Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 101
гр. Първомай, 09.10.2015 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на седемнадесети юни две хиляди и петнадесета година в
състав:
Председател:
София Монева
при секретаря Петя Монева,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 16 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са активно субективно съединени искове с
правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД.
Ищците Е.Д.С., с ЕГН: **********, С.Х.С.,
с ЕГН: ********** и М.Х.С., с ЕГН: ********** – и тримата с посочен адрес: ***,
процесуално представлявани по пълномощие от адв. А.Г.Ч. при Адвокатска колегия
–Стара Загора, с посочен адрес на практиката: ***, молят съда да осъди
ответника „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД, с ЕИК: 123526430, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, район „Централен”, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от М. М. М.-Д., Ж. П. С. и Р.Д. и по пълномощие
от юрисконсулт И. П. П., да заплати на всеки от тях сумата от 3 800, 00
лева, претендирана като част от общо дължимата се на всеки един от тях сума от
38 000, 00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, причинени в резултат на неизпълнение на договорно задължение за доставка на електроенергия за жилищен обект,
находящ се в ***, отчитан по партида с клиентски № 1010044616, за периода от месец април 2012 г. до 11.07.2014 г.
Ищците излагат фактически твърдения,
че са съсобственици на електроснабдено от ответното дружество до месец април
2012 г. и след 11.07.2014 г. жилище, находящо се в ***, което обитавали както в
съжителство с наследодателя си Х. С. С., с ЕГН: **********, така и след смъртта
му, за чието настъпване на 21.08.2009 г.
е съставен Акт за смърт № 182/21.08.2009 г. на Община – Първомай. Бидейки
законни наследници на покойния титуляр на енергопартидата за обекта, ищците се
самоопределят като „потребители” – страни по договорно облигационно отношение,
обвързващо ответника да доставя електрическа енергия в посоченото жилище,
присъединено към електропреносната мрежа, срещу насрещното им задължение да я
заплащат.
Според ищците през месец април 2012
г. доставчикът самоинициативно и неправомерно – в нарушение на предвидените в
Закона за енергетиката /ЗЕ/ и съответните Общи условия предпоставки прекъснал
електроснабдяването на имота им поради неплащане на задължение в размер на
1 052, 28 лева по фактура № 1071440828/07.03.2012 г. След признаване
недължимостта на визираната сума с влязло в сила Решение от 26.11.2013 г. по
гр. дело № 10523/2012 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, ХVІ гр. с.,
потвърдено с Решение № 1217/23.06.2014 г. по в. гр. дело № 48/2014 г. по описа
на Окръжен съд – гр. Пловдив, коригирано по реда на чл. 247 от ГПК с Решение №
1655/03.10.2014 г., на 11.07.2014 г. по настояване на ищците, обективирано в
уведомление вх. № 12885309/08.07.2014 г., ответникът възстановил електроподаването.
В исковата молба се застъпва, че
през процесния период ищците претърпели значителен битов и душевен дискомфорт,
тъй като тоталният дефицит на електроенергия осуетявал възможността да
потребяват достиженията на техниката, необходими в съвременните условия за
нормалното функциониране и хигиенизиране на домакинството и за обслужване
нуждите на неговите членове, които били принудени да ползват електроуреди в
домовете на съседи, роднини и приятели, а ищците С. и М. Стоянови дори за известно
време напуснали жилището. Визираните неудобства породили у ищците чувство на
срам, унижение, притеснение и напрежение, рефлектиращи на социалния им статус,
както и негативни емоции от постоянния мрак и тишина в дома им, които
превръщали семейните сбирки за коледни, великденски и други празници в бреме.
Енергийният
доставчик намира, че ищците не обладават качеството „клиенти” по смисъла на чл.
4 от Общите условия, тъй като не само не го известили за наследствените си
права върху жилището, но не навеждали и доказателства, че, обитавайки го, са
били негови фактически ползватели.
Страните ангажират писмени доказателства, а
ищците и гласни такива, и пледират за присъждане на
сторените в настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски.
В открито съдебно заседание страните чрез процесуалните
си представители, поддържат процесуалните позиции, застъпени във фазата по
размяна на книжа, и доразвиват доводите си в представени писмени защити.
След като прецени приобщените по делото доказателствени
източници поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл. 235 ал. 2 във вр. с
чл. 12 от ГПК, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Приложеното Удостоверение за
наследници № 44/03.05.2012 г., издадено от Общинска администрация – Първомай,
презаверено на 26.01.2015 г., персонализира ищците в качеството на законни
наследници на Х. С. С., с ЕГН: **********, с последен постоянен адрес:***, за
чиято смърт, настъпила на 21.08.2009 г., е съставен Акт за смърт № 182/21.08.2009
г.
Изслушаните в хода на съдебното
дирене свидетели Да. Т. И. и М. Т. Ф., чиито
показания се ползват с доверието на съда, доколкото с удовлетворителна
конкретика, логичност и безпротиворечивост възпроизвеждат непосредствени
възприятия относно релевантни за спора обстоятелства, излагат осведоменост, че
както в съжителство с наследодателя си, така и след смъртта му ищците обитавали
жилище с административен адрес: гр. ***. Според придружаващите исковата молба
Удостоверения изх. № № 61, 62 и 63/04.07.2012 г., издадени от Общинска
администрация - Първомай и презаверени на 26.01.2015 г., посоченият адрес фигурирал
в Единната система за
гражданска регистрация и административно обслужване на населението на Общинска администрация – Първомай като постоянен и настоящ такъв на
всеки от ищците, в уверение на което се представят и заверени преписи на
документите им за самоличност.
Въз основа на обявеното по реда на чл. 146 ал. 1 т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение във
фактическите твърдения на страните, синхронизиращо с приобщените и неоспорени писмени
доказателствени източници, се установява, че горепосоченото жилище било присъединено
към електроразпределителната мрежа на енергийното предприятие „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД
/„ЕВН ЕР”/, с ЕИК: 115552190, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. „Христо Г. Данов” № 37, осъществяващо дейсност по електроразпределение съгласно
Лицензия № 140-07/13.08.2004 г., издадена от Държавна
комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, и при публично известни Общи условия /ОУ на ЕВН ЕР/ на договорите за
пренос на електрическа енергия, одобрени с Решение № № ОУ-14/10.05.2008 г. на ДКЕВР и влезли в сила в 30-дневен срок от първоначалното им публикуване в
централен или местен всекидневник.
По силата на публично известни Общи
условия /ОУ на ЕВН ЕС/ на договорите за продажба на електрическа енергия, одобрени с Решение № ОУ-13/10.05.2008 г. на ДКЕВР и влезли в сила по
гореуказания ред, доставки на електрическа енергия до имота в предпроцесния
период реализирало ответното дружество „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД /ЕВН
ЕС/, опериращо въз основа на Лицензия за обществено
снабдяване с електрическа енергия № Л-141-11/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР. Консумацията на електрическа енергия в жилището,
отчитана чрез надлежно средство за търговско измерване, крайният снабдител администрирал
по партида с клиентски № 1010044616 и ИТН: 1035201, водена в информационната му
система с титуляр Х. С. С..
На 10.04.2012 г. по искане на ответното
дружество, отправено на основание чл. 31 ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕС и чл. 123 ал. 1
от Закона за енергетиката /ЗЕ/, операторът на електроразпределителната мрежа преустановил
електроснабдяването в къщата на ищците поради неизпълнение на изискуемо парично
задължение по издадена от енергийния доставчик фактура № 1071440828/07.03.2012
г. с получател покойния Х.С. С. за сумата от 1 052, 28 лева /с включен ДДС/,
представляваща стойност на електрическа енергия в размер на 5 795 kWH, допълнително начислена в резултат на корекция на сметка за периода от
18.11.2011 г. до 16.02.2012 г., предприета на основание чл. 28 ал. 1 от ОУ на
ЕВН ЕС във вр. с чл. 54 ал. 2 т. 3 от ОУ на ЕВН ЕР.
Видно от материалите по приложеното
гр. дело № 10523/2012 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХVІ гр. с. дължимостта
на визираното притезание ищците оспорили по съдебен ред, сезирайки Районен съд
- Пловдив с искова молба вх. № 27013/06.07.2012 г., препис от която на
основание чл. 131 ал. 1 от ГПК ответното дружество „ЕВН ЕС” получило на
23.07.2012 г.
За уважаване на исковата претенция
на ищците Районен съд – Пловдив се произнесъл с влязло на 23.06.2014 г. в сила
Решение от 26.11.2013 г., потвърдено с Решение № 1217/23.06.2014 г. по в. гр.
дело № 48/2014 г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив, коригирано по реда на чл. 247 от ГПК с Решение №
1655/03.10.2014 г.
Приканен от ищците с уведомление –
покана вх. № 12885309/08.07.2014 г., ответникът инициирал възстановяване на електрозахранването
на дома им, считано от 11.07.2014 г.
Кредитираните свидетелски показания
навеждат сведения, че в периода на електродефицит ищците продължили да
съжителстват в къщата си, като при необходимост удовлетворявали съответни
битови и лични нужди в домовете на свои приятели и роднини, а през тъмните
часове на денонощието ползвали осветление на свещи. Ищците С. и М. С. периодично
съкращавали престоя в дома си, като за целта първият нерядко гостувал в
жилището на приятелката си в с. ***, където се случвало да пребивава и цяла
седмица, а брат му за периоди от по една седмица местодомувал в това на своя
приятел в лицето на св. Д. И. в гр. *** или на настоящата си съжителка,
партньорството му с която датирало от 2014 г.
Няколко месеца преди възстановяване
на електрозахранването и в състояние на бременност последната също се настанила
в къщата ул. *** в гр. ***, където обаче с партньора й избягвали да
нощуват.
След преустановяване на
електроснабдяването, за което ищецът С.С. първоначално се смущавал да съобщи на
св. М. Ф., същият неведнъж й споделял недоволството си от изпитвания дискомфорт,
като последната отчела в поведението му признаци на самоизолация и нежелание за
комуникация. Ищецът М.С., от своя страна, вербализирал пред своя приятел св. Д.
И. чувството си на силно раздразнение от настъпилата ситуация, а впоследствие –
и на неудобство от потребността си често и безвъзмездно да разчита на
гостоприемството му.
Липсата на електричество, прекъснато
непосредствено преди Великденските празници на 2012 г., осуетила планираното от
ищеца С.С. за предстоящата новогодишна нощ събиране в дома му и през процесния
период дискредитирала възможността му, както и тази на неговия брат, да организира
дамашни партита с приятели.
При така установените правнозначими
факти съдът по правилата на чл. 235 ал.
2 ГПК приема от правна страна следното:
В качеството на юридическо лице, което реализира дейност по обществено снабдяване с
електрическа енергия на обекти на битови крайни
клиенти въз основа на лицензия № Л-141-11/13.08.2004
г., издадена от ДКЕВР, ищцовото дружество се легитимира като „енергийно предприятие” и „краен снабдител” по
смисъла съответно на т. 24 и т. 28а б. „а ” от § 1 на ДР на ЗЕ, който съгласно чл. 98а ал. 1 от ЗЕ предоставя услугата „снабдяване” при публично известни Общи условия, одобрени с
Решение № ОУ-013/10.05.2008 г. на ДКЕВР и влезли в сила в
30-дневен срок от първоначалното им публикуване на 26.05.2008 г. в брой 123 на
в. „Марица”.
Дефинитивната клауза на чл. 1 т. 4
от визираните ОУ, приложими според чл. 98а ал. 4 от ЗЕ без изрично писмено приемане, определя като „потребител на електрическа енергия” за битови нужди и
респективно „клиент” всяко физическо лице, собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа на ЕВН ЕР съгласно действащото
законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си.
Ангажираните доказателствени източници безсъмнено
установяват, че както към момента на
влизане в сила на ОУ на ЕВН ЕС, така и в последващия период, ответното дружество безотказно е електроснабдявало жилището,
находящо се в гр. ***, правомерно присъединено към електроразпределителната мрежа на „ЕВН
ЕР”, отчитайки осъществените доставки по партида с клиентски № 1010044616 и с титуляр Х. С. С..
Принадлежността
на правото на собственост върху горепосочения електрифициран обект към
патримониума на покойния Х. С. С., за която отсъства спор
между страните, квалифицира приживе последния като
„клиент” по смисъла на чл. 1 т. 4 от ОУ на ЕВН ЕС и страна по валидно
договорно правоотношение за доставка на електроенергия, регулирано от горецитираните ОУ на ЕВН
ЕС в съдържанието им, утвърдено с Решение № ОУ-013/10.05.2008 г. на ДКЕВР,
доколкото не се навеждат доказателства за индивидуално съгласувани в законоустановената съобразно чл. 98а ал.
5 от ЗЕ форма спецификации.
Считано от момента на откриване на
наследството, съвпадащ с настъпване на смъртта на посочения клиент, която не е
въздигната в основание за прекратяване на договорната връзка, всеки от ищците,
бидейки негов законен наследник и титуляр на идеална част от правото на
собственост върху електроснабдения имот, се субективизира като „клиент” по смисъла на чл. 1 т. 4 от ОУ на ЕВН
ЕС, както и като „битов” и „краен
клиент” и „потребител на енергийни услуги” по смисъла съответно на т. 2а, т. 27г и т. 41б б. „а” от § 1 на ДР на ЗЕ.
Задължението, предвидено в чл. 11 т.
3 от ОУ на ЕВН ЕС, на чието неизпълнение ответното дружество се позовава, за да
обоснове противната теза, се поражда в правната сфера на субект, придобил
статут на страна - „клиент” - по договора, наред с което и не фигурира сред
прекратителните хипотези по чл. 38 от ОУ на ЕВН ЕС.
Неактуализираният персонален профил
на клиента в информационната система на доставчика не рефлектира върху
съществуването на договорно правоотношение с лицата, удовлетворяващи критериите
на чл. 1 т. 4 от ОУ на ЕВН ЕС. Довод в подкрепа на изтъкнатото становище се явява както чл. 6 ал. 3 от ОУ
на ЕВН ЕС, който урежда начина за упражняване на правата на клиента,
притежавани от няколко лица, така и клаузата на чл. 13 ал. 3 от ОУ на ЕВН ЕС,
според която дори заявлението за започване на електроснабдяване на „нови”
клиент има изцяло декларативен характер.
Следва да се отбележи, че именно в
синхрон с така застъпената от съда позиция ответникът провежда защитата си в
исковото производство, протекло по гр. дело № 10523/2012 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, ХVІ състав.
През процесния период обсъжданата
валидна договорна обвързаност между страните, подчинена на уредбата на ОУ на
ЕВН ЕС, е генерерила в тежест на ответното дружество задължението, вменено му с
чл. 5 и чл. 7 т. 1 от ОУ на ЕВН ЕС, да електроснабдява присъединеното към електроразпределителната мрежа на ЕВН
ЕР жилище на неизбралите друг доставчик ищци при условията на равнопоставеност
и спазване на действащото законодателство, правилата за търговия и определените
от ДКЕВР цени. От друга страна, чл. 11 т. 1 от ОУ на ЕВН ЕС е обременявал
последните с ежемесечен дълг за заплащане на консумираната енергия.
С оглед констатирана
забава в плащането на фактура №
1071440828/07.03.2012 г., повече от 10 дни, ответникът упражнил правото си по чл. 123 ал. 1 от
ЗЕ, имплементирано в чл. 31 ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕС, нареждайки прекъсване
на електрозахранването на имота им, считано от 10.04.2012 г.
След като съобрази, че с влязло на
23.06.2014 г. в законна сила Решение от 26.11.2013 г. по гр. дело № 10523/2012
г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІ с. е отречена дължимостта на така
фактурираното притезание, съдът намира, че коментираният акт по преустановяване
на електроснабдяването е предприет в нарушение на превидените в чл. 122 – чл.
124 от ЗЕ и ОУ на ЕВН ЕС предпоставки, и консумира състав на допуснато от
ответника договорно неизпълнение на задължението му по чл. 5 от ОУ на ЕВН ЕС за
периода от 10.04.2012 г. до 11.07.2014 г.
Изслушаните
в хода на съдебното дирене свидетелски показания сочат, че към времепрекъсване
на електричеството в обекта, находящ се в гр. ***, ищците ефективно са експлоатирали
същия като място за живеене с присъщата за целта електроконсумация, като отсъстват
данни за употреба на алтернативни източници на енергия. За период от две години
и три месеца в рамките на дома си обитателите са били лишени от електрическо
осветление и от възможността да обслужват ежедневните си хигиенно-битови нужди
посредством уреди, устройства и приспособления, функциониращи с електроенергия,
като за ползването на такива са
посещавали домове на свои приятели и роднини.
Следва да
се подчертае, че електрозахранването е било преустановено броени дни преди
Великден, и за ищците както посочения, така и множеството други национални и
християнски празници и почивни дни в последвалия период до 11.07.2014 г., са
били белязани от непълноценен домашен уют.
Изпитваното
неудобство е мотивирало ищците С. и М. С. да избягват престоя в собствената си
къща и периодично да променят местодомуването си, както и да се въздържат от
чествания на празнични поводи в домашни условия, което предвид младата им
възраст допълнително е смутило социалната активност и самочувствието им,
създавайки им и усещане за малоценност. В общественото самосъзнание прекъсването
на електричеството обичайно се свързва с некоректност на потребителя, което допълнително
е компрометирало и социалния статус на ищците, ползващи се с репутация на
изрядни платци според инкорпорираните в досието на приложеното гр. дело №
10523/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив платежни документи.
Наложилите
се промени в обичайния ритъм на битуване на ищците драстично са засегнали
правото им на личен живот, чиято неприкосновеност е закриляна от чл. 8 § 1 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните совободи.
В
настоящия етап на технологично развитие достъпът до електричество се възприема
като един от комплекса показатели за осигурен жизнен минимум на личността. Хуманните
му измерения са отчетени и от българския законодател с чл. 95а ал. 2 от ЗЕ, обявяващ снабдяването с електрическа енергия за
услуга от обществен интерес, която се предоставя въз основа на договор при общи
условия и равнопоставеност и която според дефинитивната разпоредба на т. 66б от
§ 1 от ДР на ЗЕ не може да бъде отказана по причини, непосочени в закона. С
нормата на чл. 69 ал. 1 от ЗЕ енергийното предприятие е нормативно задължено да
действа в интерес на потребителите и да обезпечава сигурност и непрекъснатост
на електрическата енергия, а чл. 123 ал. 1 изр. последно от ЗЕ, възпроизведен
в чл. 31 ал. 2 от ОУ на ЕВН ЕС, дерогира правото
на крайния снабдител да преустановява временно снабдяването в почивен или
празничен ден, както и в деня, който го предшества.
Доколкото гореизложените негативни физически и психически преживявания на ищците съставляват предвидими при пораждане на
облигацията преки и непосредствени последици от договорната неизправност на
ответника, съобразно задължителните постановки на Тълкувателно решение
№ 4 от 29.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГТК последният отговаря за репарирането им.
Противно на релевираното от
ответника становище съдът не съзира в неизпълнението на задължението, вменено
на ищците с чл. 11 т. 3 от ОУ на ЕВН ЕС, каузален принос, способен да изключи или
да редуцира на основание чл. 51 ал. 2 от ЗЗД отговорността на крайния
снабдител.
Ал. 4 на чл. 31 от ОУ на ЕВН ЕС въвежда
забрана за енергийното предприятие да прекъсва
електроснабдяването при съдебно оспорване на оправдаващото го основание. При
отсъствие на изрична нормативна или договорна регламентация, която в хипотеза
на неизправност от обсъждания вид да игнорира привилегията на чл. 31 ал. 4 от
ОУ на ЕВН ЕС по отношение на субект, когото снабдителят третира като свой
клиент, доставайки му електроенерия и приемайки престации за заплащането й,
поддържаното от ответника възражение не намира юридическа опора. В разглеждния случай
същото се явява и доказателствено неиздържано. След като ОУ на ЕВН ЕС не предписва конкретна форма за дължимото
по чл. 11 т. 3 от ОУ на ЕВН ЕС уведомяване, с получения на 23.07.2012 г. препис от искова молба вх. № 27013/06.07.2012 г., по която е образувано
гр. дело № 10523/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІ с., ответникът
следва да се счита известен както за персонификацията на ищците като
правоприемници на покойния титутяр на електропартидата, така и за обективираното
от тяхна страна „съдебно оспорване” по смисъла на чл. 31 ал. 4 от ОУ на ЕВН ЕС.
Въпреки надлежната си информираност ЕВН ЕС не само не е спазило цитираната
клауза, но е пристъпило към възстановяване на електродоставките едва след
приключване на процеса с влязло в сила съдебно решение. Последното опровергава отстояваната от ответното
дружество теза за връзка на причинност между пасивността на ищците да съобщят
наследствените си права и процесните вреди, тъй като по аргумент от горното коректността
на клиента по чл. 11 т. 3 от ОУ на ЕВН ЕС не всякога има за своя последица възстановяване на електрозахранването. Доказателства, позволяващи извод за
подобна причинно-следствена зависимост, ответното дружество не е ангажирало.
С оглед
гореизложеното предявените искове се преценят за доказани по основание, като
според чл. 52 от ЗЗД размерът им подлежи на определяне в съответствие с принципа
на справедливостта. Съдът счита, че
ищците са понесли психо-физически дискомфорт с приблизително еднакъв интензитет
и идентична времева продължителност, което предопределя и равностойност на
следващото им се обезщетение. Макар доказателствата да открояват определени
негативни чувства единствено в душевния мир на ищците С. и М. С., последното не
налага диференциран еквивалент на съответните компенсации, тъй като други отрицателни
преживявания са рефлектирали по-осезаемо в личната сфера на ищцата Е.С., която,
доколкото липсват сведения да е промянала дори спорадично местодомуването си в
рамките на процесния период, е следвало да търпи ежедневни домакински
неудобства при условията на безалтернативност.
В контекста на казаното настоящият
съдебен състав намира за справедлив паричен сурогат на причинените на всеки от
ищците неимуществени вреди сумата от 5 000, 00 лева, което сочи на основателност
на предявените частични искови претенции.
С оглед изхода на спора
и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответното дружество дължи репариране и на претендираните
от ищците съдебно-деловодни разноски, действително реализирани в общ размер на
956, 00 лева, от които:
§ 456, 00 лева – държавна
такса за разглеждане на исковете, внесена съгласно представени преводни
нареждания/вносни бележки за плащане от/към бюджета с УРН: 151230685, 151230686
и 151230687/02.02.2015 г., издадени от „БАНКА
ДСК” ЕАД – клон Първомай, и
§ 500, 00 лева -
адвокатско възнаграждение за осъществена правна защита и съдействие, платено
съгласно представен Договор за правна защита и съдействие № 075145/22.01.2015 г.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД, с ЕИК: 123526430, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район
„Централен”, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от М. М.М.-Д., Ж. П. С. и Р. Д. и по пълномощие от юрисконсулт И. П. П., да
заплати отделно на: Е.Д.С., с ЕГН: **********, С.Х.С., с ЕГН: ********** и М.Х.С.,
с ЕГН: ********** – и тримата с посочен адрес: ***, процесуално представлявани
по пълномощие от адв. А.Г.Ч. при Адвокатска колегия – Стара Загора, с посочен
адрес на практиката: гр. ***, както следва:
§ сумата от 3 800, 00 лева, претендирана като
част от общо дължимата се на всеки един от тях сума от 38 000, 00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в
резултат на неизпълнение на договорно задължение за
доставка на електроенергия за жилищен обект, находящ се в гр. *** отчитан по
партида с клиентски № 1010044616, за периода от месец април
2012 г. до 11.07.2014 г., и
§
сумата от 318, 67 лева
- съдебно-деловодни разноски за държавна такса за
разглеждане на исковете и платено адвокатско възнаграждение за правна защита и
съдействие.
След влизане в сила на настоящото решение досието на гр. дело № 10523/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІ с. ДА СЕ ВЪРНЕ на състава.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п
СМ/ПМ