № 15/2015 г. по описа на Районен съд – гр. Първомай, съдът констатира, че са изпълнени особените кумулативно изискуеми процесуални предпоставки за допустимостта на исковете: 1/ издадена за притезанията – предмет на исковете - Заповед № 10/26.01.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, която не е обезсилена с влязъл в сила съдебен акт; 2/ наличие на оспорващо дълга възражение по чл. 414 ал. 1 от ГПК, депозирано от ответника в рамките на законоустановения преклузивен срок по чл. 414 ал. 2 от ГПК, и 3/ предявяване на разглежданите искове в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл. 415 ал. 1 от ГПК, спазен в хипотезата на чл. 62 ал. 2 от ГПК.

Съдът, след като прецени и обсъди събраните по делото доказателства и съобрази наведените от страните доводи, намира следното:

Въз основа на придружаващите исковата молба и неоспорени писмени доказателства съдът приема за установено, че по силата на подписан между страните Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-01698920/11.09.2012 г., ищцовото дружество предоставило на ответника паричен заем в размер на 2 770, 00 лева. В пункт 5 изр. ІІ-ро от заемния контракт страните постигнали съгласие при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората от тях, вземанията на кредитора да се считат предсрочно изискуеми в целия им размер, включително с всички договорени надбавки и с дължимото се обезщетение за забава.

С превеждане на кредитната сума по сметка на кредитополучателя заемодателят изпълнил задължението си съгласно чл. 1 от договора. След редовно издължаване на осемнадесет от уговорените в тежест на ответника общо двадесет и четири месечни вноски – всяка в размер на 209, 78 лева, а последната – на 209, 81 лева, калкулиращи дължимата главница и надбавката по чл. 3 от договора според инкорпорирания в него погасителен план, на 04.04.2014 г. клиентът преустановил престациите. В причинна връзка с констатирано просрочие на две последователни погасителни вноски с падеж съответно на 04.04.2014 г. и на 05.05.2014 г. съгласно чл. 5 от договора на 05.05.2015 г. настъпила предсрочна изискуемост на целия неплатен остатък от вземанията, възлизащ на 1 256, 91 лева и равняващ се на сбора от неиздължените шест месечни вноски.

Позовавайки се длъжникова забава, неудовлетвореният кредитор сезирал Районен съд – гр. Първомай със заявление вх. № 319/23.01.2015 г., като по силата на издадената в негова полза Заповед № 10/26.01.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 15/2015 г. по описа на Районен съд – гр. Първомай, І състав, ответникът бил задължен да заплати процесните суми, както и да възстанови сторените деловодни разноски в общ размер на 326, 45 лева, от които 26, 45 лева – за платена държавна такса и 300, 00 лева – за платено адвокатско възнаграждение.

Видно от материалите по приложеното ч. гр. дело № 15/2015 г. по описа на Районен съд – гр. Първомай длъжникът оспорил посочените вземания с възражение вх. № 427/29.01.2015 г. по чл. 414 ал. 1 от ГПК срещу заповедта за изпълнение, връчена му на 27.01.2015 г. Известен на 16.02.2015 г. за така постъпилото възражение, на основание чл. 422 ал. 1 от ГПК в законоустановения едномесечен срок по чл. 415 ал. 1 от ГПК заявителят предявил исковете – предмет на настоящото дело.

При така установените правнозначими факти съдът по правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК приема от правна страна следното:

Съществуването на процесните притезателни материални права и респективно основателността на предявените искове е обусловена от наличието на следните, подлежащи на установяване при условията на пълно доказване елементи от фактическия им състав: наличие на действително договорно правоотношение между страните, по силата на което в полза на ищеца срещу ответника са възникнали изискуеми задължения с претендираните основания и размери.

Въз основа на Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-01698920/11.09.2012 г. сключилите го правни субекти са взаимно обвързани от валидно облигационно правоотношение по заем за потребление по смисъла на чл. 240 ал. 1 от ЗЗД със специфичните характеристики чл. 9 ал. 1 от Закона за потребителския кредит, по което ищцовото дружество, превеждайки заемната сума по сметка на кредитополучателя, по аргумент на чл. 3 от договора се легитимира като изправна страна. Визираната облигационна връзка генерира за ответника задължение за погасяване на кредита чрез периодични ежемесечни вноски, дължими в размер и срокове, фиксирани в погасителния план – неразделна част от договора. С подписване на материализиращото го писмено съглашение, заемателят е обективирал безусловното си съгласие с всички негови клаузи, сред които и тази по пункт 3. Според същия всяка погасителната вноска инкорпорира надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на сделката, и определена добавка, съставляваща търговската му печалба, като именно предназначението им да възмездят заемодателя за опериране с финансовия му актив през съответния договорен период квалифицира коментираните компоненти като възнаградителна лихва. Според представената с исковата молба справка за извършените от потребителя погашения по кредита, достоверността на която не е оспорена, просрочие в плащанията се констатира по отношение на деветнадесета и двадесета погасителни вноски. Горното налага извод за настъпила съгласно чл. 5 изр. ІІ-ро от договора предсрочна изискуемост на остатъчните задължения към датата на падежа на втората от посочените вноски – а именно 05.05.2014 г.

Формирайки становище за доказаност на коментираните вземания по основание, съдът на основание чл. 162 от ГПК след аритметични пресмятания въз основа на величините, поместени в погасителния план, и на данните за извършените от потребителя плащания, съдържащи се в придружаващата исковата молба нарочна писмена справка, както и в молба уточнение вх. № 1730/15.04.2015 г., намира, че общият размер на непогасените вноски се калкулира на 1 256, 91 лева, от които 1 047, 57 лева съставляват компонентът главница, а 209, 34 лева - възнаградителна лихва.

Доколкото по делото не са наведени доказателства в противния смисъл и с оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът приема, че до приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция процесните изискуеми вземания не са погасени.

Последното консолидира извод за съществуване на главното притезание – предмет на издадената в полза на ищцовото дружество заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и респективно предпоставя основателност на исковата претенция за неговото установяване.

Позитивното решение досежно главния иск предопределя идентично произнасяне на съда и по така предявения петитум за признаване съществуването на акцесорните вземания за възнаградителна лихва и за обезщетение на вредите от забавата в размер на законната лихва за периода от 05.05.2014 г. до 11.01.2015 г., изчислено по реда на чл. 162 от ГПК с помощта на софтуерен калкулатор „Апис – финанси” в размер на 65, 76 лева, както и по искането за присъждане на законната лихва върху дължимата сума, считано от 23.01.2015 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното й изплащане.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да репарира следните разноски, сторени от ищцовото дружество:

§ в настоящото исково производство - в общ размер на 423, 55 лева, от които 123, 55 лева - довнесена държавна такса за разглеждане на предявените искове, и 300, 00 лева – за дължимо юрисконсултско възнаграждение;

§ в заповедното производство – в общ размер на 326, 45 лева, от които 26, 45 лева за внесена държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и 300, 00 лева – дължимо юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.М.Р., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, дължи на «БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС» ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представляван от изпълнителния директор Ж.М.Ф. и по пълномощие от юрисконсулт Д.И.В., плащането на следните суми – предмет на Заповед № 10/26.01.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 15/2015 г. по описа на Районен съд – гр. Първомай, І състав:

§ 1 047, 57 лева – главница, дължима по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-01698920/11.09.2012 г.;

§ 209, 34 лева – надбавка по чл. 3 от посочения договор;

ОСЪЖДА С.М.Р., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, да заплати на «БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС» ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представляван от изпълнителния директор М.Ж.М.Ф. и по пълномощие от юрисконсулт Д.И.В., както следва:

§ сумата от 423, 55 лева – деловодни разноски в настоящото исково производство за довнесена държавна такса за разглеждане на предявените искове и за дължимо юрисконсултско възнаграждение и

§ сумата от 326, 45 лева - деловодни разноски по ч. гр. дело № 15/2015 г. по описа на Районен съд – гр. Първомай, І гр. състав за внесена държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и за дължимо юрисконсултско възнаграждение.

След влизане в сила на настоящото съдебно решение досието на ч. гр. дело № 15/2015 г. по описа на Районен съд – гр. Първомай, І съдебен състав да се върне и докладва на състава ведно със заверен препис от решението.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СМ/ВК РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/