Р Е Ш Е Н И Е

№ 140

гр. Първомай, 23.12.2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на девети септември две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: София Монева

при секретаря Петя Монева,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 29 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ.

Ищецът Д.К.Д., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. М.Д.А., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, моли съда да осъди ответника ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителните директори А.П.Л. и Р.К.Д. и по пълномощие от юрисконсулт Д.Ф.Х., да му заплати сумата от 2 325, 40 лева - представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 06.11.2014 г. в гр. Лъки, обл. Пловдив и предизвикано от водача на лек автомобил марка и модел „ВАЗ 2121”, с рег. № *** при покрит застрахователен риск по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по полица № ***, валидна до 23.11.2014 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 02.02.2015 г. – датата на завеждане на исковата молба в съда, до окончателното й изплащане.

Същият отправя исковата си претенция в качеството на лице, претърпяло имуществени вреди, причинени на собствения му лек автомобил марка и модел „СУЗУКИ ВИТАРА”с рег. № *** при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 06.11.2014 г. около 09:15 часа в гр. Лъки, обл. Пловдив и виновно предизвикано от водача на лек автомобил марка и модел „ВАЗ 2121”, с рег. № *** – собственост на И.У. от гр. Лъки, управляван под застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с ответното застрахователно дружество по полица № ***, валидна до 23.11.2014 г.

Своевременно уведомен от потърпевшия за посоченото застрахователно събитие, застрахователят регистрирал щета № 0410-400-0134/2014 г., но след осъществени два поредни и надлежно документирани огледа на увреденото моторно превозно средство, обективирал отказ да изплати претендираното от ищеца обезщетение с доводи за правната невалидност на представения двустранен констативен протокол за пътно-транспортно произшествие, чието съставяне предпоставяло липса на други материални щети извън тези по двата автомобила. Ищецът счита аргументите на застрахователното дружество за несъстоятелни, подчертавайки, че неналичието на вредни последици върху трети лица и обекти било изрично удостоверено във визирания протокол, който съдържал всички изискуеми реквизити, включително и посочване на виновния водач, и бил двустранно подписан от участниците в транспортния инцидент в присъствието на представител на ответника, както и на дежурен полицейски служител, с чието съдействие произшествието било регистрирано в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – гр. Пловдив с рег. № 519/06.11.2014 г.

Ищецът съизмерява подлежащите на застрахователна обезвреда щети със стойността на необходимите разходи за ремонта на автомобила, възлизащи в размер на 2 325, 50 лева. Посочената сума съставлявала заплатената от потърпевшия цена на ремонтните услуги, реализирани от автосервиз на „АВТОКОМПЛЕКС – ПРЕЦИЗ” ЕООД – гр. Пловдив, детайлизирани в работна карта и фактурирани с фактура № 0000001171/22.12.2014 г., видно от която инвестираните нови части и материали били остойностени в размер на 1 154, 47 лева /без ДДС/, а вложеният труд – в размер на 783, 36 лева /без ДДС/.

В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор вх. № 1755/16.04.2015 г., с който ответното дружество оспорва исковата претенция като недоказана по основание и размер. Признава, че ищецът е адресирал уведомление за настъпила щета, с което е представил на застрахователя приложения към исковата молба двустранен констативен протокол за пътно-транспортно произшествие. Ответникът квалифицира цитирания протокол като негодно писмено доказателство, което не удостоверява настъпването на застрахователно събитие, механизма на транспортното произшествие и вината на водача Р. М., доколкото, от една страна, съставянето му било недопустимо поради наличие на причинени при инцидента имуществени вреди върху трети обект, а от друга – съдържанието му не съответствало на изискванията на Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, на указанията на КФН и на ЗДвП. Отрича да са изпълнени предписанията на чл. 123 ал. 1 т. 3 б. „б” от ЗДвП, тъй като липсвало съгласие между участниците в произшествието относно обстоятелствата, свързани с него, и уведомяване на службата за контрол на МВР на територията, на която е настъпило.

Въвежда възражение за съпричиняване от ищеца на вредоносния резултат поради управление на автомобила си с несъобразена скорост в нарушение на чл. 20 ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и моли съдът да приложи чл. 51 ал. 2 от ЗЗД.

Излага несъгласие с твърденията на ищеца за механизма на пътно-транспортното произшествие, за причинната му връзка с част от претендираните вреди и за стойността на ремонтните услуги, като в контекста на последното оспорва доказателствения капацитет на приложената работна карта и счита отразените в същата количества материали и труд за завишени с оглед действително необходимите възстановителни операции.

Страните ангажират писмени доказателства, а ищецът и гласни такива, и пледират присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.

В открито съдебно заседание ищецът лично и чрез довереника си адв. М.Д.А. поддържа иска, като допълнителни съображения в указаната насока излага в своевременно постъпила писмена защита, а ответното дружество не се представлява, като чрез пълномощника си юрисконсулт Д.Ф.Х. депозира писмени становища вх. № № 3554/21.07.2015 г. и 4399/08.09.2015 г., с които отстоява процесуалната позиция, застъпена в отговора на исковата молба.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, в контекста на наведените от страните доводи, намира от фактическа страна следното:

В хода на съдебното дирене се изслушани показания на свид. Р. Т. М. и свид. В.Л.К., които съдът кредитира изцяло, тъй като с удовлетворителна конкретика, обективност, логичност и безпротиворечивост възпроизвеждат непосредствени възприятия относно процесното пътнотранспортно произшествие и кореспондират както помежду си, така и с останалата доказателствена съвкупност по делото.

В рамките на открита по реда на чл. 193 от ГПК процедура за проверка истинността на Двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие от 06.11.2014 г. досежно положените в него подписи на водачите на участващите в инцидента автомобили визираните гласни доказателствени средства с висока степен на категоричност потвърждават автентичността им и мотивират съда на основание чл. 194 ал. 3 във вр. с ал. 2 изр. І-во от ГПК да признае оспорването за недоказано, обективирайки волята си в указания смисъл в диспозитивната част на настоящото решение /в този смисъл Решение № 66 от 25.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 807/2012 г., I г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.

Въз основа на свидетелските показания, на двустранния констативен протокол за пътнотранспортно произшествие от 06.11.2014 г., чиято формална доказателствена сила остава недискредитирана по гореизложените съображения, както и на заключението на изготвената съдебно-автотехническа експертиза /л. 76 – л. 104/, което съдът възприема като компетентно и професионално изготвено, се установява, че на 06.11.2014 г. около 09:15 часа в светлата част на денонощието, управлявайки лек автомобил марка „ВАЗ” модел „2121”, с рег. № ***, свид. Р. М. се движил в дясната част на двулентов двупосочен път в покрайнините на гр. Лъки, обл. Пловдив, като с намерение да завие наляво в участък без кръстовище и да навлезе в пресечка, представляваща подстъп към жилищен блок, намалил скоростта. Междувременно зад него в същата пътна лента, придружен от приятелката си в лицето на свид. В.К., ищецът управлявал собствения си лек автомобил марка „СУЗУКИ” модел „ГРАНД ВИТАРА”, с рег. № ***, в уверение на което сред доказателствените материали фигурира свидетелство за регистрация част І № 006439581, издадено на 19.05.2014 г. от Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Пловдив /л. 57/. С цел да изпревари превозно средство, управлявано от свид. М., ищецът с цялата база на автомобила си навлязъл в лявата част на пътя, предназначена за насрещно движение. В същия момент, без да подаде светлинен сигнал с левия пътепоказател, свид. М. предприел маневра „Завиване наляво” и създал предпоставка за пресичане на траекториите на двете превозни средства, между които в средната част на платното последвал удар, експертно класифициран като страничен и кос. Контактната зона на сблъсъка по отношение на лекия автомобил марка „ВАЗ” модел „2121”, с рег. № *** била съсредоточена в предната му лява част в областта на левия край на предна брония, преден ляв калник и предно ляво автомобилно колело, а тази на лек автомобил марка „СУЗУКИ” модел „ГРАНД ВИТАРА”, с рег. № *** – в предната му дясна част в областта на предната броня, преден десен калник и преден десен фар.

След първоначалното съприкосновение превозните средства се завъртели и със задните си части повторно контактирали помежду си, като впоследствие лекият автомобил на ищеца рикуширал и се блъснал в разположена на близо каменна стена, която според еднопосочните възприятия на свид. М. и свид. К. останала невредима. Последиците от инцидента се изчерпвали с материални щети върху двата автомобила.

Свид. М. признал вината за сблъсъка и потърсил съдействие от отговорния за района дежурен полицай, който, от своя страна, посетил местопроизшествието и чрез единния телефон за спешни повиквания № 112 подал сигнал за настъпването му, регистриран под № 519 на 06.11.2014 г. в дневник ИЯ/А – 339/04.01.2013 г. за регистриране на ПТП в ОДЧ при Районно управление „Полиция” - Асеновград, обл. Пловдив, данни за което съдът черпи от приобщения заверен препис-извлечение от посочения регистър /л. 106/, постъпило по делото със съпроводително писмо вх. № 3801/04.08.2015 г. на Началника на РУП – Асеновград при ОД на МВР – Пловдив.

След като под диктовката на водачите на двата автомобила явилият се на място застрахователен агент от ответното дружество попълнил бланковите реквизити от съдържанието на приложения констативен протокол за пътнотранспортно произшествие от 06.11.2014 г. и отразил в него регистрационния номер на злополуката по номенклатурата на РУП - Асеновград, свид. М. и ищецът го подписали съответно като водач „А” и водач „Б”.

С ремонтно-възстановителните мероприятия по автомобила си ищецът ангажирал „АВТОКОМПЛЕКС – ПРЕЦИЗ” ЕООД – Пловдив, с ЕИК: ***, чиито сервизни услуги били документирани с представената в първото съдебно заседание по делото и неоспорена от ответника фактура № 0000001171/22.12.2014 г. /л. 54/ на обща стойност от 2 325, 40 лева /с начислен ДДС/, и работна карта от 05.01.2015 г. /л. 55/, детайлизираща по вид и стойност вложените при ремонта авточасти, материали и труд.

За банковата транзакция по заплащане на така фактурираната цена от страна на ищеца свидетелства преводно нареждане за кредитен превод № 15125899/05.01.2015 г. на „БАНКА ДСК” ЕАД – клон Първомай /л. 58/.

Заключението на допуснатата съдебно-автотехническа експертиза констатира настъпилите в резултат на процесното произшествие увреждания по лек автомобил марка „СУЗУКИ” модел „ГРАНД ВИТАРА”, с рег. № *** и индивидуализира необходимите за отстраняването им ремонтно-възстановителни дейности, както следва: счупени предна броня, декоративна решетка и преден десен подкалник, деформирани основа на предна броня, преден десен калник, лайсна на преден десен калник, преден капак, шенкел и три броя накрайници, и скъсан маншон, които, като негодни, подлежат на подмяна с нови, доколкото употребяваните такива са технически небезопасни и икономически нецелесъобразни; основа на преден десен калник и на преден ляв калник и десен рог – изискващи ремонт І-ва степен, предна маска – ремонт ІІ-ра степен, и задна броня и лайсна на дясна броня - боядисване.

Експертното становище намира за адекватни осъществените ремонтно-технически, автотенекеджийски и бояджийски операции, описани в работната карта на „АВТОКОМПЛЕКС – ПРЕЦИЗ” ЕООД – Пловдив, с ЕИК: *** от 05.01.2015 г., и счита отразената по фактура № 0000001171/22.12.2014 г. стойност на вложените нови части и труд за меродавна при определяне на съвкупния размер на гореизброените материални щети към временастъпване на пътнотранспортното произшествие. Същите, остойностени по методиката, регламентирана с отменената Наредба № 24 от 8.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, възприета и в актуалната Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства /обн., ДВ, бр. 90 от 31.10.2014 г./, вещото лице калкулира в размер на 2 509, 67 лева.

Надлежно уведомено за вмененото му от съда на основание чл. 190 ал. 1 от ГПК задължение и за доказателствените пасиви от неизпълнението му чрез връчване на Определение от 11.05.2011 г. ведно с призовката за насроченото първо открито съдебно заседание по делото, ответното дружество не представи намиращите у него документи, поместени в ликвидационна преписка по щета № 0410-400-0134/2014 г., поради което на основание чл. 161 от ГПК съдът приема за доказан факта, че към момента на процесното пътнотранспортно произшествие гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка „ВАЗ” модел „2121”, с рег. № *** е била обект на застрахователното обезпечение на ответника по валидна полица № *** за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Извънсъдебно признание за съществуването на визирания документ се съдържа и в приобщеното писмо изх. № ЦУ15-4293/21.11.2014 г., адресирано от Главния изпълнителен директор на ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД – София до ищеца.

Сезиран от последния с уведомление за щета на МПС от 07.11.2014 г. /л. 29/, застрахователят регистрирал щета № 0410-400-0134/2014 г., но с горецитираното писмо изх. № ЦУ15-4293/21.11.2014 г. известил увредения за отказа си да удовлетвори претенцията му за обезщетение на претърпените от него материални щети с доводи за правната невалидност на представения двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие от 06.11.2014 г., чието съставяне предпоставяло липса на други материални щети извън тези по двата автомобила.

При така установените правнозначими факти съдът по правилата на чл. 235 ал. 2 от ГПК приема от правна страна следното:

Анализът на доказателствената съвкупност легитимира ответното дружество като застраховател, валидно обвързан към временастъпване на процесното пътнотранспортно произшествие от сключен в изискуемия от чл. 184 ал. 1 изр. І-во от действащия КЗ /обн., ДВ, бр. 103

от 23.12.2005 г., в сила от 01.01.2006 г./ формат на полица № *** застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, обект на застрахователно покритие по който според чл. 257 ал. 1 от КЗ е породената съгласно българското законодателство гражданска отговорност на съответното застраховано лице за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на лек автомобил марка и модел „ВАЗ 2121”, с рег. № ***.

Чл. 257 ал. 2 от КЗ определя като субект на застрахователното правоотношение в качеството на „застрахован” собственикът на моторното превозно средство, както и всяко лице, което го ползва на законно основание, а разпоредба на § 1 т. 35 от ДР на КЗ дефинира като "автомобилист" собственикът, ползвателят, държателят или водачът на моторно превозно средство, който във връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети лица. Подложена на корекционно тълкуване в контекста на чл. 267 ал. 2 от КЗ, който разширява обективните предели на отговорността на застрахователя и по отношение на вредите, причинени от лице, упражняващо фактическа власт върху превозното средство без изрично упълномощаване, при условие че не е придобило същата чрез кражба, грабеж или престъпление по чл. 346 от Наказателния кодекс, нормата на чл. 257 ал. 2 от КЗ позволява да се заключи, че по време на пътния инцидент – предмет на настоящия спор, гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка и модел „ВАЗ 2121”, с рег. № *** се е ползвала от горевизираната застрахователна закрила.

Като носител на риска от възникване в пасива на застрахования на задължение за обезвреда по чл. 45 ал. 1 от ЗЗД, застрахователят се ангажира при настъпване на застрахователно събитие да репарира вредите, реално нанесени от първия на трето лице, в границите на фиксираната в застрахователния контракт застрахователна сума. Разпоредбата на чл. 226 ал. 1 от КЗ, от своя страна, нормира насрещното правото на увредения по смисъла на чл. 265 ал. 2 от КЗ да отправи претенцията си за деликтно обезщетение директно срещу застрахователя, макар отговорността на последния да е функционално обусловена от тази на застрахования пряк причинител.

Наред с наличие на действително застрахователно правоотношение, за чието съществуване в случая съдът формира убеждение, успешното провеждане на иска по чл. 226 ал. 1 от КЗ изисква и настъпване на застрахователно събитие по смисъла на § 1 т. 3 от ДР на ЗК, което при посочения вид застраховка се идентифицира с генериращия гражданската отговорност на застрахования юридически факт на извършено от него непозволено увреждане по чл. 45 ал. 1 от ЗЗД. Следва да се посочи, че приобщените доказателства разкриват елементите от фактическия му състав: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата и вина, в кумулативна пълнота.

Експертно изясненият механизъм на пътнотранспортното произшествие илюстрира причинната връзка между поведението на водача на лек автомобил марка и модел „ВАЗ 2121”, с рег. № *** и материалните щети, нанесени върху автомобила на ищеца при настъпилото произшествие. Безспорен е и противоправният характер на увреждащото действие, доколкото същото е предприето от свид. М. в нарушение на предписанията на чл. 25 ал. 1 и ал. 2, чл. 26 и чл. 42 ал. 3 от Закона за движението по пътищата, вменяващи му задължение преди пристъпване към и по време на извършване на маневра „Завиване наляво” да се увери, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, да се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, да пропусне пътните превозни средства, движещи се в съседната пътна лента, в която възнамерява да навлезе изцяло или частично, своевременно да подаде ясен и достатъчен за възприемане светлинен сигнал с левия пътепоказател на превозното средство си средство, а в случай на изпреварване от друго такова - да не увеличава скоростта и да не пречи по какъвто и да е друг начин. От субективна страна проявената от делинквента вина по отношение на вредоносния акт се презумира от чл. 45 ал. 2 от ЗЗД и не подлежи на доказване.

Съдът счита за несъстоятелни критиките на ответното дружество срещу представения двустранен констативен протокол от 06.11.2014 г. Съгласно чл. 5 ал. 1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, издадена от Министъра на вътрешните работи и председателя на Комисията за финансов надзор /обн., ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 г., в сила от 30.01.2009 г./, когато при произшествието са причинени само материални щети, които не възпрепятстват движението на МПС на собствен ход, и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП - приложение № 3. В конкретния случай водачите са постигнали съгласие относно обстоятелствата, свързани с произшествието, от което са настъпили материални щети единствено върху управляваните от тях леки автомобили, доколкото ответникът в изпълнение на доказателствената си тежест не установи противното в настоящия процес, и коректно са изпълнили задълженията си по чл. 123 ал. 1 т. 3 б. „б” от ЗДвП да удостоверят застрахователното събитие с двустранен констативен протокол за ПТП по чл. 2 ал. 1 т. 3 от същата Наредба и съвместно да уведомят местнокомпетентната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 208 ал. 1 от КЗ така реализираният през периода на застрахователно покритие застрахователен риск поражда в тежест на ответното дружество задължение да заплати на увредения ищец застрахователно обезщетение, което според чл. 267 ал. 1 от КЗ и чл. 19 от Наредба от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане следва да овъзмезди всички причинени му от застрахования имуществени вреди до величината на уговорената застрахователна сума по смисъла на § 1 т. 5 от ДР на КЗ.

Съобразно критерия на чл. 208 ал. 3 от КЗ размерът на застрахователната репарация следва да се равнява на този на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, който в конкретната хипотеза е тъжествен с приетата в заключението на назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза възстановителна стойност по смисъла на чл. 203 ал. 3 от КЗ, възлизаща на сумата от 2 325, 40 лева.

Съдът не намира основание за редукция на обезщетението на основание чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, тъй като противопоставеното от ответната страна възражение за каузален принос на ищеца за настъпване на вредите остава доказателствено необезпечено.

Гореизложеното мотивира съда да уважи предявения иск в пълен размер, като присъди и законна лихва за забава, считано от датата на предявяването му до окончателното изплащане на сумата.

При гореуказания изход на спора на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответното дружество следва да репарира сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски в общ размер на 745, 50 лева, от които – 95, 50 лева - държавна такса за разглеждане на предявения иск и преводна банкова такса, внесени по платежно нареждане/вносна бележка за плащане от/към бюджета с УРН: 92007В-00А2083/30.01.2015 г. на „Централна кооперативна банка” АД – клон Асеновград /л. 14/, 500, 00 лева – адвокатско възнаграждение за квалифицирана процесуална защита, доказателство за чието действително престиране съставлява разписка, инкорпорирана в депозирания договор за правна защита и съдействие № 27874/16.01.2015 г. /л. 5/, и 150, 00 лева – депозит по назначена, изготвена и приета съдебно-автотехническа експертиза, внесен по платежно нареждане/вносна бележка за плащане от/към бюджета с УРН: 92007В-00А2521/17.06.2015 г. на „Централна кооперативна банка” АД – клон Асеновград /л. 52/.

Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА за недоказано оспорването от страна на ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителните директори А.П.Л. и Р.К.Д. и по пълномощие от юрисконсулт Д.Ф.Х., на истинността на представения от Д.К.Д., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. М.Д.А., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, Двустранен констативен протокол за пътно-транспортно произшествие от 06.11.2014 г., досежно фигуриращите в него подписи на водачите.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителните директори А.П.Л. и Р.К.Д. и по пълномощие от юрисконсулт Д.Ф.Х., да заплати на Д.К.Д., с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. М.Д.А., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с посочен адрес на практиката: ***, както следва:

§ сумата от 2 325, 40 лева - представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 06.11.2014 г. в гр. Лъки, обл. Пловдив и предизвикано от водача на лек автомобил марка и модел „ВАЗ 2121”, с рег. № *** при покрит застрахователен риск по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” по полица № ***, валидна до 23.11.2014 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 02.02.2015 г. – датата на завеждане на исковата молба в съда, до окончателното й изплащане, както и

§ сумата от 1 135, 00 лева – съдебно-деловодни разноски за внесена държавна такса за разглеждане на предявения иск, преводна банкова такса, адвокатско възнаграждение за квалифицирана процесуална защита и депозит за назначена и изслушана съдебно-автотехническа експертиза.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

СМ/ПМ