Р Е Ш Е Н И Е

№ 74

гр. Първомай, 29.06.2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ГР. ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на двадесет и седми май две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: София Монева

при секретаря Петя Монева,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 76 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. І-во от ЗЗД.

Ищцата С.К.Ж., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. С.К.С. при Адвокатска колегия – гр. Пловдив, с посочен адрес на практиката: гр. *** моли съда да осъди Н.Д.И., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Е.Г.И. при Адвокатска колегия – гр. Пловдив, с посочен адрес на практиката: гр. ***, да й заплати сумата от 2 000, 00 лева, подлежаща на връщане като получена без основание, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Ищцата навежда фактически твърдения, че в началото на 2014 г. встъпила в преговори с ответницата за покупка на собствения на последната апартамент, находящ се в гр. *** и с оглед изразени взаимни намерения за договорно обвързване на 17.01.2014 г. й предоставила капаро в размер на 2 000, 00 лева, предназначени за заплащане на разходите по снабдяване с документите, необходими за нотариално изповядване на така възнамеряваната сделка. Получаването на паричните средства ответницата удостоверила с писмена разписка от същата дата.

Ищцата счита, че отсъствието на сключен между страните предварителен или окончателен договор за покупко-продажба поради непостигане на съгласие досежно размера на продажната цена лишава горевизираната престация от правно основание и респективно платената сума подлежи на връщане, каквото въпреки отправените покани ответницата не предприела.

В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът депозира писмен отговор вх. № 1799/20.04.2015 г., с който оспорва иска като неоснователен, противопоставяйки възражение за наличие на валидно правно основание за получаване на процесната сума. Навежда, че същата е платена, но не за подготовка на изискуемите се за сделката документи, а като капаро, обезпечаващо изпълнението на взаимно поети в рамките на протеклите преговори задължения, както и подлежащо на задържане от изправния продавач при несключване на проектирания договор, и на приспадане от продажната цена при евентуално договорно обвързване.

Излага различна интерпретация на отношенията им, като сочи, че след като се информирала за офертата за продажба на жилището от залепените върху прозорците му обяви, ищцата осъществила контакт с ответницата и със съпруга й, огледала апартамента и обективирала желание да го закупи. Страните постигнали съгласие да пристъпят към сделка при уговорена продажна цена в размер на 55 000, 00 лева. В уверение на сериозността на намеренията си ищцата, която не разполагала с пълният размер на посочената сума, предоставила на ответницата и съпруга й сумата от 2 000, 00 лева, чието приемо-предаване било документирано в приложената към исковата молба разписка, като се ангажирала в срок до три-четири месеца да набави средствата за продажната цена и да изрази готовност за сключване на договор за покупко-продажба. Продавачите приели платената сума, задължавайки се за посочения период да се въздържат от пазарно предлагане и/или отчуждаване на имота, като израз на което премахнали обявленията с офертата. След около пет-шест месеца, през които ответницата и съпругът й спазили уговорката, отклонявайки предложенията на други кандидат-купувачи с аргумент, че имотът е капариран в полза на ищцата, последната ги осведомила за отказа си да закупи имота. Претенцията й за връщане на сумата от 2 000, 00 лева продавачите не удовлетворили, изтъквайки обезщетителния й характер като довод за нейното задържане.

Страните ангажират гласни доказателствени средства, а ищцата – и писмени такива, като пледират за присъждане на сторените в настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски, за които ищцовата страна представя списък по чл. 80 от ГПК.

В открито съдебно заседание страните лично и чрез процесуалните си представители поддържат становищата, застъпени във фазата по размяна на книжа, които доразвиват в своевременно постъпили писмени защити.

След като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази наведените от страните доводи, съдът намира от фактическа страна следното:

В хода на съдебното дирене по искане на страните са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Д.Р.Ж. – внучка на ищцата, и на св. А. З.А. – роднина на ответницата по сватовство. Критично преценени в контекста на предписанието на чл. 172 от ГПК, съдът кредитира показанията им в частта, която възпроизвежда непосредствени възприятия за релевантни за спора обстоятелства и/или кореспондира с останалите доказателствени източници. Доколкото изхождат от лице, съмнения в чиято обективност от категорията на тези, визирани в чл. 172 от ГПК, не се навеждат, показанията на св. Б.Т.П. се ползват с доверието на съда.

Въз основа на гласните доказателствени средства и на констатираното и обявено по реда на чл. 146 ал. 1 т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение във фактическите твърдения на страните, синхронизиращо с данните от приложените към исковата молба и неоспорени писмени доказателства, съдът приема за установено, че през 2013 г. ответницата и съпругът й П. оповестили продажбата на собствения си необзаведен и необитаем от придобиването му апартамент, находящ се на първи етаж в жилищна кооперация с административен адрес: гр. ***, чрез обяви, залепени по прозорците му, и такива, публикувани в интернет.

Междувременно ищцата проучвала оферти с тенденция да закупи жилище, което възнамерявала да заплати със средства от подажната цена на обявената за продажба своя собствена къща, в която съжителствала със своята внучка в лицето на св. Даниела Радкова Ж..

При оглед на апартамента на ответницата, насрочен с посредническото съдействие на св. А.З.А. и осъществен през месец октомври 2013 г., в негово и в това на продавачите присъствие ищцата вербализирала нагласа да закупи имота при евентуален отбив от първоначално фиксираната цена от 60 000, 00 лева.

След време по молба на ищцата св. А. организирал втори оглед на недвижимостта, при който първата изтъкнала пред продавачите някои технически неизправности на вещта. Съпругът на ответницата, от своя страна, склонил на отстъпка от цената в размер на 5 000, 00 лева, която удовлетворила купувача и довела до съгласие на страните да пристъпят към сделка за покупко-продажба на имота за сумата от 55 000, 00 лева. Ищцата пояснила, че не разполага с посочената сума в наличност, но очаквала постъпления от продажната цена на своето жилище. В отговор на желанието на продавачите след около месец или месец и половина да материализират така постигнатото споразумение в предварителен договор, ищцата предложила да им заплати сумата от 2 000, 00 лева като капаро, демонстриращо сериозността на намеренията й и съставляващо гаранция, че собствениците не ще предлагат имота на други кандидати. Същата се ангажирала веднага след като се снабди с парите от продажната цена на своята къща, да заяви готовност да престира. Впоследствие продавачите премахнали обявите за продажба на жилището, а на 17.01.2014 г. ищцата предоставила на ответницата сумата от 2 000, 00 лева, чието приемо-предаване било документирано в приложената към исковата молба неоспорена разписка.

При един от огледите продавачите презентирали ищцата като купувач на апартамента им пред своя съсед св. Б.Т.П., който по тяхно настояване я развел из кооперацията, за да й покаже прилежащите помещения.

Узнал, че през пролетта на 2014 г. ищцата била закупила къща в близост до капарирания апартамент, св. А.А. споделил информацията със съпруга на ответницата, от когото разбрал, че със съпругата му все още очакват първата да изрази готовност да заплати уговорената продажна цена.

След като ги известила, че оттегля съгласието си за договорно обвързване, с което осуетила същото, ищцата изискала връщането на процесната сума с фигуриращата сред доказателствените материали писмена покана от 31.07.2014 г., която видно от представеното известие за доставяне е получена от ответницата на 04.08.2014 г.

Отделно от горното ищцата помолила св. А. да лобира пред продавачите за доброволно възстановяване на сумата и избягване на евентуален съдебен спор. Осведомени от посредника за молбата й, последните отказали да я удовлетворят, а през есента на 2014 г. отново залепили обявите за продажба на апартамента си.

Следва да се посочи, че съдът игнорира показанията на св. Д.Ж. в частта, преразказваща твърденията на ищцата, и в тази, в която свидетелката изнася данни за личното си участие в първия оглед на жилището и за преките си впечатления от преговори на страните, довели до съгласие за продажна цена в размер на 50 000, 00 лева. В указания смисъл съдът приема за достоверна фактическата интерпретация, изложена от св. А. А., който за разлика от св. Д.Ж. демонстрира завидна осведоменост за процесните отношения, а показанията му се отличават със задоволителна конкретика, обективност, логичност и безпротиворечивост. Физическото присъствие на св. А. при един от огледите на жилището се потвърждава и от незаинтересования св. Б.П..

При така установените правнозначими факти съдът по правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК приема от правна страна следното:

Фактическият състав на чл. 55 ал. 1 изр. І-во предл. І-во от ЗЗД изисква наличие на имуществено разместване при начална липса на основание, като в тежест на ищеца е доказаването на факта на предаване на съответното материално благо на ответника, а последният следва главно и пълно да установи претендираното основание за получаването.

Обстоятелствата по делото разкриват протекли между страните преддоговорни отношения за покупко-продажба на недвижим имот, в рамките на които ищцата се задължила да оповести готовността си да плати цената, а ответницата и нейният съпруг - да преустановят пазарното предлагане на жилището и/или неговото отчуждаване в полза на друг кандидат. След тълкуване волята на страните по правилата на чл. 20 от ЗЗД в контекста на гласните доказателства по делото съдът заключава, че договаряйки престиране на процесната сума под формата на „капаро”, контрагентите са постигнали съгласие същата да обезпечава изпълнението и да обезщетява неизпълнението на визираните техни насрещни ангажименти, които, макар да са насочени да подготвят и организират предварителното или окончателното им договорно обвързване, също се отличават с договорен произход. Последното налага извод, че страните са придали на така обсъжданото авансово плащане на част от цената на имота обезпечителни и обезщетителни функции, типични за задатъка по чл. 93 от ЗЗД и отметнината по чл. 308 от ТЗ, приложима и в отношенията между нетърговци. В тази връзка като правно ирелевантни се преценят фактическите доводи на ищцата, че сумата била предназначена за заплащане на разходи по изготвяне на документи за сделката и че отсъствала постигната окончателна уговорка за размера на цената.

Като безсъмнено констатиран факт по делото се третира липсата на сключен между страните предварителен или окончателен договор за покупко-продажба, което според кредитираните свидетелски показания се дължи изключително на виновното поведение на ищцата, за чийто отказ от финализиране на преговорите не се доказа екскулпиращо оправдание. Предвид горното неизпълнението на договорното й задължение, възникнало в рамките на преддоговорните отношения между страните, овластява изправната ответница да задържи процесната сума, за получаването на която по изложените вече съображения съдът намира валидно правно основание и респективно формира извод за отхвърляне на иска като неоснователен.

В гореуказания смисъл е постановено задължително за настоящата инстанция Решение № 148 от 30.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5698/2013 г., IV г. о., ГК

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да репарира съдебно-деловодните разноски на ответницата в размер на 450, 00 лева за адвокатско възнаграждение, чието престиране в полза на процесуалния довереник на последната е удостовероно в приложен Договор за правна защита и съдействие от 11.05.2015 г.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от С.К.Ж., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. С.К.С. при Адвокатска колегия – гр. Пловдив, с посочен адрес на практиката: гр. ***, срещу Н.Д.И., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Е.Г.И. при Адвокатска колегия – гр. Пловдив, с посочен адрес на практиката: гр. ***, за осъждане на последната да й заплати сумата от 2 000, 00 лева, подлежаща на връщане като получена без основание, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА С.К.Ж., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. С.К.С. при Адвокатска колегия – гр. Пловдив, с посочен адрес на практиката: гр. ***, да заплати на Н.Д.И., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Е.Г.И. при Адвокатска колегия – гр. Пловдив, с посочен адрес на практиката: гр. ***, сумата от 450, 00 лева – разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

СМ/ВК